Решение № 14 от 05.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Плевен, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ Търговско дело № 20254400900081 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от Б. Д. М. и от В. Д. М. ,чрез пълномощника им адв.Д. Й. Н. с която против Застрахователна компания“ Лев Инс“ АД – гр.София са предявени субективно съединени искове с правно основание чл.

432 , ал.1 от КЗ с цена на иска за обезщетение за неимуществени вреди за всеки от двамата ищци по 30 000лв.,които в съдебно заседание на 26.01.2026г. са увеличени на сумата от по 65 000 евро за всеки от двамата ищци.

Предвид заявения от ищеца предмет на иска, съдът е приел , че се касае за търговски спор по чл.365, т.1 от ГПК,доколкото в предмета на делото се включва наличието на застрахователен договор , страна по който е ответното дружество ,поради което съдът е приел ,че спорът следва да бъде разгледан по реда на Глава тридесет и втора от ГПК и поради което е извършена двойна размяна на книжа между страните по делото.

1. Твърдения от исковата молба :

В исковата молба се твърди ,че на 14.10.2023 г., около 13:30 ч., Г. Д. М. е управлявал лек автомобил „***“, с peг. № ***, като се е придвижвал по второкласен път ***, с посока на движение от гр. Плевен към гр. Ловеч.

Заедно с водача, в автомобила са пътували и неговите родители Д. и Б. М.и, които са седели, съответно, на предна дясна и задна дясна седалка. В района на км. 26 + 480 от горепосочения път, Г. М. е изгубил контрол над управлението на автомобила, вследствие на което последният се е отклонил в лява посока, напуснал е границите на пътното платно и се е ударил в крайпътно дърво. При така настъпилото ПТП са пострадали Д. и Б. М.и, поради което същите са били откарани за лечение от екип на Спешна медицинска помощ в ***. Твърди се ,че компетентните полицейски органи са били уведомени своевременно за настъпилото ПТП и по случая е било 1 образувано наказателно производство,но с Постановление на Районна прокуратура Ловеч от 03.04.2024 г., въпросното производство е било прекратено, поради отказ на пострадалите да бъде ангажирана наказателната отговорност на Г. М..

Твърди се също така ,че видно от приложената към настоящата искова молба Епикриза ИЗ № 32937, след приемането на пострадалия Д. М. в ***, е било установено, че една от нанесените му при ПТП-то травми е трималеоларна фрактура с луксация на левия глезен,като от Епикризата става ясно , че тази травма е наложила извършването на репозиция на счупванията на глезена и монтиране на метална остеосинтеза с плака и винтове. Сочи се ,че впоследствие, на 23.10.2023 г., пострадалият е бил изписан от болницата за продължаване на лечението в домашни условия.

Твърди се ,че след извършената операция Д. М. е продължил да изпитва интензивни болки в областта на счупения крак. Интензитетът на тези оплаквания не се е променял през последващите месеци и пострадалият не е успял да възстанови движението на крака си в пълен обем, като тези факти са отразени и в приложения към настоящата искова молба Амбулаторен лист № 24163706В403 от 11.06.2024 г.Твърди се ,че видно от посочения документ, по време на прегледа, пострадалият е бил насочен към хоспитализация за отстраняване на поставените в крака импланти и в изпълнение на тази препоръка, на 21.07.2024 г. Д. М. е постъпил за лечение в ***.

Сочи се ,че видно от издадената от това лечебно заведение Епикриза ИЗ № 21535 / 2024 г., при постъпването на г-н М. в болницата, в зоната на травмата на левия глезен е било установено наличието на активен дрениращ се фистулен синус и патологична костна подвижност. Съгласно Епикризата, по време на болничния престой, поради установяването на съпътстваща периимплантна инфекция, г-н М. е бил подложен на три оперативни интервенции, които са включвали химично и механично почистване на хирургичната рана (т. нар. „дебридман“) и отстраняване на мъртвите тъкани (т. нар. „фасциотомия“) - стр. 16 и 17 от Епикризата. В резултат от оперативните интервенции, остеосинтезните материали в крака на пострадалия също са били отстранени.

Твърди се ,обаче ,че въпреки проведените операции, инфекцията така и не е могло да бъде овладяна, а общото здравословно състояние на г-н М. постепенно се е влошавало. Така, независимо от проведеното продължително лечение, на 15.08.2024 г. г-н М. е починал. В тази връзка е било издадено приложеното към настоящата искова молба Съобщение за смърт № 341 от 15.08.2024 г.

Сочи се ,че към момента на настъпване на ПТП-то от 14.10.2023 г., отговорността за вреди, свързани с притежаването и използването на автомобил „***“, с per. № ***, е била покрита от Дружеството, по силата на сключена с него застрахователна полица № BG/22/122003066171 по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с период на валидност от 17.10.2022 г. до 16.10.2023г.

Сочи се също така ,че на 12.12.2024 г., от името на ищците , била 2 предявена писмена претенция към Дружеството за изплащане на застрахователни обезщетения, за претърпените от всеки от тях, вследствие от смъртта на Д. М., неимуществени вреди,като на Дружеството били предоставени всички необходими документи за установяване на настъпилото застрахователно събитие и определяне на размерите на застрахователните обезщетения.Сочи се ,че и към настоящия момент, въпреки изтичането на предвидения в чл. 496, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от КЗ тримесечен срок за заплащане на дължимите обезщетения, Дружеството не е извършвало плащания в полза на ищците.

Поради изложеното ищците считат,че в настоящия случая е налице основание за изплащане на застрахователни обезщетения за неимуществени вреди в тяхна полза ,тъй като ПТП-то от 14.10.2023 г. е настъпило в срока на валидност на застрахователна полица № BG/22/122003066171, с която е била застрахована гражданската отговорност във връзка с притежаването и използването на лекия автомобил ***“, с per. № ***, а пък с посоченото по горе Постановление на Районна прокуратура Ловеч е прието, че настъпилото на 14.10.2023 г. ПТП е причинено от виновните противоправни действия на водача Г. М., който не е изпълнил задължението си по чл. 20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, като не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, и по тази причина е самокатастрофирал, причинявайки телесни увреждания на Д. М., вкп. счупване на левия му глезен.Горепосочената травма е станала източник на интензивни болки и страдания, като видно от посочените по - горе медицински документи, въпреки проведеното лечение, в крайна сметка травмата е предизвикала смъртта на Д. М..Счита се ,че ако г-н М. не беше получил счупване на левия си глезен, вследствие на ПТП-то от 14.10.2023 г., то не би се стигнало до неговата смърт на 15.08.2024 г. В тази връзка се акцентира върху това , че в приложеното Съобщение за смърт изрично е посочено, че основната причина за смъртта на Д. М. е фрактурата на долния ляв крайник, която е била получена вследствие от претърпяното ПТП.Ищците се позовават на т. 2 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 25.05.1961 г.,според което при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, обхваща низходящите и съпруга/та на починалото лице,а видно от приложеното към настоящата искова молба Удостоверение за наследници, Б. и В. М.и са съответно съпруга и син на починалия Д. М..

Сочи се ,че Б. М. е претърпяла и продължава да търпи силни душевни болки и страдания в резултат от смъртта на своя съпруг, като още дълго време няма да може да се отърси от преживения шок. Двамата със съпруга й са живеели в едно домакинство, като са имали изключително здрава семейна връзка, изградена на основата на силна обич, общи грижи за семейството, взаимно разбирателство и привързаност. Загубата на любим човек е непрежалима и болката от нея никога няма да отшуми. Тя е изгубила най - голямата си опора в живота, като до края на живота си ще бъде лишена от обичта и подкрепата на своя съпруг. След смъртта на своя съпруг г-жа М. се е променила, затворила се е в себе си и вече не е усмихнатият и жизнерадостен човек, който е била преди произшествието. Занапред ще бъде лишена от обичта, 3 сигурността и подкрепата, която й е давал нейният съпруг Д. М..

В. М. също е претърпял и продължава да търпи силни душевни болки и страдания в резултат от настъпилата смърт на неговия баща. Между него и баща му са съществували силни чувства на обич, привързаност и взаимопомощ, характерни за отношенията между баща и син. Ето защо В. М. е преживял преждевременната смърт на баща си много тежко и все още не може да се отърси от преживения шок. Загубата на родител винаги е изключително болезнена, особено когато е внезапна, както е в случая. Още повече, че Д. М. е бил неизменна част от неговия живот в продължение на цели 34 години, което засилва допълнително болката от неговата липса. Наред с това, със загубата на баща си, ищецът е изгубил и морална опора, каквато винаги е срещал в негово лице.

Претендира се Дружеството следва да бъде осъдено да заплати и законната лихва за забава върху дължимите застрахователни обезщетения за неимуществени вреди, считано от 12.12:2024г./когато е била предявена извънсъдебната претенция / до окончателното изплащане на съответното задължение.

2. Твърдения и възражения от писмения отговор на ответника:

Ответникът Оспорва твърденията в исковата молба, че процесното произшествие е настъпило поради действията на водача Г. Д. М. при управлението на лек автомобил марка „***”, модел ,***“, с per. № ***.

Оспорва твърденията за механизъм на процесното произшествие, така както е описан в исковата молба, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение от страна на водача Г. Д. М.. Оспорва се твърдението, че действията на водача Г. Д. М. са допринесли за настъпване на произшествието. Поддържа се , че водачът Г. Д. М. не е имал възможност да съобрази собствените си действия, за да избегне настъпването на удар.

Поддържа се , че е налице изключителен принос на пострадалия за получаване на травмите при осъществяване на транспортния инцидент, поради извършените от него като пътник в лекия автомобил марка „***”, модел „***“, с per. № *** нарушения на установени от ЗДвП правила. Поддържа се , че причина за настъпване на телесните травми на пострадалия е извършено нарушение на разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП и са възникнали поради липсата на обезопасяване чрез поставяне на предпазен колан по време на превоза. С това си поведение, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП, пострадалият е създал предпоставките за настъпването на травми при осъществяване механизма на произшествието и е улеснил тяхното възникване. Поддържа се , че телесните травми в конкретния им морфологичен характер и тежест са настъпили за пострадалия като резултат от липсата на обезопасяване чрез поставен предпазен колан. Поради липсата на поставен предпазен колан от пострадалия, не е било налично възпиращото свободното движение на тялото противодействие, за каквото е предвиден обезопасителният колан, от което е бил възможен контактът на тялото на пострадалия е детайли от вътрешното оборудване на автомобила и 4 от което са настъпили травмите. Твърди се , че телесните травми на пострадалия са възникнали поради свободното движение на тялото във вътрешността на автомобила, възможно поради липсата на поставен предпазен колан и са настъпили в резултат на пряко съприкосновение със значително инерционно въздействие и сила, на широка площ в части и детайли от автомобилното купе, въз основа на което се поддържа възражение за изключителен принос на пострадалия за настъпване на травмите. Поддържа се , че при използване на предпазния колан от пострадалия, то същият не би получил травми като възникналите, а други, по - леки по медикобиологичен характер.

При условията на евентуалност,се прави възражение за съпричиняване относно настъпване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради липса на обезопасяване чрез поставяне на предпазен колан по изложените съображения.