Решение № 1033 от 24.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1033 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.А Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-С.А като разгледа докладваното от Р.А Н. КАЧЕРИЛСКА Административно наказателно дело № 20251110209231 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***” ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № 420012797/01.04.2025 г. издадено от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация” гр. София (ОО „АА”), с което на жалбоподателя на основание чл. 83 от ЗАНН, вр. чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от Закона за автомобилните превози е наложено административно наказание - "имуществена санкция" в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр).

В подадената жалба чрез адв. Л. се излагат съображения за отмяна на НП поради допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, свързани с липсата на дата на нарушението, както и точно и ясно описание на самото нарушение, като в АУАН и НП не е посочено на коя дата е извършен превоза, с кое МПС и какъв маршрут.

Отделно от това са посочени и нарушения на чл. 57, ал. 1. т. 6 от ЗАНН, изразяващи се в липсата на пълна правна квалификация на нарушението, като се твърди, че посочената разпоредба на чл. 7а от ЗАвтПр е препращаща към съответната Наредба № 36/15.05.2006 г. А по съществото на спора се сочи, че след изменението от 2022 г. на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006 г., удостоверението за психологическа годност е безсрочно. Изложени са и доводи, свързани с прякото приложение на правилата на Директива 126/2006/ЕО. С оглед на всичко изложено се претендира отмяната на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща законен представител, но се представлява от упълномощената адв. И., която поддържа жалбата.

Моли за отмяна на НП поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон.

Намира и че нарушението не е доказано, доколкото представената по преписката дигитална карта се отнася за месец март 2024 г., а в НП се твърди водачът да не е имал УПГ към 28.10.2024 г. Претендира и за присъждане на разноски за адвокатска защита.

Административно наказващият орган – началника на ОО „АА“ в Изпълнителна 1 агенция „Автомобилна администрация”, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.11.2024 г. св. Р. М. на длъжност „инспектор” към ОО „АА” гр. София извършил комплексна проверка по документи на дружеството „***“ ЕООД в централата на контролния орган в гр. София. При проверката си свидетелят установил, че дружеството притежавало лиценз на Общността за извършване на товарни превози № 7506, валиден до 31.12.2026 г.

При проверка на документите св. М. установил, че дружеството е имало нает служител – Н.

Б. К. на длъжност „шофьор“, като след като се запознал с разпечатката от дигиталната карта на водача и след справка в Информационната система на ИААА, св. М. преценил, че към 28.10.2024 г. водачът не е притежавал удостоверение за психологическа годност.

Свидетелят М. счел, че е извършено административно нарушение и затова съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 346532 11.11.2024 г., за нарушение на чл. 7а, ал.2, пр. 3 от ЗАвтПр – за това, че дружеството-превозвач е разпоредило извършването на обществен превоз на товари от водача Н. К., като същият не отговарял на изискванията за психологическа годност – не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност /УПГ/ към 28.10.2024 г. Като дата на нарушението била посочена датата на проверката и на съставяне на АУАН, а като място на нарушението била посочена сградата на ОО „АА” гр. София, на ул. Витиня № 1. Актът бил съставен в присъствието на законен представител на дружеството - управителя Г. В. и на един свидетел – при установяване на нарушението, което е удостоверено с техните подписи.

На място, св. М. връчил препис от АУАН на законния представител на жалбоподателя, който се разписал, без да изложи възражения по същество срещу акта. Такива не са представени и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 01.04.2025 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, от началника на ОО „Автомобилна администрация” София, с което дружеството е санкционирано с имуществена санкция в размер на 3000 лева на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр за нарушение на чл. 7а, ал.2, пр. 3 от ЗАвтПр. Видно от отбелязването върху НП, то е връчено на пълномощник на дружеството - жалбоподател на 03.06.2025 г., като жалбата срещу него е подадена в ОО „АА” София, на 12.06.2021 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

М., като и от събраните по делото писмени доказателства (Констативен протокол и доклад за резултата от проверката; извлечение от дигиталния тахограф на водача за м. март 2024 г.; справки за валидност на издадените на водача УПГ; справка за лиценз на Общността, заповеди за извършване на проверката и за компетентност и др.), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля М. в частта им, която се подкрепя от останалите доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни.

Св. М. лично е извършил документалната проверка на представените от дружеството – превозвач документи и в акта е отразил своите изводи, които обаче не успя да разясни в пълнота пред съдебния състав. Съдът не се довери на заявеното от свидетеля, че по време на проверката е било установено, че на датата, вписана в АУАН, водачът К. е извършвал международен превоз на стоки, тъй като това не се подкрепя от приложеното по преписката извлечение от тахограф. Както и защитата е отбелязала, тази разпечатка касае месец март 2

2024 г., като липсват доказателства за извършените превози от водача К. през месец октомври 2024 г., не е установено с какво МПС са те и съответно дали са международни превози на товари. Очевидно св. М. не е съхранил ясен спомен за случая, като първоначално се обърква с вписаното в друг АУАН съставен по време на същата проверка на дружеството.

А изводът относно изтеклия срок за валидност на УПГ на водача К. се подкрепя от приложената справка от ИААА и копието на УПГ на водача.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи. Съгласно чл. 91 и чл. 92 от ЗАвтПр, контролът за спазване на разпоредбите на закона се осъществява от органите на ИА "Автомобилна администрация". В този смисъл актосъставителят М., заемащ длъжността "инспектор" към ОО "Автомобилна администрация" - гр. София е материално компетентен да състави процесния АУАН на основание разпоредбата на чл. 37, ал.1, б. "а" ЗАНН, вр. чл.

92, ал. 1 ЗАвтПр. А съгласно чл. 1, т. 6 от Заповед № РД-08-107/29.02.2029 г. и чл. 92, ал. 2 от ЗАвтПр началникът на ОО АА София е компетентен да издаде НП за нарушение на ЗАвтоПр. Актовете са издадени в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон.

Съдът намира, че в акта и НП не е описано конкретното изпълнително деяние, свързано с извършването на обществен превоз на товари от лице без валидно УПГ, като липсва посочване на маршрута, МПС, с което е извършен превоза, както и датата на превоза.

Следователно, грубо е нарушено правото на защита на жалбоподателя, поради липсата на точно и ясно описание на самото изпълнително деяние.

Освен това, актосъставителят и наказващият орган не са отразили своите изводи и за датата и мястото на нарушението по недвусмислен начин в издадените от тях АУАН и НП, където място на нарушението е посочено седалището на РД „АА” София. Но доколкото се касае за нарушение, извършено чрез действие – разпореждане за извършване на обществен превоз на товари, то следва да се приеме за извършено по седалището на дружеството в гр.

София. Липсва и посочване на датата на извършване на самото нарушение, като в началото е изведена датата на установяването му и на съставянето на АУАН за него, а единствено чрез тълкуване на текста на акта и НП, би могло да се изведе, че процесният превоз е бил извършен на 28.10.2024 г., към която дата се твърди водачът да не е разполагал с валидно УПГ.

Всичко това представлява грубо нарушение на задължението на наказващия орган по чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН, а това е винаги съществено нарушение в административнонаказателното производството, защото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

3

Съдът в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл.

59-63 ЗАНН следва да установи дали е извършено описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно да съпостави фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 ЗАНН.

Нещо повече, липсата на посочена дата на нарушението или неправилното й посочване пречи да се определи началният момент, от който започват да текат сроковете по чл. 34 ЗАНН и абсолютната погасителна давност за административнонаказателното преследване и винаги затрудняват ефективната защита на санкционираното лице. Още повече, че в случая при неяснота относно на мястото на нарушението, би се достигнало и до възможно неправилно определяне на местната подсъдност.

Независимо от така констатираните съществени процесуални нарушения, свързани с липсата на ясно описание на нарушението в АУАН и НП, съдът намира, че следва да изложи мотиви и за още едно допуснато нарушение, а именно неточна и непълна правна квалификация на вмененото нарушение, както и за неправилен извод от материалноправна страна за извършено нарушение.

Видно от съдържанието на НП, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че като превозвач, притежаващ лиценз за международен превоз на товари е разпоредил извършването на обществен превоз на товари от водача Н. К., който не е притежавал валидно УПГ към 28.10.2024 г.

Така описаното нарушение е квалифицирано по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтПр и е санкционирано на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр, която норма предвижда налагане на административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева за превозвач, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. Очевидно, разпоредбата предвижда няколко възможни изпълнителни деяния, като в НП се твърди, че процесното нарушение е извършено чрез разпореждането на водач без УПГ да извърши превоз на стоки. Макар описанието на нарушението да не отговаря в пълнота на състава по чл. 96г, ал. 1 ЗАвтПр, съдът намира, че в случая се касае за допускане на водач, който не отговаря на изискванията да извърши превоза.