Решение № 313 от 30.05.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Благоевград, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20201200500998 по описа за 2020 година

Пе:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 418/23.06.2020г., постановено по гр.д.№ 1715/2019 г., РС- Осъдил ОД на МВР – гр. Благоевград, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул.Вл.Ч. №, да заплати на АНД. ИВ. ЦВ., ЕГН **********, от с.П., общ.П., ул. В. № следните суми:

- 1 669.93 /хиляда шестстотин шестдесет и девет лева и деветдесет и три стотинки/ лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение, дължимо на ищеца, в качеството му на държавен служител в МВР, работещ на смени и на подчинение на ответника, за извънреден труд, получен в резултат на нощен такъв, положен в периода 24.09.2016г. – 24.09.2019г., и преизчислен към дневен, съгласно коефициент от 1.143, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.09.2019 г. до погасяването;

- 231.09 /двеста тридесет и един лева и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва върху посоченото главно вземане, начислена за периода 01.10.2016 г. – 24.09.2019 г.;

- 480 /четиристотин и осемдесет/ лева, представляваща съдебни разноски.

Осъдил ОД на МВР – гр. Благоевград, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул.Вл.Ч. №, да заплати в полза на бюджета на съдебната 1 власт, по бюджетната сметка на Районен съд – гр. Петрич, сумата от 216.79 /двеста и шестнадесет лева и седемдесет и девет стотинки/ лева, представляваща общ размер на дължимите по делото държавна такса и разноски, направени от бюджета на съда.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от ОД на МВР - гр.

Благоевград. С жалбата се навеждат доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното решение, като се твърди, че същото е постановено в противоречие с процесуалните правила.

Оспорва се изводът на първостепенния съд, че по отношение на ищеца, в качеството му на служител на МВР, приложение намира чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, като се излагат подробни съображения в тази насока. Релевират се доводи, че за разлика от чл. 140 КТ, която норма регламентира максималната продължителност на нощния труд за лицата работещи по трудово правоотношение, специалният закон ЗМВР, който е приложим за ищеца изрично регламентира максималната продължителност на нощния труд 8ч., която е равна на продължителността на полагания дневен труд, респективно се сочи, че не е налице основание за конвертиране на нощните часове в дневни. На следващо място в жалбата се твърди, че първостепенният съд е смесил понятията нощен и извънреден труд, като не били съобразени и целите, залегнали в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Акцентира се върху това, че претенцията на ищеца не представлява такава за извънреден труд, доколкото същият е изпълнявал служебното си правоотношение на основание утвърдени графици.

В заключение се прави искане атакуваното решение да бъде отменено, като неправилно и необосновано, а исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от адв.И.М., в качеството и на пълномощник на въззиваемия А.Ц.. По същество се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Формулирано е искане атакуваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендират се и разноски.

Благоевградският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Благоевградският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна по следните съображения:

Предявени са пред първоинстанционния съд искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл.

2

86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че че се намира в служебно правоотношение с ответника, по силата на което има качеството на държавен служител в Министерството на вътрешните работи (МВР). Заявява, че работи на сменен режим, включващ дневни и нощни смени, и отчитането на труда му е сумирано, на 3-месечен период. Поддържа, че за времето от 24.09.2016г. до 24.09.2019г. е положил нощен труд, който трябва да бъде преизчислен с коефициент от 1.143 към дневен такъв. Изтъква, че по този начин се получава извънреден труд, за чието компенсиране му се дължи допълнително възнаграждение от 1 669.93 лева, както и мораторна лихва върху него, възлизаща на 231.09 лева, начислена за периода 01.10.2016г. – 24.09.2019г.

/съобразно изменението на размера на ищцовите претенции, направено по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК/. Иска постановяване на съдебно решение, с което тези вземания да му бъдат присъдени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът ОД на МВР – гр. Благоевград, със седалище и адрес на управление в гр. Б., ул.Вл.Ч. №, смята, че ищцовите претенции са неоснователни. Моли за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебноделоводните разходи, които е сторил. В подкрепа на процесуалната си позиция развива доводи, че: трудът, положен от ищеца, до който се отнася искът за главницата, е бил отчитан, изчисляван и заплащан, според действащия нормативен режим; в него липсва регламентация, предвиждаща соченото преобразуване; затова отсъства и юридическо основание за неговото осъществяване и съответно за заплащането на претендираното допълнително възнаграждение; дори да се приеме, че са приложими нормативните актове от общото трудово законодателство, предвиждащи превръщането на нощния труд в дневен, не са изпълнени фактическите предпоставки за това; в конкретния случай не е налице извънреден труд, тъй като отсъства работа, която да е била извън нормалното работно време, установено за длъжността; първият ден от процесния период е покрит от кратката /3-годишна/ погасителна давност.

Няма спор между страните, че между тях е съществувало служебно правоотношение, по силата на което в исковия период ищецът е бил служител на РУна МВР - Петрич при ОДМВР-Благоевград. Не е спорно между страните и обстоятелството, че в посочения период ищецът е полагал труд през нощта – във времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. Не е спорно също така, че за положения нощен труд, ищецът е получил допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. на час.

От заключението на вещото лице по изготвената по делото съдебноикономическа експертиза се установява, че:

- през исковия период ищецът е отработил общо 1 740 часа нощен труд в 217.50 нощни смени;

- при преобразуването на този нощен труд към дневен, с коефициент 1.143 се получават 1 988.82 часа дневен труд;

3

- така се стига до извънреден труд, за който дължимото, но неизплатено, допълнително възнаграждение се равнява на 1 669.93 лева;

- при формирането на неговия размер не е приспаднато възнаграждението за нощния труд /от по 0.25 лева на час/, което вече е било платено на ищцовата страна.

Първоинстанционният съд приел, че и по отношение на служителите в МВР, полагащи нощен труд, следва да се прилага и същите да се ползват от специалната уредба на НСОРЗ, която предвижда преобразуване на нощния труд в дневен при сумирано изчисляване на работното време. Това следвало да стане с коефициент, който е равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане за съответното работно място или длъжност. Нормалната продължителност на дневното работно време при подневно отчитане е осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем часа, което значи, че коефициентът е 8/7 или 1.143. За всеки отработен месец служителят получава договореното трудово възнаграждение и само при наличие на извънреден труд, отчетен в края на периода /в случая на тримесечие/, за него се заплаща увеличение от 50 %. Възнаграждението за извънреден труд става дължимо в края на отчетния период.

Районният съд направил краен извод, че предявеният осъдителен иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказан по основание и е доказан по размер, доколкото е установено чрез приетата и неоспорена ССЕ, че в исковия период ищецът е положил нощен труд, който преизчислен на дневен с коефициент 1.143 формира твърдяната разлика.

По въпроса: намира ли приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата за положения от ищеца нощен труд за процесния период, въззивният съд излага следното:

Както се установи, а и не е спорно по делото, ищецът е държавен служител, а статутът на държавните служители по ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР, който специален закон регламентира служебните правоотношение на полицейските служители.

Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според ал. 3 на същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24 часови смени се установява сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.

В обобщение следва изводът, че за разлика от чл. 140, ал. 1 КТ, в която норма е предвидена максимална продължителност на нощния труд за лицата работещи по трудови правоотношения- 7 часа, в специалния закон /ЗМВР/ е 4 налице изрична материалноправна разпоредба, регламентираща максималната продължителност на нощния труд за полицейските служители - 8 часа. От изложеното следва, че е поставен знак за равенство между максималната продължителност на полагания от служители на МВР дневен и нощен труд, а именно 8:8. Разликата в уредбата относно продължителността на нощния труд за държавните служители в МВР, работещи на смени по специалния ЗМВР, в сравнение с КТ, се дължи на специфичните обществени отношения, които регламентира ЗМВР, респективно на спецификата на работата и преследваните цели по чл. 2 от ЗМВР, съгласно който - Дейността на МВР е насочена към защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. Именно спецификите и високата степен на риск е преценена от законодателя, като в полза на полицейските служители са правно регламентирани редица социални придобивки, от които не се ползват лицата, работещи на трудово правоотношение.

По изложената аргументация и след като се съобразят целите на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, а именно извършване на преизчисляване на нощния труд с коефициент 1.143, за да бъде изравнен същия с дневния такъв, следва извода, че доколкото правната регламентация на ЗМВР не урежда различна продължителност на дневния и нощния труд не е налице правно основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд от 8 часа на смяна в дневен такъв. При преизчисляване на положен нощен труд от 8 часа с коефициент 1.143 се получава 9.144, тоест ще се получи разминаване между продължителността на полагания от служителите на МВР дневен и нощен труд, който резултат е в колизия с целите на чл. 9, ал. 2 от процесната наредба.

За пълнота следва да се отбележи и следното: Материалноправната разпоредба на чл.140, ал.1 КТ, регламентираща максимална продължителност на нощния труд до 7 часа, не намира приложение за служителите на МВР, тъй като за последните в специалния закон, в частност чл. 187, ал. 3 ЗМВР, е налице изрична правна регламентация на максималната продължителност на нощния труд до 8 часа.