Решение № 186 от 23.03.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. София, 22.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20211001001165 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е реда на чл.247 ГПК и се развива по почин на съда.

Със свое Решение № 142/08.03.2022 г., постановено по настоящето дело, решаващият съдебен състав е постановил в диспозитива на съдебния акт, че потвърждава решение № 260536/11.12.2020 г., постановено по т.д. № 2476/2019 г. по описа на СГС, ТО.

В мотивите на съдебното решение подробно са изложени доводи по съществото на спора, от които става ясно, че предмет на извършената проверка е решение № 34/22.07.2021 г., постановено по т.д. № 254/2020 г. по описа на ОС Монтана.

Установено е в доктрината и практиката, че диспозитивът на съдебното решение представлява източника на силата на пресъдено нещо.

Последното се налага и според изричната разпоредба на чл.236, ал.1, т.5 ГПК, във вр. с ал.2 от чл., тълкуването на която навежда на извода, че мотивите към решението не са част от него. Те не са и част от спорния предмет и затова не са могат да бъдат предмет на обжалване отделно от решението /така Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. на ВКС по ТР № 1/2000 г., ОСГК, Бюлетин на ВКС, бр.4/2000, стр.17/.

От своя страна явната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Тя е налице когато съдът, след като е обсъдил всички доказателства по делото и е направил въз основа на тях своите изводи относно правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на решението тези свои изводи /в този смисъл и Решение № 2192/28.12.1984 г., по гр.д. № 1124/84 г., ІІ г.о., Съдебна практика на ВС на НРБ – гр.колегия, С., Наука и изкуство, 1985 г./.

С оглед изложеното в настоящия случай се извод, че е налице горната хипотеза по отношение на изписване на решението, предмет на осъществената от настоящата инстанция 1 въззивна проверка.

В т.см. видно е от мотивите на постановеното решение, че изложените такива касаят именно решението с посочен номер и дата, постановени от ОС Монтана, а не от СГС.

Ето защо решаващият състав счита, че в случая са налице всички предпоставки на чл.247 ГПК и молбата за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по настоящето дело съдебно решение следва да се уважи.

Мотивиран от горното и на посочените основания, Софийският апелативен съд, 5-и състав

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на Решение № 142/0803..2022 г., постановено по т.д. № 1165/2021 г. по описа на Апелативен съд София, както следва:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 34/22.07.2021 г., постановено по т.д. № 254/2020 г. по описа на ОС Монтана.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС на РБългария, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2