Определение № 1832 от 22.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1832 гр. София, 22.06.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно частно наказателно дело № 20231100603367 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXII вр. чл. 249, ал. 3 от НПК.

С протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на 17.02.2023 г. по НОХД №115/2023 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 108-ми състав, е прекратено съдебното производство, поради допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила в обвинителния акт, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемото лице, и делото е върнато на прокуратурата за отстраняването им.

Срещу Определението на основание чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е подаден протест от прокурор при СРП, с който се иска отмяната на атакуваното протоколно определение и разглеждане на делото по същество от първоинстанционния съд. Прокурорът посочва, че това е второ по ред прекратяване на съдебното производство, като при внесения нов обвинителен акт изцяло са съобразени дадените указания на съда дадени в определение от 28.10.2022г. ,като оценката на част от отнетите вещи е направена по описание на пострадалата и не е възможно по-точно индивидуализиране и оценка на същите. В протеста се възразява и относно констатация на съда, че в обвинителния акт неправилно е посочен периода на престъплението, като прокурорът твърди, че същият е определен от свидетелските показания на пострадалата, като е заявила, че за първи път е видяла подсъдимия през пролетта на 2021г , но последният е имал достъп до жилището й едва през лятото на същата година, като този въпрос е предмет на доказване в хода на съдебното следствие. Прокурорът намира, че внесения за разглеждане в съда обвинителен акт отговаря на поставените изисквания за съдържанието му съгласно „ТР №2/2020 на ВКС“.

Въззивният съд, като взе предвид наведените в протеста, съображения и изложените в атакуваното определение мотиви, приема следното:

Протестът е подаден в законоустановения 7-дневен срок, от надлежна страна и 1 против подлежащ на атакуване по реда на глава 22 от НПК съдебен акт, което обуславя процесуалната му допустимост.

Разгледан по същество, същият е неоснователен по следните съображения:

За да постанови определението си, първостепенният съд е констатирал, че към момента на провеждане на разпоредителното заседание са налице основания да се приеме, че в хода на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата на обвиняемото лице. В тази връзка съдът е установил несъответствие на обвинителния акт с изискванията на чл.246 от НПК, изразяващи се в неяснота относно стойността на отнетите вещи и темпоралните параметри на обвинението.

Въззивният съд се съгласява с констатациите на районния съд, изложени в мотивната част на атакуваното определение.Настоящият състав намира за верен извода на първостепенния за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в обвинителния акт, изразяващи се в несъответствие на същия с императивните изисквания за съдържанието му, съгласно чл.246 от НПК.

В съдебния акт, предмет на проверка в настоящото производство, първоинстанционният съд е приел, че е налице неяснота относно стойността на отнетите вещи, като е уточнил, че неяснотата, която се констатира не се дължи нито на описанието на вещите, което е по данни на пострадалата, нито на тяхната оценка, възприета от обвинението от заключението на оценителната експертиза, а на това, че при описанието на вещите отнети от офиса на пострадалата прокурорът е посочил цената, при закупуването им, а впоследствие общата стойност на вещите след начислено овехтяване. Именно, поради което се установява несъответствие между единичната оценка на конкретна вещ и посочената обща стойност на броя вещи, които са били отнети. Пример в това отношение са инкриминираните 80 бр стъклени чаши за вино – закупени по 8 лв, но с обща стойност 512 лв, като посоченото несъответствие поражда неяснота за подсъдимия да разбере на каква стойност приема обвинението, че са вещите към периода на инкриминираното деяние. Неяснотата се обосновава и от твърдението в обвинителния акт, че стойността на всяка единична вещ е определена при нейното закупуване, като остава неясен въпросът това ли е и стойността на вещите към датата на деянието.

Налице е и установеното от първата инстанция несъответствие в обстоятелствената част на обвинителния акт при описване на вещите, отнети от офиса на пострадалата, като се твърди, че са отнети два броя преходници за компютър на обща стойност 121 лв / л.1 гръб от ОА/, но на лист 3 и в диспозитива на обвинителния акт се твърди , че това е единичната стойност на вещта и всъщност отнетите вещи са на обща стройност 228 лв. В този смисъл е допуснато противоречие относно общата стойност на отнетите от офиса вещи, като при аритметично пресмятане на общата стойност на вещите, посочени на л.1 гръб е 3348лв, а при събиране на стойностите на л.3 – 3576 лв, което води и до несъответствие относно общата стойност на отнетите вещи.

Правилна е и констатация на съда относно продължаващата неясната в обвинителния акт касаеща периода, в който се твърди осъществяването на инкриминираното деяние. Твърдението в обстоятелствената част на обвинителния акт е, че пострадалата е предложила св.К. да чисти офиса й през лятото на 2021, когото й е осигурила и достъп до помещенията, от който се е възползвало подсъдимото лице.

Впоследствие, обаче, се поддържа обвинение спрямо последния, че осъщественото от 2 него деяние е станало в периода от пролетта на 2021г. до 24.03.2022г. От друга страна е посочено, че пострадалата е установила липсата на вещи от дома си в средата на месец февруари 2022г., когато са били установени и липси в офиса. Същевременно крайния момент на деянието, съгласно обвинението е 24.03.2022г. Липсата на съответствие между фактическите положение, изложени от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на обвинението относно периода, в които е осъществено инкриминираното деяние, води до неяснота относно времевите параметри на обвинението и лишава от подсъдимият от възможността на разбере обвинението. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза. Предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия/те в него. Налице е изискване в обстоятелствената част на обвинителния акт да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му - описанието на извършеното престъпление, посредством отделните признаци на неговото изпълнително деяние – време, място, начин на извършване, форма на вина и др.

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.2, т.3 НПК съдебното производство се прекратява и делото се връща на прокуратурата при наличие на отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правата на обвиняемия и неговия защитник. В конкретния случай в обвинителния акт прокурорът е изложил фактическа обстановка, която е неясна. Изхождайки от принципа, че обвиняемият/респективно подсъдимия/ се защитават срещу фактите и че именно фактическото отразяване на елементите от състава на престъплението рамкират обвинението, въззивният съд намира , че в разглеждания обвинителния акт не е налице необходимата яснота в обстоятелствената част на обвинителния акт и единство между обстоятелствена и заключителна част. Обвинителният акт, внесен в СРС не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, което обуславя констатираното от съдията-докладчик нарушение на процесуалните правила като правилно.

В този смисъл волята на представителя на обвинението е неясна. Именно тази неконкретна изразена позиция по отношение на престъплението / стойност на отнетите вещи и времеви параметри/, за което се търси наказателна отговорност на подсъдимия обосновават противоречие характер на обвинението, ограничаващо възможността на подсъдимия да разбере в какво е обвинен и препятстващи възможността му да се защитава срещу това обвинение. Поради това и въззивният състав счита, че констатираните от съдията-докладчик в атакуваното определение процесуални нарушения са от категорията на съществените, които биха могли да препятстват упражняване в пълна степен правата на последния.

По изложените съображения, районният съд е стигнал до правилното решение, че внесения за разглеждане в съда обвинителен акт срещу В. В. В.ев не съответства на разпоредбата на чл.246 от НПК, поради което настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение, с което е прекратено съдебното производство е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед гореизложеното, Софийски градски съд, Наказателно отделение, 12-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 17.02.2023г. по НОХД № 115/2023г. по описа на СРС, НО, 108-ми състав.

Определението не подлежи на обжалване и протест

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4