Решение № 497 от 27.07.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 497 гр. Пазарджик , 27.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Снежана Стоянова при участието на секретаря Огняна Фурнаджиева като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20205220201607 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба ЗП М.А. З.А от с.Братаница, обл.Пазарджик, ЕГН: ****** против НП № 13-002182 от 19.10.2020 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Пазарджик, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ във вр. с чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, на жалбоподателката в качеството й на земеделски производител и работодател е наложена глоба в размер на 1 600 (хиляда и шестстотин) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуването НП, чиято отмяна се иска.

В съдебно заседание за жалбоподателката се явява процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага съображения за нейната основателност, като пледира за отмяна на НП.

Претендира разноски.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на 1 юрисконсултско възнаграждение.

Пазарджишкият районен съд съобрази становищата на страните,съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна следното:

ЗП М. З.а е санкционирана за това, че в качеството й на земеделски производител и работодател, на 18.06.2020г., около 09,50 часа, при извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Пазарджик в стопанисван от ЗП обект: „Нива с картофи“, намираща се в землището на село Братаница било установено, че не е уредила като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не била сключила трудов договор в писмена форма с лицето АНГ. СТ. АНГ., ЕГН: **********.

Същият бил заварен да полага труд в обекта като общ работник – вадел картофи и бил с изцапани работни дрехи. В хода на проверката освен това лице били заварени още пет такива, които престирали труд за ЗП и също вадели картофи, без преди това и с тях да е бил сключен трудов договор.

Заварените да полагат труд лица, включително и А.А., подписали декларации по чл.402 от КТ, в които декларирали, че работят за земеделския производител. Конкретно А. посочил, че работи „при М.“ от 3 дни и получава възнаграждение в размер на 30 лева. Неговата декларация била попълнена от св.Ф.А. инспектор в ДИТ-Пазарджик, т.к. лицето било с изцапана ръце. Св.А. записал в декларацията това, което му казал св.А., след което последният се подписал. На място в деня на проверката служителите на Д „ИТ“-Пазарджик попитали ЗП М.А. дали има сключени трудови договори със св.А., както и с другите заварени да работят лица, като тя заявила, че има, но не ги носи в себе си, а ще ги представи по - късно в дирекцията. По тази причина й била връчена призовка с указания да предостави въпросните трудови договори.

Пет дни след проверката, на 23.06.2020 г. жалбоподателката закупила от ДИТ-Пазарджик бланки на трудови договори по чл.114 а, ал.1 от КТ, които след като били попълнени били представени в Дирекцията от нейния син.

Това се случило на 30.06.2020 г. Договор по чл.114 а, ал.1 от КТ бил представен и за св.А.А. (л.17 в делото) за датата на проверката 18.06.2020 г.

2

При извършения преглед на документация на ЗП и направената справка в информационната система на ИА ГИТ- Регистър за уведомления за трудови договори, водещият проверката инспектор – св.А. установила, че представения трудов договор за св.А., както и за останалите заварени да работят в деня на проверката лица, сключени по реда на чл.114 а от КТ , били генерирани от РЗОТД на 23.06.2020 г., т.е. няколко дни след извършване на проверката в обекта на ЗП.

Всичко това съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от КТ. За направените констатации от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № ПР2016198/27.07.2020 г. На жалбоподателката била изпратена покана за съставяне на АУАН във връзка с констатираното нарушение, която й била връчена на 21.07.2020 г. (виж покана и известие за доставяне на л.45-46 в делото). На указаната в поканата дата: 27.07.2020 г., жалбоподателката не се явила в ДИТ, поради което св.А. съставила против нея АУАН № 13-002182/27.07.2020 г. в нейно отсъствие, на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. Срещу жалбоподателката били съставени и други актове за същото нарушение по отношение на останалите установени лица престиращи труд в нейна полза. Така съставените АУАН, в т.ч. и процесния, били изпратени по пощата и връчени лично на жалбоподателката по реда на чл.416, ал.3 от КТ на 31.07.2020 г., видно от известие за доставяне на л.48 в делото. Против съставените актове жалбоподателката подала писмено възражение на 04.08.2020 г. ( л.4 в делото) , в което било посочено, че не било извършено нарушение по КТ, т.к. хората към момента на проверката не работели, а закусвали. Това възражение не било уважено от наказващия орган и на 19.10.2020 г. въз основа на АУАН било издадено обжалвано в настоящото производство НП.

НП било връчено лично на санкционираното лице по пощата на 21.10.2020 г., видно от известие за доставяне на л.8 в делото. Жалбата против НП била подадена от надлежно упълномощен от наказаното лице адвокат чрез АНО до съда на 27.10.2020 г., т.е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на 3 събраните по делото писмени доказателства и изцяло от показанията на св.С.А. и св.Ф.А..

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата не е неоснователна по следните съображения:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично стана ясно, че в деня на фактическата проверка в обекта на земеделския производител св.А.А. е престирал труд като общ работник (вадел картофи), без преди това с него да е бил сключен трудов договор в писмена форма. За положения труд от св.А. е била постигната договорка да се плати възнаграждение в размер на 30 лева, в деня на полагане на труда. Установи се, че наетото лице е имало работно място – проверения обект „Нива с картофи” на ЗП.

С оглед на така установеното, съдът приема че между страните фактически е било възникнало трудово правоотношение и че правилно е била ангажирана отговорността на ЗП З.а по 414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Първата правна норма предвижда глоба или имуществена санкция за всеки работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Чл.62, ал.1 от КТ императивно разписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма, а съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Неоснователно е възражението в жалбата за нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при описанието на нарушението. Описанието на нарушението както в НП, така и в АУАН е пълно и ясно. Посочена е дата на нарушението 18.06.2020 г., времето – около 09,50 часа , мястото - нива с картофи в землището на с.Братаница, качеството на наказаното лице - работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, както и изпълнителното деяние на нарушението: не са уредени като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключен писмен трудов договор с лицето АНГ. СТ.

АНГ., който е престирал труд в полза на жалбоподателката, като е вадил картофи.

Неоснователни са възраженията в жалбата, с които се твърди, че 4 нарушението не било извършено, т.к. в деня на проверката заварените в нивата на ЗП лица не полагали труд, а закусвали. В този смисъл са и показанията на св.А.А., който твърди че отишли на нивата около 09,00 ч. с намерението да вадят картофи, но тъй като „конярът“ - св.И. не дошъл на нивата, за да разоре, не се пристъпило към ваденето на картофа. Св.А. твърди, че когато проверяващите дошли на проверка всички били на нивата, но закусвали и никой до този момент не бил работил. Аналогично на твърденията на св.А., показания дава и св. И., който установява че на 18.06.2020 г., въпреки уговорката с жалбоподателката от предходната вечер не отишъл на нивата с коня, тъй като сутринта установил, че животното се е разболяло и не било в състояние за работа.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите А. и И., тъй като те се опровергават по категоричен начин както от писмените доказателства по делото, основни сред които са декларацията на л.16 и антидатирания еднодневен трудов договор на л.17, така и от показанията на свидетелите А. и А., които въпреки служебната си връзка с АНО нямат никакъв личен мотив да преписват нарушение на жалбоподателката, което същата не е извършила.

Свидетелите А. и А. еднопосочно, категорично и добросъвестно установиха, че по повод на друга извършвана от тях проверка били забелязали отдалече в нивата на жалбоподателката бус и разпръснати хора. Тъй като и друг път били извършвали проверки и били правили предупреждения на З.а, решили да извършат внезапна, не планувана проверка. Докато приближавали мястото видели, че хората работели вътре в нивата, като били наведени и вадели картофи. Когато приближили към тях, работниците спрели работа и седнали дапочиват и закусват. И двамата свидетели са категорични, че всички работници, в това число и св.А.А. били облечени с работни дрехи, които били изцапани от работата и че и ръцете им били мръсни. Поради тази причина и декларациите за всеки един от тях били попълвани от св.А. или св.А., като лицата сами посочвали имената си, ЕГН или дата на раждане, какво и при кого работят, както и размера на уговореното възнаграждение. Св. А. установи, че имало извадени картофи на нивата, както и в буса. Установи още, че лично е попълнил съдържанието на декларацията, подписана от св.А., като вписал в нея това, което последният му казал, т.е. от кога, за кого работи и какво възнаграждение ще получи за труда си. Посочи също, че св.А.

5 подписал декларацията, след като му е прочел. Това обстоятелство се отрече от св.А., но съдът дава вяра на св.А., тъй като е житейски неприемливо св.А. да подпише декларацията без да бъде запознат с нейното съдържание.

От показанията на св.А. и св.А. се установи, че пред тях жалбоподателката не е отрекла, че заварените хора работят за нея и вадяткартоф. Напротив, след въпрос от тяхна страна жалбоподателката заявила, че имала сключени еднодневни договори с тях. Действително такива били представени в ДИТ Пазарджик по-късно, на 30.06.2020 г. от сина на жалбоподателката, тъй като последната се намирала в чужбина, като представените еднодневни трудови договори, вкл. и със св.А. били антидатирани, тъй като били закупени от ЗП няколко дни след проверката, на 23.06.2020 г. в 11,31 часа. ( Вж. трудов договор на л.17 в делото). От съдържанието на този договор, съпоставено с данните за неговата регистрация следва несъмнения извод, че на 18.06.2020 г. св.А. е полагал труд без договор.

При това положение, няма съмнение, че жалбоподателката като работодател е уговорила елементите на трудово правоотношение с А.А.: за конкретна работа в нейна полза (вадене на картоф) срещу възнаграждение, уговорено в конкретен размер. Предвид изложените съображения, с оглед кредитираните от съда гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че на 18.06.2020 г. св.А. е бил заварен да полага труд в полза на ЗП М. З.а.

Изпълнителното деяние в случая представлява приемане на определено лице на работа и е осъществено в момента, в който работника е започнал да полага труд на договореното работно място и време чрез фактически действия по изпълнение на възложената задача, в случая: вадене на картофи.