Решение № 4177 от 20.08.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4177 гр. Пловдив, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Иванка Г. Иванова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330110654 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по субективносъединени искове по чл. 124 от ГПК вр. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД по искова молба на Ц. Ц. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., бул. ***, ет. *, ап. *, чрез адв. Г. срещу “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к.

„Люлин” № 7, бул „Джавахарлал Неру” № 28. „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46, представлявано от изп. директори Г. Т. С. и А. М., заедно и поотделно, за признаване за установено, че договор за паричен заем № *** от *** сключен между ищеца ответника е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и спрямо „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46 представлявано от А. М. за признаване за установено, че договор за предоставяне на гаранция №*** от ***сключен ищеца и ответника е нищожен поради нарушение на добрите нрави. Притендират се разноски.

С отговора на исковата молба са предявени и обективно евентуално съединени насрещни искове от ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД против 1 ищеца по чл. 79, вр. 240 от ЗЗД евентуално по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл.

23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на сумата от 637,28 евро незаплатена дължима главница по Договор за паричен заем № ***, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; сумата от 52,49 евро-незаплатена възнаградителна лихва за периода ***; евентуално сумата от 424,64 евро получена по недействителен договор за заем ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и първия ответник “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е сключен договор за кредит на *** за сума от 2000 лв. при ГЛП 45 % и ГПР 55,84 %. Срока за погасяване е* седмици.

Дължимата сума е 2325,77 лв. Предвидено е предоставяне на обезпечение-две физически лица,, които да отговарят на определени от кредитодателя условия, банкова гаранция и одобрено от кредитора лице гарант-дружество предоставящ о гаранционни сделки. Поради това е сключен договор за поръчителство от същата дата с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. По него ищеца дължи възнаграждение на поръчителя от 1244,23 лв. Договора за кредит е нищожен поради неточно посочено ГПР. “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е собственик на капитала на дружеството „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Възнаграждението на поръчителя се получава от заемодателя. Така се явява скрит доход за него и заобикаля разпоредбите за пределен размер на договорна лихва. Посочения в договора ГПР не включва всички разходи и в частност възнаграждението на гаранта.

Поради договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителния годишен процент на разходите, а посочването на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика. С договора за гаранция се нарушава принципът на добросъветност, справедливост и еквиталентността на престациите. По него гаранта получава възнагаждение без да дължи насрещна престация. Това е явното несъответствие в задълженията и сочи нарушение на добрите нрави, още повече, че се дължи на заемодателя. Двата договора са взаимно свързани, като действието на заемния е обусловено от сключването на обезпечителния. Така се достига до увеличение на главницата.

В предоставения срок за отговор ответниците оспорват исковете.

2

Признават сключването на договорите, предаването на заемната сума и невключване на възнаграждението на поръчителя в ГПР. Липсват нарушения на ЗПК.

В насрещната искова молба се твърди, че между страните е сключен заявения договор, усвоена е заемната сума, извършени с плащания, които не покриват всички задължения по договора.

В срока за отговор ищеца потвърждава дължимостта на сумата от 830,52 лв.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства- договор за паричен заем № *** от ***, договор за гаранция № *** от *** е видно, че на *** между ищеца и ответника “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД е възникнало заемно правоотношение за сума от 2000 лв. главница дължима в периода *** на 17 вноски, при лихва от 45 % фиксира на за периода и ГПР 55,84 %. Дължима е сума общо е 2325,77 лв. В чл. 4 от договора е предвидено предоставяне на обезпечение чрез сключване на договор за гаранция с одобрено от заемодателя лице. На същата дата между ищеца и ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен договор за поръчителство срещу възнаграждение от 1244,23 лв. дължимо на 17 вноски в периода ***, заедно с вноските по договора за заем и чрез заемодателя.

От представената от “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД справка за извършени плащания (лист 48-гръб от делото) е видно, че заемополучателя е платил в полза на кредитора по договора за заем сума от 976,59 лв., които са погасили главница от 758,59 лв. и лихва 223,11 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не се спори между страните, че "Изи Асет Мениджмънт" АД представлява небанкова финансова институция и "Файненшъл България" ЕООД предоставя по занятие услуги по гарантиране на вземания по договори за кредит, както и, че между тях и ищеца са сключени договор за заем № *** от *** и договор за поръчителство № *** от *** Същите имат качествата на потребителски и спрямо тях се прилагат разпоредбите на ЗПК и следва да 3 отговарят на условията в чл. 10, ал. 1 ЗПК , чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал.

2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК.

Доколкото в договора за заем е посочен лихвени процент, но не се не разяснява как се начислява същия и не се посочва точната дължима сума за лихва, съдът намира, че не е налице възможност да провери дали правилно е изчислено задължението за лихва, което пречи на заемополучателя да се ориентира за начина на структуриране на дълга. На следващо място не става ясно, какви компоненти участват в посочения ГПР и дали съответства на изискванията на ЗПК. Това сочи неспазване на разпоредбите на ЗПК и противоречие със закона, което навежда недействителност на договора. Ето защо този иск се явява основателен и следва да се уважи.

По отношение договора за поръчителство съдът намира, че със същия се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се установява, че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД, с основен предмет на дейност гаранционни сделки, е "Изи Асет Мениджмънт" АД. Следователно печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД, в случай кредитор. Това налага извод, че уговореното възнаграждение по този договор ще бъде разпределено като печалба на заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" А Д . Следователно с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на заема, а предоставяне на още едно възнаграждение на кредитодателя, което допълнително оскъпява договора за кредит.

Констатираното нарушение на принципа за добросъвестност и изразяващо се в предвидения порок по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД води до недействителност на договора. Ето защо този иск следва да се уважи.

По отношение предявените насрещни искове съдът намира, че констатираната недействителност на договора за кредит е пречка за пораждане на задължения по него за заплащане на суми за главница, лихва и други акцесорни вземания. Поради това предявените обективносъединени искове с правно основание чл. 79, вр. 240 от ЗЗД за присъждане на сумата от 637,28 евро незаплатена дължима главница по договор за паричен заем № ***, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното 4 изплащане на сумата; сумата от 52,49 евро-незаплатена възнаградителна лихва за периода *** следва да се отхвърлят.

Отхвърлянето на тези притенции е основани за разглеждане на евентуалните искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 23 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на сумата от 424,64 евро като получена по недейстиветлн договор за заем, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Изхождайки от твърденията на страните и установените данни от събраните писмени доказателства съдът намира, че Ц. К. е получил заемната сума от 2000 лв. и при признаване на договора за недействителен по аргумент на чл. 23 от ЗПК дължи връщането й. Тъй като кредитора "Изи Асет Мениджмънт" АД посочва, че е налице плащане на сума от 976,59 лв. то същата следва да се отнесе за погасяване на задължението за връщане на усвоената заемна сума. След приспадането дължимата сума възлиза на 1023,41 лв. равностойни на 523,26 евро. Същата надхвърля притендирана такава от 424,64 евро, която се признава като дължима от К., и навежда основателност на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Липсата на твърдения и факти за извършено плащане на задължението е основание за присъждане и на обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД, което налага уважаване и на евентуания иск за притендираната лихва.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски за държавна такса по предявените от него спрямо ответниците и уважени притенции. "Изи Асет Мениджмънт" АД следва да се осъди да му заплати сума от 63,81 евро, "Файненшъл България" ЕООД-25,56 евро.

На ответниците "Изи Асет Мениджмънт" АД и "Файненшъл България" ЕООД разноски не се дължат.

Н а "Изи Асет Мениджмънт" АД като ищец по уважения евентуален насрещен иск следва да се присъди сумата от 25,56 евро за държавна такса и 52 евро за разноски за юрисконсултско възнаграждеине.

Тъй като ищеца е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Г. следва да се определи възнаграждение в размер от по 150 евро с ДДС за всеки от двата предявени иска поради липса на фактическа и правна сложност на 5 делото.

По насрещните искове възнаграждение на представителя на ищеца не следва да се определя.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че договор за паричен за заем№ *** от*** сключен между Ц. Ц. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., бул. ***, ет.*, ап. * и “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул „Джавахарлал Неру” № 28. „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46, представлявано от управител С. К. К. е недействителен поради противоречие на императивните изисквания на ЗПК.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че договор за предоставяне на гаранция № *** от *** сключен между Ц. Ц. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., бул. ***, ет. *, ап. * и "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, е недействителен поради нарушение на добрите нрави.

ОТХВЪРЛЯ предявените от “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД спрямо Ц. Ц. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., бул. ***, ет. *, ап. * обективносъединени насрещни иско в е за осъждане ищеца да заплати на ответното дружество сумата от 637,28 евро(шестстотин тридесет и седем евро и 28 евро цента) незаплатена дължима главница по Договор за паричен заем № ***, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска 15.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 52,49 евро(петдесет и две евро и 49 евро цента)-незаплатена възнаградителна лихва за периода***.

Разпечатката съдържа 39 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a73e01b-4686-48c6-a496-6d5206b14f5f