Определение № 748 от 21.10.2024, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 304/2024
- Вид
- Определение № 748
- Подписан
- 21.10.2024
- В сила
- 21.10.2024
- Състав
- КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ, РОСИЦА ВЕЛКОВА, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 748 гр. Перник, 21.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20241700500304 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба по реда на чл. 248 от ГПК, подадена от Д. Д. И., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. от САК, с искане за постановяване на определение по реда на чл. 248 от ГПК по в. гр. д. № 403/2024 г. на ОС – Перник и присъждане на сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Излагат се твърдения, че съдът следва да присъди разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, тъй като в приложения договор за правна помощ е изрично посочено, че уговореното възнаграждение е заплатено.
Насрещната страна В. Д. К., чрез адв., е заела становище в предоставения срок, като оспорва искането. Прави възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност. Позовава се на практиката на СЕС.
Според чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта за разноските. Видно от решение № 255 от 19.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 304/2024 г. на ОС – Перник е налице произнасяне по искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като съдът е приел, че не са налице доказателства за извършени разноски за адовкатско възнаграждение. Приложен е списък по чл. 80 от ГПК, в който са посочени като разноски и адвокатско възнаграждение в 1 размер на 850,00 лв.
Съдът приема, че молбата по реда на чл. 248 от ГПК за присъждане на разноски е депозирана в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.
Разгледана по същество молбата се явява снователна. С оглед осъществена процесуална защита и крайният резултат въззивникът следва да понесе отговорността във връзка с проведеното производство и да заплати направени разноски. Съдът не е съобразил, че в представения договор за правна защита и съдействие от 01.03.2024 г. изрично е посочени, че същият служи и за разписка за заплатеното адвокатско възнаграждение при сключването му, поради което са налице основания за присъждане на сторени разноски за заплатено адвокатскп възнаграждение.
В практика на СЕС е прието, че съдът може да намали адвокатското възнаграждение дори под минималния размер, определен в НМАВ ( в този смисъл е дело С427/16 на СЕС). А съгласно диспозитива на Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г., националният съд дори е длъжен да откаже да приложи национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски, когато установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, съдът има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения, тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи на процесуалния представител. В настоящия случай съдът счита, че при съобразяване на всички препоставки и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява прекомерно и В. Д. К. следва да бъде осъдена да заплати на Д.
Д. И. и сума в размер на 850,00 лв. за адвокатско възнаграждение, освен присъдените разноски за пътни разходи.
Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 255 от 19.07.2024 г., постановено по в. гр. д. № 304/2024 г. по описа на ОС – Перник в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Д. Д. И., ЕГН **********, с адрес: ***, допълнително сума в размер на 850,00 лв. – направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2
3