Протокол № 175 от 02.10.2023, Апелативен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 175 гр. Пловдив, 29.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.ев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. С.а

Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20235000500346 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

Молителката П. А. У., редовно уведомена се явява лично и с адв. К. Д..

Ответник по молбата М. И. Д., редовно уведомен не се явява, за него адв. В. Д..

Свидетел Г. С. Ц., редовно призован – налице.

СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Производството е по реда на чл.240 от ГПК, за отмяна на неприсъствено решение, образувано по Молба вх.№16213/19.05.2023 г., подадена от П. А. У., чрез адв. К. Д., срещу Решение №327/14.03.2023 г., постановено по гр.д.

№20225300102954/14.03.2023 г. на ПОС – III гр.с-в. Молителката сочи като основание за отмяна на постановеното срещу нея решение чл.240, ал.1, т.1 от ГПК, като се позовава на ненадлежно връчване на преписа от исковата молба 1 и призовките за съдебното заседание. Сочи, че за пръв път е узнала за постановеното срещу нея неприсъствено съдебно решение на 27.04.2023 г., когато на служебния й адрес била връчена от съдебен изпълнител покана за доброволно изпълнение със съобщение за наложен запор върху нейни банкови сметки и възбрана върху недвижим имот. След направена справка в ПОС се запознала със съдебното решение и начина на уведомяването й по делото. Установила, че всички съобщения по делото са били изпращани на постоянния й адрес, но не и до служебния й адрес, който по делото бил установен от направена служебно справка в НАП. Сочи, че невярно е отразено от връчителя Г. Ц. в първото изпратено съобщение от 29.11.2022 г., с което са й били изпратени книжата по делото, че е отказала да получи съобщението – същият не й се представил като връчител на служебни книжа, като съобщил, че носи документи от физическо лице, чието име било непознато за молителката. След като узнал, че молителката не познава физическото лице, приносителят на документите си тръгнал. Впоследствие този посетител не я бил посещавал повече, нито е намирала залепени или оставени съобщения за направени в нейно отсъствие посещения от връчител на съдебни книжа. Тъй като работи на смени, молителката често отсъства от дома си, дори в почивни дни. Въпреки установения по делото неин служебен адрес, не бил правен опит да бъде призована на работното й място. Относно отразеното в Съобщение, което е оформено като връчено на 15.02.2023 г., молителката твърди на посочената дата да е отсъствала от дома си, тъй като в периода от 14.02.2023 г. до 16.02.2023 г. гостувала в дома на своя приятелка.

Решението по делото е било оформено като редовно връчено по реда на чл.41, ал.2 от ГПК, след като връчителят на съдебни книжа в него е отразил, че е търсил молителката 3 пъти на домашния й адрес, и не я бил открил. Настоява да бъде допусната отмяна на постановеното срещу нея неприсъствено решение, и да й бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски.

Направени са доказателствени искания да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на довеждане, който ще установи, че на 15.02.2023 г. молителката не е била на домашния си адрес. Също така е направено искане да бъде призован връчителя на съдебни книжа Г. С. Ц., който е удостоверил всички връчвания по делото. Представя като писмени доказателства: ПДИ и Запорно съобщение по изпълнително дело №20239110400420 на ЧСИ рег.

2

№...., връчени чрез работодателя на служебен адрес: „Д. - П.; Епикриза от 25.11.2022 г. на УМБАЛ „Е.“; Болничен лист от 25.11.2022 г.; Епикриза от 14.02.2023 г. на БПЛР - Медицински институт на МВР – Филиал Х.;

Нотариален акт за продажба, вписан като акт №128, т.54, дело №10064/05.08.2009 г. на СВп.-Пловдив. Молбата е депозирана в срока по чл.240, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно преупълномощен за производството процесуален представител, съгласно приложено пълномощно и преупълномощаване, сочи се хипотеза на допустимост на отмяната, молбата отговаря на изискванията за редовност, в срок е внесена дължимата държавна такса за производството, поради което молбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

С последваща Молба вх.№18413/07.06.2023 г., подадена от П. А. У. чрез адв. К. Д., се иска спиране на изпълнението по изпълнително дело №20239110400420 на ЧСИ рег.№...., до окончателното решаване на производството по подадената молба за отмяна на неприсъствено решение.

Постъпил е Отговор на молба вх.№20516/23.06.2023 г., подаден от М. И.

Д., чрез адв. В. Д., упълномощен с пълномощно за исковото производство, приложено към исковата молба. Поддържа се становище за неоснователност на молбата за отмяна по чл.240, ал.1, т.1 от ГПК. Не са налице предпоставките за отмяна – не е налице ненадлежно връчване на преписа от исковата молба, както и на призовките за съдебното заседание. Изложените твърдения са неверни. Призовките и съобщенията са били изпращани на постоянния адрес на ответницата. Отказът да получи книжата по делото е надлежно отразен от връчителя, а твърденията да не се е представил като връчител на съдебни книжа са неверни, поради което отказът на ответницата да получи книжата не засяга нередовността на връчването. Призовката за о.с.з. на 09.02.2023 г. е изпратена до ответницата на 09.01.2023 г., като адресът е посетен на 12.01.2023 г., 23.01.2023 г. и на 28.01.2023 г., като съдът правилно е приел ответницата за нередовно призована и е отложил делото за 08.03.2023 г. За това съдебно заседание призовката отново е изпратена на постоянния й адрес, където е била посетена на 15.02.2023 г., на която дата е отказала да получи книжата и това е удостоверено надлежно от връчителя 2 на съдебните книжа. Изложените твърдения, че не е била в дома си, са неверни. Доводите относно основателността на неприсъственото решение са 3 недопустими в настоящото производство и не следва да се обсъждат. По доказателствените искания: Изразява се съгласие лицето Г. Ц. – съдебен призовкар, удостоверил връчването, да бъде призован, като разпитът му се приема за допустимо и необходимо доказателствено средство. Оспорва се истинността на представената Епикриза от БПЛР – Медицински институт на МВР – Филиал Х. – оспорва се съдържанието, досежно периода на хоспитализация, и авторството на документа, като се иска да бъде задължена молителката да я представи в оригинал. Поддържа се, че същата е неотносимо доказателствено средство, тъй като релевантната дата за спора е 15.02.2023 г.

Прави се искане на основание чл.176 от ГПК да бъде призована молителката лично в същото съдебно заседание, в което бъде призован и свидетеля Г. Ц., и да отговори на въпроса: Лицето Г. С. Ц. ли е човекът, която я е посетил в дома и на 30.11.2023 г., който й е казал, че носел документи от М. Д.?

Алтернативно се прави искане по реда на чл.176 от ГПК молителката да бъде призована да се яви лично и да даде описание на лицето, което я е посетило на 30.11.2023 г. в дома й – да посочи ръст, дължина на коса, цвят на коса, телосложение, форма на лице, отличителни белези, ако има такива. Настоява се за оставяне на молбата за отмяна на постановеното неприсъствено решение за неоснователна. Заявява се претенция за присъждане на разноските за настоящото производство.

По направените доказателствени искания съдът се е произнесъл с Определение № 247/03.07.2023 г.

Адв. Д.: Поддържам молбата. Нямам възражения по доклада.

Адв. Д.: Оспорвам молбата.

С оглед доклада и заявеното в молбата да се отдели спорното от безспорното, а именно, че молителката постоянно живее на адрес: гр. П, ул.

К.ш.. № 69е, ет.3, ап. 5.

Адв. Д.: Не оспорвам, че молителката живее постоянно на адреса посочен в съобщението, а именно гр. П, ул. К.ш.. № 69е, ет.3, ап. 5.

Представям в оригинал епикриза за пролежаване на доверителката ми за периода от 07.02.2023 г. до 14.02.2023 г. в Медицински институт Х.я. Ще се ползваме от нея.

Адв. Д.: Оспорвам това доказателство по същество.

4

Съдът намира, че следва да приеме представения оригинал на епикриза, затова и

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА представената епикриза.

Сне се самоличността на свидетелите като се предупредиха за наказателната отговорност по чл. 290 от НК:

Г. С. Ц. – 43 г., българин, български гражданин, женен, неосъждан, без родство и служебни връзки със страните.

Обещавам да кажа истината.

С.Ж.С. – 63 г., вдовица, неосъждана, без родство със страните.

Обещавам да кажа истината.

Пристъпи се към разпит на свидетеля Ц..

Свидетелят Ц.: Призовкар съм в ОС Пловдив от 3 години и половина и към момента продължавам да работя.

Помня случая на който съм връчвал съобщения на адрес П., ул. К.ш. № 69е. Адресът е горе-долу по средата на К.ш., има един магазин за светлинни уреди и зад него е въпросната кооперация. Миналата година ноември посетих адреса. При първото посещение още намерих адреса, долу имаше домофонна система на вратата, видях семейството, което търсих, звъннах на домофона, вдигна жена, аз й казах кое име търся и че има съобщение от ОС Пловдив. Тя започна уклончиво да ми казва, че е със счупен крак и не може да слезе долу.

Аз й казах да ми отвори вратата и аз ще се кача на етажа. Тя отвори вратата и аз се качих. Тя ме чакаше и отново попитах това е лицето, което търся - П. У..

Казах й името, тя каза – да, аз съм. Казах й, че има да получава съдебни книжа от ОС Пловдив. И тя ме попита от кой са тези книжа. Видях първоначално, че е искова молба и лицето отдолу, което не трябва да получава съдебните книжа. В случая човека, когото търсих беше пред мен.

Казах й името на човека - ищеца, който не може да получава съдебните книжа. Тя ми каза, че от този човек не искам нищо да получавам. Опитах се да я разубедя, да види какво й се праща. Тя каза - не, не, категорична съм.

След това два пъти й казах, че ще върна книжата, че отказвате да ги получите. Тя мисля, че не ме слушаше и само повтаряше, че няма да получава 5 нищо. Тя ми каза, че от този човек никакви книжа не искам да получавам.

Документ за самоличност не съм искал, но тя не искаше по никакъв начин да ми съдейства, нито да получава нещо, аз как да й поискам документи. Два пъти я питах – единият път на домофонната система ми каза, че това е тя. След това като се качих й прочетох името и тя каза – да, аз съм.

След това върнах съобщението, че лицето отказва, тъй като два пъти й повторих за да ме разбере, че по този начин ще върна съобщението, че отказва да получи. Тя каза – правете каквото искате, и аз така го върнах. След това получих призовка за същото лице. При първото ми посещение отново звъннах на домофона, вдигна жена, попитах за името, което търся и тя каза, че не е това лице и че е няма тази П. У. на адреса. Аз й казах, че може и тя да го получи, ако живее на адреса, но тя отказа. Тъй като се усъмних, че е възможно да имам затруднения с връчването, при второ и трето посещение звънях на съседи за да ми отворят входната врата, тъй като е с домофонна система за да мога лично да се кача на етажа и да звънна лично на апартамента, но не открих никой и залебих бележки, имаме в окръжния съд, два пъти залепих такива бележки с телефонен номер, как се казвам, кой съм.

При следващите посещения бележките ги нямаше и върнах призовката с датите на посещенията, които съм правил.

Свидетелят показа на съда бележка по образец, за която твърди, че е залепил два пъти на адреса при посещението си на адреса.

Съдът