Решение № 860 от 13.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 860 гр. София, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Цветелина Ал. Костова

Виктория Недева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20251100501143 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 44159/19.12.2024 г. на „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. М.Н., срещу разпореждане изх. № 37050/05.12.2024 г. по изп. д. № 20249210401470 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, с което съдебният изпълнител е отказал да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита на взискателя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. от 300 лв. на 200 лв., както и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление. Поддържа се, че приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 300 лв. е прекомерно по смисъла на чл. 78. ал. 5 ГПК, тъй като съгласно чл. 10, т. 1 НМРАВ възнаграждението по разглежданото изпълнително дело не следва да надвишава минималния размер от 200 лв. Счита се, че изготвянето на молбата за образуването на изпълнително дело не се отличава с прекомерна правна сложност, а на този етап от производството не е необходимо осъществяването на допълнителни проверки на обстоятелства, свързани с използвания от кредиторите изпълнителен титул, поради което сумата от 200 лв. е напълно съответна на положения от адвоката труд с оглед на фактическата и правна сложност на делото. Освен това се сочи, че „Топлофикация София“ ЕАД е сред т.нар. „сигурни платци“, като се твърди, че дължимите суми са заплатени изцяло още в срока за доброволно изпълнение, поради което със самото сезиране на съдебния изпълнител и образуването на произвоството 1 изчерпва процесуалната дейност на упълномощения представител на взискателя и възнаграждение по чл. 10, т. 2 НМРАВ не се дължи. Излагат се и съображения, че върху определения размер на възнаграждението не следва да се начислява ДДС, тъй като направеният от възложителя избор на адвокат сам по себе си не е в състояние да обоснове задължение за възстановяване на произтеклия от това допълнителен разход към фиска. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика, касаеща определяне на разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство в хипотезата на заплащане на дълга в срока за доброволно изпълнение. По отношение на приетата за събиране пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се поддържа, че върху разноските по изпълнението, представляващи приетия за събиране адвокатски хонорар, не следва да се начислява и събира пропорционална такса, доколкото тези разноски не са част от предмета на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. По тези съображения се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Взискателят М.Т.С., чрез адв. Г.В., в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК поддържа становище за неоснователност на жалбата. Оспорва се твърдението на въззивника за прекомерност на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство, доколкото съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 НМРАВ възнаграждението за образуване на изпълнително дело е 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел събиране на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2 НМРАВ, което в случая възлиза на 200 лв., тоест минималният адвокатски хонорар за образуване и водене на изпълнително дело се равнява на 400 лв. без ДДС, върху която сума следва да бъде начислено ДДС, тъй като адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС. Сочи се, че поради изразеното желание за доброволно погасяване на дълга взискателят не е възразил това възнаграждение да бъде намалено до размер от 300 лв. с ДДС. Поддържа се, че представителството по изпълнителното дело се е изразило както в подаване на молба до съдебния изпълнител за образуване на делото, така и в последващи действия по воденето му чрез посочване на изпълнителни способи, поради което на процесуалния представител на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение за водене на делото.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е депозирал мотиви по жалбата, с които я оспорва като неоснователна. Сочи се, че произнасянето на съдебния изпълнител по разноските па взискателя в изпълнителното производство е реализация на общия принцип за отговорност за разноски. Поддържа се, че с обжалваното постановление е определен размер на разноските за адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство, който е определен под минимума по чл. 10, т. 1 и т. 2 НМРАВ, а именно – 300 лв. с ДДС, при определянето на който е съобразена правната и 2 фактическа сложност на делото. По отношение размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ се подържа, че направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват както в понятието „материален интерес“ по смисъла на чл. 83. ал. 1 ЗЧСИ, така и в понятието „ събрана сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ, поради което се включват в базата при изчисляването на пропоционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК акт на съдебния изпълнител, поради което същата е процесуално допустима.

Софийски градски съд, като прецени доводите на жалбоподателя, становището на взискателя, материалите по делото и изложените от ЧСИ мотиви, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по изп. д. № 20249210401470 по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ, е образувано по молба от 22.11.2024 г. на М.Т.С., чрез адв. Г.В., срещу „Топлофикация София“ ЕАД за събиране на сумите по изпълнителен лист № 7625/30.10.2024 г. по гр. д. № 67376/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав, с който „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на М.Т.С. сумата от 150 лв., представляваща разноски по гр. д. № 67376/2023 г. по описа на СРС на основание чл.

78, ал. 3 ГПК.

С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е направил искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, извършено е възлагане на правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и е поискано да бъдат събрани разноски за адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство в изпълнителното производство в размер на 360 лв. с ДДС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., съгласно представения към молбата договор за правна защита и съдействие от 21.11.2024 г. Представени са още пълномощно от взискателя в полза на Адвокатско дружество „М.“, както и пълномощно от адвокатското дружество в полза на адв.

Вълев. Приложени са и доказателства за регистрация на адвокатското дружество по ЗДДС.

ЧСИ е образувал изпълнителното дело на същата дата. На 25.11.2024 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на „Топлофикация София“ ЕАД на 27.11.2024 г., с която длъжникът е уведомен, че задължението по делото възлиза на 630,20 лв., от които главница в размер на 150 лв., 360 лв. разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя и 120,20 лв. такси и разноски по ТТРЗЧСИ.

На 03.12.2024 г. длъжникът „Топлофикация София“ ЕАД е депозирал възражение, в което се поддържа становище за прекомерност на приетите разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство и се иска редуцирането им 3 до размер от 200 лв. за образуване на делото, както и да бъде намален и размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, без същата да се начислява върху адвокатския хонорар.

На 29.01.2024 г. взискателят, чрез процесуалния си представител, е депозирал становище за неоснователност на молбата от 03.12.2024 г.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане изх. № 37050/05.12.2024 г. съдебният изпълнител е намалил размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 360 лв. с ДДС на 300 лв. с ДДС, без да коригира размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Видно от отбелязването върху изпълнителния лист, на 13.12.2024 г. по делото е постъпило плащане от длъжника в размер на 150 лв.

При тези данни, настоящият състав счита, че депозираната жалба е частично основателна.

Съгласно чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати по реда на чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

При направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за съответствие между размера на адвокатското възнаграждение и фактическата и правна сложност на делото. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед на всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид конкретно извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото.

В постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 се приема, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Посочено е още, че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на посочената разпоредба от ДФЕС. При наличие на такова 4 ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди да са преследвани от посочената национална правна уредба.

С оглед даденото разрешение по преюдициалното запитване (задължително за съдилищата - чл. 633 ГПК), при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери. Възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, както и на действително извършената работа.

По делото се установи, че след изтичане на двуседмичния срок за доброволно изпълнение, преди предприемане на действия по принудително изпълнение, длъжникът е заплатил задължението си по изпълнителния лист, но не и начислените суми за разноски по изпълнителното дело, които не включват единствено процесните разноски за адвокатско възнаграждение и за пропорционална такса, а и фиксирани такси по ТТРЗЧСИ, свързани с образуване на изпълнителното производство.

С оглед на това, предвид липсата на цялостно погасяване на дълга в срока за доброволно изпълнение, както и на ниската фактическа и правна сложност на конкретното изпълнително производство, настоящият състав приема, че съдебният изпълнител правилно е определил размера на разноските за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 300 лв. с ДДС.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за недължимост на ДДС върху приетия за събиране адвокатски хонорар. С присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т. е. налице е услуга - обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 вр. чл. 8 ЗДДС. В този смисъл предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗА не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т. е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА следва да включва ДДС. В този смисъл – определение № 157/01.04.2021 г. по ч. т. д. № 410/2021 г. на ВКС, I т. о.. определение № 306/06.06.2017 г. по ч. т. д. № 2559/2016 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 521/25.10.2017 г. по ч. т. д. № 1225/2017 г. на ВКС, І т. о.