Решение № 671 от 12.05.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 671 гр. Русе, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Н. Ст. Стефанов Гражданско дело № 20224520100654 по описа за 2022 година

Предявен е главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и насрещни искове с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС.

Ищецът Община И. е предявила срещу ответниците А. П. А. и Д. Д. Д. иск с правно основание чл.124 от ГПК, да с е признае за установено по отношение на ищеца, че правото на строеж учредено с Договор от 12.10.1989г. за недвижим имот с идентификатор 501.283, за който е образуван УПИ П-283 с площ 896 кв.м, в кв. 93 по плана на село Щ., общ. И., обл. Русе не съществува, тъй като е погасено по давност. Претендират се разноски по делото.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците А. П. А. и Д. Д. Д., чрез пълномощника си адв.Ф. са депозирали отговор на исковата молба, с който са развити подробни съображения за неоснователност. Претендират се разноски по делото.

В хода на основното исково производство ответниците А. П. А. и Д. Д.

Д. са предявили насрещни искове срещу първоначалния ищец - Община И. с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС за сумата от 10 000 лева за всеки от тях, представляваща увеличената стойност на недвижим имот с идентификатор 1

501.283, собственост на Община И., които насрещни искове в последствие на основание чл.214 от ГПК са изменени, като цената им е увеличена от 10 000 лева на 15 000 лева за всеки един от ответниците. Претендират се разноски по делото.

Първоначалния ищец - Община И. е депозирала становище, с което са развити съображения за неоснователност на предявените насрещни искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 о т ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори и се установява от писмените доказателства по делото, че Община И. е собственик на недвижим имот с идентификатор 501.283, за който е образуван УПИ П-283 с площ 896 кв.м., кв. 93 по плана на с. Щ., общ.

И., обл. Русе. Същият недвижим имот е идентичен с УПИ У1-817, кв. 93 по стар обезсилен план на селото, предмет на Акт за държавна собственост (АДС) № 170/28.12.1950г.

Съгласно Договор от 12.10.1989 г. за УПИ У1-817, кв. 93 е отстъпено право на строеж на ответника А. П. А., който по това време е бил в граждански брак с ответника Д. Д. Д.. За реализирането на гореописаното ОПС е издадено разрешение за строеж № 113/24.08.1994г. Разрешението не е презаверявано.

От доказателствата по делото се установява, че п рез 2013 г. по повод извършена на място проверка в имота е изготвен Констативен протокол от 11.07.2013 г., съгласно който в УПИ П-283, кв. 93 по плана на с. Щ., общ. И., обл. Русе, има изграден строеж до втора плоча, но същия не отговаря на дефиницията на понятието „груб строеж" по смисъла на § 5, т. 46 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Въз основа на горепосочения протокол и приложения към него снимков материал, главният архитект на Община И. е изготвил удостоверение, че в имота липсва реализиран строеж.

От показанията на св.М. Д. и св.Х.П. се установява, че ответниците са предприели строителни мероприятия върху процесния недвижим имот.

Впоследствие ответниците се разделили и преустановили изграждането на постройка.

2

От заключението на изготвената и приета по делото СТЕ се установява, че процесния имот е ограден с ограда от телена мрежа, монтирана на дървени и стоманобетонови колове. Същата е с дължина: 44 м. телена мрежа монтирана върху стоманобетонови колове и 30м телена ограда монтирана върху дървени колове, като същата на места е паднала. От трайните насаждения са налични: лешник, 3бр. ябълкови дръвчета, 3 бр. кайсии, круша, череша, 7бр. лози. В източната част на двора има дворищна чешма от поцинковани тръби.

По делото са представени документи относно направени разходи за учредяване право на строеж, проектиране и технически контрол. Увеличената стойност на имота в следствие направените в него подобрения, представляващи незавършено строителство е в размер на 13802,00 лева.

Общата сума на разходите за заплащане на ОПС, проектиране и технически контрол съгласно представените по делото документи е в размер на 15868,40 лева.

Експертът установява, че стойността на направените разходи за разчистване, водоснабдяване и ограждане на имота е в размер на 9915,84 лева.

Експертът установява, че в момента на огледа строежа е със силно компрометирани ограждащи зидове, които на места са обрушени и в този си вид не е годен за завършване. Твърди, че при желание на собствениците това строителство би могло да бъде продължено тъй, като носещите части са в добро функционално състояние. Това, обаче, не може да се каже за ограждащите зидове. Те трябва да бъдат демонтирани и изградени отново.

Експертът установява, че стойността на разходите, които Община И. би направила за привеждането на строежа в необходимото техническо състояние до този момент за строителните дейности е в размер на 3344,13 лева.

Експертът установява, че няма данни за налично към настоящия момент разрешение за строеж или презаверено такова.

От заключението на изготвената и приета по делото Съдебнографологична експертиза се установява, че подписът на „Платил“ във фотокопие на декларация N:135/26.09.1989г. не е положен /изпълнен от А. П.

А. с ЕГН:**********

3

Анализа на събраните по делото доказателства налага следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК вр. с чл.67, ал.1 от ЗС.

С разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗС законодателят е предвидил възможност, собственик на земя да отстъпи на друго лице правото да построи сграда или самостоятелен обект и да стане собственик на построеното, след завършването на строежа. Съгласно чл.67, ал.1 от ЗС, правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност, в случай, че това право не се упражни в продължение на 5 години.

Правоотношението възниква между собственика на земята и суперфициара на правото на строеж. Когато суперфициарът не упражни това право - не завърши обекта в груб вид, т.е. да са изградени ограждащите стени и покривът, по аргумент от § 5, т.46 от ДР на ЗУТ, то се погасява по давност, като 5-годишния давност срок започва да тече от датата на сключване на договора. В тази насока са и дадените разрешения с ТР № 1/04.05.2012, ВКС, ОСГК по т.д. № 1/2011г.

В конкретния казус, правото на строеж в полза на ответника е учредено на 12.10.1989г. и по силата на закона - императивната разпоредба на чл. 67, ал. 1 от ЗС, както и т.5 от договора между страните, с изтичането на 5годишния давностен срок това право се погасява, ако не бъде упражнено.

От назначената по делото СТЕ се установява по безспорен начин , че строежа предмет на Договор от 12.10.1989 г. не е осъществен нито в 5годишния давностен срок (до 12.10.1994 г.), нито към настоящия момент. От приетото заключение на СТЕ се установява, че осъщественият частичен строеж не е годен за завършване в този му вид и за същия не е издадено разрешение за строеж.

Изложеното дава основание на съда да формулира извод , че по делото от страна на Община И. е доказано, че правото на строеж учредено с Договор от 12.10.1989 г. за недвижим имот с идентификатор 501.283, за който е образуван УПИ II-283 с площ 896 кв.м, в кв. 93 по плана на село Щ., общ. И., обл. Русе не съществува, тъй като е погасено по давност. Следователно предявеният от Община И. иск е доказан по безспорен начин и следва да бъде уважен от съда, като бъде признато за установено, че правото на строеж 4 учредено с Договор от 12.10.1989 г. за недвижим имот с идентификатор 501.283, за който е образуван УПИ И-283 с площ 896 кв.м, в кв. 93 по плана на село Щ., общ. И., обл. Русе не съществува, тъй като е погасено по давност.

По предявените насрещни искове с правно основание чл.72, ал.1 от ЗС.

Насрещните искове се основават на твърдения за извършени от ответниците, в качеството им на добросъвестни владелци подобрения в процесният недвижими имот. Цитираната норма урежда правото на добросъвестния владелец да получи увеличената стойност на подобрения имот, последица от подобренията в него и направените необходими разноски за запазване на вещта. Условие за пораждане на тези права е материалноправната легитимация на субекта, направил подобренията/необходимите разноски като добросъвестен владелец - чл. 72, ал. 1, ЗС.

Когато правото на строеж е погасено по давност, по правилото на чл.92 от ЗС Община И., които е собственик на държавния /сега общински/ имот, е придобил изградената част от сградата и горецитираните други подобрение върху него. От своя страна ответниците разполагат с правата по чл.72 от ЗС като добросъвестни владелци, тъй като са придобили правото на строеж на валидно законно основание - по силата на договора за ОПС от 12.10.1989г.

В тази хипотеза и съобразно възприетото в ТР № 1 от 04.05.2012год. на ВКС по т.д. № 1 / 2011г. на ОСГК, за ликвидация на отношенията със собствениците на земята следва да намерят приложение разясненията, дадени в Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9 / 1974 г. на Върховен съд, т. IV, като подобрителите ще имат право да получат увеличената стойност на имота.

Следва да бъде посочено, че нито една от визираните в т. IV от ППВС 6/74г. хипотези, при наличието на които подобрителят губи качеството на добросъвестен владелец, а именно узнаване на обстоятелство, послужило за отпадане на основанието, до завършване на подобренията и поведение, станало причина за унищожението, развалянето или отмяната на придобивното му основание, не е приложима в настоящия случай. В този смисъл е неоснователно е направеното от ответника по насрещните искове възражение, че претендираното вземане е погасено по давност.

5

За да достигне до този извод съда съобрази, че в настоящия случай действително се касае за вземане с облигационен характер, по отношение на което са приложими правилата за погасяването му поради изтичане на погасителна давност. Съгласно т.VI от цитираното по-горе ППВС 6/74 год. погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота. Следва да се има предвид, че владението се превръща в държане от момента, в който собственикът смути със свои правни действия владелеца.

В настоящия казус няма доказателства и дори твърдения, собственикът на държавния/общинския парцел да е предприел някакви правни действия, смущаващи владението на ищците по насрещните искове, върху учреденото им право на строеж, нито по съдебен, нито по извънсъдебен ред.

От друга страна предявяването на Заповед № РД-09-541 /22.10.2021г. на кмета на община И. за изземване на процесния имот и образуваното по повод на жалбата адм. д. №678/2021г. на АС- Русе, дори и да се приеме, че владението на ищците по насрещните искове е било смутено от момента, в който им е била връчена заповедта, то следва да бъде посочено, че до датата на предявяване на насрещните искови претенции - съответно 4 и 30 март 2022г., не са изтекли пет години, поради което претендираното вземане по евентуалния иск с правно основание чл.72 от ЗС не е погасено по давност .

Изложеното дава основания на съда да формулира извод , че предявените осъдителни искове по чл.72 от ЗС са доказани по своето основание и следва да бъдат уважени в техния пълен размер.

За направените от ищците по насрещните искове подобрения в имота на ответника Община И. имат право да получат сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на тези подобрения към настоящия

6 момент.

От значение за настоящия спор са обстоятелствата, касаещи фактически извършената строителна дейност, а именно: частично изградената сграда, допълнителни разходи за проектиране, учредяване право на строеж, строителен надзор, контрол, за разчистването, водоснабдяване, ограждане на имота и създаване на трайни насаждения в него.