Решение № 17913 от 06.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17913 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110157561 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на „П. к. Б.“ ЕООД против Ч. К. Х., с която са предявени установителни искове с правна квалификация искове чл. 422, ал. 1 вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК.

Ищецът „П. к. Б.“ ЕООД твърди, че между него и ответника Ч. К. Х. бил сключен Договор за кредит № 40016336547/28.03.2023 г., по силата на който му предоставил кредит в размер на 200 лева. Кредитополучателят поел задължение да върне сумата на равни месечни вноски в срок до 7 месеца при годишен лихвен процент – 40,70 % и годишен процент на разходите – 45,76 %. Между страните било сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, чрез което Ч. К. Х. се съгласил да заплати на ищеца възнаграждение в размер на 80 лева. Съгласно т. 4 от Общите условия към договора за кредит кредитополучателят следвало да заплати на кредитора договорно възнаграждение в размер 20,15 лева, платимо разсрочено в рамките на погасителния план. Ищецът сочи, че Ч.

К. Х. не изпълнил задълженията си, поети с договора за кредит и споразумението за допълнителни услуги, като не заплатил, 174,20 лева (сто седемдесет и четири лева и 20 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит Номер 40016336547/28.03.2023 г., ведно със законна лихва за период от 28.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 7,10 лева (седем лева и 10 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 05.11.2023 г. до 27.02.2024 г. Излага, че въз основа на подадено от него заявление по чл. 410 ГПК в негова полза срещу ответника била издадена заповед за изпълнение за сумите по ч.гр.д. № 11944/ 2024 г., по описа на Софийски районен съд, 141 състав, но ответникът депозирал възражения срещу нея. Поради това предявил искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, с които да иска да бъде признато за установено, че ответникът му дължи посочените суми, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението. В исковата молба е изложено, че заявлението на „П. к.

Б.“ ЕООД по чл. 410 ГПК било отхвърлено в частта за вземанията за сумите 20,15 лева (двадесет лева и 15 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 05.06.2023 г. до 05.11.2023 г., 57,14 лева (петдесет и седем лева и 14 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст за период от 05.11.2023 г., 57,14 лева (петдесет и седем лева и 14 стотинки), представляваща неплатено 1 възнаграждение за закупена услуга Флекси за период от 05.11.2023 г., поради което дружеството моли по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК ответникът да бъдат осъден да му заплати тези суми, ведно със законната лихва върху всяка една от главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

Ответникът Ч. К. Х. не е подал отговор на исковата молба, не се явява, нито представлява в съдебното заседание, но е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие с молба вх. № 227415/27.06.2025 г. и молба вх. № 300364/15.09.2025 г.

С оглед изложеното съдът приема, че предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК не са налице, поради което следва да се постанови решение по чл.235 ГПК.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, и осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД.

Следва да се има предвид, че исковете се основават на договор, сключен с потребител, поради което на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в него. Нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни, поради което намира приложение приетото в т. 1 и 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които съдът следи служебно за действителността на договора за потребителски кредит.

Въз основа на заявление вх. № 28.02.2024 г. е издадена заповед за изпълнение от 30.04.2024 г. по чл.410 ГПК за: сумите 174,20 лева (сто седемдесет и четири лева и 20 стотинки), представляваща главница по Договор за кредит Номер40016336547/28.03.2023, ведно със законна лихва за период от 28.02.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 7,10 лева (седем лева и 10 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 05.11.2023 г. до 27.02.2024 г. С разпореждане от 30.04.2024 г. съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение за следните суми: 20,15 лева (двадесет лева и 15 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 05.06.2023 г. до 05.11.2023 г., 57,14лева (петдесет и седем лева и 14 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст за период от 05.11.2023 г., 57,14 лева (петдесет и седем лева и 14 стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси за период от 05.11.2023 г., 100,00 лева (сто лева), представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит за период от 04.08.2023 г.

В срока по чл.414 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил установителни искове за установяване съществуването на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение, и осъдителни – за вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение. Представен е Договор за кредит № 40016336547/28.03.2023 г., сключен между „П. к. Б.“ ЕООД и Ч. К. Х., при следните параметри: сума на кредита: 200 лв.; срок на кредита: 7 месеца; размер на вноската: 32.58 лв.; ГПР – 45,76 %; ГЛП – 40,70 %; лихвен процент на ден: 0,11 %; общо задължение по кредита: 228.03 лв.; По поискана и закупена допълнителна услуга: възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 80 лв.; възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 80 лв.; размер на вноска по закупени допълнителни услуги:

22.86 лв.; Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 388.03 лв.; общ размер на вноска: 55,44 лв.; дата на погасяване: 5-ти ден от месеца.

Видно от представения погасителен план, падежът на последната погасителна вноска е 05.11.2023 г. Ищецът е изпълнил задължението си за предоставяне на уговорената сума в размер на 200 лв., видно от представените 1 бр. извлечения от сметка на заемодателя.

Видно от представения договор за потребителски кредит и общите условия към него, страните са уговорили предоставянето на пакет от допълнителни услуги от кредитора 2

Фаст приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит /т. 15. 1 от ОУ/ и пакет от допълнителни услуги - Флекси - право на промяна на погасителния план при специфични условия/т. 15. 2 от ОУ/. От страна на ответника не се твърди и установява плащане на задълженията по договора.

От събраните по делото доказателства, се установява, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими реквизити.

Процесният договор за кредит попада в приложното поле на ЗПК, поради което следва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл. 11, ал.

1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл. 11, ал. 1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор.

Видно от представения договор за потребителски кредит Договор за кредит № 40016336547/28.03.2023 г., в същия е предвидено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер на 80 лв. и „Флекси“ в размер на 80 лв. при главница по кредита – 200 лв. От съдържанието на Раздел 15 „Допълнителни услуги“ от представените Общи условия на „П. к. Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 – клиентът закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“. След одобрение отпуснатата сума се нарежда към клиента по избрания от него начин на изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на подписаните от клиента договор за потребителски кредит и неговите приложения. Според чл. 15.2 всеки клиент, пожелал и закупил услуга „Флекси“, получава право да променя погасителния си план при изпълнение на специфични изисквания, описани в чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3. Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки: услуги, свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския кредит, и услуги, свързани с неговото изпълнение. Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че услугата „Фаст“ касае действия, свързани с отпускането на кредита, начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя е възложена такса, срещу която да получи приоритетно разглеждане на заявлението си и предоставяне на сумата по кредита до 24 часа след получаване на подписан договора за кредит, с което неминуемо се нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратни срокове.

За пълнота следва да се посочи и че в договора за потребителски кредит не се съдържа клауза, изясняваща характера на дължимата насрещна престация при заплащане на „услугата“ - неясен остава въпросът в какво се изразява приоритетното разглеждане на документи, какъв е редовният срок за разглеждането им и какъв – приоритетният, респ. – какво преимущество в тази връзка получава кредитополучателят срещу заплащане на таксата. Що се отнася до услугата „Флекси“, с оглед обстоятелството, че Общите условия към договора за кредит предвиждат в чл.15.2.1.2 и чл.15.2.2.3 необходимост от сключване анекс към договора за кредит при ползване на всяка една от услугите, а не възможност за 3 кредитополучателя да се възползва директно от тях чрез едностранно изявление, се налага заключението, че допълнителните услуги, свързани с отлагане на вноски и тяхното намаляване, представляват по своя характер изменения на кредитното правоотношение по съгласие на страните по реда на чл.20а, ал.2 ЗЗД, а не допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Ето защо възнагражденията попадат в хипотезата на императивната забрана на чл.10а, ал.2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга.