Присъда № 132 от 13.09.2022, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 132/13.09.2022 г. по НЧХД № 276/2022 г. по описа на РСБургас Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба на ... с ЕГН:

**********, подадена чрез пълномощник – адв. И.Х. – БАК, с посочен съдебен адрес: *, с която против .... с ЕГН: **********, е повдигнато обвинение за това, че на 22.09.2019 г. в с.

Маринка, общ. Бургас, на *, чрез събаряне на земята и нанасяне на удари в областта на ребрата, кръста причинил на ... - мозъчно сътресение, охлузна рана по тилната повърхност на главата и кръвонасядане в поясната, които наранявания са реализирали медикобиологичния признак - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК (лека телесна повреда) - престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.

Първоначално по тъжбата е било образувано НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас, като с Присъда № 260092/23.06.2021 г. подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение, а предявените срещу него граждански искове са били отхвърлен. Присъдата е била обжалвана от частния тъжител, като с Решение № 11/17.01.2022 г. по ВНЧХД 865/21 г. на ОС-Бургас, първоинстанционният съдебен акт е бил отменен и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Бургас.

След връщане на делото то е било заведено под горния номер и е било разпределено на настоящия съдия-докладчик.

При първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд са били приети за съвместно разглеждане граждански искове от тъжителя за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, поради което при повторното разглеждане на делото съдът не е има възможност да пререши този въпрос.

Пред съда производството по делото протече по общите правила, като бяха разпитани свидетели, посочени от частното обвинение и от защитата, и бяха приобщени относимите и необходими доказателства. Няколкократно съдът напъти страните към помирение, но такова не беше постигнато.

Подсъдимият Н. дава подробни обяснения пред съда, като очертава влошените междусъседски отношения между него и частния тъжител, провокирани от редица неразбирателства. Заявява, че на процесната дата и място действително е имало среща между него и Б., както и че действително той е бутнал тъжителя на земята, в следствие на което последният е паднал и се е ударил, но обяснява, че това му поведение е било реакция на нападението на тъжителя спрямо него с брадва. Обяснява си подадената тъжба с поредното ескалиране на влошените отношения помежду им.

В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител – адв. Х. – БАК прави анализ на събрания доказателствен материал, като застъпва, че деянието е доказано по безспорен начин, както от фактическа, така и от правна страна, поради което моли за осъдителна присъда и уважаване на гражданските искове в пълен размер. Не се ангажира с конкретни параметри на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия.

Частният тъжител и граждански ищец се присъединява към казаното от повереника.

Упълномощеният защитник на подсъдимия - адв. К. – БАК счита, че подзащитният й следва да бъде признат за невиновен, доколкото обвинението срещу него не е доказано.

Прави анализ на доказателствените материали и посочва, че полицейските служители са категорични, че на място е ставало дума за брадва, поради което и тезата на подсъдимия не е оборена, а тъкмо напротив – потвърждава се от събраните материали. Пледира за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на гражданските искове.

Подсъдимият Н. заявява, че се присъединява към неговия защитник, а в предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че иска да бъде оправдан.

1

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият .... с ЕГН: ********** е роден на * г. в гр. * и живее в с. Маринка, общ.

Бургас, *. Той е българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, без данни за противоправни прояви до настоящия момент.

Към 2019 г. частният тъжител С.Б. бил на 71 години и през лятото на 2018 г. претърпял „Исхимичен инсулт“. Отделно от това страдал и от „Субхондрална остеопороза“ на дясната рамена става. Б. притежавал наследствен имот, находящ се в с. Маринка, на *, като бил прехвърлил собствеността на сина си – св. * Б.. Случвало се често да живее на това място за дълги периоди, въпреки че постоянният му адрес бил в гр. Бургас.

Подсъдимият живеел в съседен имот, като с тъжителя често имали конфликтни отношения, датиращи няколко години преди процесното деяние. Двамата често подавали жалби и сигнали един срещу друг до различни институции и по най-различни поводи, като водили и дела помежду си.

На 22.09.2019 г. около 20.15 - 20.30 часа частният тъжител се намирал в дома си в с.

Маринка, *. Решил да излезе на улицата, за да заключи автомобила си „Сузуки“, който бил паркиран на улицата. Докато проверявал вратите на автомобила до него на улицата се появил подс. Н., като между двамата възникнал поредния конфликт. Подс. Н. блъснал с ръце тъжителя, в следствие на което последният паднал назад на земята и си ударил главата.

Подсъдимият се доближил и му нанесъл няколко удара с крак по тялото, след което си тръгнал. Вследствие на нападението тъжителят получил мозъчно сътресение, охлузна рана по тилната повърхност на главата и кръвонасядане в поясната област. Понеже * не се чувствал добре той веднага се обадил по телефона на сина си – св. * Б. и му разказал за случая. Св. * Б., който по това време се намирал в съседно село, веднага се насочил към с.

Маринка, за да провери какво е състоянието на баща му. Когато пристигнал го заварил с рана на главата, уплашен и стресиран. С оглед състоянието на баща си св. Б. се обадил на тел 112 и поискал на място да пристигне линейка и екип на „Спешна помощ“. Първо на място пристигнала линейката, като непосредствено след тях пристигнал и екип на 04 РУБургас, в състав – св. Ж.К. и св. Д.Я.. Двамата видели, че тъжителят има следи от нанесен побой – кръв по главата и охлузни рани по ръцете, но е контактен и адекватен, поради което и попитали какво се е случило. Св. Б. им разказал какво му е казал баща му и двамата полицейски служители решили да потърсят подсъдимия, за да чуят и неговата версия.

Въпреки че чукали по входната врата на къщата му – никой не им отворил. Опитали се чрез дежурния – св. С.А. да осъществят връзка с подсъдимия по телефон, но безуспешно.

Двамата огледали района на местопроизшествието, но не открили оръжия или други предмети, включително и брадва. Междувременно екипът на „Спешна помощ“ преценил, че тъжителят следва да бъде заведен до болница, поради което и го транспортирали с линейка до УМБАЛ – Бургас, където Б. бил хоспитализиран.Той престоял в болницата 3 дни, след което бил изписан с диагноза: „Мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма“. В следствие на инцидента тъжителят изпитвал страх и притеснение. Бил уплашен и стресиран.

Наложило се да посети лекар и му били изписани медикаменти, като направил разходи в размер на общо 150,40 лева за потребителска такса, медикаменти и такса за издаване на СМУ.

За случая била образувана преписка № 3292ЗМ-561-2019 г. по описа на 04 РУ-Бургас (приложена на задната корица на НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас). На 23.09.2019 г.

2 дежурен в 04 РУ-Бургас бил св. Д.Г., който по това време отговарял и за район на с.

Маринка. При поемане на дежурството св. А. го запознал с настъпилия предния ден случай и заведената преписка. Малко след това в районното управление се явил подс. Н., от когото св. Г. снел сведение и срещу когото съставил протокол за полицейско предупреждение.

Подсъдимият не подал жалба срещу тъжителя. В последствие св. Г. снел сведения и от тъжителя и неговия син, приложил и докладни записки от полицейските служители посетили сигнала, след което окомплектовал преписката и я изпратил в РП-Бургас по компетентност. В хода на проверката се установило, че в двора на тъжителят имало монтирани камери за видеонаблюдение, но по това време те не работели, поради което и не били снети записи. С постановление на наблюдаващия прокурор от 01.11.2019 г. било отказано образуване на досъдебно производство по преписката, предвид факта, че се касаело за престъпление, преследвано по реда на частното обвинение.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от доказателствата и доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:

От гласните доказателствени средства: показанията на св. Д.Г. (л. 21 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК показания, дадени при предходното разглеждане на делото (л. 84-85 от НЧХД № 5481/2019 г. на РСБургас); св. С . А . (л. 21 гръб – 22 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК показания, дадени при предходното разглеждане на делото (л. 85 от НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас); св. Ж.К. (л. 22-23 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК показания, дадени при предходното разглеждане на делото (л. 86 от НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас); св. Д.Я. (л. 23 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК показания, дадени при предходното разглеждане на делото (л. 86 от НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас); св. * Б. (л. 23 гръб – 24 от съдебното производство); частично от показанията на св. * (л. 36 гръб от съдебното производство) и частично от обясненията на подсъдимия * Н . (л. 25 и л. 89 гръб – 90 от съдебното производство).

От писмените доказателства: медицинско изследване № 6286 (л. 88 от съдебното производство); справка от 04 РУ-Бургас (л. 39-41 от съдебното производство); документи за заплатени такси и закупени медикаменти (л. 5-9 от НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас); съдебномедицинско удостоверение (л. 11 от НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас); епикриза (л. 10 от НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас); справка за съдимост (л. 45 от ВНЧХД № 865/2021 г. на ОС-Бургас); епикриза (л. 12 от НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас); амбулаторен лист (л. 18 от НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас); справка от 04 РУ-Бургас (л.

93 от НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас) и копия от жалби и сигнали (л. 120 – 149 от НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас).

От експертизите: съдебномедицинска експертиза (л. 96-97 от НЧХД № 5481/2019 г. на РС-Бургас).

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи.

Съдът кредитира изцяло показанията на св. Г., А., * и Я., които намира за последователни, логични и взаимносвързани. И четиримата свидетели са полицейски 3 служители, които добросъвестно споделят своите възприятия за фактите, станали им известни по повод работата им, като съдът не намира причина да не им се довери. И четиримата не са свидетели на инкриминираното събитие, но показанията им допринасят за очертаване на цялостната картина на интересуващите събития. Съдът констатира, че в показанията на тази група свидетели се забелязват минимални разминавания и неточности, но отдава това както на способността на всеки отделен човек правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти, така и на изминалия период от време. Именно поради изминалия период от време и липсата на спомени относно някои детайли, съдът приобщи и показанията на свидетелите, дадени при предходното разглеждане на делото, когато логично споменът на свидетелите бил по-пресен.

Съдът кредитира с доверие и показанията на св. * Б., които също намира за логични, последователни и правдиви. Вярно е, че този свидетел е близък роднина на тъжителя, което сочи на потенциална пристрастност и субективност, но в конкретния случай съдът не открива такава. Вярно е и че относно главния факт – нанесените наранявания, показанията на този свидетел се явяват производно доказателство, доколкото възпроизвеждат не лични възприятия, а преразказ на казаното от частния тъжител, но вярно е също така, че практиката на касационната инстанция (Решение № 282/09.03.2017 г. по к.н.д. № 1222/2016 г. на I н.о. на ВКС) се е ориентирала във виждането, че производните доказателства могат да послужат като средство за разкриване и проверка на първичните доказателства или да ги заменят тогава, когато първичните доказателства са недостъпни (било то по обективни или юридически причини). В случая е налице втората хипотеза, доколкото по отношение на показанията на частния тъжител – поради невъзможността да бъде разпитан като свидетел, поради несъвместимост на тези две процесуални качества - същите успешно могат да се ползват за замяна на неговите възприятия (първичните доказателства), доколкото последните са „юридически недостъпни”. Изрично в този смисъл е и Решение №113/23.06.2015 по дело №93/2015 на ВКС, НК, II н.о., където също се приема, че липсва процесуална пречка производните доказателства да бъдат използвани като средство за разкриване на първични доказателства, за проверка на първичните доказателства и за замяна на първичните, ако последните са недостъпни.