Решение № 23 от 27.01.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Нови пазар, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Н.а при участието на секретаря Галина Ал. Иванова като разгледа докладваното от Галина Н.а Гражданско дело №

20253620101144 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Предявена е искова молба от ищеца Ц. И. С. от с. З.н., общ. К. срещу ответника „Профи Кредит Б.“ ЕООД, гр. С. за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит Стандарт № ***.

Предявени са обективно кумулативно съединени следните главни искове:

1/ по чл. 26, ал.1, предл. 1-во ЗЗД с цена от 1999,09 лв. и

По отношение на него е предявен като евентуален иск, иск с правно основание по чл. 26, ал.1, предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК на т.2 от Раздел V И на т. 1, 2 и 3 от Раздел VІ от договора относно клаузите за услугата „Ф.“ и за застраховка, с цена на иска от 284 лв.

2/ по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД вр. Чл. 23 вр. Чл. 22 ЗПК, с цена от 10 лв., представляващ частичен иск от такъв с цена от 999,09 лв.

Ищцата сочи, че е страна по Договор за потребителски кредит № ***, сключен с ответното дружество на 13.12.2021 г., по силата на който получил сумата от 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 41 % и ГПР в размер на 49,26 %, със срок на кредита от 36 месечни вноски. Ищцата следвало да заплати и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Ф.“ в размер на 250лв., с размер на вноската по допълнителните услуги от 6,94 лв., която се кумулирала в падежната вноска по кредита.

1

Ищцата сочи, че недействителни в договора са клаузите относно допълнителната услуга Ф., за която е трябвало да плати сумата от 250 лв. и посочената в него застрахователна премия от 34,20 лв.

Ищцата сочи, че е изплатила изцяло задължението си по договора, вкл. и за допълнителните услуги и такси.

Ищцата твърди, че процесният договор е нищожен на основанията по чл. 10, ал. 1, вр. чл. 22 от ЗПК, т.к не била спазена изискуемата форма, както и че е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради липса на съществен елемент от неговото съдържание – ГПР.

Ищцата сочи, че с предвиденото в договора плащане на допълнителната услуга Ф. от 250 лв. и посочената в него застрахователна премия от 34,20 лв.се увеличава значително ГПР по договора и той надвишава посоченото в чл. 19, ал. 4 ЗПК, което прави договора нищожен.

Ищцата счита, че сключеният договор заобикаля изискванията на закона, конкретно на чл.

19, ал. 4 ЗПК и поради това и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД се явява нищожен.

Ищцата сочи, че договорът за потребителски кредит е в нарушение на изискванията на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета.

Счита договорът за нищожен и поради нищожност на клаузата относно възнаградителната лихва, поради противоречието й с добрите нрави, съгл.чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл.

26, ал.1, пр.2 ЗЗД.

Предвид на горното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да обяви целият договор за нищожен или евентуално да постанови, че клаузите относно начислените с него допълнителната услуга Ф. на обща стойност 250 лв. са нищожни, както и да осъди ответника да му заплати сумата от 10 лв., представляваща частичен иск от такъв за сумата от 999,09 лв., представляваща неоснователно обогатяване на ответника, поради недължимото й плащане от ищцата по делото, ведно със законната лихва върху нея, от датата на подаване на исковата молба.

В съдебното заседание от 01.12.2025 г. ищецът е направил изменение на частичния иск, като е увеличен неговия размер от 10лв. на 178,20 лв. и е оттеглен иска за пълния му размер от 999,09 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковите претенции.

Ответникът не оспорва твърдението, че ищцата е изплатила изцяло дължимите по договора за кредит суми. Признава, че ищцата е платила сумата от 10 лв., над размера на главницата по договора.

Ответникът твърди, че договорът за кредит е действителен и не противоречи на ЗПК и на добрите нрави, вкл. досежно определените в него параметри на ГЛП и ГПР.

Счита, че ако съда приеме, че е налице евентуална недействителност на уговорките относно 2

ГЛП и ТПР, то следва да приложи чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

Сочи, че дори и съда да приеме, че е налице нарушение на ГПР, посочен в договора, то това не е основание за прогласяване на целия договор за нищожен, а само на отделните негови клаузи, поради което следва да се приложат разпоредбите на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.

Предвид на горното, ответникът моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Между страните не се спори, че са сключили Договор за потребителски кредит Стандарт № ***/13.12.2021 г., по силата на който на ищцата е предоставен от ответника паричен кредит в размер на 1000 лв.

Съгласно посоченото в т. V от договора „поискани допълнителни възможности“, е посочено договарянето на рефинансиране на договори, сключени от потребителя, съответно Ф. и Ф..

За услугата Ф. е посочено, че предоставя правото на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, а услугата Ф. – правото на промяна на погасителния план на потребителския кредит.

Съгласно т. VІ от договора, сумата по кредита е 1000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 41 % и ГПР в размер на 49,26 %, със срок на кредита от 36 месечни вноски, лихвен процент на ден – 0,11 %.

Посочено е, че общо дължимата сума по кредита е 1749,09 лв.

В този раздел от договора е посочено, че по поисканите и закупени допълнителни услуги, се дължи възнаграждение в размер, съответно за Ф. от 250лв. не е купувана допълнителна услуга Ф..

Според посоченото в договора, дължимото за допълнителното възнаграждение се изплаща с погасителния план по договора за кредит и размерът на погасителната вноска е 6,94 лв., която се кумулира в падежната вноска по кредита.

С това общата погасителна вноска по кредита става 55,53 лв., а общото задължение по договора за кредит – 1999,09 лв.

Съгласно представено от ответника извлечение от сметката по кредит № № ***, л. 59 от делото се установява, че ищцата е платила общо до момента на подаване на исковата молба следните суми: 1123,32 лв., от които главница 1000 лв., 101,83 лв. лихва и 21,49 лв. за допълнителни услуги.

По правото:

3

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

По своя характер, сключения между страните отговаря на изискванията на чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), за който по силата на препращащата разпоредба на чл. 24 ЗПК се прилагат нормите на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Ищецът по делото има качество качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, като за самото му сключване има формални изисквания, които са задължителни.

Такива изисквания се съдържат в нормите на чл. 10, 10а и чл. 11 от ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 7, ал.3 от ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Съгласно установена съдебна практика, противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва (в този смисъл Решение № 30.12.2004 г. по гр. д. № 2003 г. на ВКС, 11 г. о., Решение № 18.05.2006 г. по гр. д. N°. /2005 г. на ВКС, II г. о., Решение № 09.01.2009 г. по гр. д. № 2007 г. на ВКС, II г.о.;

Определение № 10.07.2015 г. по гр. д. № 2014 г. на ВКС, IV г. о.).

Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва е 41,00%, което надвишава трикратния размер на законната лихва, която към дата на сключване на договора е била 10 % (съответно трикратния и размер е бил — 30 %). По този начин накърнява добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Съдът намира, че сключения от страните договор за паричен заем съдържа неравноправни клаузи, относно посочените в т. V от договора „поискани допълнителни възможности“, относно предоставяните по него допълнителни услуги Ф. и Ф., както и клаузата по т. VІ от договора, относно стойността на допълнителните услуги, и общия размер на дължимата по договора за кредит сума.

На първо място, договаряйки в т. V предоставянето на допълнителните услуги, никъде не е посочено, че това е възмездно, срещу определено заплащане, което не кореспондира с посоченото в т. VІ относно цената на тези допълнителни услуги, за които изрично е посочено, че „по поисканите и закупени допълнителни услуги“, се дължи посоченото възнаграждение.

Това се явява подвеждаща клауза по смисъла на чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗПотр., тъй като е възможно да заблуди потребителя по отношение на цената на договора и да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.

4

Относно посоченото в т. V, за предоставените допълнителни услуги, съдът намира, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК, което да налага отделно заплащане за нейното предоставяне.

Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престацията на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране.