Решение № 62 от 05.05.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Варна, 05.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20223000500097 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производството е образувано по въззивна жалба, подадена от КПКОНПИ, гр. София /по-нататък само Комисията/, срещу решение № 10/27.01.22г. по гр.д. № 254/20г. на ОС-Разград, с което са отхвърлени исковете на Комисията за отнемане в полза на държавата от ответниците П.

КР. Т. и Н. СТ. Т. и двамата от гр. Лозница, обл. Разград, на незаконно придобито имущество на обща стойност от 218 274.35 лв., на осн. чл. 153, ал.

1 от ЗПКОНПИ, както следва:

На основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от П.

КР. Т. и Н. СТ. Т.:

- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ-ДВОРНО МЯСТО с площ от 1 274 кв.м., находящо се в гр. Лозница, общ. Лозница, обл. Разград, съставляващо УПИ VI - „За производствени и складови дейности”, в квартал 80 по плана на гр.

Лозница, заедно с построената в този имот едноетажна, монолитна „сграда на селекционен център за трансплантация на ембриони“, със застроена площ от 202 кв.м., при граници за поземления имот: от две страни - улици, парцел IV и парцел V „За производствени и складови дейности”;

- Лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „В 230 ТДИ“, рама № VSA63827413070214, двигател № 60197000002257, рег. № РР0826АР, дата на първа регистрация 01.01.1998 г.;

1

На основание чл. 151, във вр. чл. 142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от П. КР. Т.:

- сумата в размер на 1 073.24 лв., представляваща непреобразуваната част от вноски на каса по разплащателна сметка в лева № 8439878 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сумата в размер на 3 911.66лв., представляваща вноски на каса по разплащателна сметка в евро BG98 СЕСB 9790 44С8 7678 00 в „Централна кооперативна банка” АД;

- сумата в размер на 30 830.20 лв., представляваща непреобразуваната част от вноски на каса по разплащателна сметка в лева BG76 СЕСB 9790 10С8 7678 00 в „Централна кооперативна банка” АД;

- сумата в размер на 8 560.96лв., представляваща непреобразуваната част от получени средства от трети лица по разплащателна сметка в лева № 8439878 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сумата в размер на 113 831.38лв., представляваща непреобразуваната част от получени средства от трети лица по разплащателна сметка в лева BG76 СЕСB 9790 10С8 7678 00 в „Централна кооперативна банка” АД;

- сумата в размер на 2 259.27лв., представляваща вноски за погасяване на кредитни задължения по разплащателна сметка в лева № 8439878 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сумата в размер на 2 137.88 лв., представляваща вноски и входящи преводи за погасяване на кредитни задължения по разплащателна сметка в лева № 15262169 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сумата в размер на 4 169 лв., представляваща вноски за погасяване на кредитни задължения по разплащателна сметка в лева BG45 ВРВI 7949 1069 0563 03 в „Юробанк България” АД;

- сумата в размер на 19 894.16 лв., представляваща вноски и входящи преводи за погасяване на кредитни задължения по разплащателна сметка в лева BG18 ВРВI 7949 1069 0563 04 в „Юробанк България” АД.

На основание чл. 151, във вр. чл. 142, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ от Н. СТ. Т.:

- сумата в размер на 300 лв., представляваща вноска на каса по разплащателна сметка в лева № 12438418 в „Банка ДСК” ЕАД;

- сумата в размер на 806.60 лв., представляваща непреобразуваната част от вноски на каса по разплащателна сметка в лева № 20447977 в „Банка ДСК” ЕАД

- сумата в размер на 4 000 лв., представляваща стойността на направените допълнителни парични вноски в търговско дружество „Техноприм – М“ ЕООД.

Счита се, че решението е неправилно и необосновано и се претендира неговата отмяна и уважаване на предявените искове за отнемане на незаконно 2 придобито имущество. Поддържа се, че материалният закон е бил приложен неправилно, тъй като цитираните от първоинстанционния съд четири съдебни решения на ВКС не съставляват задължителна съдебна практика, а от друга страна не е съобразено друго и най-актуално решение на ВКС – Решение № 29/12.04.21г. по гр.д. № 1021/19г., ІІІ г.о. Излагат се съображения относно съдържанието на понятията в приложимия ЗПКОНПИ, отнасящи се до основателността на предявените искове – „значително несъответствие“, „имущество“, „нетен доход“. Поддържа се, че законът изисква съпоставяне на имуществото като съвкупност за целия проверяван период с размера на нетния доход, а не само наличното имущество към края на проверявания период, а още по-малко стойността на притежаваното в началото на проверявания период имущество с неговата стойност в края на периода.

Поддържа се, че на отнемане подлежат и паричните средства, преминали през банковите сметки на ответниците, дори и същите да не са налични. Разглежда се характера на парите като платежно средство (налично или безналично) и като средство за натрупване на богатства, поради което те представляват имущество по см. на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ, което подлежи на отнемане в полза на държавата, ако са придобити незаконно. Когато имуществото липсва или е отчуждено, то на осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ се отнема неговата равностойност, което е приложимо и към заместимите, но непотребими движими вещи, какви са парите. Счита се, че основният спор по делото е относно доходите на ответниците, техният произход и размер. В тази връзка се излага, че ответниците не са установили по делото твърдението си за наличието на спестявания или на средства от изтеглени кредити в посочените размери към началния момент на проверката. Освен това се счита, че по делото не е било установено и наличието на доходи от наеми на земеделска земя, а освен това ответниците не са доказали твърдението си за разходи за издръжка в по-малък размер спрямо отчетения от НСИ за страната. Предвид конкретно установените по делото факти и съобразно вариант І от заключението на СИЕ (което според Комисията следва да бъде кредитирано), законните доходи на ответниците за проверявания период възлизат на 108 655.67 лв., обичайните и извънредните им разходи са били в размер на 125 533.56лв., при което нетният доход е в отрицателна величина от минус 16 877.89 лв. Придобитото през проверявания период имущество от ответниците възлиза на общо 236 740.93 лв., при което несъответствието е в размер на 253 618.82 лв. Изложени са подробни съображения защо не следва да се кредитират варианти ІІ и ІІІ от заключението на СИЕ, както и гласните доказателства на заинтересованите свидетели. Въз основа на всичко посочено във въззивната жалба се претендира отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни П. КР. Т. и Н. СТ. Т., двамата представлявани от адв. М.

М. от АК-Разград. Считат, че въззивната жалба е допустима, но 3 неоснователна, тъй като решението е подробно обосновано след извършен съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал и крайният правен извод съответства на приложимия закон. Сочи се, че съдът е изложил съображения не само защо кредитира вариант ІІ на СИЕ, но е посочил, че при приспадане на сумите, преминали през банковите сметки на ответниците, без Комисията да е доказала по делото, че те са послужили за придобиване на незаконно имущество, в нито един вариант на експертното заключение не е налице значително несъответствие между имуществото и нетните доходи на ответниците. В тази връзка се поддържа, че първоинстанционното решение не противоречи и на цитираното от Комисията решение № 29/12.04.21г. по гр.д.

№ 1021/19г., ІІІ г.о. на ВКС. Оспорва се анализа на свидетелските показания, направен от въззивника, тъй като впечатленията на свидетелите за относимите факти са непосредствени, а изнесените данни са непротиворечиви и се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото. Освен това изнесеното от вещото лице, че по банковите сметки на ответниците в началото на проверявания период не са били налице паричните средства, за които те твърдят да са били налични в техния патримониум, не опровергава това тяхно твърдение. Претендира се изцяло потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноските по делото.

В с.з. изложените становища се поддържат от всяка от насрещните страни чрез процесуалните им представители.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от страна с правен интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима.

За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано въз основа на подадената на 27.10.20г. искова молба от КПКОНПИ, гр. София с искане за отнемане на имущество от ответниците П. КР. Т. и Н. СТ. Т., за което се твърди, че е незаконно придобито през периода на извършената проверка - от 13.11.2008г. до 13.11.2018г. Комисията е посочила, че въз основа на постъпило на 12.11.18г. уведомление в ТД на КОНПИ-Варна, изпратено от ОП-Разград /приложено е в т. І, л. 1/, касаещо привличането на ответника като обвиняем по ДП № 330 ЗМ-260/16г. по описа на ОД на МВР-Разград за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК /престъпление, посочено в нормата на чл. 108, ал. 1, т. 18 от ЗПКОНПИ/, с Протокол № ТД 04ВА/УВ15955/13.11.18г. на директора на ТД на КОНПИ-Варна / приложен също в т.

І/, е била образувана проверка за установяване на несъответствие в имуществото на Т.. Ответникът е бил привлечен като обвиняем за това, че за периода от 01.01.14г. до 30.04.14г. в гр. Разград, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице, е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 3 722 лв., като не е подал данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за данъчен период 01.01.13г. – 31.12.13г. за 4 получени доходи в размер на 41 000 лв.

С решение № 1276/15.07.20г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, а искането за отнемане в полза на държавата на имущество от ответниците е внесено в съда въз основа на Решение № 2015/21.10.20г. на КПКОНПИ /приложено на л. 64-117/. Наведените в исковата молба твърдения са, че през периода на проверката двамата ответници са били съпрузи, сключили граждански брак на 05.06.1993г., от който имат родено едно дете – К., роден на 11.04.2006г. Твърдяло се е, че в резултат от извършената проверка, за целия проверяван период от 13.11.2008г. до 13.11.2018г. общият размер на доходите, приходите или източници на финансиране на ответника Т. и на свързаните с него лица /членовете на семейството му – съпруга и син, както и на ЕТ „Кимтекс-98-П.Т.“ – регистриран 1998г. и заличен на 01.01.12г.; на „Техноприм-П“ ООД, учредено на 15.09.08г., в което Т. е притежавал 50% от дяловете, които е продал на 27.06.13г. на трето лице, на „Техноприм М“ ЕООД, учредено на 25.10.13г./, е 97 041.76 лв., общият размер на обичайните и извънредни разходи е 133 315.93 лв., т.е. отрицателна разлика между приходи и разходи в размер на 36 274.18 лв. (нетен доход в отрицателен размер), а стойността на придобитото имущество (пари, движими и недвижими вещи) възлиза на 230 104.20 лв., от които: придобит недвижим имот за 25 000 лв.; придобито МПС за 3 200 лв.; разходи за придобиване на дружествени дялове от Н. Т. – 10 лв., допълнителна парична вноска от Н. Т. в „Техноприм М“ ЕООД в размер на 4 000 лв.; разходи за погасяване на кредитни задължения от Т. в общ размер на 29 571.63 лв.; вноски по банкови сметки от Т. в общ размер на 36 795.57 лв.; получени преводи от трети лица по банкови сметки на Т. – 130 010.40 лв.; вноски по банкови сметки на Н. Т. в общ размер на 1 516.60 лв.

При това е посочено, че е налице несъответствие в размер на 266 378.38 лв. в имуществото на проверяваното лице, което е значително по смисъла чл.

107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, във вр. с §1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, т.е. над 150 000 лв., за което се предполага, че е незаконно придобито, доколкото не е установен законен източник на средства.