Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 269 от 16.05.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно наказателно дело 563/2023
Вид
Определение № 269
Подписан
16.05.2023
В сила
16.05.2023
Състав
Светла Василева Даскалова, Румяна Петрова Петрова, Станчо Радев Савов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 269 гр. Варна, 15.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла В. Даскалова

Членове:

Станчо Р. Савов

Румяна П. Петрова като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно частно наказателно дело № 20233100600563 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК и е образувано по протест на прокурор от ВРП срещу определение на РС- Провадия по ЧНД № 107/2023г., с което е отменено постановление на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП№334/2022г. по описа на РУ на МВР- Провадия, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.216ал.1 от НК. В протеста се сочи, че определението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно, тъй като в същото нямало посочени конкретни указания относно прилагането на закона, а от друга страна счита за неправилен направения извод за основания за спиране на наказателното производство.

Частният протест е подаден в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустим.

В атакуваното определение съдът е приел, че от постановлението за прекратяване на наказателното производство не ставало ясно какво точно е приел прокурора като основание за прекратяване, а именно дали, че няма извършено престъпление от общ характери или че извършителят на престъплението не е разкрит, доколкото са посочени разпоредби, както за недоказаност на обвинението, така и за липса на престъпление. При различните хипотези съдът е посочил какви правомощия има прокурора в двете хипотези, които следва да намерят отражение в неговия акт.

Въззивният съд счита определението, с което е отменено постановлението на РПВарна за прекратяване на наказателното производство по ДП№334/2022г. по описа на РУ на МВР- Провадия за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Първоинстанционния съд е приел следната фактическа обстановка:

В.Г живеела на съпружески начала с Д.Д в с.Неофит Рилски, общ.Ветрино, обл.Варна.

Георгиева притежавала лек автомобил, марка „БМВ 320“ с рег. №000 а Димитров лек автомобил, марка „БМВ 520“ с рег.№.............. На 05.10.2022г. вечерта двамата били в 1 жилището си, а автомобилите им били паркирани един след друг на обичайното място на улицата, пред дома на Георгиева. На 06.10.2022г. сутринта, пръв от дома излязъл Д.Д с намерение да припали автомобила на Георгиева, за да загрее двигателя. При излизането на улицата видял, че колата на Георгиева била с ударен с остър предмет преден капак, като били ударени и предните две решетки на автомобила. Емблемата на колата липсвала от мястото й. Димитров запитал Георгиева, дали не е удряла колата си, при което видял, че и неговият автомобил по идентичен начин, както и нейният автомобил бил с ударен преден капак и липсвала емблемата му. За случилото се Георгиева и Димитров подали жалба в полицията и било образувано настоящото производство. В хода на разследването по същото била назначена съдебно- оценителна експертиза, според заключението която стойността на щетите по автомобила на Георгиева били изчислени на 550 лева, а на автомобила на Димитров-в размер на 490 лева т.е. общият размер на щетата по двата автомобила бил изчислен на 1040 лева.

По делото са налице показания на св. Георгиева, сочеща, че пред нея В.Г признал, че е извършил горното деяние. Същият не е бил разпитван в хода на разследването и не е установено към инкриминираната дата и час неговото местонахождение. Липсата на други доказателства относно авторството на деянието е дало основание прокурора да прекрати наказателното производство поради недоказаност на обвинението, като основание за прекратяване на същото била посочена и сочено и разпоредбата на чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

Настоящият състав на съда счита, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка кореспондира със събраните на ДП доказателства, като споделя доводите относно неясната воля на държавното обвинение, досежно основанието за прекратяване на наказателното производство. Действително от мотивите в постановлението е видно, че същото е прекратено поради недоказаност на обвинението, доколкото прокурорът е приел, че няма достатъчно убедителни доказателства относно лицето, което се сочи като вероятен извършител. Същевременно, освен този текст като основание за прекратяване е посочена и нормата на чл.24ал.1т.1 от НК, визираща липса на престъпление или неизвършване на такова.

За да бъде прекратено наказателното производство на основание чл.243ал.1т.2 от НПК поради недоказаност на обвинението следва действително да е повдигнато такова спрямо конкретно лице, какъвто не е настоящият казус с оглед липсата на обвиняем. От друга страна, за да се прекрати на основание чл.24ал.1т.1 от НК от доказателствата по делото следва да е направен извод, че деяние не е извършено или че същото не съставлява престъпление. Безспорно в случая е налице престъпно посегателство, тъй като е налице повреждане на автомобилите, което изключва прекратяването на наказателното производство на това основание, а от друга страна неразкриването на извършителя при наличие на деяние, наказуемо по НК е основание за спиране на воденото производство, както правилно е посочил и РС.

Въззивният съд не е съгласен със соченото в протеста за липса на конкретни указания по приложението на закона от страна на първоинстанционния съд. Видно от атакуваното 2 определение, съдът е посочил кои са възможните варианти съобразно извода на прокурора за липса на престъпно деяние или неговата недоказаност и е дал своето разрешение в случая, което по същество представлява и указания по приложението на закона. В настоящият случай на ДП няма повдигнато обвинение срещу конкретно лице, поради което основанието на чл.243ал.1т.2 от НПК е неприложимо, както е приел и РС, доколкото законодателят борави с понятието недоказаност на обвинението. В случая такова няма повдигнато, което изключва приложимостта на този текст от закона. В постановлението се сочи, че не са налице доказателства срещу вероятния извършител, освен признанията, които той е направил пред пострадалата. Този извод сочи на това, че извършителят на деянието не е разкрит от органите на разследването, което е основание за спиране на наказателното производство, както правилно е приел РС. Същевременно като основание за прекратяването е посочена и разпоредбата на чл.24ал.1т.1 от НПК, за което обаче не са изложени мотиви.

Именно горната неяснота е основание за отмяна постановлението на прокурора, доколкото в първата хипотеза следва да се спре производството, докато в хипотезата на чл.24ал.1т.1 от НПК липсват мотиви, а и от доказателствата по делото се установява, че е осъществено деяние по смисъла на чл.9ал.1 от НК.

С оглед горното, съдът намира, че определението на първоинстанцинния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.243 ал.8 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №53/10.04.2023г. по ЧНД №107/ 2023г. на РСПровадия, с което е отменено постановление на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП№334/2022г. по описа на РУ на МВР- Провадия, водено за престъпление по чл.216ал.1 от НК.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3