Решение № 5991 от 29.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5991 гр. София, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100513012 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 638/28.10.2025 г. по гр.д. № 1712/2024 г. по описа на ВКС, І ГО е обезсилено въззивно решение от 09.01.2024 г. по гр.д. № 11198/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иск, квалифициран по чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника М. П. К. – В.а да заплати на ищеца сумата от 7200 лева, представляваща сумата, с която ищцата се е обеднила, понеже е заплащала наем на гараж за периода от м. ноември 2013 г. до 13.07.2015 г., като била лишена от ответницата от възможността да ползва дворното място, ведно със законната лихва от 13.07.2015 г. до окончателното й изплащане, но при квалификация на иска чл. 59 от ЗЗД.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба вх. № 25044305/11.03.2021 г., подадена от И. С. А. против Решение № 20027511/20.01.2021 г. по гр.д. № 2613/2018 г. по описа на СРС, 167 състав, включително и в частта, с която е отхвърлен предявения от И. С. А. срещу М.

П. К. – В.а иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7200 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи 1 за наемане на гараж за периода от м. 07.2013 г- до 13.07.2015 г. или по 300 лева месечно, поради лишаването й от невъзможността й да ползва съсобственото дворно място, ведно със законната лихва от 13.07.2015. до окончателното й плащане. Въззивникът поддържа във въззивната жалба съображения за неправилност на обжалваното решението, като по отношение на частта, предмет на настоящото производство посочва, че неправилно районният съд е възприел събраните по делото доказателства. Неправилни били изводите на съда, че не се установявало, че ищцата е възпрепятствана да ползва целия двор, като не е съобразил площта на дворното място, застроената площ, както и че не било установено други автомобили да са паркирали. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25108747/25.06.2021 г., с който въззиваемата М. П. К. – В.а, заявява, че я оспорва и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА следното:

Производството по гр.д. № 2632/2018 г. по описа на СРС, 167 състав е образувано по искова молба, подадена от И. С. А., с която са предявени насрещни искове по гр.д. № 52014/2014 г. по описа на СРС срещу М. П. К. – В.а, отделени за самостоятелно разглеждане с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 109 от ЗС.

Ищцата твърди, че с ответницата са собственици в двуетажна сграда в гр. София, ул. ****. Твърди, че през 2007 г. се преместила да живее в жилището си, като направила основен ремонт. Твърди, че с влязло в сила решение ответницата била осъдена да премахне незаконна изградена постройка в двора, поради което през 2008 г. ищцата наела работници и я разрушила. Твърди, че ответницата отново изградила незаконен гараж в двора, разрушила и каменните елементи на оградата на ул. Мальовица, за да разшили дворната врата, за да може да ползва незаконния гараж, който бил по-голям и по – висок от разрушения. През 2013 г. ищцата поискала дистанционно от входната врата, за да може да паркира колата си, но не получила такова и се наложило да заплаща наем за паркиране на колата си 2 като загубите й възлизали на 7200 лева за периода от м. 07.2013 г. до 13.07.2015 г. Моли ответницата да заплати исковата сума.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който М.

П. К. - В.а оспорва предявения иск. Поддържа, че не е отказвала достъп на ищцата до двора и не е възпрепятстрала ползването му, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

Въз основа на събраните гласни доказателства районният съд приел, че причината, поради която автомобилът на И. А. бил в гаража на свидетелката Ц. били приятелски финансови отношения. От показанията на свидетелката се установявало единствено, че И. А. й споделила, че няма достъп до двора.

Поради изложеното съдът е приел, че ищцата не е била възпрепятствана да ползва целия двор и е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

С Решение № 638/28.10.2025 г. по гр.д. № 1712/2024 г. по описа на ВКС, І ГО е обезсилено въззивно решение от 09.01.2024 г. по гр.д. № 11198/2021 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 7200 лева. В мотивите на решението ВКС, че ищцата твърди, че е увредена, тъй като ответницата препятства възможността й да ползва идеалната си част от дворното място (претърпяла е загуби), изразяващи се в погасяване на задължение за паркиране на лекия й автомобил в друг имот в размер на претендираната сума, като без значение е дали това задължение е погА.о чрез плащане или чррез прихващане. Посочено е, че трябва да се изследва дали е претърпяно намаление на имуществото (загуба), дали тя е в резултат от противоправно поведение на ответницата и дали е оборена презумпцията за вина.

С оглед въведените твърдения в исковата молба и дадените задължителни указания от ВКС въззивният съд намира, че правната 3 квалификация на предявения иск е чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, като районният съд се е произнесъл по предявения иск съобразно въведените твърдения и направените искания.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба и с оглед дадените задължителни указания от ВКС съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно действие или бездействие на ответника, от което са причинени вреди (имуществени и неимуществени) на ищеца, както и причинната връзка между тях. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, а именно противоправното деяние на ответника, вредите и причинната връзка между тях. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като тази презумпция променя доказателствената тежест и задължението за установяване на обстоятелствата, които изключват вината, е възложено на ответника.

Първият спорен въпрос, който следва да бъде разгледан е дали е налице противоправно поведение на М. П. К. – В.а, свързано с изграждане на незаконна постройка – гараж в дворното място, както и разрушаване на каменните елементи на оградата откъм ул. Мальовица, за да разшири дворната врата, за да използва пълноценно незаконния гараж.

Установява се от събраните по делото доказателства, че с Решение от 01.03.2004 г. по гр.д. № 486/2000 г. по описа на СГС, ІІ г състав М. П. К. – В.а е осъдена по предявения от И. С. А. иск с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС да премахне постройка за складиране на твърдо гориво, преустроена в магазин, намираща се в парцел ХІV – 5 в кв. 447 по плана на гр. София, м.

Център. В показанията си свидетелката М.А. Ц. и свидетелката М.А.Д. посочва, че през 2008 г. И. е разрушила сградата. Установява се, че докато ищцата отсъствала от България в периода до 2013 г., в мястото била построена нова постройка, както и се появили автомобили, които постоянно спирали там. На вратата на двора била поставена брава с дистанционно управление, но 4

И. А. не получила достъп до двора.

Във въззивното производство са приети като доказателства Решение № 31/02.05.2023 г. по гр.д. № 491/2023 г. по описа на ВКС, Решение № 2588/19.05.2023 г. по гр.д. № 11229/2022 г. по описа на СГС, в мотивите на които се съдържат данни за издадено Удостоверение за търпимост № УТ-94 М-20.10.2011 г. на ДНСК, отнасящо се до строеж „еднофамилна масивна постройка допълващо застрояване със застроена площ от 30 кв.м., находящо се в процесното дворно място. Удостоверението за търпимост, обаче, не е прието по делото като доказателство, тъй като с Определение от 12.10.2023 г. по гр.д. № 11198/2021 г. по описа на СГС, искането за събирането му като доказателство по делото е оставено без уважение. Следователно от събраните по делото доказателства, а и не е спорно между страните в съсобственото дворно място е изградена постройка, за която не са ангажирани доказателства, че е изградена съобразно изискванията на Закона за устройство на територията, т.е. тя е незаконна. В тежест на ответницата е било да установи, че при изграждането на постройката са спазени строителните правила и нормативи, като доказателства в тази насока не са ангажирани. Не се установява и че е издадено Удостоверение за търпимост, което да се отнася именно до тази постройка, както и дали тя отговаря на изискванията за търпимост, доколкото от събраните по делото гласни доказателства се установява, че тя е изградена в периода 2008-2013 г. Предвид на изложеното, може да се направи извод, че е налице противоправно поведение на ответника М. П. К. – В.а при изграждане на постройката.

Не се установява, обаче, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че изграждането на незаконна постройка в общото дворно място е довело до невъзможност на ищцата да го ползва, за да паркира собствения си автомобил. Показанията на свидетелите в тази насока не съдържат информация за факти, които са непосредствено възприети от тях, а именно, че ответницата е възпрепятствала достъпа до имота, тъй като се позовават само на разказ на И. А.. Не се установява също така, че целият двор е завзет от незаконната постройка, както и че И. А. е направила опит да паркира автомобила си в двора, но това й е било отказано от ответницата.

Следователно и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната 5 част.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 638/28.10.2025 г. по гр.д. № 1712/2024 г. по описа на ВКС, І ГО в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения от И. С. А. срещу М. П. К. – В.а иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7200 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за наемане на гараж за периода от м. 07.2013 г- до 13.07.2015 г. или по 300 лева месечно, поради лишаването й от невъзможността й да ползва съсобственото дворно място, ведно със законната лихва от 13.07.2015. до окончателното й плащане.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6