Решение № 900 от 17.05.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 900 гр. Варна , 17.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20213100500657 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по депозирана въззивна жалба от Д. В. Д., ЕГН:********** против решение № 261743/18.12.2020 год постановено по гр.д. 12394/20 год по описа на ВРС, с което се :

ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА по ЗЗДН, както следва: ЗАДЪЛЖАВА Д. В. Д., ЕГН:********** с адрес: гр.Варна, ул.Елин Пелин, № 92, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. М. М., ЕГН **********, с адрес: с.

Страшимирово, общ. Белослав, обл. Варна, ул. „Св. Св. Кирил и 1Методий" № 2, на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.

ЗАБРАНЯВА на Д. В. Д., ЕГН:********** с адрес: гр.Варна, ул.Елин Пелин, № 92, ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от 200 метра М. М. М., ЕГН **********, жилището, което същата обитава, с адрес: с. Страшимирово, общ. Белослав, обл. Варна, ул. „Св. Св.

Кирил и Методий" № 2, и мястото за социален отдих и контакти, а именно жилището на родителите на М.К., което същата посещава ежедневно, находящо се в с.Страшимирово, общ.Белослав, обл.Варна, ул. Ал. Стамболийски, № 8, за период от 12 /дванадесет/ месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН:********** с адрес: гр.Варна, ул.Елин Пелин, № 92, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН. ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН:********** с адрес: гр.Варна, ул.Елин Пелин, № 92, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС, държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН:********** с адрес: гр.Варна, ул.Елин Пелин, № 92, ДА 1

ЗАПЛАТИ на М. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. Страшимирово, общ. Белослав, обл.

Варна, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 2, сумата от 900 лв. /деветстотин лева/, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се подробни съображения във въззивната жалба. Претендира се отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго, с което да се отхвърли предявения иск. Претендират се разноски по делото.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на депозирана въззивна жалба. Претендира разноски по делото.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие.

Образувано е по молба на М. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. Страшимирово, общ. Белослав, обл. Варна, ул. „Св. Св. Кирил и Методий" № 2, за налагане на мерки за защита от Д. В. Д., ЕГН:********** с адрес: гр.Варна, ул.Елин Пелин, № 92.

В молбата се твърди, че страните са живели на съпружески начала и имат общо дете. Както по време на съвместното съжителство, така и след това, ответникът проявявал към молителката агресия.Твърди,че На 02.10.2020 година в 18.02 часа по телефона й звъннал Д. В. Д., и и казал, че я чака пред дома й, за да му даде детето за режим на лични контакти. Детето Д. било болно и тя му отказала.Слязла заедно с М.К., с който живее на семейни начала, при ответника, който бил с вуйчо си Р.В. и майка му В.А..След кратки пререкание по между им, Д. й казал да се махне и я блъснал в тялото, така че тя паднала на земята на лявата си страна на таза. Усетила силна болка. Тъй като била бременна и с голям корем се опитвала да се изправи, подпирайки се с дясната си ръка по бронята на автомобила, до който била паднала. Докато ставала Д. я ударил с юмрук по дясната страна на лицето, от което изпаднала в шок. М. опитал да й помогне, като избутал Д.. Д. започнал да бие М. с юмруци по главата, с помощта на Р., който го държал. Тя успяла да стане и избутала Д..

Тогава В. я хванала за лявата ръка, а Д. й ударил няколко юмрука в главата. Тя паднала, а той започнал да я рита в главата, гърба и корема. Тъй като се разкрещяла за помощ, те ги оставили. Моли за постановяване на мерки за закрила по чл.5 ЗЗДН, както и за издаване на заповед за незабавна защита със същите мерки.

Ответникът оспорва обстоятелствата, изложени в молбата и в приложената декларация по чл.9 ал.З от ЗЗДН. Оспорва, че на 02.10.2020г. е извършвал актове на домашно насилие спрямо молителката.Сочи, че отношенията между страните са влошени по повод нежеланието на молителката да дава възможност на ответника да осъществява контакт с общото им дете Д.. Твърди, че завежданите от молителката дела за домашно насилие /вкл. преди завеждане на настоящото производство/ целят да ограничат контакта на ответника с детето. При посещението в с. Страшимирово на 02.10.2020г., 2 молителката е отказала контакт на ответника с детето, поради което той е позвънил на тел.

112 да поиска съдействие от органите на полицията, за да констатират, че му е била отказана възможност за контакт с детето Ответникът бил в с. Страшимирово със своя вуйчо и майка си и е стоял на улицата. Молителката сама е излязла от имота и се е нахвърлила към него.

Ответникът е получил телесни увреждания от действията на М. и лицето с което съжителства - М.К., за което, е посетил спешен кабинет и съдебна медицина за което са му издадени лист за преглед и медицинско удостоверение №111/2020г. По подаденият сигнал полиция е посетила местопроизшествието и е заведена проверка в 04 РУ-при ОД-МВРВарна, пр. пр. №15935/2020г. по описа на РП-Варна.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Депозираната молба е допустима, съгл. чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН. Молбата съдържа предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити и е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от същия закон.

Придружена е от декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. Поради наличие на изискуемата между страните връзка по чл.3 т. 1 от ЗЗНД, молбата за защита се явява допустима и съдът следва да се произнесе по същество на същата.

Съгласно чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

За доказване на твърдените в молбата посегателства е представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която ЗЗДН придава особена доказателствена сила. Дори и без наличие на други доказателства, декларацията има достатъчна доказателствена сила, придадена от закона, която задължава съда да приеме, че актовете на домашно насилие са осъществени. Само в случай, че са налице категорични доказателства в обратния смисъл /че със сигурност не са осъществени актове на домашно насилие/, само тогава може да бъде оборена доказателствената сила на декларацията. Тежестта на доказване – оборване на доказателствената сила на декларацията, е на ответника.

В конкретния случай освен декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителят е ангажирал и писмени и гласни доказателства.

От приложеното по делото медицинско удостоверение № 109/2020г., се установява, че молителката има следните видими увреждания:

По кожата в областта на дясната скула, дясното слепоочие, клепачите на дясното око към външния очен ъгъл се установява петнисто синкаво кръвонасядане, травматичен оток на площ с диаметър около 6-7 см. По задната лява повърхност на гръдния кош и на нивото на ребрената дъга се установява хоризонтално разположена ивичесто червеникаво кръвонасядане с блед център и размери 5 см. на 1,5 см. По лява седалищна област личи бледо синкаво кръвонасядане с диаметър 3,5 см. По предностраничната повърхност на дясната мишница се установяват две окръглени бледи синкави кръвопасядания с диаметър по около 10/12 мм.

Посочено е, че уврежданията са получени по общия механизъм на действие на твърдите тъпи предмети. Обусловили са временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Механизмът на причиняването, макар и посочен в медицинското удостоверение, 3 не се доказва чрез него, а подлежи на доказване чрез други доказателствени средства.

Съдът дава вяра на показанията на св. М. К. К./ настоящ приятел на молителката/,независимо,че същият би могъл да бъде заинтересован от изхода на процеса.

Настоящият състав отчита изострените отношения между ответника и свидетеля , въпреки това счита, че показанията на същия са достоверни, логични и непротиворечиви и съответстват на останалите доказателства по делото- показанията на разпитания по делото свид. К.Н., представеното мед.удостоверение

Св. К.С.Н., кмет на с. Страшимирово, незаинтересован от изхода на процеса, не е бил пряк очевидец на инцидента, но е видял изправянето на молителката от земята,а когато отишъл до нея Мирела му обяснила, че са я блъснали на земята, първо майката на Д., после и Д.. Оплаквала се от болки в корема. След като дошла извиканата от ответника полиция, на полицая пред свидетеля казала, че я боли и главата.

Въз основа на събраните по делото доказателства , включително и от показанията на разпитаните по горе свидетели, съдът приема извода, че причинените увреждания на молителката са осъществени по начина,описан от тези свидетели и което съответства на представеното медицинско удостоверение.

Съдът не кредитира показанията на свидетелите на ответника В. Д.А. /майка на ответника/ и Р. Д.В. /вуйчо на ответника/. Същите потвърждават защитната версия на ответника за липса на каквото и да е било поведение от страна на ответника, но не кореспондират на останалия доказателствен материал по делото ,включително и на издаденото на молителката медицинско съдебно удостоверение,от което се установява , че молителката е имала две окръглени бледи синкави кръвонасядания с диаметър по около 10/12 мм по предностраничната повърхност на дясната мишница и в областта на дясната скула, дясното слепоочие,клепачите на дясното око ,които не биха могли да се получат вследствие падане , а биха могли да се получат единствено чрез удар .

Въз основа на изложеното и анализирайки събраните в хода на делото доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, приложените писмени доказателства , а така също и показанията на разпитаните по делото свидетели настоящият въззивен състав намира, че по делото е установено по категоричен начин осъществяването на изложените в молбата актове на домашно насилие под формата на физическо насилие спрямо нея. В тази насока следва да се отбележи, че деянията, изразяващи се в проява на агресивно поведение, са описани подробно в представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която има ясно и конкретно съдържание относно това, че са осъществени актовете на домашно насилие, на коя дата, от кое лице и в какво се състоят същите

Съдът намира, че за осъществения акт на домашно насилие няма значение дали ответникът е бил предизвикан от молителя или не. Всеки е длъжен да се въздържа от действия, както сочи и ВРС, които биха навредили на другия. В случай, че насилие е било осъществявано от молителя, то ответникът е имал право да се защити по начин, че да не нанесе вреди. Освен това, евентуално осъществено от молителя физическо насилие спрямо въззивника не е предмет на настоящото съдебно производството, доколкото няма подадена насрещна молба за защита по ЗЗДН въззивника.; отделно, същото не изключва отговорността на въззивника /ответника/ за собствените му насилнически действия спрямо молителката. Действията на молителя, дори и да са укорими и неправомерни, не отменят укоримостта на поведението на ответника.