Решение № 207 от 28.11.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. Бургас, 28.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Д. като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222000500380 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 260217/15.06.2022 год. по гр.д.№ 2629/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд са отхвърлени предявените от К. О. П. , ЕГН ********** от гр.С. обл.Б., ул. „Б. М.“ №*, с настоящ адрес: гр.С., ул. „П. ш.“ №**, студио 6, действащ лично и чрез процесуален представител П. Т. адвокат от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Б. пл. „Б. Г.“ №* субективно съединени искове срещу Р. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С. обл.Б., ул. „Б. М.“ №* и И. Д. П. , ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.С. обл.Б., ул. „Б. М.“ №*, понастоящем живеещ в САЩ, за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сума в размер на 50 000 лв. представляваща половината от сумата от 100 000 лв., представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на съсобствения на ответниците имот, находящ се на адрес: гр.С. обл.Б., ул. „Б. М.“ №* и представляващ: Дворно място в гр.С., парцел VII-*** в кв. 24 е площ от 625 кв.м. при граници: северпарцел VI-*** на Д. К. и н-ци на Д. К., изток-улица, юг-улица, запад парцелVIII-*** на А. Д. и И. Г. П., ведно с изградената в него жилищна сграда и стопански постройки, в резултат на извършените изцяло със средства, труд и материали на ищеца подобрения в имота, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане.

1

Осъден е И. Д. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.С. обл.Б., ул.

„Б. М.“ №*, да заплати на К. О. П., ЕГН ********** от гр.С. обл.Б., ул.“Б.

М.“ №*, с настоящ адрес: гр.С., ул.“П. ш.“ **, студио 6, действащ лично и чрез процесуален представител П. Т. - адвокат от АК-Б., със съдебен адрес: гр.Б. пл.“Б. Г.“ № * сумата от 1450 лв., представляваща обезщетение за обогатяването му от увеличения размер на стойността на съсобствената му вещ, което увеличение се дължи на извършените от ищеца подобрения до размера на обедняването, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 09.11.2020 год. до датата на окончателното изплащане на главницата, като отхвърля претенцията над уважения размер , като неоснователна.

Осъдена е Р. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С. обл.Б., ул.

„Б. М.“ №*, да заплати на К. О. П., ЕГН ********** от гр.С. обл.Б., ул.“Б.

М.“ №*, с настоящ адрес: гр.С., ул.“П. ш.“ **, студио 6, действащ лично и чрез процесуален представител П. Т. - адвокат от АК-Б., със съдебен адрес: гр.Б. пл.“Б. Г.“ №* сумата от 27 324 лв., представляваща обезщетение за обогатяването й от увеличения размер на стойността на съсобствената й вещ, което увеличение се дължи на извършените от ищеца подобрения с нейното знание и без нейното противопоставяне, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 09.11.2020 год. до датата на окончателното изплащане на главницата, като отхвърля претенцията над уважения размер, като неоснователна.

Осъден е К. О. П. , ЕГН ********** от гр.С. обл.Б., ул.“Б. М.“ №* , с настоящ адрес: гр.С., ул.“П. ш.“ **, студио 6, действащ лично и чрез процесуален представител П. Т. - адвокат от АК-Б., със съдебен адрес: гр.Б. пл.“Б. Г.“ №* да заплати на Р. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С. обл.Б., ул. „Б. М.“ №* и И. Д. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.С. обл.Б., ул. „Б. М.“ №* разноски по делото в размер на 2830,47 лв. - на И. Д. П. и 1151,89 лв. - на Р. Д. П..

Осъдени са Р. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.С. обл.Б., ул. „Б. М.“ №* и И. Д. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.С. обл.Б., ул. „Б. М.“ №* да заплатят на К. О. П., ЕГН ********** от гр.С. обл. Б., ул.“Б. М.“ №* , с настоящ адрес: гр.С., ул.“П. ш.“ **, студио 6, действащ лично и чрез процесуален представител П. Т. - адвокат от АК-Б., със съдебен адрес: гр.Б. пл.“Б. Г.“ №* разноски в размер на 2445,45 лв.

Подадена е въззивна жалба от ищеца К. О. П., ЕГН ********** от гр.С., чрез процесуален представител П. Т. - адвокат от АК-Б., срещу решението в частите, с които са отхвърлени главните искове срещу ответниците за сумите от по 50 000 лв. за всеки от тях /общо за 100 000 лв. за двамата ответници/, ведно със законните лихви, евентуално – в частите, с които частично са отхвърлени предявените срещу ответниците евентуални искове до размера от по 28 769 лв. за всеки от тях , ведно със законните лихви.

2

По исковете с правно основание чл.74 от ЗС, вр. чл.72 от ЗС, за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумата от по 50 000 лв. – т.е. общо сумата от 100 000 лв., с която се твърди, че в резултат на извършени от ищеца подобрения се е увеличила стойността на съсобствен в равни части на ответниците недвижим имот находящ се в гр.С., е изразено несъгласие с изводите на съда, че ищецът не е доказал качеството си на владелец на имота за периода от 2012 год. до 2020 год.- времето през което е живял в имота на съпружески начала с ответницата П.. Извършен е анализ на твърденията на страните, на свидетелските показания на св.А. и на св.К. и на други събрани по делото доказателства, въз основа на които според въззивника се установява, че е направил подобренията със съзнанието, че ще придобие идеална част от имота. Твърди се, че съдът не е обсъдил доказателствата в тяхната цялост, а също-пренебрегнал е презумпцията по чл.69 от ЗС. Твърди се, че ищецът е установил по делото качеството на владелец на имота, който той е считал за свой, поради което и след уговорката с ответниците, че ще му бъде прехвърлена ½ ид.ч. е извършил дейности и е вложил значителни средства и труд, с цел подобряване на имота.

Твърди, че ако през времето през което е живял на съпружески начала с ответницата П. в имота в гр.С. е бил само обикновен държател - т.е. ако е нямал намерение да придобие ½ ид.ч. от него, не би извършил сочените от него подобрения. Твърди се, че цитираната в обжалваното решение практика на ВКС не е за аналогични случаи и не може да опровергае твърдението му, че е бил владелец, а не държател на имота. Направено е искане за отмяна на решението в частта за главните искове и разрешаване на спора по същество с присъждане на претендираните суми от по 50 000 лв. от всеки от ответниците, ведно със законните лихви.

Евентуално, в случай, че жалбата срещу решението в частите за отхвърляне на главните искове се счете за неоснователна, е поискана отмяна на решението в отхвърлителните части по евентуалните искове до размерите от по 28 769 лв. за всеки от ответниците и разрешаване на спора по същество с присъждане на сумите, ведно със законните лихви.

На първо място е оспорен извода на съда, че за подобренията не е било налице съгласието на ответника П., тъй като не е бил наясно с конкретните детайли, които да му позволят преценка дали да изрази съгласие с тях или не.

Твърди се, че по делото е установено, че въпреки, че за процесния период вторият ответник не е идвал в имота, той е бил информиран за ставащото, като са му изпращани снимки, а той е изразявал съгласието си и одобрението, заявявайки също готовността си да прехвърли на ищеца 1/2 ид.ч. от имота.

Сочи се, че от заключението по приетата от окръжния съд СТЕ се установява, че в резултат на извършените в имота подобрения неговата стойност се е увеличила със сумата от 57 362 лв., като най-малко това е сумата, която ответниците е следвало да бъдат осъдени да му заплатят поравно съобразно дяловете си в собствеността върху имота. По отношение на евентуалните искове е направено искане ответницата да бъде осъдена да му заплати 3 допълнително сумата от 1445 лв., а ответникът да бъде осъден да му заплати допълнително сумата от 27 391 лв., ведно със законните лихви върху сумите. Направено е искане за присъждане на съдебните разноски за двете съдебни инстанции.

В дадения срок е постъпил отговор от ответницата Р. Д. П., чрез процесуален представител адв. Д. П.. Изложени са съображения в подкрепа на изводите на съда,че ищецът не е доказал качеството си на владелец на процесния имот за периода в който двамата с него са живели на съпружески начала. Сочи се, че по време на извършване на подобренията между страните не е имало разговори за прехвърляне на 1/2 ид.ч. от имота в полза на ищеца, като този въпрос е бил поставен от него много по-късно - през 2019 год., когато отношенията между тях са започнали да се влошават. Твърди се, че ищецът не е искал предварително съгласие за извършване на ремонтни работи в имота на ответниците, а ги е поставил пред свършен факт, като част от т.н.“подобрения“ всъщност са влошили качеството на вещта. Твърди се, че ищецът не е доказал твърденията си за осъществявано владение върху имота, а изложените правни аргументи не почиват на доказаните по делото факти и обстоятелства. Твърди се, че като цяло претенцията на ищеца е недоказана по отношение на вложени средства, а заключението на вещото лице за стойността на СМР не може да бъде приета като стойност на вложените от ищеца средства. Липсва яснота каква цена е платена от ищеца, за да има претенции да му бъде възстановена. За твърдените разходи не са представени документи. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части като правилно и законосъобразно, и за присъждане на съдебните разноски.

В дадения срок е постъпил отговор от ответника И. Д. П. чрез процесуален представител адв.В. В.. В отговора са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение.

Твърди се, че ищецът няма качеството на владелец на процесния имот - респ. няма право да му бъдат присъдени направените разноски, с които се е увеличила стойността на имота. Оспорени са твърденията във въззивната жалба за доказаност на качеството на ищеца на владелец на имота. Сочи се, че нито очакването на ищеца, че ще му бъде прехвърлена идеална част от имота, нито извършването на подобрения в случая могат да бъдат счетени за начало на давностно владение, тъй като ищецът не е доказал по делото наличието на намерение за своене на вещта. Оспорени се твърденията на ищеца за доказаност при условията на пълно и главно доказване на соченото обещание за прехвърляне на идеална част от имота от страна на ответниците и знанието и непротивопоставянето на ответника за извършените подобрения. Споделен е извода на съда, че двамата ответници са в различно правно положение, поради което правилно окръжният съд е квалифицирал иска по отношение на П. по чл.61, ал.3 от ЗЗД, вр. чл.59 от ЗЗД. Изложени са и съображения за недоказване от страна на ищеца на размера на вложените от него средства за подобренията, в какъвто смисъл се твърди, че не са ангажирани достоверни 4 доказателства. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и присъждане на съдебните разноски.

С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по субективно и обективно съединени искове както следва :

-главни искове с правно основание чл.74, ал.2, вр. чл.72, ал.1 от ЗС, както и по претенции за законни лихви.

-евентуални искове с правни основания чл.61, вр. чл.59 от ЗЗД, и по претенции за законни лихви.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу акт на първоинстанционен съд, който подлежи на въззивно обжалване и е ДОПУСТИМА.

Решението не е обжалвано в частите, с които евентуалните искове срещу ответниците по чл.59 от ЗЗД, вр. чл.61 от ЗЗД са отхвърлени за сумите от по над 28 769 лв. до претендираните размери от по 50 000 лв., за всеки от тях.

В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат изразените становища. Процесуалният представител на въззиваемия И. П. прави възражение за неправилно определена с обжалваното решение правна квалификация на евентуално предявените искове.

Решението в обжалваните части е постановено по предявените искове от ищеца К. О. П. , срещу ответниците Р. Д. П. и И. Д. П. , както следва: