Решение № 2511 от 07.07.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2511 гр. Варна, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20213110116975 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 2 КТ, както и насрещен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ.

Ищцата О. И. Г. твърди, че е полагала труд по трудово правоотношение с ответника „М. ц. М.В.“ ООД, възникнало въз основа на Трудов договор № 406/11.01.2018 г. Излага, че със заповед от 06.10.2021 г., оформена като връчена при отказ, й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Развива съображения за незаконосъобразност на уволнението поради нарушения на материалния закон.

Твърди, че с длъжностната характеристика, връчена й при сключване на трудовия договор, не са й вменени задължения за извършване на профилактични прегледи, снемане на неврологичен статус и остеоденситометрия при необходимост и други функционални изследвания на служители на фирми, сключили договор с „М. ц. М.В.“ ООД. Счита, че за да й бъдат възложени такива дейности, е следвало работодателят да извърши промяна в длъжностната характеристика. Наред с това поддържа, че няма специалност, поради което не е компетентна да извършва описаните манипулации.

Навежда доводи, че работодателят не изпълнил задължението по чл.

193, ал. 1 ГПК да я изслуша или да изиска писмени обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание, което е абсолютно основание за отмяна на уволнението.

В условията на евентуалност поддържа, че наложеното най-тежко 1 дисциплинарно наказание не съответства на тежестта на нарушението на трудовата дисциплина и при определянето му не е отчетена липсата на предходни дисциплинарни наказания.

Счита, че съдържанието на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ и същата е немотивирана. Излага, че в заповедта не са посочени конкретни факти, поради което не може да бъде извършена преценка какво е вмененото дисциплинарно нарушение нито кои са задълженията, съдържащи се в длъжностната характеристика, които ищцата не е изпълнила.

Поддържа, че работодателят е допуснал нарушение на чл. 195, ал. 3 КТ, като не е връчил процесната заповед по надлежния ред – лично срещу подпис или чрез изпращането на препоръчано писмо с обратна разписка. Твърди, че вписаните в заповедта свидетели не са присъствали на опит същата да бъде връчена.

Излага, че след прекратяването на трудовото правоотношение е работила при друг работодател /„Е.-О.“ ЕООД/ за периода от 13.10.2021 г. до 18.11.2021 г. с месечно възнаграждение в размер на 900 лева. Сочи, че за последния цял отработен месец брутното й трудово възнаграждение при ответника е било в размер на 1237.86 лева.

Отправя искане до съда за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед от 06.10.2021 г., и отмяна на същото; за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „лекар“; както и за осъждане на ответника да й заплати следните суми:

- сумата от 6104.60 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението – за периода от 06.10.2021 г. до 12.10.2021 г. и за периода от 19.11.2021 г. до 06.04.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението;

- сумата от 480.68 лева, представляваща разликата в получаваното от ищцата трудово възнаграждение за периода от 13.10.2021 г. до 18.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 26.11.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноски.

В проведеното на 10.03.2023 г. открито съдебно заседание по делото е допуснато изменение на предявените осъдителни искове, както следва: на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, чрез неговото намаляване от сума в размер на 6104.60 лв., на сума в размер на 6063.06 лв.; на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал.

2 КТ, чрез неговото намаляване от сума в размер на 480.68 лв. на сума в размер на 469.26 лв. С протоколно определение от същата дата производството по делото е прекратено в частта над намаления размер на двата иска до първоначално предявения, на основание чл. 233 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове. Оспорва доводите на ищеца за 2 незаконосъобразност на дисциплинарната процедура. Поддържа, че ищцата е допуснала тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. първо КТ - „неизпълнение на възложената работа“ и по чл. 187, ал. 1, т.

7 КТ – „неизпълнение на законните нареждания на работодателя“. Излага, че на 17.09.2021 г. О. И. Г. е запозната със заповед от 16.09.2021 г., с която работодателят й е възложил извършването на профилактични прегледи снемане на неврологичен статус и остеоденситометрия при необходимост и други функционални изследвания на служители на фирми, сключили договор с „МЦ М. В.“ ООД на територията на гр. Варна, по график. Твърди, че ищцата отказала да подпише и да изпълнява заповедта. Заявява, че описаните в последната дейности са част от задълженията, вменени с т. 8 от длъжностната характеристика, а именно – извършване на профилактична дейност на служители в различни предприятия, сключили договор с лечебното заведение. Заявява, че преди налагане на дисциплинарното наказание са изискани обяснения от ищцата по реда на чл. 193 КТ и при определяне на дисциплинарното наказание са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя. Поддържа, че законът не урежда форма за доказване на връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, като удостоверяването му в документ, подписан от свидетели, е обичайна практика.

Предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за сумата от 1273.86 лева, представляваща дължимо обезщетение при дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда – 04.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира разноски.

На ответната страна по насрещния иск – О. И. Г., е изпратен препис от насрещната искова молба, като в дадения едномесечен срок същата депозира писмен отговор, в който оспорва насрещния иск.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото съдът е приел за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, че същите са страни по валидно възникнало трудово правоотношение, въз основа на което ищцата е заемала длъжността „лекар“ в „М. ц. М.В.“ ООД /което се потвърждава и от приложения на л. 10 от делото трудов договор/; че със заповед от 06.10.2021 г. на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

Горепосочената заповед е приобщена към писмените доказателства по делото /л. 8/, като съгласно същата д-р О. Г. е наказана с „уволнение“ за тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. първо КТ – неизпълнение на възложената работа и чл. 187, ал. 1, т. 7 КТ – неизпълнение на законните нареждания на работодателя. Със заповедта е прекратено 3 трудовото правоотношение с ищцата. Заповедта е мотивирана със следните обстоятелства: на 17.09.2021 г. О. Г. е запозната със заповед от 16.09.2021 г., като след запознаване със съдържанието й отказала да я подпише и да изпълнява възложената с нея работа, изразяваща се в извършване на „профилактични прегледи – снемане на неврологичен статус и остеоденситометрия при необходимост и други функционални изследвания на служители на фирми, сключили договор с „МЦ М. В.“ ООД на територията на гр. Варна по график“. Изложено е, че посоченото представлява отказ от изпълнение на дейностите, описани в заповедта, които са част от специфичните задължения на работника, описани в т. 8 от длъжностната му характеристика. Отразено е, че преди налагане на наказанието са изискани писмени обяснения по реда на чл. 193 КТ, но такива не са дадени, както и че при определяне на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя.

Заповедта е оформена като връчена на 06.10.2021 г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели – К. М. и Г. Д.. На същата дата е отправена писмена покана до ищцата да заплати на работодателя сума в размер на 1273.86 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ /л. 91/.

Ответникът е представил заповед от 16.09.2021 г. /л. 125/, с която е наредено на д-р О. Г., считано от 20.09.2021 г. да извършва профилактични прегледи – снемане на неврологичен статус и остеоденситометрия при необходимост и други функционални изследвания на служители на фирми, сключили договор с „МЦ М. В.“ ООД на територията на гр. Варна по график.

Заповедта е връчена на ищцата на 17.09.2021 г. при отказ, което е удостоверено с подписите на двама свидетели – К. М. и Г. Д..

На л. 126 от делото е приложено искане за даване на писмени обяснения от О. Г. във връзка с отказа й да подпише и изпълнява горната заповед.

Искането е оформено като връчено при отказ на 01.10.2021 г. И в този случай отказът е удостоверен чрез двама свидетели - К. М. и К. М. -Я..

Към писмените доказателства по делото е приобщено личното трудово досие на ищцата /л. 131-213/. Част от него е длъжностната й характеристика, връчена на 11.01.2018 г. /л. 136/. Съгласно т. 8 от Раздел III от нея едно от задълженията за заеманата от ищцата длъжност е да извършва профилактична дейност на служителите на различни предприятия, сключили договор с лечебното заведение. Приложена е и диплома за висше образование на О. Г., издадена от Т. у., С. З., М. ф. /л. 146/. От съдържанието й става ясно, че ищцата е завършила специалност „медицина“, като е придобила професионална квалификация „лекар“, отразено е, че същата няма специализация. В представената пред работодателя автобиография /л. 148149/ ищцата е посочила, че има докторантура по епидемиология, както и специализация по трудова медицина.

Ответникът е представил учебна програма по дисциплина „Нервни болести“, специалност „Медицина“, утвърдена от декана на М. ф. при Т. у. – С. З. /л. 234-238/. Съгласно анотацията към същата лекционният курс включва основни въпроси на общата неврология /анатомия, физиология и биохимия на нервната система и методите за тяхното изследване/, както и изучаване на 4 основните заболявания на нервната система.

От приложения Трудов договор № 74/12.10.2021 г. /л. 16/ се установява, че считано от 13.10.2021 г., О. Г. е приела да изпълнява длъжността „технически организатор“ в „Е. - О.“ ЕООД при основно трудово възнаграждение в размер на 900 лева. Видно от приложеното на л. 17 от делото копие от трудовата книжка на ищцата, трудовото правоотношение с „Е. - О.“ ЕООД е прекратено на 18.11.2021 г. В проведеното на 10.03.2023 г. открито съдебно заседание е представен оригинал на трудовата книжка, въз основа на който съдът констатирал, че след прекратяването на посочения трудов договор няма последващи вписвания.

С Определение № 3471/29.03.2022 г. ответникът, на основание чл. 190 ГПК, е задължен да представи свалена на хартиен носител информация от системата за чекиране на влизащите и излизащите служители за 06.10.2021 г.

В предоставения му срок ответникът е заявил, че такава не може да бъде представена поради технически причини.

Останалите писмени доказателства не следва да бъдат обсъждани като неотносими към предмета на правния спор.

По делото са ангажирани специални знания посредством допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която следва да бъде кредитирано в пълнота като обективно, компетентно изготвено и аргументирано. Съгласно същото размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата за последния пълен отработен месец е 1273.86 лева. Вещото лице е изчислило, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ за срок от 6 месеца, считано от прекратяване на трудовото правоотношение, възлиза на 7643.16 лева, като след намаляването му с трудовото възнаграждение, получено от „Е. - О.“ ЕООД се получава сума в размер на 6532.32 лева. В констативно-съобразителната част на заключението подробно е описано как е формирана посочената сума по периоди, както следва: за периода от 06.10.2021 г. до 12.10.2021 г. – 303.30 лева, за периода от 13.10.2021 г. до 18.11.2021 г. – 469.26 лева, за периода от 19.11.2021 г. до 06.04.2022 г. – 5759.76 лева. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението.