Решение № 68 от 23.04.2026, Окръжен съд - Русе

МОТИВИ към решение № 68 / 23.04.2026 година по ВНОХД № 667 / 2025 година, по описа на Окръжен съд - Русе Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба от подсъдимия С. С. С. срещу присъда № 66 / 04.06.2025 г. по НОХД № 758 / 2025 г., по описа на Районен съд – Русе, в частта с която на основание чл.343б, ал.5 от НК му е присъдена равностойността на управляваното от него, след употреба на алкохол, превозно средство. Излагат се съображения за нейната неправилност и незаконосъобразност и се иска да бъде отменена.

В съдебното заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Русе счита жалбата за неоснователна и пледира да бъде оставена без уважение.

Жалбоподателят, моли съда да уважи жалбата му.

Окръжен съд - Русе, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, намери за установено следното:

На първо място следва да се отбележи, че пределите на въззивата проверка са очертани в нормата на чл. 314 НПК. Съобразно тази норма въззивния съд разполага с правомощието служебно изцяло да провери първоинстанционния акт, независимо от изложените съображения в жалбата или протеста, тъй като те не го обвързват и не определят пределите на въззивната проверка. Съгласно чл. 314, ал. 2 от НПК въззивната инстанция може да отмени или измени присъдата и в необжалваната част. Ограниченията й са свързани само със забраната reformatio in peius.

В конкретният случай, за да прецени дали първата инстанция правилно е приложила разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, въззивният съд следва да отговори на въпроса по чл.301, ал.1, т.1 от НПК има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно. Поради тази причина приложението на чл.343б, ал.5 от НК няма самостоятелно значение и присъдата не е влязла в сила в необжалваната част. Следователно тя подлежи на цялостна проверка.

С атакувания съдебен акт подс. С. С. С. е признат за виновен в това, че на 03.02.2025 г. в гр. Русе, управлявал моторно превозно средство - състав от ППС - влекач „И.“ с peг. номер РВ **-** ТР и прикачено към него полуремарке с номер РВ **-** ЕВ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда - 1,78 на хиляда, установено по надлежния ред - по реда на Наредба № 1/19.07.2017 г. на M3, МВР и МП за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК, чл. 58а от НК и чл. 54 от НК, районният съд му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на петстотин лева, а на 1 основание чл.343г от НК и лишаване от правото да управлява МПС за срок от една година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.

343б, ал. 5 от НК, първоинстанционният съд осъдил подсъдимият С. да заплати в полза на държавата сумата от 70 000 лв. представляваща равностойността на моторно превозно средство - влекач „И.“ с peг. номер РВ **-** ТР. Накрая го осъдил да заплати в полза на ОД МВР - Русе сумата от 731,69 лв. - разноски на досъдебното производство.

Жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд - Русе било проведено по реда и условията на чл.371, т.2 от НПК, тъй като подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за същите факти. С определението си по чл.372, ал.4 от НПК съдът приел, че самопризнанието му се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и обявил, че ще го ползва, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. На основание чл.373, ал.3 от НПК районният съд, като се позовал на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят, приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт и постановил визираната присъда.

От събраните по делото доказателства, въззивната инстанция установи следната фактическа обстановка:

На 03.02.2025 г. след като употребил алкохол, подсъдимият управлявал товарен автомобил „И.“ с рег. номер РВ **-** ТР, собственост на „ПИМК“ ООД, с прикачено към него полуремарке с номер РВ **-** ЕВ. Около обяд се движил по главен път I-5 в района на км.6+400 в гр. Русе. По същото време и място се движил състав от ППС - влекач ДАФ с рег. номер СЕ **-** ЕЕ с прикачено към него полуремарке с рег. номер СЕ **-** XF, управляван от украинския гражданин св. А. Ш. При разминаване с последното, подс. С., с дясната част на полуремаркето си, блъснал отпред вляво влекача ДАФ с рег. номер СЕ **-** ЕЕ. В резултат на това били причинени незначителни материални щети и по двете превозни средства. Подсъдимият не спрял, а продължил движението си в посока към бул. „България“ в гр. Русе. Затова свид. Ш сигнализирал на граничния полицейски служител св. И.С.. От своя страна свид.С. подал светлинен и звуков сигнал към подс.С. да спре, при което последния преустановил управлението на моторното си превозно средство.

След като установил самоличността на подсъдимия и констатирал, че лъхал на алкохол, свид.С. потърсил съдействие от служители на Сектор „Пътна полиция“ Русе. На мястото бил изпратен полицейски екип в състав свид. К. К. и М.В. На подсъдимия била извършена проверка за употреба на алкохол с техническото средство Алкотест Дрегер ARBB-0061, което отчело наличие на такъв в кръвта в концентрация 1,86 ‰. Извършеното впоследствие химическо изследване на кръвната проба на подсъдимия показало резултат от 1,78‰.

При тези обстоятелства било образувано досъдебно производство, в хода 2 на което от автотехническата и оценъчна експертиза се установило, че пазарната стойност на управлявания от С. състав от влекач „И.“ с рег. номер РВ **-** ТР и прикачено към него полуремарке с номер РВ **-** ЕВ към датата на деянието била 88 000 лева, от които за влекача 70 000 лева, а за полуремаркето 18 000 лева.

При така изложеното определението по чл.372, ал.4 от НПК на контролираната инстанция е обосновано и законосъобразно. Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по реда на НПК в досъдебното производство доказателства, от които се установяват неговите действия.

Районният съд законосъобразно и обосновано е заключил, че подс. С. е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.

Не се установява допуснато от първоинстанционния съд нарушение на закона при анализа на доказателствата и преценката му относно правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразяващо се в управление на моторно превозно средство от страна на подсъдимия на инкриминираната дата, с установена по надлежния ред, определен в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата наркотични вещества или техни аналози, концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда – 1,78 на хиляда.

От субективна страна подс. С. извършил деянието при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал неговите общественоопасни последици и искал тяхното настъпване. Знаел, че е употребил алкохол и че е забранено да управлява моторно превозно средство след това, но привел в движение състав от влекач „И.“ с рег. номер РВ **-** ТР и прикачено към него полуремарке с номер РВ **-** ЕВ.

При индивидуализацията на наказанието, районният съд правилно е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, полагането на общественополезен труд, семейното положение и направените признания още от досъдебното производство, а като отегчаващи - възникналото пътнотранспортно произшествие.

При тези обстоятелства на подсъдимия законосъобразно му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.

С оглед императивната разпоредбата на чл. 343г от НК точно е наложено и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. За така определеното наказание първоинстанционния съд не е приложил разпоредбата на чл.59, ал.4 от НК като приспадне времето, през което С. е бил лишен от това право по административен ред. Няма пречка този пропуск да бъде отстранен от въззивната инстанция, тъй като това не би влошило положението на подсъдимия. Въз основа на Акт за установяване на административно нарушение - серия GA № 3372801 / 03.02.2025 г., съставен от свид.К. К., ******* при сектор „Пътна полиция“ - Русе и на Заповед № 251085-000083 / 04.02.2025 г., за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от началника на група сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – 3

Русе, подсъдимият бил лишен по административен ред от правото да управлява МПС, считано от 03.02.2025 г. Именно, времето от тази дата следва да бъде приспаднато при изпълнение на наказанието лишаване от право да се управлява МПС за срок от една година.

Съдът е съобразил, че влекач „ И.“ с рег. номер РВ **-** ТР управляван от подсъдимия С. не е негова собственост и правилно е присъдил на основание чл.343б, ал.5 от НК да заплати равностойността му в размер на 70 000 лева в полза на държавата.

Съгласно разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК се отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по ал. 1-4, когато е собственост на дееца или се присъжда неговата равностойност, когато деецът не е изключителен собственик.

С оглед императивния характер на тази разпоредба, съдът е длъжен да отнеме моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК или да присъди неговата равностойност, както е в процесния случай, тъй като управлявания от него влекач е собственост на друго лице - „ПИМК“ ООД.

Наред с изложеното следва да се посочи, че с Решение № 8 / 2025 г. по конституционно дело № 15 / 2024 г. е отхвърлено искането за обявяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК. Към момента няма произнасяне от СЕС по направено преюдициално запитване касателно приложението на тази разпоредба, дали нарушава правото на ЕС и принципа на пропорционалност в ХОПЕС. Със заключението си генералния адвокат, по образуваното по този повод пред СЕС дело С-655/24 г., предлага на първите два преюдициални въпроса на Районен съд Велики Преслав да се отговори, както следва:

„Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления и Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че:

- Член 2 от Рамково решение 2005/212 е приложим към конфискацията на моторно превозно средство, управлявано след употреба на алкохол или наркотични вещества, когато това деяние представлява престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода над една година.

- Хартата на основните права на Европейския съюз е приложима в същата степен към конфискацията.

- Няма пречка моторно превозно средство да бъде квалифицирано като средство на престъплението, по смисъла на чл.2, точка 3 от Директива 2014/42, за извършването на престъпление, което се състои в управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол“.

С оглед изложеното съдът намира, че присъдата е правилна и законосъобразна и в частта, с която на основание чл.343б, ал.5 от НК подсъдимият С. е осъден да заплати на държавата сумата от 70 000 лв.

4 представляваща равностойността на моторно превозно средство - влекач „И.“ с peг. номер РВ **-** ТР, и следва да бъде изцяло потвърдена.

Така мотивиран и на основание чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК и чл.59, ал.4 от НК, въззивният съд постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.

5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Русе, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА