Решение № 382 от 12.12.2022, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Гражданско дело 69/2022
- Вид
- Решение № 382
- Подписан
- 12.12.2022
- В сила
- 30.12.2022
- Състав
- Дарина Илиева Попова
Други актове по делото
- Решение № 23 от 17.01.2023 · Дарина Илиева Попова
Цитирани разпоредби
- член 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1, т. 2 · Закон за българските лични документи
- чл. 76, т. 9, пр. второ · Закон за българските лични документи
- чл. 7 ал.1 · Закон за семейни помощи за деца
- чл. 354а ал.3 т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 127а · Семеен кодекс
- чл. 127а, ал.2 · Семеен кодекс
- член 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 382 гр. Карлово, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20225320100069 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 59, ал. 9 вр. с ал.2 от СК.
Ищецът Г. Л. А. твърди, че с ответницата В. А. П. живели на семейни начала в град С., като от съвместното им съжителство имали родено едно дете - Л. Г. А. с ЕГН **********. Фактическата раздяла между двамата родители настъпила през 2015г., след което майката на детето заминала да работи в И.. От тогава грижите за детето били поети само от ищеца, който с помощта на родителите си, които живеели в кв. С., отглеждал и възпитавал Л.
Г. А.. По настояване на ответницата през 2018г., детето било записано в първи клас в СУ „Х.П.“ град К., като също по нейно настояване детето било преместено да живее в дома на бабата и дядото по майчина линия в град К..
След първия учебен ден, майката отново заминала за И. и на втората седмица след заминаването й в чужбина, родителите й върнали детето на бащата в град С., тъй като не могли да се справят с ежедневните грижи за първокласника Л.. От 2015г. майката епизодично присъствала в живота на детето, вземала го през 2021г. на лятна почивка в И., а през зимата на 2020г. го водила на български земен курорт. От месец юни 2020г. ответницата започнала да изпраща пари за детето Л. - по 150 лева, но не всеки месец.
Същевременно подарила на детето Л. зимно яке на футболен клуб „Б.“, игра П.С. и скъп мобилен телефон, с което демонстрирала пред детето по-добри финансови възможности от бащата на детето. Когато детето получило изпратения подарък от майката, същата не превеждала парични средства за издръжка, тъй като подаръците според нея били достатъчни за отглеждането му.
1
От 2018г. ищецът живеел на семейни начала с Д.Б. в жилище в град С. заедно с детето. В жилището на ищеца имало обособена детска стая и всички необходими условия за отглеждане и възпитание на детето.
Непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето Л. А. се поемали от бащата Г. А. и съжителстващото с него лице. Двамата ежедневно, когато детето е на училище, го карали и прибирали от град К. с автомобил.
Бащата Г. А. осигурявал на детето всичко необходимо - храна, облекло, обувки, отопление, лекарства и витамини, учебни пособия и помагала.
Бащата заплащал месечна такса за храна в училището на детето в размер на около 35 лева и осигурявал на детето джобни по пет лева на ден, като поемал и всички грижи в натура за детето.
Личен лекар на детето била *** П.П., като към настоящия момент били проведени всички профилактични прегледи и били извършени всички задължителни имунизации.
Ищецът работел като „****************************“ в „Д.“ ООД - село Ж., с основно месечно възнаграждение в размер на 900 лева.
Бащата притежавал възпитателни качества, полагал ежедневни грижи за детето си, същото било привързано към него, имал добро социално обкръжение и възможност да се грижи за него, и желаел да упражнява родителските права спрямо детето, което към настоящия момент живеело в град С. заедно с баща си, а майката била трайно установена в И. където живеела и работела от 2015г.
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
- да предостави на Г. Л. А. с ЕГН ********** с от град С., община С., област П., к-с „С.“ бл. *** упражняването на родителските права върху малолетното дете Л. Г. А. с ЕГН **********, родено от съвместното му съжителство с В. П. А. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул.
„Г.К.“ № ***
- да определи местоживеенето на детето при бащата;
- да определи майката В. П. А. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул. „Г.К.“ № *** да осъществява лични отношения с детето Л. Г.
А. с ЕГН ********** при режим: всяка първа и трета седмица от месеца в съботния ден от 10:00ч. до 17:00ч. на неделния ден с преспиване в дома на майката, както и 20 дни през летния сезон, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата;
- да осъди В. П. А. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул. „Г.К.“ № *** да заплаща на малолетното дете Л. Г. А. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Г. Л. А. с ЕГН ********** с от град С., община С., област П., к-с „С.“ бл. *** месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от подаване на исковата молба – 24.01.2022 г. до настъпването на законоустановена причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащане до окончателното плащане;
Претендира за разноските по делото.
ПО ДЕЛОТО е приет за съвместно разглеждане насрещен иск, предявен от В. П. А. против Г. Л. А..
2
Ответницата (и ищец по насрещния иск) В. П. А. с ЕГН ********** от град К., община К., област П., ул. „Г.К.“ № *** оспорва исковете.
Признава следните факти: че с ищеца са били във фактическо съпружеско съжителство в периода от 2011 г. до края на 2016 г., когато се разделили; че на 13.01.2011 г. се родило детето им Л. Г. А., ЕГН **********; че понастоящем живее в И. - от месец октомври 2017 г., че детето живее при баща си и лицето, с което той съжителства на съпружески начала - Д.Б., в жилище в град С., собственост на ищеца, че детето е ученик в СУ „Х.П.“ - гр.
К..
Оспорва следните обстоятелства: че през 2015 г. заминала да живея в И., че оттогава грижите за детето са поети изцяло от ищеца, че родителите й са върнали детето на бащата в края на втората седмица от началото на учебната година в първи клас (през 2018 г.), тъй като не могли да се справят с ежедневните грижи за него, че епизодично присъства в неговия живот, че е започнала да заплаща издръжка за детето едва през юни 2020 г., че сумата е в размер на 150 лева и не я плащала редовно, че с направените от нея подаръци на детето целяла да демонстрира по-добри финансови възможности, че в жилището на ищеца има обособена стая за детето.
Оспорва следните претенции на ищеца: да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху малолетното дете; да бъде определено местоживеене на детето при баща му; да бъде определен режим на лични отношения с детето - така, както е посочено в исковата молба; да бъде осъдена да заплаща за детето месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска; да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски.
Сочи следното: с ищеца живели на съпружески начала от 2011 г. до края на 2016 г. Фактическата им раздяла настъпила в резултат на неговото негативно отношение към ответницата и агресивното му повеление. Ищецът бил много избухлив по характер, нервен, невъздържан, не можел да контролира емоциите си. По време на съжителството им често й оказвал психически и физически тормоз. Позволявал си да я удря и да се заканва, че ще я запали, ще я убие, включително и пред детето и други хора. Хвърлял през прозореца храна и различни вещи. Изпитвала силен страх от него, тъй като смятала, че може да осъществи заканите. Продължителният тормоз ескалирал в няколко случаи през декември 2016г., заради които, за да защити живота и здравето на нея и детето, подала молба за защита от домашно насилие, по която било образувано гр. дело № 1349/2016 г. по описа на Карловски районен съд, трети граждански състав, по което била издадена заповед за незабавна защита. През януари 2017 г. ищецът заминал за А., където бил до края на 2017 г. От раздялата им през декември 2016 г. до 17.10.2017 г. само тя полагала грижи за детето им, подпомагана от родителите си, и го издържала със свои средства, тъй като ищецът не плащал издръжка.
На посочената по-горе дата заминала за И., искала да устрои живота си далеч от ищеца, тъй като се страхувала от него, да намери работа, която да обезпечи финансовата й независимост, да създаде нормални условия за живот за нея и сина й, тъй като искала да го вземе при себе си. През цялото време на престоя 3 й там се ръководила от желанието да живеят заедно, да се грижи за него и да го възпитава в благоприятна и спокойна среда без конфликти, скандали и тормоз, които били ежедневие, когато живели с ищеца.
След заминаването й за И., детето останало да живее при родителите на ответницата, с които имало създадени прекрасни отношения. Била спокойна за него, тъй като те били добри и отговорни хора, които го обичали и подкрепяли, а то било силно привързано към тях.
В края на февруари 2018 г. майка й трябвало да влезе в болница за операция. Помолила ищеца да вземе детето при него по време на отсъствието й. Той го взел и впоследствие отказал да го върне. Многократно ответницата молила ищеца да й даде детето. Няколко пъти й казвал, включително и пред детето, да отиде да си го вземе, че не го иска, но след това отказвал да й даде пълномощно за пътуването му в чужбина, което осуетявало вземането му от майката. Непрекъснато я разигравал с празни обещания. Това провокирало ответницата да предяви иск по чл. 127а от СК, по който било образувано гр. дело № 162/2020 г. по описа на Карловски районен съд, първи граждански състав, което приключило със съдебна спогодба от 22.01.2021 г., по силата на която детето може да напуска прелелите на Р.Б. и да се завръща в нея, придружавано от ответницата или от упълномощено от нея лице - роднина по права или съребрена линия, до всички страни в Е., през училищните ваканции, почивни дни през учебно време, официалните празници и в друго подходящо за детето време, на екскурзии, почивки, лагери, езикови курсове, гостуване и др., по предварително постигнато между родителите съгласие за това относно периода и продължителността на пребиваването в чужбина, като лятото ответницата имала право да взема детето за един месец, несъвпадащ с платения годишен отпуск на бащата. Съгласието за това пътуване било за срок от 2 години, считано от датата на подписване на споразумението до настъпване на законни причини, които обуславят изменението или прекратяването на даденото съгласие. След изтичане на двете години, считано от датата на подписване на съдебната спогодба, детето можело да пътува при същите условия, но не само до страни в Е., а и до Р.Т..
През годините на отсъствието на майката от страната, тя винаги подържала контакти с детето - почти всеки ден се чували по телефона, на В. с видео връзка, два пъти в годината си идвала в Б. и прекарвала с детето по две седмици. Били заедно на Нова година 2020-2021 г., ходили на почивка в зимен курорт. През лятото на 2021 г. детето било три седмици при нея в И..
Самото то имало голямо желание да отиде при майка си. Имали възможност да пътуват, да посещават музеи, ресторанти, забележителности, да ходят на гости на нейни приятели, да общуват спокойно. Детето било във възторг, било щастливо, че са заедно, харесала му средата, отношението на хората към него. Дори заявило, че не иска да си тръгва за Б..
Ответницата имала огромно желание детето да живее с нея в И..
Пребивавала легално в страната, имала постоянна работа на безсрочен трудов договор, получавала около 850-900 евро заплата на месец, ползвала жилище под наем, което се състояло от хол, кухня и четири спални. В него живеела със своя приятел, с когото били във фактическо съпружеско съжителство, а една от стаите се ползвала временно от негов приятел. Жилището било голямо и удобно, в него имало самостоятелна стая за детето. Приятелят й се 4 познавал с детето, тъй като в Б. си идвали заедно. Двамата имали прекрасни отношения, като често се чували и по телефона. Ответницата искала да види как ще се чувства детето при тях в И. по време на престоя му през лятото на 2021 г., преди да предприеме действия, свързани с упражняването на родителските права. Имала желание да се разберат с баща му доброволно, но той не пожелал.
От разговорите й с детето и от начина, по който то реагирало, когато му задавала въпроси, свързани дори с ежедневни теми, оставала с впечатление, че му е забранено да коментира с нея каквото и да било, свързано с неговия живот, и че то се страхува от баща си.
Разпечатката съдържа 42 от 160 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a7060da-cc42-4ca1-ad18-077ea7a7d510