Решение № 275 от 13.02.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 275

Сливен, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - Първи състав, в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

Членове:

ГАЛЯ ИВАНОВА

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА канд № 20257220600776 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Х. К. Х., подадена чрез пълномощник, против Решение № 297 от 25.11.2025 г., постановено по АНД № 1277/2025 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 25-0804-006387/ 06.08.2025 г., издадено от Началник Сектор в ОДМВР - Сливен, РУ – Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Посочва се, че: при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд се е позовал единствено на показанията на полицейските служители, които са заинтересована страна и няма как показанията им да не се допълват и да не си противоречат помежду си; първоинстанционният съд не е взел под внимание подаденото възражение, като е коментирал, че е била образувана проверка по случая и след снети сведения от полицейските служители, посочени в АУАН, е издадено НП. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание касационният жалбоподател - Х. К. Х., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник, който поддържа жалбата. Посочва, че при постановяване на решението първоинстанционният съд се е позовал единствено на показанията на полицейските служители, като не е било доказано по безспорен начин как същите са определили изнасянето на лекия автомобил с „около 30-40 градуса надясно и с около 20-30 градуса наляво в продължение на 5 метра“. Твърди, че по време на констатиране на нарушението те са били пред магазин „Табако Трейд“, като разстоянието е около минимум 100-150 м от кръговото кръстовище, като няма как през летния период в този часови диапазон около 20:20 часа, когато движението е натоварено, има пешеходци по моста, движение по бул. „Стефан Караджа“ в двете посоки, полицейските служители да видят толкова добре и подробно да опишат тази ситуация на моторното превозно средство. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и да отмени НП.

Ответникът по касационната жалба - Началник сектор в ОДМВР – Сливен, РУ – Сливен, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище, в което заявява, че оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че в производството пред първоинстанционния съд е установено и доказано извършеното от жалбоподателя нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Посочва, че полицейските служители са очевидци на нарушението и са възприели обстоятелствата на неговото извършване, а именно – преднамерено извеждане на автомобила извън контрол от неговия водач, със свистене на гуми и рязко форсиране на двигателя, довеждайки до загуба на сцепление на част от колелата /задни/, при което автомобилът поднесъл и се плъзнал странично по асфалта, описал полукръг, после се изнесъл странично наляво. Посочва, че нарушителят не е отрекъл авторството на деянието. Счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 06.07.2025 г. полицейски служители, при изпълнение на служебните си задължения, до магазин „Табако трейд“ на бул. „Шести септември“, до ДКЦ 2, се намирали извън служебния автомобил с видимост към кръговото кръстовище образувано с бул. „Генерал Скобелев“, бул. „Цар Симеон“ и ул. „Димитър Пехливанов“, до магазин „Мерканто“. Около 20:20 часа и тримата чули много силно пищене на гуми, при което се огледали и видели, че лек автомобил „Мерцедес С550“ с peг. № [рег. номер] се движи в кръговото кръстовище, образувано с бул. „Генерал Скобелев“, бул. „Цар Симеон“ и ул. „Димитър Пехливанов“. При движението си в кръга, от частта на кръстовището с бул. „Генерал Скобелев“ до магазин „Мерканто“, автомобилът извършвал рязко форсиране на двигателя, в следствие на което автомобилът бил изведен от сцепление с пътя, чрез превъртане на задните двигателни колела, както и задната част на автомобила се изнесла на около 30-40 градуса надясно. Полицаите видели как по този начин автомобилът описал полукръг, след което предприел десен завой за излизане от кръга към бул. „Генерал Скобелев“ в посока ДКЦ 2, като при тази маневра задната част на автомобила се изнесла странично наляво около 20-30 градуса, като това движение продължило около 5-6 метра. След това водачът на автомобила се наредил на светофара - посока ДКЦ 2, който светел в червена светлина и докато изчаквал включването си в движението, полицейските служители отишли пеша до автомобила и му указали да отбие вдясно на платното, за да му извършат проверка. При проверката установили, че Х. К. Х. е водач на леката кола, собственост на С. С. Х. с [ЕГН]. До водача в леката кола имало спътница.

За посоченото на Х. бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ GA №3871657 от 06.07.2025 г., като актосъставителят е квалифицирал деянието като административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Със съставянето на АУАН бил иззет СРМПС № *********. АУАН бил връчен на Х. на 06.07.2025 г., без вписани възражения.

На 08.07.2025 г. от Х. К. Х. до Началника РУ Сливен при ОД МВР- Сливен било подадено писмено възражение за несъгласие със съставения му АУАН и с искане за прекратяване на преписката. Посочил, че не е извършил нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, а при подаване леко на газ, за да излезе от кръстовището, автомобилът му е поднесъл в дясно, при което той веднага свил на дясно волана, за да изправи колата, при което колата леко поднесла и след това спрял на кръстовището, тъй като светофарът е светел в червена светлина. Посочил, че при съставянето на АУАН на място е имал възражения, но не му дали възможност да ги впише. Образувана била проверка, като било снето сведение от полицая установил нарушението и свидетелите при установяване на нарушението. Депозирана била докладна записка до Началник РУ- Сливен, с която било изразено мнение, че по съставения АУАН следва да бъде издадено НП, тъй като безспорно имало извършено нарушение на разпоредбите на ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП.

За да потвърди НП като законосъобразно, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, установено е единство между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Въз основа на събраните по делото доказателства, включително и гласни такива, е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на ЗДвП и преднамерените му действия не представляват използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари. Формирал е извод, че: деянието е правилно подведено под нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП; правилно е посочено основанието за налагането на наказанието, което е в предвидените в разпоредбата на чл.175а ал.1, пр.3 от ЗДвП размер на глобата и срок на лишаване от право да управлява МПС.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно, съобразено е със събраните по делото доказателства и с приложимото право. В производството пред Районния съд не са допуснати съществени процесуални нарушения. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

От представените пред Районния съд доказателства безспорно се установява, че нарушението, за което е санкциониран касационният жалбоподател е извършено. Установено е по несъмнен начин, че на посочените в АУАН и в НП дата, място и час Х. е управлявал лек автомобил „Мерцедес С550“ с peг. № [рег. номер] в гр. Сливен, навлизайки в кръговото кръстовище, образувано с бул. „Генерал Скобелев“, бул. „Цар Симеон“ и ул. „Димитър Пехливанов“, като при движението си в кръга, от частта на кръстовището с бул. „Генерал Скобелев“ до магазин „Мерканто“, извършвал рязко форсиране на двигателя, в следствие на което автомобилът бил изведен от сцепление с пътя, чрез превъртане на задните двигателни колела, както и задната част на автомобила се изнесла на около 30-40 градуса надясно. По този начин автомобилът описал полукръг, след което предприел десен завой за излизане от кръга към бул. „Генерал Скобелев“ в посока ДКЦ 2, като при тази маневра задната част на автомобила се изнесла странично наляво около 20-30 градуса, като това движение продължило около 5-6 метра. След това водачът на автомобила спрял на светофара, посока ДКЦ 2, който светел в червена светлина.

Деянието правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. С посочената разпоредба императивно е въведена забрана за водач на моторно превозно да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Неизпълнението на посочената норма е скрепено със санкция, като съгласно чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лева.

Видно от събраните в производството пред Районния съд доказателства, жалбоподателят е управлявал описаното в АУАН и в НП МПС по начин, който не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата, а именно за превоз на хора и товари. По делото пред Районния съд са разпитани свидетелите Д. Д. - актосъставител, И. И. и Я. З. - свидетели по АУАН и очевидци на нарушението, чиито показания са безпротиворечиви, достатъчно подробни и кореспондиращи с описаното в акта и в НП. Възраженията на касационния жалбоподател относно характера на свидетелските показания и качеството на свидетелите като заинтересовани с оглед длъжността им са неоснователни. По делото не са ангажирани доказателства, които да оборят доказателствената сила на АУАН или да доведат до формиране на извод в противоположен смисъл.

По своята правна същност актът за установяване на административно нарушение е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма, чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена сила на АУАН представлява фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това, съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на АУАН, да приеме, че същото е извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на АУАН е изрично посочено в разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН е редовно съставен и съдържа съществените реквизити, предвидени в нормата на чл. 42 от ЗАНН. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство.

Разпечатката съдържа 28 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a667163-41f0-4e8c-9862-72d3491446c0