Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 367 от 17.09.2024, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
Въззивно частно гражданско дело 369/2024
Вид
Определение № 367
Подписан
17.09.2024
В сила
17.09.2024
Състав
Росица Николова Кокудева, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 367 гр. Смолян, 16.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20245400500369 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, във вр. с чл. 248 от ГПК.

С Определение № 424/18.06.2024 г. по гр. д. № 686/2023 г.

Смолянски районен съд е изменил Решение № 469/21.12.2023 г. по гр. д. № 685/2023 г. на РС – Смолян в частта за разноските, като е осъдил „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖЪНТ“ АД на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА да заплати на адвокат А.З.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от С.

С. Радева – Велева, чрез пълномощник адв. А.З.Д., с оплаквания, че е неправилно.

В частната жалба се излагат доводи за наличие на интерес от предявяване както на установителен, така и на осъдителен иск, като се сочи, че при осъдителния иск няма да има признаване със сила на присъдено нещо на недействителност на договора.

По повод решение на СЕС по дело С-438/22 г. се сочи, че относно механизма за намаление на разноските за адвокатско възнаграждение по аналогия следва да бъде прилагано разрешението по дело С-57/15 на СЕС – при прилагане принципа на разумност и пропорционалност.

Излагат се твърдения, че намаляването на адвокатските възнаграждения при условията на чл. 38 ал. 2 от ЗА създават условия за влошаване качеството на адвокатския труд, както и ограничават възможността потребителите да се възползват от качествени адвокатски услуги.

С частната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното определение и вместо него се постанови друго, с което да бъде осъден ответника да заплати на адв. А.Д. адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева по така предявените искове.

1

Постъпил е отговор на частната жалба от ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, чрез юрисконсулт Д.Н., с който се оспорва жалбата.

В отговора се прави позоваване на решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г., както и се сочи, че според ВАС НМРАВ, която предвижда определяне на възнагражденията единствено в зависимост от материалния интерес, без да отчита обема и сложността на свършената работа, противоречи на чл. 36 ал. 2 от ЗА.

Сочи се в отговора, че производството не е било с фактическа и правна сложност, касае се за еднотипни дела. Прави се искане да бъде оставена без уважение жалбата като неоснователна.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.

Гр. д. № 686/2023 г. е образувано по искова молба на С. С. Р.В. чрез пълномощник адв. А.Д., срещу “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с иск за прогласяване недействителност на договор за потребителски кредит и осъдителен иск за сумата от 627, 84 лева.

С Решение № 470/21.12.2023 г. по гр. д. № 686/2023 г. исковете са уважени, като ответника е осъден да заплати на пълномощника на ищцата адвокат А.З.Д. на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

По молба на ответника по реда на чл. 248 от ГПК районният съд се е произнесъл с обжалваното определение, с което е намалил размера на адвокатското възнаграждение на 400 лева.

В решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16, е дадено тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, вр. чл. 4, пар. 3 ДЕФС, според което, национална правна уредба като тази по чл. 36, ал. 2 ЗАдв . и чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която, не може да се договаря по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, съответно съдът не може да присъди по-нисък размер от този по наредба, приета от професионална организация на адвокатите, ограничава конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Въз основа на това е изведено, че преценката на националния съд за размера на възнаграждението следва да е според правната и фактическа сложност на делото, без съдът да е ограничен от Наредба 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.

Въззивната инстанция счита, че в настоящия случай следва да се съобрази ниската стойност на осъдителните искове. Липсва особена фактическа и правна сложност, тъй като се касае за спор, по който има вече установена съдебна практика, налице е липса на многобройни и усложнени процесуални действия. Формално са предявени два иска – установителен и осъдителен, а всъщност, за да се произнесе по осъдителния иск, в мотивите си 2 съдът решава въпроса за действителността на договора за кредит; отделно от това, защитата и по два иска касае едни и същи обстоятелства.

С решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС се приема, че приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС , имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС , и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС 3 забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Националният съд е длъжен да откаже да приложи тази правна уредба, вкл. когато страната не е подписала договор за адвокатски услуги, в който по съгласие на страните се определя адвокатско възнаграждение, каквато е хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв .

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са задължителни при определяне на размера на хонорара за правна услуга, вкл. в хипотеза на чл. 38, ал. 2 ЗАдв . при заварени правоотношения между клиент и адвокат, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

Настоящият съдебен състав споделя виждането относно начина, по който се определя от съда възнаграждението на адвоката - следва да се приложат критериите по решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност.

Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че съдът не следва да бъде ограничен от посочените в НМРАВ минимуми на адвокатските възнаграждения.

При определяне размера на адвокатското възнаграждение, което се присъжда по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗА, следва да се отчете стойността на защитимия интерес, липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и че се касае за спор, по който е налице вече установена съдебна практика, и най-вече следва да се спазва на принципа за разумност и пропорционалност. Именно поради това съдът взе предвид, че от ищцата С. С.

Р.В. чрез пълномощник адв. А.З.Д., срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД са предявени три иска – гр. д. № 687/2023 г.с цена на иска 1 400 лева и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева; гр. д. № 685/2023 г. с цена на осъдителния иск 284 лева и присъдено адвокатско възнаграждение 400 лева; гр. д. № 686/23 г.с цена на осъдителния иск 627 лева и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Касае се за едни и същи страни, един и същи по вид искове, касаещи договори за потребителски кредити, които договори макар и различни, са сключени при сходни условия и съответно основанията по отделните искове са идентични, което означава, че защитата на ищцата би била еднакво адекватна и ако исковете бяха заведени в едно производство. Сбора от цената на предявените искове по посочените дела е 2 311 лева, сбора на присъдените по тях адвокатски възнаграждения е в размер на 1 280 лева. При претендирано възнаграждение в размер на 800 лева, сбора на адвокатските възнаграждения почти се изравнява на сбора на цената на предявените искове. Дори така намалените адвокатски възнаграждения по гр. д. № 685/2023 г. и гр. д. № 687/2023 г. също се доближава до размера на предявените по тези дела искове.

4

Без да се подценява адвокатския труд и именно поради уважение към усилията, които адвокатите полагат, следва да се прави съществено разграничение между усилията, които адвокатът полага при дела с фактическа и правна сложност, изискващи индивидуална подготовка и защита, от една страна, а от друга страна – действията на адвоката по еднотипни дела. Такава преценка не би могла да се постигне при механично прилагане на Наредба № 1/09.07.2004 г. Предвид цената на исковете по всяко едно от образуваните дела би се стигнало до присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, многократно надвишаващи размера на исковата сума, поради което и съобразно практиката на ВКС, обективирана в Определение № 174/26.04.2021 г. по ч. гр. д. № 560/2021 г. на ІІІ г.о. на ВКС, може да се приеме, че представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 от ГПК, с която злоупотреба са нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес.

Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 424/18.06.2024 г. по гр. д. № 686/2023 г. на Смолянски районен съд,

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5