Решение № 169 от 01.03.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. София , 01.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000502682 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 5882 от 01.08.2019г., постановено по гр.дело № 6024/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 5 състав, по предявен от М. М. Д., М. Т. Д., С. М. Д. и М.

М. Д. против Столична община и Община Своге и Й. Я. Я. иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД е обявен за недействителен, на основаните чл.135, ал.1 от ЗЗД, спрямо М. М. Д., М. Т. Д., С. М. Д. и М. М. Д., брачен договор от 26.03.2014г., сключен между Я. К. Я.-бивш жител на гр.София, починал на 06.10.2015г., и Й. Я. Я., с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършена от нотариус В.М., с рег.

№ 2847/2014г. и рег. № 2848/2014г., надлежно вписан с вх. № 13455 като нот.акт № 17, том четвърти на Служба по вписванията – София, в частта, с която Я. К. Я. е прехвърлил безвъзмездно на Й. Я. Я. 1/2 ид.част от следните недвижим имоти:

1/апартамент № 14, находящ се в град ***, ***, район „***”, ж.к. „***“, бл. *, вход единствен, със застроена площ 67 кв.м, при съседи: изток – апартамент № 15, запад – бл.З, север -зелена площ, юг – антре, стълбище, отгоре – апартамент №18, отдолу – апартамент № 10, заедно с таванско помещение №13 с полезна площ 4,33 кв.м, при граници: изток-коридор, запад – бл.З, север – зелена площ, юг – таван №14, заедно с избено помещение № 18 с полезна площ 5,55 кв.м, при съседи: изток-помпена станция, запад-коридор, север- коридор, юг- мазе №19, заедно с идеални части от общите части на сградата и 1,881% идеални части от правото на строеж върху мястото, който апартамент е с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-50/20.06.2016г. на Изп.директор на АГКК, при съседни обекти: на същия етаж: ***, под обекта: *** и над обекта: ***, съгласно схема № 15285752-09.05.2018г. и 2/поземлен имот с пл. № 444, намиращ се в с. ***, ***, община 1

***, попадащ в границите на околовръстен строителен полигон „Батул”, „Турски прелог”, „Калище”, одобрен с решение № 84/11.08.1987г. на ИК на ОНС-София, с площ 750 кв.м, при граници по документ за собственост : пътека, черен път и имоти с пл.№ 441, пл.№ 442 и пл.№ 443, ведно с построената в имота през 1983 година жилищна сграда със застроена площ 18 кв.м и заедно с всички трайни подобрения, приращения и насаждения в имота; на основание чл. 38 ЗАдв, Й. Я. Я., Столична община и Община Своге са осъдени да платят на адв. С.Б. адвокатско възнаграждение в размер 3 140 лева.

С определение от 20.02.2020г., постановено по гр.дело № 6024/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 5 състав, е оставена без уважение молбата на Й.Я. за изменение на решението в частта за разноските.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от Й. Я. Я., чрез пълномощника адв. В. В., с оплаквания за неправилност и необоснованост. Жалбоподателката смята, че конституираните по делото като ответници Столична община и Община Своге не са пасивно легитимирани страни, които да участват в процеса. Сочи, че вземането на ищците от непозволено увреждане, с което се легитимират като кредитори на Я. Я. е възникнало едва с влязлото в сила съдебно решение, постановено на 01.03.2016г. по гр.дело № 4885/2015г. на ВКС, IV ГО, като до този момент Я. не е имал съзнанието, че е длъжник, нито знанието и намерението да увреди кредиторите си. Поддържа, че по делото е категорично установено и липсата на знание у Й.Я. за увреждащия характер на атакуваната сделка, поради което се оспорва извода на съда, че в случая е без правно значение знанието на ответницата за увреждащия характер на разпореждането с процесните недвижими имоти. Сочи, че съдът не е анализирал правилно характера и съдържанието на брачния договор като правна сделка. Смята, че обстоятелството, че Я.

К. Я. действа като Едноличен търговец има пряко отношение към това, че сделката, която се атакува е брачен договор по смисъла на СК. Искането е да бъде отменено решението на СГС и вместо това да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемите ищци М. М. Д., М. Т. Д., С. М. Д. и М. М. Д., чрез пълномощника адв. С.Б., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна.

Ответниците Столична община и Община Своге не вземат становище по въззивната жалба.

Подадена е частна жалба от Й.Я., чрез пълномощника адв. В.В., против определението от 20.02.2020г., постановено по гр.дело № 6024/2016г. на Софийския градски съд, ГО, 5 състав, с което е оставена без уважение молбата на Й.Я. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК от М. М. Д., М. Т. Д., С. М. Д. и М. М. Д., чрез пълномощника адв. С.Б., е постъпил отговор на частната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК , приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от М. М. Д., М. Т. Д., С. М. Д. и М. М. Д., с която против М. В. Д. и Й. Я. Я. е предявен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

2

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила решение № 63/01.03.2016г. по гр.д.№ 4885/2015г. на ВКС, IV ГО, Я. К. Я., лично и като ЕТ, строителен предприемач, бил осъден, на основание чл. 49 ЗЗД да плати на ищците сумата 50 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. С. Д., който е съответно син, съпруг и баща на ищците, както и да плати на М.Д. сумата 3 500 леваобезщетение за имуществени вреди, причинени от смъртта на М. С. Д., ведно със законната лихва, върху обезщетенията, считано от 08.11.2008г. до окончателното плащане, както и съдебни разноски в размер 3 477 лева. Сочи се, че въз основа на влязлото в сила решение ищците се снабдили с изпълнителен лист.

Ищците твърдят, че на 26.03.2014г. с цел да намали имуществото и платежоспособността си, Я. Я. сключил със съпругата си – ответницата Й.Я. брачен договор, с който й прехвърлил безвъзмездно ½ идеална част от апартамент № 14, намиращ се в гр. ***, ж.к. „***“ бл.*, вход единствен, на пети етаж, със застроена площ 67 кв.м, и ½ идеална част от поземлен имот с пл. № 444, намиращ се в с.***, община ***, област ***, попадащ в границите на околовръстен строителен полигон „БатулТурски прелог – Калище“, одобрен с решение № 84/11.08.1987 г. на ИК на ОНС – София, с площ 750 кв.м, ведно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ 18 кв.м, заедно с всички трайни подобрения, приращения и насаждения в имота.

Ищците твърдят, че длъжникът Я. Я. е починал, а наследниците му по законсъпругата му и двете му деца са се отказали от наследството, като единствен негов наследник в случая е майка му ответницата М. Д..

Според ищците, сключеният на 26.03.2014г. брачен договор между Я. Я. и съпругата му Й.Я. ги уврежда, тъй като с осъщественото разпореждане Я. е намалил имуществото си и платежоспособността си. Твърдят, че са налице елементите от фактически състав на чл. 135 ЗЗД, поради което искат да бъде обявена недействителността по отношение на тях на брачния договор.

В срока за отговор на исковата молба ответницата Й. Я. Я. оспорва иска.

Ответницата сочи, че ищците не са кредитори на Я. Я. към датата на сключване на оспорвания брачен договор, тъй като към 26.03.2014г. не е налице влязло в сила съдебно решение и издаден изпълнителен лист. Смята, че вземането на ищците е установено едва на 01.03.2016г., когато е постановено решението на ВКС по гр.д.№ 4885/2015г. като към тази дата брачният договор вече бил сключен и ответницата се била отказала от наследството на съпруга си. Твърди, че водените срещу ищците дела не са срещу физическото лице Я. Я., а срещу него, в качеството му на едноличен търговец; че с брачния договор Я. се е разпоредил като физическо лице с недвижим имот, част от СИО, а не като едноличен търговец. Ответницата сочи, че към датата на сключване на брачния договор не е знаела, че срещу съпруга й бил заведен граждански иск от ищците. Сочи, че тъй като по осъдителната претенция на ищците първоначално са постановени две отхвърлителни решения, нито съпругът й, нито тя са знаели, че към датата на сключване на брачния договор ищците са кредитори на съпруга й. Твърди, че брачният договор бил сключен, не с цел да увреди ищците, а поради влошеното здравословно състояние на съпруга й, поради влошените отношения между него и дъщеря им и нежеланието му да бъде наследен от нея.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Столична община не взема становище по иска. На 28.03.2019г. е постъпило писмо от СО-район Красно село, според което бракът между Я. Я. и Й.Я., сключен на 12.03.1967г. е бил сключен в гр.Хасково. Предвид това е посочено, че оспорваният брачен договор е предоставен за вписване пред Община Хасково в регистъра по имуществените отношения на 3 съпрузите. Уточнено е, че в район „Красно село” липсва данни относно периода и съдържанието на оспорвания брачен договор.

В срока за отговор на исковата молба ответникът Община Своге оспорва иска като недопустим, съответно неоснователен. Сочи, че в исковата молба и уточнителните такива липсва изричен петитум против Община Своге. Твърди, че общината не е наследник на починалия длъжник Я. Я., тъй като не са налице предпоставките на чл.11 от ЗН. Сочи, че общината не е била призована по надлежния ред да приеме наследството по опис, поради което смята, че липсва яснота относно съвкупността от имуществените права и задължения на починалото лице, които са формирали наследството.

Софийският апелативен съд, като обсъди събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, намира от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че М. С. Д. е починал на 29.12.2008г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си М. Т. Д. и двете си дъщери С. М. Д. и М. М. Д..

Няма спор, че ищцата М. М. Д. е майка на починалия М. Д..

Установява се, че през 2010г. М.Д., М. Д., С.Д. и М.Д. са подали против Я. Я., лично и като ЕТ искова молба, с която е предявен иск за осъждането му да им плати обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния близък родственик М. Д.. Производството по тази искова молба е протекло през трите съдебни инстанции и с решение № 63/01.03.2016г., постановено по гр.д.№ 4885/2015г. на ВКС, IV ГО, Я. К. Я., лично и в качеството му на ЕТ „Я. К. Я.-Я. ИЯ - 77”, е осъден, на основание чл.49 от ЗЗД, да плати на М. М. Д. и на М. Т. Д. по 10 000 лева на всяка от тях, а на С. М. Д. и на М. М. Д. по 15 000 лева на всяка от тях, като обезщетения за неимуществени вреди, причинени от смъртта на М. Д.; на М. Д. да плати сумата 3500 лева, като обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от 08.11.2008г. до окончателното изплащане; както и да плати на М.Д., М. Д., С.Д. и на М.Д. разноски по делото в размер 3 477,50 лева.

На 21.03.2016г. въз основа на решение № 63/01.03.2016г., постановено по гр.д.

№ 4885/2015г. на ВКС е издаден в полза на М.Д., М. Д., С.Д. и на М.Д. изпълнителен лист против Я. К. Я., лично и в качеството му на ЕТ„Я. К. Я.-Я. ИЯ - 77” за присъдените с решението суми.

На 26.03.2014г. между Я. К. Я. и Й. Я. Я. е сключен брачен договор, на основание чл. 37, ал.7 от СК, с който Я. Я. е прехвърлил безвъзмездно на съпругата си: притежаваната от него ½ идеална част от придобит по време на брака апартамент № 14, намиращ се в град ***, ***, район „***”, ж.к. „***“ бл. *, вход единствен, със застроена площ 67 кв.м при граници: изток – апартамент № 15, запад – бл.З, север зелена площ, юг – антре, стълбище, отгоре – апартамент №18, отдолу – апартамент № 10, заедно с таванско помещение №13 с полезна площ 4,33 кв.м, при граници: изтоккоридор, запад – бл.З, север – зелена площ, юг – таван №14, заедно с избено помещение № 18 с полезна площ 5,55 кв.м, при съседи: изток-помпена станция, западкоридор, север- коридор, юг- мазе №19, заедно с идеални части от общите части на сградата и 1,881% идеални части от правото на строеж върху мястото, както и притежаваната от него ½ идеална част от придобит по време на брака поземлен имот с пл. № 444, намиращ се в с. ***, ***, община ***, попадащ в границите на околовръстен строителен полигон „Батул”, „Турски прелог”, „Калище”, одобрен с решение № 84/11.08.1987г. на ИК на ОНС-София, с площ 750 кв.м, при граници по документ за собственост: пътека, черен път и имоти с пл.№ 441, пл. № 442 и пл. № 443, заедно с 4 построената в имота през 1983г. жилищна сграда със застроена площ 18 кв.м и заедно с всички трайни подобрения, приращения и насаждения в имота.