Решение № 153 от 02.05.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Ловеч, 02.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310201170 по описа за 2025 година

С наказателно постановление № 25-1762-000266/12.06.2025 г. на Златин Щерев Михайлов, Началник на РУ Ловеч при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з1632/02.12.2021 г., е наложена на Е. П. Ф., с ЕГН **********, гр. С, ул. Х Д, №**, ЕТ.*, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185 от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв., за това, че на 04.05.2025 г. в 15:03 часа, в община Ловеч, на път ПЪРВИ КЛАС № 4 като Водач на лек автомобил, *** * * * ***** ** *, ** **** **, БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: ПП I-4, км.

56.000, с посока на движение от град Варна към град С, управлява собствения си лек автомобил *** ** ***** ** * с регистрационен номер ** **** **, като не съобразява поведението си с пътната маркировка М1 "Единична непрекъсната линия", с което е извършил:

1. НЕ СЪОБРАЗЯВА ПОВЕДЕНИЕТО СИ С ПЪТНАТА МАРКИРОВКА, с което виновно е нарушила чл.6, т.1 от ЗДвП;

Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката Е. П. Ф., чрез мл. адв. Моника Станкова от САК, която го обжалва в срок и моли същото като незаконосъобразно тъй като е издадено при нарушение на материално-правните разпоредби и на процесуалните правила. Сочи, че доверителката и е разбрала за процесното наказателно постановление посредством получен имейл на 05.12.2025 г. от НАП за нововъзникнали публични задължения с изтекъл срок за доброволно изпълнение и сметките, по които следва да бъде извършено плащането. Излага, че проценото НП не е връчено на Е. Ф. и същата не е запозната със съдържанието му, нито за какво й е наложено административното наказание глоба. Сочи, че настоящата жалба е подадена в законоустановения срок, доколкото процесното наказателно постановление не е влязло в законна сила на посочената в него дата, поради нередовност на връчването на същото по реда на чл. 58 от ЗАНН. Излага, че разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАНН императивно урежда начина на връчване на наказателните постановления, а именно- срещу подпис, което в случая не е изпълнено, както и че тази разпоредба цели да гарантира правото на нарушителя да узнае за какво е наказан и 1 да му бъде осигурена възможност да обжалва наказателното постановление, ако счита същото за незаконосъобразно. Излага, че освен срещу подпис, в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН е предвидена и друга възможност, приравнена на редовно връчване на НП - ако нарушителят не е намерен на посоченият от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Излага, че в ал. 2 на същата разпоредба създава една правна фикция, която се явява изключение от общото правило и позволява "неприсъствено" връчване на НП, ако нарушителят не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес е неизвестен. Тогава, наказващият орган може да отбележи това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Сочи, че съгласно константната съдебна практика, става въпрос за кумулативно предвидени предпоставки, при които, за да е проявен състава на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да е неизвестен. Сочи, че следователно за да се приложи чл. 58, ал. 2 от ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на посочения от него адрес, а следва да се установи, че той трайно не пребивава на този адрес. Излага, че в настоящият случай не са налице кумулативно предвидените предпоставки в разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, както и че от страна на служителите на МВР не са положение необходимите усилия да бъде намерена доверителката и на настоящия й адрес в гр. С , ж.к. Д 1, бл. 69, ап.

39. Излага, че доверителката и живее на посочения адрес, заедно със своята дъщеря, като не е променяла адреса си. Излага, че не е търсена и на постоянния й адрес в гр. С, който също не е променян. Предвид гореизложеното счита, че не са налице изискуемите комулативни предпоставки по чл. 58, ал. 2 ЗАНН за служебно връчване, поради което същото е нередовно и обжалваното постановление не е влязло в законна сила. Сочи, че обжалва издаденото НП като незаконосъобразно, при допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство - и при съставяне на АУАН, и при изготвяне на НП, както и че подробни аргументи в тази насока ще изложи след като се запознае с НП. С оглед на гореизложеното моли съда да отмени НП № 25-1762-000266/12.06.2025 г. -Главна дирекция Национална полиция - ОД на МВР - Ловеч като незаконосъобразно като им присъди разноските, сторени по делото.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призован не се явява, за нея, редовно призована не се явява и мл. адв. Моника Станкова, която е депозирала писмена защита по делото, с която моли съда да разгледа делото в тяхно отсъствие и да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП, като незаконосъобразно, в която насока излага подробни аргументи. Моли съда да присъди в полза на доверителката и сторените по делото разноски.

АНО – Началника на РУ Ловеч при ОД на МВР - Ловеч, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Със съпроводителното писмо моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваното НП. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, ако уважи иска, съобразно правната защита и съдействие и физическата сложност на делото да присъди разноски в минимален размер съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Л. С.

В., Н. М. П. и К. М. К., от писмените бележки на процесуалния представител на жалбоподателката, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 04.05.2025 г. бил съставен Акт Серия GA № 1031252 за установяване на административно нарушение от свид. Л. С. В. в присъствието на свид. Н. М. П. и свид. К.

М. К. против Е. П. Ф., с ЕГН **********, гр. С, ул. Х Д, №**, ЕТ.*, за това, че на 04.05.2025 г. в 15:03 часа, в община Ловеч, на път ПЪРВИ КЛАС № 4 като Водач на лек автомобил, *** * * * ***** ** *, ** **** **, БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: ПП I-4, км. 56.000, с посока на движение от град Варна към град С, управлява собствения си лек автомобил *** ** ***** ** 2

* с регистрационен номер ** **** **, като не съобразява поведението си с пътната маркировка М1 "Единична непрекъсната линия", с което виновно е нарушила 1.Чл.6, т.1 - НЕ СЪОБРАЗЯВА ПОВЕДЕНИЕТО СИ С ПЪТНАТА МАРКИРОВКА- от ЗДвП;

С акта не са иззети доказателства. В акта не е вписано възражение. В законоустановения срок жалбоподателката е депозирала писмено възражение, което е приложено по делото и от което се установява, че последната е оспорила извършването на процесното нарушение. В която връзка е била образува преписка и са били снети писмени сведения от участващите в проверката лица.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2 от ЗАНН „Нарушителят, поискалият обезщетение и собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, може да обжалват актовете по чл. 58д в 14-дневен срок от връчването им, а прокурорът може да подаде протест в 14-дневен срок от издаването им.“. От приложеното по делото заверено копие на процесното НП е видно, че в същото е вписано, че е връчено на основание чл.58, ал.2 ог ЗАНН и че е влязло в законна сила на 25.07.2025 г. Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая в завереното копие на НП, което е приложено по преписката не съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на адреса. По делото е приложена докладна записка от 23.07.2025 г. изготвена от инспектор Св. Чобанов от която се установява, че във връзка с връчването на процесното НП на жалбоподателката Ф. на адрес гр. С, ул. „Х. Д“ №**, ЕТ.*, на място са били извършени проверки на 15 и 17.07.2025 г. през светлата част на денонощието но лицето не е било установено, както и други лица не били установени за да дадат информация за лицето, а на оставена покана с цел осъществяване на контакт с търсеното лице, до настоящия момент никой не се е отзовал, предвид на което е предложено преписката да се върне на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, тъй като НП не е връчено по компетентност. От служебно направената справка в НБД се установява, че от 25.09.2020 г. жалбоподателката е с постоянен адрес гр. С, район С, ул. „Х Д“ №**, ЕТ.*, а от 30.12.2021 г. е с настоящ адрес гр. С, Р И ж.к. Д, №***, ЕТ.*, АП.**. На който адрес няма данни по делото жалбоподателката да е била търсена. При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че в случая не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН за да се приеме, че следва да се приложи посочената норма. Видно от цитираната по - горе докладна записка жалбоподателката е търсена само на постоянния адрес и то само на две дати - 15 и 17.07.2025 г. през светлата част на денонощието, както е отразено. От друга страна видно от събраните по делото доказателства жалбоподателката е заявила настоящ адрес на 30.12.2021 г., на който адрес няма данни последната да е била търсена. Съгласно чл.58, ал.2 от ЗАНН, в НП следва да има отбелязване освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес, така и че новият му адрес е неизвестен. В процесното НП липсва такова отбелязване, а освен това както е посочено и по – горе жалбоподателката изобщо не е търсена на настоящият и адрес. Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице за да се счита, че състава на нормата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е изпълнена. В случая не е налице първата предпоставка – тъй като с жалбоподателката няма данни някой да се е свързвал и да я е уведомявал за процесното НП. По отношение на 3 втората съдът констатира, че тя също не е налице, тъй като административния орган изобщо не е търсил лицето на заявения от същата настоящ адрес. АНО следва да се възползва от всички предоставени му по закон способи за връчване на НП и едва при наличие на достатъчно документирани данни, че лицето е сменило адреса си и е с неизвестен нов адрес, да прибегне до връчване на НП по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН.

Съдът намира по изложените съображения, че НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателката и до момента, поради което жалбата и не би могла да се яви просрочена, поради което съдът намира, че същата е подадена в законоустановения срок и от лице, което има правен интерес да я обжалва.

Настоящото производство е от административно - наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по аргумент от чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, която препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване.