Решение № 150 от 22.05.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Бургас, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Г. С.а

Димитър П. С. при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева в присъствието на прокурора Б. Д. В. като разгледа докладваното от Димитър П. С. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222100601541 по описа за 2022 година

За да се произнесе, съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на гл. XXI от НПК.

С Присъда № 9 от 02.02.2022 г., произнесена по НОХД № 411/2021 г., Районен съд – Несебър е признал подсъдимия Л. Й. С., ЕГН **********, за виновен в това, че на неустановена дата и месец през лятото на 2016г., в село Г., община Несебър, ул.И. № * се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст - З. М. Г., родена на *****г. - на **** години към момента на извършване на деянието, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК, поради което и на основание чл. 151, ал. 1, вр. чл.

55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален строг режим.

Подсъдимият е признат за виновен и в това, че в периода от неустановена дата през месец януари 2018г. до 19.12.2020г., в с. Г., общ. Несебър, като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14- годишна възраст - З.М. Г., родена на *****г, поради което на основание чл. 191, ал. 3 вр. ал. 1, вр. чл.55, ал. 1, т. 1 от НК, е осъден на лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален строг режим.

Със същата присъда на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е определено едно общо наказание измежду наложените му с присъдата, а именно –лишаване от свобода за срок от четири месеца, което да бъде изтърпявано при първоначален строг режим.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски на основание чл.189, ал.3 от НПК.

Недоволен от постановената присъда е останал защитникът на подсъдимия Л. С. – адв. Г. П. от БАК, която обжалва първоинстанционния съдебен акт като неправилен, тъй като 1 е постановен в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост. Изразява се становище за недоказаност на обвинението както от обективна, така и от субективна страна, поради което моли подсъдимият да бъде признат за невиновен от въззивния съд и оправдан по повдигнатото му обвинение. По отношение на деянието по чл.151, ал.1 от НК сочи, че не са подкрепени с достатъчно убедителни доказателства правните изводи, че подсъдимият се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14 години на неустановена дата през лятото на 2016 г. В тази връзка се прави анализ на събраните по делото доказателства. Противопоставя се на извода на първоинстанционния съд за наличие на факти, обуславящи извода за субективната страна на деянието. В тази връзка изтъква, че осъденият е нямал умисъл за съвкупление с малолетно лице, а е имал умисъл да заживее с него на съпружески начала. Налице била т.нар. привидна идеална съвкупност. Цитира практика.

По отношение на деянието по чл.191, ал.3 вр.ал.1 от НК поддържа, че подсъдимият неправилно е осъден за деяние, осъществено спрямо малолетно лице, но за период, който е и след достигане на възраст, при която лицето е непълнолетно, тъй като пострадалата към 24.03.2019 г. вече е навършила 16 години. Само ако обвинението е било и по двата текста поотделно, то този времеви обхват, който е посочен в присъдата за осъществяване на деянието би отговарял на правната норма, по която е наложено наказанието. По тази причина присъдата следва да бъде отменена или върната за отстраняване на допуснато съществено процесуално нарушение. Изложени са подробни доводи в насока аргументиране на приложението на чл.9, ал.2 от НК. Алтернативно се иска изменение на присъдата, в случай че съдът намери подсъдимият за виновен за престъпление по чл.191, ал.3 вр. ал.1 от НК, като се намали наложеното на подсъдимия наказание до три месеца лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура Бургас оспорва подадената жалба, като счита същата за неоснователна, а присъдата на Районен съд – Несебър за правилна и обоснована, освен в частта за периода след 24.04.2019 г., когато пострадалата е навършила 14-годишна възраст, като в тази част присъдата следва да бъде изменена, а за посочения период подсъдимият следва да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимата - адв. П. моли за отмяна на първоинстанционната присъда. Сочи се, по отношение на обвинението за престъпление по чл.151, ал.1 от НК в хода на съдебното следствие били събрани доказателства, от които се установява, че интимните контакти между подсъдимия и пострадалата датирали няколко месеца преди 17.10.2017 г., а не от 2016 г. Това се установявало от показанията на вещото лице – д-р. Г. М. и на лекарката, при която е била заведена пострадалата от майка й. От свидетелските показания не се установявало противното. Липсвали други доказателства, които да установявали безспорно, че те са имали сексуален контакт през 2016 г. Счита, че не би следвало да се кредитира в частта й, в която пострадалата е казала на вещите лица, че е осъществила сексуален контакт през 2016 г., съдебно – психиатричната експертиза, след като пострадалата отказва да даде показания в съдебно заседание, позовавайки се на чл.119 от НПК. Прави анализ на останалите, приети по делото, свидетелски показания, от които достига до извода, че подсъдимият и пострадалата са заживели заедно през лятото на 2017 г.

На следващо място посочва, че през цялото време, когато подсъдимият е осъществявал сексуални контакти с пострадалата, е имал намерението да заживее с нея на съпружески начала, което означавало, че не е доказана субективната страна на деянието по чл.151, ал.1 от НК, тъй като не е имал намерение да руши устоите на морала. По отношение на второто осъждане по чл.191, ал.3 от НК, счита, че е налице неправилно осъждане за периода след като пострадалата е навършила 14-годишна възраст, като деянието в тази му част се явява несъставомерно по ал.3 на чл.191 от НК. По отношение на периода от началото до навършване на 14-годишна възраст, заявява, че безспорно се доказва от обективна страна, че 2 двамата са заживели на съпружески начала, но е налице хипотезата на чл.9, ал.2 от НК.

Евентуално в случай, че съдът приеме подсъдимият за виновен, моли за намаляване на определото от първоинстанционния съд наказание до предвиденият в закона минимум в размер на 3-месеца лишаване от свобода.

Подсъдимият Л. Й. С. моли да бъде признат за невиновен и оправдан.

След като се запозна с подадената въззивна жалба, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените с жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт и е процесуално допустима, предвид което съдът намира, че следва да ги разгледа по същество.

Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд по отношение на престъплението по чл. 151, ал. 1 от НК за незаконосъобразни и необосновани, поради което и на основание чл.334, т.3 от НПК следва да измени осъдителната присъда на РС – Несебър в тази й част, като оправдае подсъдимият Л. Й. С. за това, че на неустановена дата и месец през лятото на 2016г., в село Г., община Несебър, ул.И. № * се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст - З.М.Г., родена на *****г. - на 11 години към момента на извършване на деянието, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.

По отношение на престъплението по чл. 191, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, съдът намира, че подсъдмият следва да бъде оправдан за периода от 24.03.2019 г. до 19.12.2020г. Присъдата следва да бъде отменена и в частта, с която на основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е определено едно общо наказание измежду наложените му с присъдата.

По отношение на престъплението по чл. 191, ал. 3 вр. ал. 1 от НК за периода от неустановена дата през месец януари 2018г. до 24.03.2019 г., съдът намира, че са налице основанията за изменение на първоинстанционната присъда, като наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ бъде намалено от 4 /четири/ месеца на 3 /три/ месеца. Събраженията на съда за това са следните:

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 18 и чл. 19 НПК, намира за установено следното:

Подсъдимият Л. Й. С. е роден на ******г. в град Поморие, *****, постоянен и настоящ адрес: село Г., улица И. № *, община Несебър. С предходни осъждания за кражби и грабежи. На 18.07.2015г. е изтърпял наказание „Лишаване от свобода“.

На неустановена дата през 2016г. подсъдимият е започнал да общува с малолетната тогава З. М. Г., родена на *****г., като двамата се познавали от деца, тъй като живеят в едно село и на една улица в село Г., община Несебър.

Към онзи момент З. М. Г. е била на 11-годишна възраст и е живеела заедно с майка си - свид. М. М. Г.. Била е ученичка в училището в село Г., но не е посещавала редовно учебни занятия, поради което пред 2018-а година е останала в същия клас. Нейна класна учителка е била свид. М. И. К.. Основно от съучениците й свид. К. научила, че продължителното отсъствие от училище, а впоследствие окончателното преустановяване ходенето на училище на З. Г. към началото на 2018 г. било заради това, че тя е заживяла с мъж.

През 2017г., подсъдимият е започнал да прекарва все повече време със З. Г., като тя е оставала у неговия дом, намиращ се в с. Г., ул.“И.“. Когато З. Г. е била на 12 години към 17.10.2017 г., майка й я е водила на медицински преглед, при който се установило, че тя не е девствена. След като З. Г. започнала да не се прибира вкъщи, майка й е започнала да подава сигнали до полицията, че подс. Л. С. е взел дъщеря й и живее с нея, и да я обявява за издирване. При последвалите беседи с полицейските служители, пред които двамата заявявали, че поддържат и сексуална връзка, детето е било вземано и връщано на майката, а на подс. Л. С. е било обяснявано, че не може да живее с малолетната, като му е било разяснявано, че това е престъпление, на което подс. С. е заявявал, че той ще се грижи за З. Г., 3 защото майка й не можела, и че щял да я вземе за жена, няма да я пуска при майка й, като включително е готов да влезе в затвора. Детето е било предавано на майката М. Г., като същата е била предупреждавана за отговорността, която носи за неупражняване на контрол върху поведението на своето дете. Окончателно З. Г. е заживяла с Л. С. към м. януари 2018 г., след като предходният месец подсъдимият е направил почерпка у дома на св. М. Г.. През 2018г. на подсъдимия са започнали да му съставят и връчват протоколи за полицейскто предупреждение да не живее на съпружески начала със З. М. Г. и да не я допуска до жилището си, а З. М. Г. – да не бяга от дома, където живеела преди това с майка си, поради което за кратко подсъдимият и З. Г. се преместили да живеят в една барака, намираща се извън регулацията на селото. Там живели няколко месеца, след което се преместили във фургон в Промишлена зона в град Несебър, а малко след това се завърнали отново в село Г., на улица И., когато вече никой, включително и майката на З. Г., не е имала против и е склонила те да продължат за живеят на съпружески начала. На 24.03.2019г. З. М. Г. навършила 14-годишна възраст. Към настоящия момент подсъдимият и З.М. Г. имат две деца от съвместното им съжителство.

Горната фактическа обстановка се установява при съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства.

-От гласните доказателствени средства: обясненията на подсъдимия, дадени в хода на първоинстанционното производство, частично от показанията на св. М. Г., включително тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК /л. 57 и л.63 от том 1 от ДП/, частично от показанията на св. И. У., включително тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК /л. 69 от том 1 от ДП/, частично от показанията на св. Н. С.а, показанията на св. Ш. Ф., включително тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК /л. 68 от том 1 от ДП/, показанията на св. Д. Д., включително тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК /л. 71 от том 1 от ДП/, показанията на св. М. Н., включително тези от ДП, прочетени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК /л.