Решение № 925 от 14.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 925 гр. София, 14.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ при участието на секретаря М. като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Административно наказателно дело № 20251110218132 по описа за 2025 година

I.). ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ОБРАЗУВАНО е по въззивна жалба срещу НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 24-4332-019732 от 23.08.2024г., издадено НАЧАЛНИК СЕКТОР КЪМ СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Т. М. Г. с ЕГН:

********** са му наложени кумулативно: 1.). административно наказание парична „глоба“ в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева с равностойност от 1538.46 евро (хиляда петстотин тридесет и осем евро и четиридесет и шест евро цента) и 2.). административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (данадесет) месеца за извършено административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП вр. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Т. М. Г. ОСПОРВА с подробни доводи законосъобразността на издаденото наказателно постановление (НП).

Твърди се липсата на извършено административно нарушение. Счита се, че са били допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се отмяната на НП.

В съдебно заседание санкционираното физическо лице, редовно призовано, не се явява. Представя писмена защита като инвокира допълнителни съображения в подкрепа на доводите от въззивната жалба. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.

1

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК СЕКТОР КЪМ СДВР,

ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание от надлежен процесуален представител. Не се представя писмена защита. НЕ СЕ ПРЕТЕНДИРАТ РАЗНОСКИ.

II.). ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД в качеството си на последна инстанция по фактите, след като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, въз основа на закона и вътрешното си убеждение, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:

I I I . ) . ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 25.11.2025г. в законоустановения 14 (четиринадесет) дневен преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, подписана от жалбоподателя чрез съответен представител, с обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН - наказателно постановление, връчен по надлежния ред с разписка от 25.11.2025г., която е инкорпорирана в постановлението (гръб), подлежащ на законов съдебен контрол пред и от родово, местно и функционално компетентен районен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

IV.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО - ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

V.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си ):

ПРЕДМЕТ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ Е НАКАЗАТЕЛНО

ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 24-4332-019732 от 23.08.2024г., издадено НАЧАЛНИК СЕКТОР КЪМ СДВР, ОТДЕЛ „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на Т. М. Г. с ЕГН:

********** са му наложени кумулативно: 1.). административно наказание парична „глоба“ в размер на 3 000.00 (три хиляди) лева с равностойност от 1538.46 евро (хиляда петстотин тридесет и осем евро и четиридесет и шест евро цента) и 2.). административно наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (данадесет) месеца за извършено административно нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП вр. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ Т. М. Г. станал правоспособен водач на моторно превозно средство категория „В“ по ЗДвП на 02.03.2023г. На тази дата той получил своето СУМПС. За краткия си шофьорски опит, жалбоподателят Г. бил изключително рисков водач на МПС. За периода от 02.07.2023г. до 19.09.2024г. бил санкциониран по ЗДвП общо с 47 (четиридесет и седем) броя електронни фиша по съставите на чл.21 от ЗДвП (за висока скорост); по чл.6, т.1 от ЗДвП (за пресичане на червен светофар); по чл.147 от ЗДвП; по чл.139 от ЗДвП и други. Жалбоподателят Г. бил наказван по ЗДвП и общо 7 (седем) пъти с наказателни постановления по чл.20, ал.2 2 от ЗДвП; по чл.139 от ЗДвП и други. Жалбоподателят Г. бил „рецидивист нарушител“ на разпоредбите на ЗДвП. Управлявал изключително опасно моторно превозно средство. Преки възприятия за опасното му шофиране имал свидетелят А.. Свидетелят Л. бил предоставил на жалбоподателя Г. към 03.07.2024г. своето собствено МПС - лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № *********. На 03.07.2024г., около 18:20 часа жалбоподателят Г. сам (без пасажери при себе си) управлявал посоченото МПС - лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № ******* в гр.София по улица „Княжевска“ с посока на движение от улица „Върба“ към улица „Никола Петков“ - в района на около 50 метра преди кръстовището с улица „Никола Петков“. Улица „Княжевска“ била съставена от две пътни платна - ляво и дясно от по една лента. По същото време и на същото място се движели по и в района на улица „Княжвеска“ свидетелят В. и неговия колега А. на длъжност младши автоконтрольори към СДВР-ОПП. Те били на смяна и контролирали спазването на правилата на ЗДвП от водачите на моторните превозни средства. Без да има никакви притеснения и без свян, в изключително груба форма и по арогантен начин, жалбоподателят Г. се движел в лявата лента на лявото платно на улица „Княжевска“. Същият придал на автомобила „БМВ“, с рег. № ************внезапно поднасяне със скорост и „пилене“ на задните гуми (т.нар. „дрифт“) при завой надясно на около 50 метра преди кръстовището с улица „Никола Петков“ - при завой надясно, обусловен от траекторията на пътно платно, водачът на лекия автомобил въртял управляващия волан наобратно в лява посока, при което задната част на автомобила се приплъзвала (поднасяла) с триене, поради въртеливото движение на колелата на МПС наляво по пътното платно, а предната част на автомобила се движела напред и надясно под лек ъгъл; след това, водачът с форсиращ двигател изправял автомобила, извъртвайки наобратно волана му надясно, за да продължи по дясното платно на пътния участък, повтаряйки бързо и секундно същото „дрифтово“ действие от началото до края (общо между два и три пъти).

Посоченото МПС изведено от посоката си на движение навлязло в насрещната лента на движение в изключително близко разстояние (до около десетина петнадесет метра) пред служебния автомобил на свидетеля Г. и неговия колега Д. За част от секундата е могло да настъпи пряко ПТП, което е било избегнато само с усилията на служителя Д. (управляващ служебното МПС).

Жалбоподателят Г. не бил предприел никакви охраняващи на автомобила си действия, а продължил с него в права посока. Незабавно била включена светлинна и звукова сигнализация, като автомобилът на жалбоподателя Г. бил последван. Автомобилът му ускорил след това с висока скорост и отново поднесло чрез т.нар. „дрифт“. След известно дълго преследване, жалбоподателят Г. спрял своето МПС. Срещу него бил съставен АУАН серия GA с № 1370602 от 03.07.2024г. Свидетелят В. се подписал в акта като пряк очевидец. Автомобилът на жалбоподателя Г. бил дерегистриран. Шофьорската му книжка била иззета с писмена заповед. Жалбоподателят Г. впоследствие извършил самопризнание на деянието си на собственика на посоченото МПС свидетелят А..

VI.). ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА се установява от 3 събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл.283 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН, както и от показанията на разпитаните по делото свидетели. Съдът кредитира събраният по делото писмен доказателствен материал и показанията на свидетелите В., А. и Р. , като пълни, логични, детайлни, конкретни, хармонични, последователни, точни, добросъвестни, подробни, изчерпателни, кореспондиращи помежду си в съвкупност и корелиращи на цялостната писмена документация по делото. Фактическите констатации от показанията на свидетелите Г. и З. намират пряка опора в писмените доказателства по делото. Показанията на свидетеля Л. потвърждават извършено самопризнание на жалбоподателя Г. за извършения „дрифт“ от инкриминирания ден. Показанията на свидетеля Л. еднопосочно кореспондират на показанията на прекия очевидец на административното нарушение - свидетелят Г.. Свидетелите по делото са също така и чистосърдечни при изложението на възприятията си пред съда, при което доказателствената стойност на показанията им е висока и достоверна в значителна степен, съгласно принципите на непосредствеността и устността.

Свидетелят Г. е прек очевидец на административното нарушение на жалбоподателя Г.. То е било извършено пред него и колегата му Д. в тяхно лично присъствие, като е без значение дали жалбоподателят Г. ги е видял или не успял да ги възприеме през стъклата или в огледалата за предно и/или задно виждане на своя автомобил. Възприятията полицейските свидетели Г. и З. съвкупно съдържат преки факти, свързани с предмета на доказване по делото.

Тези възприятия изясняват по безспорен начин обективната истина по делото.

Свидетелите Г. и З. са високо квалифицирани професионални полицейски служители с дългогодишен опит. Същите са виждали в практика си множество случаи на „дрифтене“ на автомобили. Свидетелят Г. е възприел, че конкретния „дрифт“ на жалбоподателя Г. не е бил обусловен от технически причини.

Автомобилът на последния е бил изправен според свидетеля Л. и годен да извършва т.нар. „дрифтене“. Свидетелят Г. лично е възприел „дрифтещите действия“ на жалбоподателя Г. и те са били проявени на няколко пъти наляво и надясно - между два и три пъти. Т.е. автомобилът на жалбоподателя Г. е поднасял между два и три пъти наляво и надясно (водачът върти волана на автомобила в посока обратна и противостояща на движещата се в противоположната посока задна част на МПС). Жалбоподателят Г. е форсирал двигателя на автомобила си с неговото поднасяне два-три пъти наляво и надясно в инкриминирания пътен участък. Логични са възприятията на свидетелите Л. и Г., че не автомобила сам по себе си по технически причини или неизправности; или поради условията на пътното платно (а те са били сухи, равни и без препятствия) можел да поднася странично, а единствено - от действията на водача Г., който е боравел с уредите за управлението на МПС.

От тях (от действията му) е настъпило въпросното „дрифтене“. Това „дрифтене“ е напълно забранено по пътищата за движение и съгласно нормите на ЗДвП. Според решаващата инстанция на съда със свидетелски показания могат да бъдат установени релевантните факти от значение по делото, които свидетелят лично е възприел. В НПК и ЗАНН няма изискване едно обстоятелство или релевантен факт от предмета на доказване по чл.102 4 от НПК или по реда на ЗАНН да се обосновава и доказва чрез показанията на двама или повече свидетели. Достатъчен е и един пряк свидетел, след като изложените от него възприятия са правдоподобни и конкретизирани, поради което в този смисъл е възможно съдът да основе изводите си за виновно поведение към извършено престъпление или административно нарушение и само въз основа на тях, а в настоящото наказателно производство те не са единственото доказателствено средство (визират се показанията на свидетелите Г., Л. и З. в тяхната обща цялост и съвкупност ) – събрани са писмени доказателства и с оглед приложените по делото способи на доказване, дефинирани в разпоредбата на чл.136 от НПК. Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на субективните възприятия на конкретната личност е нормално всеки отделен разпитан свидетел по делото да описва някои детайли от събитието по различен начин, според собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от обективни фактори, основани например на изминало време, но и от субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от 24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова, според което установяването на обикновени факти е дейност, строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното престъпление. Съдът намира, че показанията на свидетелите З., като пред свидетеля Г. от непосредствена близост жалбоподателят Г. е „дрифтел“ с автомобила си в гр.София в района на около 50 метра преди кръстовището с улица „Никола Петков“ на инкриминираната дата, потвърждават извода на съда, че административното нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП от обжалваното наказателно постановление е доказано по безспорен и несъмнен начин. Изложеното мотивира съда да приеме, че релевираните обратни по съдържание оспорвания от жалбоподателя Г. - от въззивната жалба и от писмената му защита, са неоснователни и недоказани. Свидетелите Л. и найвече прекия очевидец Г. излагат в показанията си не предположения, а преки възприятия за настъпили факти за субекта на административното нарушение.