Решение № 140 от 27.09.2024, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Нова Загора, 27.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело № 20232220101659 по описа за 2023 година

Производството е по чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка и по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските.

Постъпила е молба с вх.№ 3393/ 26.07.2024г. от „Ай Тръст“ ЕООД, с която е направено искане за изменение на Решение № 116/ 15.07.2024г. в частта относно разноските.

Моли се да бъде изменено решението в частта, с която ответникът е бил осъден да заплати на ищцата сумата от 190.40 лв, разноски по делото и сумата от 537.99 лева в полза на адв.П., адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. В условията на евентуалност, в случай че не бъде уважено искането, се моли да бъде намален размерът на присъденото в полза на адв.П. възнаграждение до сумата от 200.00 лв., тъй като делото се ползвало с ниска правна и фактическа сложност. Молителят счита, че изложените доводи от страна на съда при присъждането на направените от страните разноски по делото не могат да бъдат споделени от него по изложени в молбата съображения. Твърди се, че „Ай Тръст“ ЕООД е било уведомено на 23.02.2024г. от „Кредисимо“ ЕАД, че с протоколно определение от 22.02.2024г. съдът е допуснал изменение на цената на иска на осн.чл.214, ал.1 от ГПК по отношение на сумата претендирана в настоящото производство, която до него момент е била предмет на друго производство по гр.д.№ 948/ 2023г. на НЗРС със страни М. П. Т. и „Кредисимо“ ЕАД. Искът по настоящото дело бил предявен два месеца преди да бъде допуснато изменение на иска на 22.02.2024г., както и препис от исковата молба била връчена на ответника на 20.02.2024г. преди допускането на изменението на иска по образуваното друго съдебно производство. Твърди се също така, че дори и да е имал информация за предявения иск срещу „Кредисимо“ ЕАД, не е могъл да направи плащане в 1 полза на ищцата, защото била претендирала сумата от друго лице.

Моли се също така да се приложи Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд и да се присъди адвокатски хонорар, съответстващ на ниската правна и фактическа сложност по делото. Молителят счита, че присъдения адвокатски хонорар на адв.П. е прекомерен, тъй като делото се ползва с ниска правна и фактическа сложност – има признание на иска от ответната страна и не са били събирани доказателства относно спорния предмет, единствено били събирани доказателства относно извънпроцесуалното поведение на „Ай Тръст“ ЕООД, свързани с твърдението им, че не са дали повод за образуване на делото.

В срока за становище е постъпило такова с вх.№ 3414/ 29.07.2024г. от адв.П. П., който счита за неоснователни наведените в молбата твърдения и излага подробно своите основания за това. Счита, че молителят е имал възможност да възстанови сумата на ищеца от ноември 2021г. до ноември 2023г., но това не е било направено. Исковата молба била образувана в гр.дело № 948/2023г. по описа на НЗРС на 17.08.2023г., по което дело били изисквани документи от ответника по настоящото дело. Така посоченото съдебно производство било образувано 4 месеца преди подаването на исковата молба по настоящото дело и в този период на ищцата не било възстановено нищо по нищожния договор. „Ай Тръст“ ЕООД е било наясно с предмета на гр.дело № 948/2023г. предвид обстоятелството, че е свързано лице с „Кредисимо“ ЕАД. Изложени са и други твърдения, които са свързани с препятстване от страна на двете дружества да бъде възстановена сумата на ищцата М. Т..

Счита и за неоснователни изложените доводи от „Ай Тръст“ ЕООД , че вземането, което се претендира е било предмет на друго съдебно производство. Причината за това било, че дружеството не участвало като страна в него и не била предявена срещу него исковата претенция. Адв.П. счита, че с изложеното по този начин и процесуалното поведение на ответника по делото, недвусмислено се потвърждава, че третира предявения иск по гр.д.№ 948/2023г. на НЗРС като предявен към него, въпреки че ответник там е третото свързано с него лице – „Кредисимо“ ЕАД. В допълнение сочи, че и съдебната практика по чл.26 и чл.55, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.78, ал.2 от ГПК е категорична по въпроса за присъждане на разноски в полза на ищеца, поради което следва те да бъдат понесени от ответника с оглед изхода на делото.

По отношение на искането да бъде намален размерът на присъденото адвокатско възнаграждение по предявения осъдителен иск, предвид стойността на иска, счита, че правилно е бил присъден от съда съобразно минимално установения размер в чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изложил е своите твърдения и по отношение на цитираната практика на СЕС.

В законноустановения срок е постъпила молба с вх.№ 3416/ 30.07.2024г. от адв.П. П. с основание чл.247 и чл.248 от ГПК за поправяне на явна фактическа грешка и/или изменение на Решение № 116/ 15.07.2024г. в частта за разноските. Адв.П. счита, че с исковата молба са предявени два иска – установителен и осъдителен и са заплатени две държавни такси, като 2 две от исковите претенции са уважени в цялост, но видно от мотивите на постановения съдебен акт е присъдено адвокатско възнаграждение само по осъдителния иск. Предвид стойността на исковете претендираното възнаграждение по всеки един от тях е минимално уговорения по наредбата и е присъдено само по осъдителния иск, а по установителния не е присъдено възнаграждение от 537.99 лева. Съгласно чл.2, ал.5 от наредбата за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определяли съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяването им. Предвид изложените си подробни доводи в молбата счита, че е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по уважения установителен иск в размер на 537.99 лева. Моли да бъде допусната поправка на явна фактическа грешка и изменено в частта за разноски посоченото решение като в диспозитива на решение бъде отразено: „Осъжда „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК 203508899 да заплати на адв.П. С. П. – САК с БУЛСТАТ 180639388 и личен номер 1300751210 сумата в размер на 1075.98 лева – адвокатско възнаграждение на осн.чл.38, ал.2 от ЗА.“.

Моли на осн.чл.248 от ГПК, в случай че съдът приеме, че не е налице явна фактическа грешка по отношение на направените от него искания по разноските, да бъде изменено Решение № 116/ 15.07.2024г. по гр.д.№ 1659/ 2023г. на НЗРС в частта за разноските, като по делото бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 537.99 лв. по всеки от предявените искове или общо 1075.98 лв.. В тази връзка моли диспозитивът на решението да бъде допълнен, както следва: „Осъжда „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК 203508899 да заплати на адв.П. С. П. – САК с БУЛСТАТ 180639388 и личен номер 1300751210 сумата в размер на 1075.98 лева – адвокатско възнаграждение на осн.чл.38, ал.2 от ЗА.“.

Моли на осн. чл.247 от ГПК да бъде разгледано евентуалното отстраняване на явна фактическа грешка в случай, че съдебния състав приеме, че е налице несъответствие между мотивите на решението и диспозитива в частта, в която в първия абзац на 7- ма страница от решението е посочено, че ищцата е предявила иск срещу „Кредисимо“ ЕАД вместо срещу „Ай Тръст“ ЕООД.

С Решение № 116/ 15.07.2024г. съдът е осъдил „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК 203508899 да заплати на М. П. Т. ЕГН ********** с адрес гр.********* сумата в размер на 190.40 лева – разноски по делото, която да бъде внесена по специална банкова сметка в Банка „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с IBAN ************ с титуляр адв.П. С. П. – клиентска сметка на осн.чл.39 от ЗА., както и да заплати на адв.П. С. П. – САК с БУЛСТАТ 180639388 и личен номер 1300751210 сумата в размер на 537.99 лева – адвокатско възнаграждение на осн.чл.38, ал.2 от ЗА.

По делото е представен списък с разноски по чл.80 от ГПК от адв.П. С. П., който претендира за изплащане: държавна такса – 190,40 лв.; адвокатско възнаграждение по установителния иск в размер на 537.99 лева и за осъдителния иск в размер на 537.99 лева и за двата на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Съдът е приел за разглеждане по делото осъдителен иск с с правно основание по чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка 3 с чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл.246 от ГПК. Първата хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай, допълването на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда. Втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, в които страната настоява при налично произнасяне на съда, относно дължимите разноски, то да бъде приведено в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В този случай, искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По реда на изменението, съдът може да промени и първоначалния резултат на своето произнасяне, като присъди разноските в претендирания им и доказан размер.

След като разгледа молбата на „Ай Тръст“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските, съдът намира същата за неоснователна. Съдът счита, че при определянето на отговорността за разноските правилно е приложил разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на делото и съразмерно с уважената част от иска. Ответникът по делото счита, че с направеното признание на иска в съдебното производство има основание да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК и да бъдат възложени разноските върху ищеца. Той счита също така, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, което представлява втората кумулативна предпоставка по ал.2 и е изложил в молбата си своите доводи за това.

Съдът счита, че не е налице първата предпоставка „ответникът с поведението си да не дал повод за завеждане на делото“, защото и от самия писмен отговор по исковата молба става ясно, че още на 09.10.2023г. е бил уведомен за предявения иск за прогласяване нищожността на договор за кредит № 2480592/2021г. и осъдителен иск за възстановяване на сумата от 2446.56 лв., платена за възнаградителна лихва и по договора за поръчителство. „Ай Тръст“ ЕООД е било уведомено за претенциите на ищцата преди подаването на исковата молба и не е предприело никакви действия, с които да възпрепятства образуваното настоящо производство. Дружеството е било наясно, че ответникът по посоченото гр.дело № 948/2023г. „Кредисимо“ ЕАД ще възрази, че дължи цялата сума в предявения размер, след като възнаграждението за поръчителство по договор за поръчителство се приема от него, но се дължи на поръчителя. Съдът в съдебното си решение е приел, че двете дружества са свързани лица, имат един и същ адрес на седалище и кореспондират помежду си. Това се потвърждава и от писмения отговор на ответника, който сам потвърждава, че е бил уведомен за претенциите на ищцата на 09.10.2023г. от „Кредисимо“ ЕАД. При прилагането на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК съдът е длъжен да изследва цялостното поведение на ответника в съдебното производство, а не само направеното признание, за да приложи нормата и да възложи на ищеца разноските. В конкретния случай ответникът по делото е направил признание на иска, но с поведението си не подкрепя това свое становище нито извънпроцесуално, нито по-късно в образуваното производство. Удовлетворяването на 4 исковата претенция на ищцата се реализира на основание постановето от съда съдебно решение и лисват каквито и да е действия от страна на ответника в тази насока. Поради това съдът счита, че правилно е приложил разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК като е възложил разноските по делото съобразно уважената част от иска.