Решение № 6732 от 06.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6732 гр. София, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20241100509074 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Й.Б.“ АД, чрез адв. К. срещу решение № 7768/27.04.2024г., постановено по гр. д. № 21798/2023г. на СРС, 87 с-в.

Решение се обжалва в частта, в която е признато за незаконно на основание чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Я. Ф. Т., ЛНЧ ****, извършено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание – дисциплинарно уволнение от 21.02.2023 г. на Изпълнителния директор на „Й.Б.“ АД, ЕИК ****, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, както и със Заповед № 2700/27.02.2023 г. на Изпълнителния директор на „Й.Б.“ АД, ЕИК ****, с която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, и като такова е отменено. С решението „Й. Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1166, район „Витоша“, ул. ****, е осъдено, на основание чл. 128, т. 2 КТ, да заплати на Я. Ф. Т., ЛНЧ ****, с адрес за връчване на съобщения: гр. София, ул. ****, ап. 3, сумата в размер на 1902,70 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м.02.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.04.2023 г., до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата в размер на 1276,88 лева, представляваща дължимо обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 8 работни дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата 1 на подаване на исковата молба в съда – 26.04.2023 г., до окончателното й изплащане.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че не е имало спор и с исковата молба не са наведени оплаквания, че е извършил описаното в уволнителната заповед, а единствено е твърдял, че така описаното от Т. не е съставомерно, тъй като не представлява нарушение на трудовата дисциплина. Излага доводи, че СРС неправилно не е кредитирал показанията на св. Г.. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъде отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

В установения от закона срок, въззИ.емият не е депозирал отговор на въззивната жалба. Тук следва да се отбележи, че пред въззивна инстанция е налице отказ от процесуално представителство по смисъла на чл. 36 ГПК от процесуалния представител на Т.. До този момент въззИ.емият е бил представляван от упълномощения от него адвокат с пълномощно, валидно за всички инстанции – л. 21 от делото на СРС. След направения отказ по реда на чл. 36 ГПК, е изискана справка за адрес от Дирекция „БДС“, съгласно личен номер на чужденец, като видно от върнатото съобщение от този адрес, собственикът на апартамента Красимира Бабева, не познава такова лице. Доколкото Т. е ищец не са били налице основания нито за залепване на уведомление по чл. 47 ГПК, нито за назначаване на особен представител, в какъвто смисъл е подадената молба от предишния му процесуален представител. Същият е посочил като адрес за връчване на съобщения и призоваване адреса в гр. София, ул.“****. Не е подавана молба, че този адрес е променен, нито е сочен нов адрес за връчване на съобщения. Призовката за насроченото съдебно заседание е получена от лице на посочения от ищеца адрес за кореспонденция – л. 31 от настоящето дело, поради което и същият е бил редовно призован за насроченото съдебно заседание.

Същият не е взел становище по подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, въззивният съд намира част от наведените с въззивната жалба доводи за основателни.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално 2 правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Ето защо, в случая, въззивният съд, като инстанция по същество, следва да обсъди спазването на императивните норми на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ /относно формата и съдържанието на заповедта на уволнение/ при налагане на дисциплинарното наказание.

На първо място следва да се отбележи, че въззивният съд изцяло споделя изводите на СРС относно законосъобразността на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Необходимо съдържание на писмената заповед за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ, са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого е извършено то и в какво се изразява.

Задължението по посочения законов текст за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазването на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания работник или служител за ефективна защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Следователно достатъчно е нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника или служителя начин, включително и чрез позоваване на известни му обстоятелства и документи /без да е нужно удостоверяване на връчването на документите/ – същественото е работникът или служителят да узнае за фактическите и правните основания за налагане на наказанието, за да може да защити правата си, включително и по съдебен ред – като не е необходимо в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да бъдат описвани конкретно всички действия на работника или служителя по извършване на нарушението, нито пък да бъдат възпроизведени всички направените от него твърдения в буквалния им смисъл; достатъчно е в заповедта да са описани извършените от работника или служителя нарушения, такИ., каквито са според оценката на работодателя и да е посочена датата или периода на извършването им.

Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ /в този смисъл Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 999/2009 г., ІV г. о., ГК, Решение № 128 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 726/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 339 от 19.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1688/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 213 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7372/2014 г., III г. о., ГК/.

Въззивният съд намира, че процесната заповед, с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание – уволнение, отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. В нея е посочен периодът /в т. ч. и конкретни дати/, в който работодателят твърди, че са извършени нарушенията, описани са обстоятелствата, при които те са извършени и в какво се изразяват същите. Работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвеждат описаните нарушения, които са определили като системни и представляващи злоупотреба с доверието на работодателя – чл. 190, ал. 1, т. 3 и 4 КТ. Но, дори и при евентуалното несъответствие между 3 описаното нарушение и правната му квалификация, само по себе си това не води до незаконност на уволнението, а е от значение за това дали визираното деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо дисциплинарно уволнение /в този смисъл Решение № 318 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 120/2009 г., III г. о., ГК/.

На следващо място, видно е от разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, че законът поставя акцент на задължението на субекта на дисциплинарна власт за предварително изслушване или приемане на писмени обяснения от работника или служителя.

Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво се искат обясненията, без да е необходимо да са посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Целта на предварителното изслушване или приемане на писмени обяснения е работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдените дисциплинарни нарушения и ако това реално е станало, то правото му на защита е било надлежно упражнено. За да изпълни това свое задължение работодателят следва да покани служителя да даде такИ. обяснения за конкретно посочено нарушение, като поканата следва да достигне до знанието на адресата, за да породи последиците на чл. 193, ал. 1 КТ.

В случая е несъмнено установено, че обяснения са били поискани от ищеца преди издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение. Ищецът не се е възползвал от правото си на защита, напротив - отказал е да даде обяснения. Нещо повече, като е получил писменото искане за даване на обяснения, ищецът е бил наясно с твърдените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина, за които е наложено процесното дисциплинарно наказание. В това отношение неоснователни са поддържаните в исковата молба доводи на ищеца, че правото му на защита е било накърнено при даването на обяснения относно релевираните в уволнителната заповед нарушения на трудовите му задължения и той не е знаел именно по кои изискани факти да даде обяснение.

На следващо място въззивният съд намира, че уволнителната заповед е издадена от органния представител на ответното търговско дружество - неговият управител, поради което потестативното право за прекратяване на процесното трудово правоотношение е упражнено от компетентен орган, носител на дисциплинарна власт.

Липсата на изрично изписана длъжност на подписалия заповедта, както и неговите имена, води на извода, че това е подпис на представляващия дружеството – работодател. Само при упражняване на работодателската власт от друго лице, а не от законния му представител, това обстоятелство следва изрично да е било отразено в документа, а в настоящия случай, не се твърди положеният подпис да е изпълнен от лице, различно от управителя и този подпис не е бил оспорен като неавтентичен.

4

Направено е общо оспорване, че не се установя кой е подписал заповедта.

Дисциплинарното нарушение представлява противоправно деяние (действие или бездействие), извършено виновно от работник или служител, полагащ труд по трудово правоотношение, с което се нарушава установената от работодателя трудова дисциплина, вкл. и установените от него технологични правила - арг. чл. 186, изр. 1 КТ. Следователно, само неизпълнението на предвидено в закона, трудовия договор или съобразно законните разпореждания на работодателя трудови задължения представлява дисциплинарно нарушение.

Действително, нито в трудовия договор, нито в друг акт изрично е посочено, че на служителите се забранява да убеждават колегите си да преминат на работа при друг работодател. Съгласно чл. VI от длъжностната характеристика на ищеца обаче, същият се е задължил да бъде лоялен към работодателя и да не нарушава неговото доверие, както и да не нарушава неговата репутация. Това задължение произтича и от закона.

В исковата молба ищецът не е оспорил, че е убеждавал свои колеги да преминат на работа при друг работодател, а е твърдял единствено, че това поведение не е съставомерно, тоест не съставлява нарушение на трудовата дисциплина.

Разпечатката съдържа 33 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a711273-1ae5-4bb0-b053-a1829fa68582