Решение № 150 от 08.07.2024, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Кърджали, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Панчугова при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Радостина Панчугова Административно наказателно дело № 20235140200884 по описа за 2023 година Производството е чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба Серия * № *********** на ОД на МВР - К., с който за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал. 4 , вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание "ГЛОБА" в размер на 100 лв. на Д. В. Д., ЕГН **********, от ****************************.

В жалбата се твърди, че атакуваният електронен фиш е незаконосъобразен. Твърди се, че деянието не било съставомерно по сочените за нарушени разпоредби, като съответно не били посочени всички изискуеми признаци от обективна и субективна страна. Неясно било и описано нарушението, за което е санкциониран и връзката му с нарушените разпоредби. Жалбоподателят сочи, че изложените нарушения на процесуалните правила са възпрепятствали правото му на защита в пълен обем. Жалбоподателят твърди, че така допуснатите и описани в жалбата нарушения на процесуалните правила са от категорията на абсолютните такива, които налагат изцяло отмяната му. Излагат се подробни съображения за отмяна на обжалвания ЕФ.

Моли съда да отмени изцяло атакувания Електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.

По делото е постъпило писмено становище от пълномощника му, адв. С. П. от АК – П., в което сочи че поддържа жалбата и моли за уважаването й по подробно посочени съображения.

1

Претендира присъждане на направените по делото разноски, като прилага договор за правна защита и съдействие и списък за разноските.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-К. При условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Заинтересована страна Районна прокуратура- К. редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Н а 30.07.2022 г. в гр.К. по ул.„П. м.“, до хотел „И.“, в посока от разклон за с.Г. към бензиностанция „Е.“ при въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 км. /ч е било извършено засичане на скоростта и заснемане с автоматизирано техническо средство ************** с фабр.№ ********. Техническото средство отчело, че автомобилът се движи със скорост от 66 км/ч при разрешена максимална скорост от 50 км/ч за населено място, т. е. с 16 км/ч превишена стойност на скоростта /преди приспадане на допустимата грешка/.

АНО е приел, че нарушението е извършено повторно в едногодишния период от влизане в сила на ЕФ серия * № **********.

Установено е, че автомобилът е регистриран на името на жалбоподателя Д. В. Д..

При тази фактическа обстановка от ОД-МВР-К. е издаден процесния електронен фиш.

Приложен по делото е Протокол за използване на АТСС с рег. № *********** от 01. 08. 2022г. , с посочена дата на използване 30.07.2022г., място на използване ул.„П. м.“, до хотел „И.“, в посока от разклон за с.Г. към бензиностанция „Е.“, общо ограничение на скоростта въведено за населено място от 50 режим на измерване - стационарен, номер на служебен автомобил, начало на работа – 13, 00 часа, край на работа – 16, 30 часа.

Налична е и снимка на разположението на техническото средство заснело процесното нарушение, снимка към ЕФ, Протокол № ***********/25.11.2021г. от проверка, справка относно собствеността на посоченото в ЕФ –МПС, както и справка за нарушител/водач.

Съгласно представения снимков материал от 30.07.2022 г., 14: 43 часа, отразена е измерена скорост на движение на лек автомобил марка 2

„*********“, с рег. № ************, като измерената скорост е от 66 км/ч при ограничение 50 км/ч.

Налична е и Заповед № ************/29.02.2016 г. на Министъра на вътрешните работи с която се утвърждават образци на ел. фишове, като екземпляр от утвърдения ЕФ е приложен.

От представения Протокол № ***********/25.11.2021г., издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпозвнаване на номера и комуникации, тип ************** с фабр.№ ********, според който съответства на одобрения тип.

Въз основа на така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, настоящият съдебен състав, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП , подадена е от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Преценена по същество, съдът намира подадената жалба за частично основателна по следните съображения:

От правна страна съдът приема, че цялата опростена процедура по санкциониране с ЕФ е спазена, тъй като същата отговаря на законовите изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП, както и изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № *********** от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Безспорно по делото се установи, че е извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в движение със скорост над разрешената за населено място – в гр. К., ул.„П. м.“, до хотел „И.“, в посока от разклон за с.Г. към бензиностанция „Е.“. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч.

Видно от атакувания електронен фиш мястото на нарушението е в гр.К. на ул.

„П. м.“, където действащото ограничение на скоростта е 50 км/ч. за населено място. Установи се от доказателствата по делото, че на процесната дата Д. В.

Д. като водач на лек автомобил „*********“, с рег. № ************ се е движил там с 66 км/ч. и така е превишил допустимата скорост за движение в населено място, нарушавайки забраната на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Предвид обаче приложените по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, настоящият съд, не споделя довода на административнонаказващия орган досежно „повторността“ като признак на деянието.

Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал.

3, т. 1 – 5 на чл. 182 от ЗДвП е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер.

3

Така за налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП трябва да са посочени в съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото чл. 182, ал.

4 от ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи съответната привръзка с нормата, с която се запълва бланкета (в случай на превишаване на максимално разрешената скорост в населено място от 31 до 40 km/h – чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП ); описание от фактическа страна, че нарушението е извършено повторно; описание от фактическа страна защо е прието, че нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният санкционен акт, който определя тази квалификация, включително с датата на влизането му в сила.

Съобразно горепосоченото, настоящият съдебен състав приема, че макар и да е описано, че деянието е извършено повторно в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ, серия * № **********, не се събраха безспорни доказателства кога същият е влязъл в сила. Приложени са по делото е справка за нарушител водач и справки- разпечатки от АИС-АНД на МВР, върху част от които липсват положени печати на структурата, при която, е изготвена справката, поради което съдът не може да я кредитира като годно доказателствено средство. По силата на разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП /редакция, действаща към датата на приключване на устните състезания/ електронният фиш се връчва на нарушителя по един от начините, посочени в чл.186а от ЗдВП, а именно чрез препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол при осъществяване на функциите и правомощията им. По делото липсват безспорни и годни доказателства за датата на връчване на електронен фиш серия * № **********, поради което настоящият състав приема, че това обстоятелство не е установено по надлежния законов ред.

При липсата на датата на влизане в сила на посочения електронен фиш, съдът не може да извърши преценка, че наказанието е наложено за повторно извършено нарушение по квалифицирания състав, както се сочи с посочената санкционна разпоредба.

Това е така, тъй като съгласно § 6", т. ЗЗ от Допълнителните разпоредби на ЗДвП" Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач.

В тази връзка липсва датата на влизане в сила на предхождащия санкционен акт, който да обуславя наказването на лицето при условията на повторност, следователно предивд еднородността на обстоятелствата по нарушението, приложение намира хипотезата на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН за преквалификация на същото, като се изключи от обвинението квалифициращият признак „повторност“ и се приложи закон за по- леко наказуемо административно нарушение, а именно такова по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от АПК при изменение на електронния фиш субсидиарно се прилагат правилата чл.78, ал.1 от ГПК, като с оглед изхода на делото, следва на жалбодателят да бъдат присъдени разноски в условията на съразмерност, пропорционално на уважената част от претенцията, като на основание чл.226, ал.3 от АПК съдът се произнася и по разноските за водене на делото пред касационния съд.

По делото се констатираха действително направени разноски от страна на жалбоподателя общо в размер на 1200 лв. за адвокатски хонорар за процесуално представителство, защита и съдействие по АНД № ****/2023г. по описа на РС- К., КАНД № **/2023г. по описа на АС- К. и АНД № ***/2023г. по описа на РС- К., съобразно представените Договори за правна защита и съдействие, списък на разноските и поисканото присъждане, а от страна на АНО се претендира юрисконсултско възнаграждение по горепосочените дела, като при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Предвид изменението на електронния фиш, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая са представени 3 бр. договори за правна защита и съдействие, в които е отразено, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на по 400 лв. за всеки договор, същевременно от представителя на ответната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като възнаграждението е определено в минималния размер, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. Според чл.7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по дела с интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 400 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 400 лв. за всеки един договор за правна защита и съдействие или общо в размер на 1200 лв. за трите съдебни инстанции, като предмет на обжалване е електронен фиш, с който е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. Заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение не надвишава 5 минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява съразмерен и съответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова не следва да бъде намален под предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, а именно в размера от 400 лв. за всеки един представен договор за правна защита и съдействие. Отчитайки обаче нормата на чл.78, ал.1 от ГПК и с оглед изхода на делото, следва на жалбоподателят да бъдат присъдени разноски в условията на съразмерност, то следва същите да са в размер на 600 лв. за трите съдебни инстанции.