Определение № 2386 от 25.07.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2386 гр. София, 25.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20248002902355 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби - на РОМЕКС ИНС ЕООД (н) и на ОГИ ИМПЕКС ЕООД, приподписани от процесуалния им пълномощник, срещу решение № 237 от 10.04.2024 г. по т. д. № 863/2023 г. на Софийския апелативен съд. С въззивното решение, след отмяна на решение № 25/12.07.2023 г. по т. д. № 47/2020 г. на Видинския окръжен съд по жалба на „Билиив“ ЕООД, е обявен за недействителен на основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ по отношение на кредиторите на „Ромекс Инс“ ЕООД (н.) с ЕИК 115045753 договорът за продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 55, том 1, рег.

№ 750, дело № 52/2016 г. на нотариус С.Д.., между „Ромекс Инс“ ЕООД като продавач и „Оги Импекс“ ЕООД като купувач, с който продавачът е продал на купувача собствените си 86/100 идеални части от следния съсобствен на двете дружества недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 8, на три нива, подробно описан, както и сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор ***, с предназначение на имота „за търговска дейност“, заедно с 36.16% ид. ч. от общите части на сградата.

В касационната жалба на РОМЕКС ИНС ЕООД (н) се излагат 1 оплаквания за неправилност на въззивното решение при наличието на всички хипотези на чл. 281, т. 3 ГПК, подробно обосновани, като се моли решението да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен.

В касационната жалба на ОГИ ИМПЕКС ЕООД се съдържат доводи за недопустимост на обжалваното решение, евентуално - за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, за което са изложени подробни съображения. Искането е за обезсилване на въззивното решение и за прекратяване на производството по делото.

Към двете жалби са приложени изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване, които са с идентично съдържание. На първо място в тях се развиват съображения за вероятна недопустимост на обжалваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 1, предл. второ ГПК. Твърди се, че качеството на кредитор на БИЛИИВ ЕООД по първото вземане е отпаднало в хода на първоинстанционното производство и действията му по обжалване на решението не могат да се възприемат като такива, извършени от активно легитимирана страна; ищецът не се легитимира като кредитор и по второто претендирано от него вземане, което не е включено в списъка на приетите вземания в производството по несъстоятелност; освен това се релевират доводи за нищожност на договора за цесия, с който ищецът се легитимира.

Евентуално касаторите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, за които считат, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС:

1/. Отпада ли активната легитимация на кредитора – ищец в производство по иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 3 ГПК, когато в хода на делото се установи, че вземането му, предявено в производството по несъстоятелност, е погасено чрез изпълнение и следва ли делото в този случай да продължи само с участието на синдика?

2/. По каква стойност и към кой момент следва да се преценява еквивалентността на насрещните престации при сделка под режим на чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ?

3/. Длъжен ли е съдът да уведоми страните, кои факти счита за общоизвестни или служебно известни?

2

4/. Длъжен ли е съдът да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда?

Твърди се, че по първия въпрос е налице противоречие с решение № 50044 от 27.09.2023 г. по т. д. № 470/2022 г. на ВКС, ІІ т. о., по втория – с решение № 1 от 22.04.2016 г. по т. д. № 2750/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., по третия се релевира противоречие с разрешението, дадено с решение № 50286 от 10.01.2023 г. по гр. д. № 596/2022 г. на ВКС, ІV г. о., а по четвъртия – с решенията на ВКС по гр. д. № 1961/2018 г. на ІІІ г. о. и по гр. д. № 3343/2016 г. на І г. о.

В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – БИЛИИВ ЕООД, чрез процесуалния му пълномощник, в който се изразява мотивирано становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационните жалби по същество.

Синдикът на РОМЕКС ИНС ЕООД (н) не е подал писмен отговор срещу касационните жалби.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните по чл.

280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:

Касационните жалби са подадени от легитимирани лица в законоустановения срок по чл. 283 ГПК и въззивното решение подлежи на касационно обжалване.

За да достигне до обжалвания краен резултат по спора, съставът на Софийския апелативен съд е изложил следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск с мотив, че ищецът „Билиив“ ЕООД не е активно процесуално легитимиран да го предяви. Приел е, дружеството е предявило в производството по несъстоятелност вземане в размер на 10 000 лева по силата на договор за цесия от 23.07.2020 г., което е включено в списъка на приетите вземания, но е погасено с извършени на 02.03.2021 г. плащания. С погасяване на вземането „Билиив“ ЕООД е загубило качеството си на кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност и в този смисъл вече не е имал 3 легитимация да предявява отменителните искове по ТЗ. По отношение вземането в размер на 100 000 лева по договор за цесия от 18.03.2021 г. съдът е приел, че това вземане не е включено в списъка на приетите вземания и на това основание ищецът също не бил активно легитимиран да предявява отменителните искове по ТЗ. Акцентирал е върху това, че в случая е релевантно дали „Билиив“ ЕООД се легитимира като кредитор на несъстоятелното дружество въз основа на договора за цесия от 23.07.2020 г., доколкото именно и единствено на този договор основава активната си легитимация по иска.

Въззивният съдебен състав е формирал извод, че обжалваното решение е допустимо, като е постановено по иск, по отношение на който са налице всички процесуални предпоставки за неговото предявяване (открито производство по несъстоятелност по отношение на ответника „Ромекс Инс“ ЕООД, предявяване на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ в законоустановения едногодишен срок по чл. 649, ал.1 от ТЗ, започнал да тече от датата на обявяване в ТРРЮЛНЦ на решението по чл. 632, ал. 2 ТЗ за възобновяване на производството по несъстоятелност; искът е предявен по отношение на сделка, сключена след началната дата на несъстоятелността и от кредитор на несъстоятелността, съгласно чл. 649, ал. 1 ТЗ; а когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец, тъй като в тази хипотеза кредиторът има съвместна процесуална легитимация със синдика).

Въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, според която целта на съвместната процесуална легитимация е да се избегнат паралелни производства, заведени от кредитори на несъстоятелността и от синдика.

Синдикът защитава общия интерес на участниците в производството и има задължение да издирва и попълва масата на несъстоятелността. Разяснено е, че в нормата на чл. 649, ал. 1 ТЗ не се съдържа изискване при бездействие на синдика легитимираните да предявят исковете кредитори на несъстоятелността да са кредитори с „приети“ по смисъла на чл. 693 ТЗ вземания, което и заедно с други обстоятелства, а именно: предвиденият кратък едногодишен срок за предявяване на исковете; началният момент, от който започва да тече този срок - от откриване на производството по несъстоятелност, необходимото технологично време за стабилизиране на едно вземане като „прието“ по смисъла на чл. 693 ТЗ (с оглед сроковете за предявяване на вземанията, за изготвяне на списъците, за тяхното евентуално 4 оспорване, за произнасянето на съда с определение по чл. 692 от ТЗ, евентуално след провеждане на открито съдебно заседание и за произнасяне на съда по предявен иск по чл. 694 ТЗ), съвпадащите начални моменти, от които текат сроковете за предявяване на вземанията и за предявяване на исковете по чл. 694, ал.1 ТЗ, както и целта на фазата по попълване на масата на несъстоятелност и в частност на хипотезата на чл. 694, ал. 1, пр. 2 ТЗ, ясно разкриват волята на законодателя при бездействие на синдика да се даде възможност на всеки един кредитор - нов или стар, предявил вземанията си в предвидените в закона срокове (ако е стар кредитор) да предприеме действия в срока по чл. 649, ал. 1 ТЗ по предявяване на исковете, посочени в тази разпоредба, и то дори в хипотеза, в която вземанията са все още спорни.

Прието е също така, че самостоятелната активна легитимация на синдика по иска и участието му като съищец в производството по чл. 649, ал. 1 ТЗ гарантира провеждане на производството и защитата на всички кредитори на несъстоятелността и в случаите, в които кредиторът - ищец, предявил вземанията си, впоследствие не установи качеството си на кредитор.

Според състава на въззивния съд, гореизложеното дава основание да се приеме, че в настоящия случай ищецът има активна процесуална легитимация да предяви иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, който би бил допустим и следва да бъде разгледан по същество, дори и да бъде установено, че ищецът е загубил качеството на кредитор на несъстоятелния длъжник по време на процеса, поради погасяване на вземането му чрез плащане.

След формиране на извод относно допустимостта на иска, въззивният съд е установил от фактическа страна следното:

С решение № 47/15.01.2018 г., постановено по т. д. № 1/2017 г. по описа на ОС - Видин е обявена неплатежоспособността на „Ромекс Инс“ ЕООД, открито е производство по несъстоятелност по отношение на дружеството, наложен е запор и възбрана върху неговото имущество, прекратена е дейността му и дружеството е обявено в несъстоятелност. Със същото решение като начална дата на неплатежоспособността на „Ромекс Инс“ ЕООД е определена датата 30.06.2016 г., както и е спряно производството по несъстоятелност при условията на чл. 632, ал. 1 – ал. 4 ТЗ. С решение № 832/10.04.2019 г. по в. т. д. № 2724/2018 г. на САС първоинстанционното решение е отменено в частта относно датата на неплатежоспособността и е 5 определена друга такава, а именно - 01.07.2015 г., като въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 652/15.11.2019 г. по т. д. № 2088/2019 г. на ВКС. С решение № 76/14.08.2020 г. по т. д. № 1/2017 г. по описа на ОС - Видин на основание чл. 632, ал. 2 ТЗ производството по несъстоятелност на „Ромекс Инс“ ЕООД е възобновено и е назначен временен синдик, а решението е обявено в ТР на 14.08.2020 г.

По делото е представен нотариален акт № 55, том 1, рег. № 750, дело № 52/2016 г. на нотариус С.Д.., с който е оформена сделка покупко - продажба, по силата на която „Ромекс Инс“ ООД, чрез управителя си П.Г.Б. е продал на „Оги Импекс“ ЕООД, представлявано от управителя Ю.З.Б., собствените си идеални части от следния съсобствен на двете дружества недвижим имот, а именно: 86/100 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Пловдив, подробно описан, за сумата от 80 000 лева. В нотариалния акт е посочено, че върху процесния имот има договорни ипотеки както следва: нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 78, том 6, дело № 8492/2011 г., нотариален акт за договорна ипотека № 170, том 6, дело № 10907/2012 г. и нотариален акт № 38, том 1, дело № 266/2014 г.

Въззивният съд е обсъдил подробно всички представени по делото доказателства, включително, че с нотариален акт № 10, том 1, рег. № 70, дело № 6/2014 г. на нотариус Радилена Ставрева е оформена продажба на 3/100 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобР. със Заповед РД-18.48/03.06.2009 г. на изп. директор на АГКК, адрес на ПИ: гр. Пловдив, ***, на три нива - ет. 1 с площ от 173.45 кв. м., ет. 1 с площ от 182.6 кв. м., ет. 2 с площ от 263.2 кв.м., сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор 56784.1123, предназначение на имота „за търговска дейност“, ведно с 36.16 % ид.ч. от общите части на сградата, за сумата от 80 000 лева; като в нотариалния акт е посочено, че върху процесния имот има уговоР. договорни ипотеки, както следва: нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 78, том 6, дело № 8492/2011 г.; нотариален акт за договорна ипотека № 170, том 6, дело № 10907/2012 г. и нотариален акт № 38, том 1, дело № 266/2014 г., с продавач „Ромекс Инс“ ЕООД и купувач - „Оги Импекс“ ООД.