Решение № 120 от 03.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Пловдив, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000728 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260082 от 18.07.2022 г.,постановено по т.д.№98/2020 г. по описа на Окръжен съд-С.З.,е осъден Г.Ф.‘ – гр. С., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. ,,Г.И.‘‘ №*, ет.* да заплати на Е. И. С., ЕГН ********** и Ю. В. С., ЕГН ********** и двамата от гр. К., ул. „Б.Ш.“ №* сумата от по 200 000 лева на всеки един от тях, частичен иск от по 250 000 лв.,за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им И.Е.И. в резултат на ПТП от 14.10.2019 г., ведно със законната лихва върху сумите от 13.02.2020 г. до окончателното им изплащане,а за периода от 21.10.2019 г. до 12.02.2020 г. претенцията за законна лихва е отхвърлена като неоснователна.

Със същото решение е осъден Г.Ф.– гр. С. да заплати на адв. П. К. от САК със съдебен адрес: гр. К., ул. „С.“ №*, офис №** адвокатско възнаграждение в размер на 6 636 лева с ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищцата Е. И. С., ЕГН **********,а е осъден още да заплати на същия адвокат още 6 636 лв. с ДДС,представляващи адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на ищеца Ю. В. С., ЕГН **********.

И на следващо място,с решението 18.07.2022 г. е осъден Г.Ф.-гр.С. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,сумата от 16 000 лв. за държавна такса, както 1 и сумата от 2 452 лева за възнаграждения на вещи лица, платена от бюджета на съда.

Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на страната на ответника В. Ю. А. с ЕГН ********** от гр.К., община К., ул.“Б.Ш.“ №* и Ю. О. Д. с ЕГН ********** от гр.К., община К., ул.“Б.Ш.“ №*.

Горното решение на ОС-С.З. е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство-Г.Ф. с БУЛСТАТ **********,със седалище и адрес на управление гр.С.,ул.“Г.И.“№*Във въззивната жалба,подадена чрез адв. С. М. като пълномощник на Г.ф.,е изложено становището,че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон,както и поради необоснованост.Развити са аргументи,че решението е постановено в нарушение нормата на чл.52 ЗЗД касателно определяне по справедливост размера на обезщетението на ищците,както и в нарушение на чл.20,ал.2 от ЗДвП,тъй като съдът не е посочил в какво точно се изразява нарушението на последната разпоредба,която предвижда различни задължения на водача да се съобразява с конкретни обстоятелства,неизпълнението на които съставлява нарушение.Освен това,жалбоподателят поддържа,че обжалваното решение е постановено и в нарушение на чл.45 от ЗЗД,защото съдът е приел,че е осъществена хипотезата на тази правна норма и е приложил санкцията й при липса на доказателства за осъществяването на същата хипотеза.Жалбоподателят счита,че ищците не са доказали наличието на „противоправност“ на поведението на делинквента и че първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното решение изобщо не е обсъдил и няма произнасяне по въпроса защо е приел,че поведението на сочения за делинквент водач Ю. В. А. е противоправно.Счита още,че от мотивите на обжалвания съдебен акт не става ясно защо и след обсъждане и преценка на кои точно доказателства съдът е достигнал до извода,че е налице причинна връзка между противоправното поведение на делинквента и вредите.

Според жалбоподателя,ОС-С.З. е нарушил и разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД,както и задължителната съдебни практика по тази норма,като нарушението е извършено в една от възможните му форми-при наличие на категорични доказателства,че е била осъществена хипотезата на последно поменатата правна норма,съдът не е приложил санкцията й и е приел точно обратното-че възражението за съпричиняване е неоснователно.Подробните си доводи в тази насока жалбоподателят излага във въззивната жалба.Заявява още,че обжалваното решение е постановено в противоречие с ППВС №1/1953 г.,тъй като то не е мотивирано съгласно указанията,дадени с това постановление.Твърди,че от решението не става ясно каква точно е преценката на установените факти и приложението на закона към тях.Поддържа още,че на стр.35-та от мотивите на решението съдът е обсъждал и се е произнесъл по въпроси,за които не притежава съответната компетентност и специални знания,както и че решението недопустимо се основава на предположения в някои негови части.

И на следващо място,жалбоподателят поддържа аргумента,че обжалваното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк.д.

№1/2016 г.,ОСНГТК,относно ищеца Ю. С.,тъй като той не е баща на починалия И.Е.И. и не 2 се е доказало по делото наличието на конкретни житейски обстоятелства,които да са станали причина за изграждане и съществуване на твърдяната от него връзка с починалия.Според жалбоподателя,по делото не е доказано наличието на изначално и предварително установеното условие на тълкувателното решение,че само по изключение може да се присъжда обезщетение на други лица,извън изброените в ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г.Заявява също така,че съдът не е изложил мотиви за обосноваване на конкретно определения размер на обезщетението на всеки от ищците.Излага доводи и за неправилност на решението поради необоснованост.

И въз основа на всички поддържани в жалбата съображения е поискано обжалваното решение да бъде отменено изцяло,като вместо това се отхвърлят като неоснователни и недоказани предявените от ищците искове или да се определи обезщетение в по-нисък размер.При условие на евентуалност,жалбоподателят моли въззивният съд да приеме,че с поведението си И.Е.И. обективно е допринесъл за настъпване на собствената му смърт,респ. за претендираните с исковата молба неимуществени вреди,тъй като е пътувал без поставен обезопасителен колан,като се приеме,че степента на съпричиняване е в размер не по-малък от 65 % и с този процент да бъде намалено определеното от съда обезщетение на ищците.Претендира разноски.

В законния срок въззиваемите Е. И. С. и Ю. В. С. са подали общ писмен отговор на въззивната жалба,чрез общия си пълномощник адв. П. К..В този отговор въззиваемите изразяват становище,че считат въззивната жалба на Г.Ф. за неоснователна и недоказана и молят същата да се остави без уважение като такава.Подробни аргументи срещу всяко от оплакванията на жалбоподателя,въззиваемите развиват в отговора си.Считат обжалваното решение за правилно,а изложените в него мотиви-за точни,ясни и убедителни.В отговора е заявено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за представителство пред АСПловдив на основание чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата,заедно с начислен ДДС.

Писмен отговор на въззивната жалба е подаден и от третото лице-помагач В. Ю. А. чрез особения му представител-адв. Е. Л. Е..В същия отговор е изложено становището,че подадената жалба е допустима и основателна и следва да бъде уважена изцяло,а обжалваното решение е неправилно и необосновано и следва да се отмени като такова,а исковете на ищците да се отхвърлят като неоснователни и недоказани или евентуално да се определи обезщетение в по-нисък размер.Конкретни доводи в тази насока са изложени в посочения отговор.

Третото лице-помагач Ю. О. Д. също е подала писмен отговор на въззивната жалба чрез особения й представител адв. Р. Ат. Г..В него също е изложено становище,че жалбата е допустима и основателна,а обжалваното с нея първоинстанционно решение е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон,както и поради необоснованост.Конкретни доводи за обосноваване на това становище са изложени в този отговор.Въз основа на тях третото лице-помагач моли въззивната жалба да се уважи като основателна,а обжалваното с нея решение да се отмени изцяло.

От страните не са заявени доказателствени искания пред въззивната инстанция.

3

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените в жалбата оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадена е от лице,имащо правен интерес да обжалва първоинстанционното решение,а наред с това при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че обжалваното решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в тази връзка-че с решението първоинстанционният съд се е произнесъл именно по исковете,с които е сезиран по конкретното дело,а самите тези искове счита за допустими.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

Производството по т.д.№98/2020 г. по описа на ОС-С.З. е образувано по предявени от Е. И. С. и Ю. В. С. против Г.Ф.-С. осъдителни искове,като е поискано ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от двамата ищци обезщетение в размер от по 200 000 лв.,частичен иск от по 250 000 лв.,за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им И.Е.И.,причинена вследствие на ПТП от 14.10.2019 г.Поискано е и присъждането на законна лихва върху главниците,считано от датата 21.10.2019 г. до окончателното им изплащане.

По повод на предявените искове ищците са изложили следните основни твърдения:

Твърдят,че са родители на И.Е.И.,който починал на 18-годишна възраст вследствие на ПТП,станало на 14.10.2019 г.,около 01:00 часа по ПП І-5 км 190+200.Твърдят,че произшествието е причинено от лицето Ю. В. А. като водач на л.а. „М. Е 250 Д“ с peг.

№*********,който при управление на автомобила с несъобразена скорост внезапно е навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъскал челно в л.а. „А.А*“ с peг.

№*********, управляван от Л.Н.У.. В резултат на реализираното ПТП е била причинена смъртта на двамата водачи, както и на пътниците в л.а. „М. Е 250 Д“ с peг. №*********, между които и синът на ищците - И.Е.И..

4

Ищците са изложили и твърдения,че по случая е образувано ДП №****/2019 г. по описа на РУ - К., пр.пр. № 6428/ 2019 по описа на ОП-С.З., което към момента на подаване на ИМ не е било приключено,но сочат,че причина за настъпване на ПТП са допуснатите от Ю. В. А. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата,които той не е спазил и смятат,че е налице пряка причинна връзка между деянието му и настъпилите общественоопасни последици - смъртта на И.Е.И..

Твърди се още,че за увреждащия л.а. „М. Е 250 Д“ с peг. №*********, с водач Ю. В.

А. няма валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,която покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди, свързани с притежаването и използването на МПС.Ищците са посочили,че съгласно чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ ответникът Г.Ф. – гр.С. следва да носи отговорност за изплащане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди на трети лица от МПС без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,какъвто е и настоящия случай.

Разпечатката съдържа 38 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a6a3ee7-c9ed-42a1-8346-082595ebe7a2