Акт от 23.11.2020, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе, 23.11.2020 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд - Русе, II състав, в публичното заседание на дванадесети ноември през 2020 год. в състав:

Съдия: Димитринка КУПРИНДДЖИЙСКА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 426 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на по чл. 404, ал.1, т.1 и чл. 405 от Кодекса на труда КТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Ричмарт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Потсдам“ № 10, представлявано от управителя М.Д.Й., действащ чрез адв.О.Б. ***, против Предписания от

26.06.2020 г. на главни инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, материализирани в Протокол за извършена проверка изх.№ ПР 2014561/26.06.2020 г., потвърдени с Решение изх.№ 20 057 849 от 21.07.2020 г. на Изпълнителния директор на ИА "Главна инспекция по труда", с които жалбоподателят е задължен да изплати на К.С.Д. и П.С.К. начисленото им във ведомостите за заплати за м.април 2020 г. трудово възнаграждение и паричните им обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, съгласно чл. 224 ал. 2, във вр. с чл. 228 ал. 3 от Кодекса на труда. В жалбата се релевират основания за незаконосъобразност на предписанията поради нарушения на материалния закон. Изтъкват се съображения по наведените основания, като основните са за неправилно приемане от административния орган, че в случая става въпрос за пълна имуществена отговорност на работниците, при положение, че по преписката са налице данни за реализирана от работодателя ограничена имуществена отговорност по чл. 206 ал. 2 КТ. В с.з. процесуалният представител излага допълнителни доводи с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства.

Иска се съдът да отмени оспорените предписания. Претендират се и разноски Ответникът по жалбата – Дирекция „Инспекция по труда“ - Русе, чрез процесуален представител, счита жалбата за неоснователна. Не претендира разноски за юрисконсулт.

Заинтересованата страна – П.С.К. не ангажира становище по спора.

Заинтересованата страна – К.С.Д. не ангажира становище по спора.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

На 08.06.2020 г. (по работни места) и на 10.06.2020 г. (по документи) служители на Дирекция "Инспекция по труда" - Русе извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на „Ричмарт“ ЕООД, при която констатирали, че след прекратяване на трудовите правоотношения с К.С.Д. и П.С.К. на 04.05.2020 г., работодателят е извършил удръжки от трудовите им възнаграждения в нарушение на чл. 272 ал. 2, във вр. с чл. 210 ал. 5 КТ и не им е изплатил начислените във ведомост за заплати за месец април 2020 г. трудови възнаграждения, в нарушение на чл. 128, т. 2 от КТ. Било установено също така, че не на двете работнички не е изплатено и начисленото парично обезщетение на неизползван платен годишен отпуск, което е нарушение на чл. 224 ал. 2, във вр. с чл. 228 ал. 3 КТ.

С оглед установеното и на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ били дадени задължителни предписания на „Ричмарт“ ЕООД], а именно:

1. Работодателят да изплати начисленото във ведомост за заплати за месец април 2020 г. трудово възнаграждение на К.С.Д., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ.

2. Работодателят да изплати на К.С.Д. начисленото парично обезщетение на неизползван платен годишен отпуск, съгласно чл. 224 ал. 2, във вр. с чл. 228 ал. 3 КТ.

3. Работодателят да изплати начисленото във ведомост за заплати за месец април 2020 г. трудово възнаграждение на П.С.К., съгласно чл. 128, т. 2 от КТ.

4. Работодателят да изплати на П.С.К. начисленото парично обезщетение на неизползван платен годишен отпуск, съгласно чл. 224 ал. 2, във вр. с чл. 228 ал. 3 КТ.

Като част от административната преписка по делото са приложени трудов договор № 292/18.03.2020 г., сключени между „Ричмарт“ ЕООД и П.С.К.

(л.44) и трудов договор № 294/18.03.2020 г., сключени между „Ричмарт“ ЕООД и К.С.Д. (л.61), с които е уговорено, че работодателят възлага, а двете служителки приемат да изпълняват длъжността "организатор производство". От представените длъжностни характеристики, се установява, че тази длъжност е ръководна и включва ръководство и контрол на цялостната дейност в шивашки цех (л.45-50). С протоколи (без посочена дата) работодателят е констатирал, че К.С.Д. и П.С.К. не са изпълнили фирмени разпоредби - в качеството им на ръководители на производствена линия и на база протоколи за извършен контрол от фирма „Пелинтекс“, възложител на поръчки на фирма „Диор“, за занижен контрол и допуснати технологични отклонения и несъответствия, довели до намаляване на качеството и невъзможност за износ, в следствие на което са получени големи финансови загуби (л.104-105). Служителите са отказали да подпишат протоколите, което е удостоверено с подписите на трима свидетели на 04.05.2020 г. Към преписката са приложени и протоколи за проверка на качеството на фирма „Плинтекс“, България (л.25-40). Въз основа на тези протоколи за неизпълнение на фирмени разпоредби и нанесени на предприятието вреди по небрежност при изпълнение на трудовите задължения, работодателят е издал Заповед № 10/04.05.2020 г. и Заповед № 9/04.05.2020 г., с които на основание чл. 210, във вр. с чл. 206 ал. 2 КТ е разпоредил да се удържат на П.К. и К.Д. съответно сумите от 920.00 лв. и 1250.00 лв. (л.55 и л.59). С разходни касови ордери от 04.05.2020 г. „Ричмарт“ ЕООД е направил прихващане на горепосочените суми с дължимите трудови възнаграждения за месец април 2020 г. до размера на по-малката сума - за П.К. – 715.27 лв. и за К.Д. – 1134.23 лв. (л.54 и л.58). Приложени са и Заповед № 313/04.05.2020 г. и Заповед № 314/04.05.2020 г., с които на основание чл.71 ал. 1 КТ са прекратени трудовите правоотношения между „Ричмарт“ ЕООД от една страна и П.С.К. и К.С.Д. от друга.

Предписанията са обжалвани с жалба вх.№ 20067869/07.07.2020 г. пред по-горестоящия орган по реда на чл. 81 и следващите АПК. С Решение изх.№ 20 057 849/21.07.2020 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“, е отхвърлена по отношение на всички предписания от Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2014561/26.06.2020 г. (л.111 - 120 от делото). За да постанови решенето си административният орган е преценил, че обжалваните предписания са законосъобразни, издадени от компетентен орган, като са спазени изискванията за форма на административния акт и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила в хода на административното производство. Подробно са изложени мотиви относно законосъобразността на всяко едно от предписанията, като основния аргумент за отхвърляне на жалбата е обстоятелството, че от страна на работодателя не е реализирана законосъобразно ограничената имуществена отговорност спрямо двете служителки, поради което е приложил и недопустимо по КТ прихващане в условията на прекратено трудово правоотношение. Въз основа на тези доводи е изведен извода за дължими от страна на работодателя начислено трудово възнаграждение за м.април 2020 г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на П.К. и К.Д., поради което същите следва да бъдат изплатени в срока, посочен в ПАМ. Решението е било връчено на представляващ дружеството на 23.07.2020 г.

В хода на съдебното производство са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите П.Н.Х. и Г.Г.Н.. Двамата свидетели твърдят, че през периода март- май 2020 г. са работили в „Ричмарт“ ЕООД съответно като „организатор“ производство“ и като ТРЗ и „личен състав“. Св.Х. заявява, че П.К. и К.Д. също са работели през посочения период в „Ричмарт“ ЕООД, като П.К. била организатор производство, а К.Д. отговаряла за производството на цялата фабрика, представяла се като изпълнителен директор. Именно тя определяла правилата за шев на дадена поръчка – изработвала мострите, определяла правилата за изработката им и контактувала с представителите на външните фирми, като подписвала и протоколите за качество.

По отношение на поръчка от фирма „Пелинтекс“, която била представител на марката „Кристиян Диор“, възникнали проблеми в производството – налагало се постоянно да се ремонтира поръчката, което удължило много времето за шиене.

Ежедневно идвали протоколи от фирмата – възложител със забележки по качеството, които трябвало да се отстраняват. Един от основните проблеми бил с произведените предни части на джобовете, за което производство отговаряла П.К..

Ръководството на фирмата било запознато с тези проблеми и в последствие трудовите правоотношение с Д. и К. били прекратени.

Св.НН. допълва, че макар Д. и К. да били назначени на еднакви длъжности – организатор производство, Д. била с по-висок ранг. Във връзка с проблемите по изпълнение на поръчките на фирма „Диор“ управителят на „Ричмарт“ ЕООД разпоредил да се изготвят протоколи за щети и вреди, които двете били нанесли. Тези протоколи били изготвени от трима служители – П.Х., Н.Ю. и М.Й., но Д. и К. отказали да ги подпишат, след което били освободени. Управителят на дружеството наредил да се удържат сумите по протоколите, но двете служителки отказали да се подпишат на тези заповеди, което било удостоверено с подписа на свидетели. Сумите били удържани, като в последствие Д. и К. не са се оплаквали и не са заявявали претенции.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Оспорените в настоящото производство предписания, материализирани в Протокол за извършена проверка изх.№ ПР 2014561/26.06.2020 г., са връчени на представляващия дружеството на 26.06.2020 г. (л.72). „Ричмарт“ ЕООД е упражнило правото си на жалба по административен ред по чл.81 и сл. АПК в законовия срок, като изпълнителният директор на ИА „Главна инспекция по труда“ се е произнесъл с Решение изх.№ 20 057 849/21.07.2020 г. Това решение е връчено на управителя на дружеството на 23.07.2020 г., което е упражнило правото си на жалба до съда на 03.08.2020г., т.е. в срока по чл.149, ал.3 от АПК. При тези данни съдът намира производството за допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С административния акт са приложени принудителни административни мерки /ПАМ/, регламентирани в разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ. В тази норма е предвидено да се дават задължителни предписания на работодателя и органа по назначаването за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Следователно цитираната разпоредба оправомощава контролните органи на Инспекцията по труда да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. В горепосочените норми е регламентирана една правна възможност, за осъществяването на която законодателят е предоставил на административния орган да извърши преценка за всеки конкретен случай дали да приложи ПАМ или не, която преценка е израз на свободна воля и вътрешно убеждение в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Съгласно процесуалната норма на чл. 169 от АПК, административният съд, сезиран с жалба за незаконосъобразност на административен акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност, проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност при произнасянето си и спазил ли е при това произнасяне изискването за законосъобразност на административния акт.

В разглеждания случай оспорените принудителни административни мерки са приложени от длъжностни лица в Дирекция "Инспекция по труда" - Русе, които са разполагали с оперативна самостоятелност, предоставена им по силата на чл. 404 от КТ. Следователно, административният акт е издаден при наличие на компетентност - в кръга на предоставените от закона правомощия.

Спазена е установената от закона форма - оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Отразени са приетата за установена от административния орган фактическа обстановка и доказателствата, въз основа на които са установени фактите; цитирани са правните норми, послужили като основание за постановяване на оспорвания административен акт.