Решение № 657 от 27.05.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. Пазарджик, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Н. Попова при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело № 20235220104253 по описа за 2023 година

В исковата си молба ищцата К. Ц. Л. ЕГН **********, с адрес : **, със съдебен адрес : гр. Пазарджик , ул. ** 9, чрез адв. Л. М. твърди против ответника Г. Б. Т., с постоянен адрес : с. **, че е собственик на недвижим имот с идентификатор **, находящ се в с.**, общ.Пазарджик, обл.Пазарджик, по КККР, одобрени със Заповед РД-18274/27.10.2020г. на ИД на АГКК с адрес на поземления имот: с.**, с площ от 496 кв.м. - по силата на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 94, том V, нот., дело №. 1790/1991 г. на Нотариус **ва. Твърди се още , че ответникът живее в собствения на сина му съседен на имота на ищцата недвижим имот с идентификатор ** по КККР с.**. Откъм улицата на нейния имот и този на ответника имало изградена масивна каменна ограда, построена през 1962г. -1963г. и реновирана през 2018г. Тази ограда била висока 1,90м., от които 0,80м./45см. каменни основи и 1,10м./20см. изградена от циментови тухли. Върху оградата имало поставена керемидена шапка, а оградата била облицована с лепен камък. Пред оградата имало бетонова площадка. Ищцата твърди, че през месец юли 2023 г. ответникът бутнал оградата на имота, в който живее откъм улицата, но заедно с нея бутнал и 25 см.- 30 см. от нейната ограда. Бутнал и 2 метра от бетоновата площадка пред оградата, която е с ширина около 20 см. Той извикал геодезист, който направил замерване и установил, че е бутната и част от оградата и бетоновата площадка, които попадат в нейния имот.Счита , че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД - налице е имуществена вреда за нея вследствие на разрушаване на част от оградата на имота и част от бетоновата площадка пред оградата на имота и изразяваща се в стойността за възстановяването й, налице е противоправно деяние, извършено виновно от ответника и причинна връзка между вредата и действията на ответника. С оглед на гореизложеното се 1 моли съда , да постанови решение, с което да осъди ответника Г. Б. Т. да заплати на ищцата сумата от 1500,00 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, съставляващи разходите за възстановяване на част от масивна каменна ограда и част от бетонова площадка пред оградата на собствения на ищцата недвижим имот с идентификатор ** по КККР на с.**, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Сочат се доказателства. Претендират се разноски.

На основание чл. 214 ал.1 ГПК съдът по искане на ищцовата страна е допуснал изменение на предявения иск чрез намаляване на неговия размер от 1500,00 лв. на 197,17 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който се поддържа становище, че искът е допустим, но неоснователен.Твърди се, че не се доказват никакви лични действия на ответника за причиняването на вредоносните резултати, в какво се изразяват те, както и че видът и размерът на тези вредоносни резултати не отговаряли на твърдените от ищцата, понеже такива нямало. Твърди още, че са необосновани и недоказани твърденията на ищцата за личното участие на ответника в претендираното увреждане на имота, както и, че не отговаряло на истината твърденията, че през месец юли 2023 г. ответникът бил бутнал оградата на имота й. Сочи, че било видно от заснетите изображения в Гугьл мапс, направени през месец април 2023 г., тоест преди да се „бутне“ ограда и направената в момента снимка, че това не било вярно. Твърди, че от представените от него снимки се виждало ясно, че била бутната само и единствено оградата на имота на сина на ответника, която била изградена лично от ответника, но не и оградата на ищцата. Сочи, че бетоновата площадка пред оградата, била изградена в Поземлен имот ***, област Пазарджик, община Пазарджик, с. **, п.к. 4409, ул. Втора, , която обаче била публична Общинска собственост, вид територия Урбанизирана, НТП За второстепенна улица, площ 23554 кв. м, и не са представени никакви документи за отстъпено право на строеж, разрешение от общината за извършване на строителни дейности, виза за строеж и т.н., като излага становище, че на основание чл. 92 от ЗС „Собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго.“ Твърди, че не може да се претендира за разрушена собственост с иск по чл. 45 от ЗЗД в тази част, тъй като ищцата нямала правно основание за това, тъй като не била собственик. Твърди, че няма обстоятелства, които да доказват твърденията на ищцата за личното участие на ответника и вината му за твърдените увреждания на нейния имот. Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на разноските по делото. Сочи доказателства и формулира доказателствени искания, като изразява становище и по доказателствените искания на ищцата.

Съдът като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е , а това обстоятелство се установява и от представеното копие от нот. акт № 94/ 1991 г. и копие от съдебно решение по брачно дело № 1556/1988 г. , че ищцата е собственик на дворно място от 500 кв.м. и построената в него сграда от 75 кв.м. , за което дворно място е отреден парцел № VІІ-135 в кв. 10 по плана на с. **. Не е спорно и се установява от представената скица на поземлен имот № 15-706054/ 30.06.2023 г. , е че актуалната идентификация на този имот по КККР на с. ** общ. Пазарджик е съответно : **.

Съседен на този имот е имот с идентификатор № **, който според представения нотариален акт № 115/ 2018 г. , ответникът Г. Б. Т. и й Б.а Т.а са дарили на своя син т Г.ев Т.. Не е спорно , че ответникът Г. Б. Т. живее със семейството си в съдения на ищцата имот.

През 2023 г., собственикът на този имот съседен на имота на ищцата се е снабдил с разрешение за строеж № 198/ 27.07.2023 г. – за постояването на междусъседска ограда – плътна с височина до 2,20 м., изцяло разположена в собствения УПИ. На негово име са издадени и останалите строителни книжа – проектно решение с указания за изпълнение, 2 протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа. Представен е и снимков материал , който дава нагледна представа за разположението и състоянието на процесната ограда.

От другите представени по делото писмени доказателства се установява, че ищцата К. Л. е подала в Община Пазарджик жалба вх. № 44-2737-001/07.09.2023 г. , по повод на която ищцата е получила писмо – отговор от 18.09.2023 г. , видно от който административният орган не е констатирал наличието на данни за допуснато от страна на собственика на имот ** – нарушение на строителните норми при строеж на плътна ограда между двата съдебни имота.

По жалба на ищцата К. Л. с вх. № 181800-13993/07.09.2023 г. е образувана и прокурорска преписка , като тя е подала оплакване, че съседите й извършват строителни дейности и бутат нейната ограда , вследствие на което има смачкани цветя. Извършена е проверка , в хода на която са снети писмени обяснения от ц. н Т.а, която е декларирала пред разследващите органи, че действително нейният свекър Г. Т. , е отворил част от оградата за поставяне на врата към техния двор, но тя била точно на границата на двата имота и която впоследствие геодезистите измерили. Много малка част от оградата на съседите им била разрушена, а Т.а заявява , че при построяването на тяхната ограда – тази част ще им бъде възстановена. Тя е заявила още, че първоначално не са имали намерение да строят ограда, но тъй като отношенията между съседите се влошили, нейният съпруг взел такова решение, а именно да си построят ограда , за да си нямат абсолютно никакви отношения със съседите.

Представени са и издадените за строителството на оградата строителни книжа и нотариалния акт за собственост. По повод последващи жалби подадени от ищцата Л. от 02.10.2023 г. / за унищожена зеленина по оградата/ и от 17.10.2023 г. / за поставено видеонаблюдение / отново са извършени проверки и преписката , заедно със съставените докладни записки са изпратени на РП – Пазарджик за становище.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са събрани главни доказателства. Св. х б твърди, че от към улицата на двата имота има изградена ограда от камък. Била правена преди много години, но през 2018 г. била реновирана -с камък и гипсови орнаменти, с шапка с керемиди. Свидетелят твърди, че е разговарял с ищцата Л. и от нея знае, че техните комшии започнали да им съборят оградата и една част от оградата от около 20 см. изцяло липсвала. Освен това пред двора имало нещо като отводнителна канавка , която служела за отводняване на сградите.Тя имала предназначение да отвежда водата от двора към улицата , за да не се образува гьол . Свидетелят установява, че на място бил викан геодезист да заснеме имотите и се установило , че съборена част е изцяло в имота на Л.. Оградата била реновирана цялата , чак до имота на ответника , но сега от нея били съборени около 20 см. Сега на това място имало дупка , била нарушена и съседната мазилка.

Другият свидетел посочен от ищцата – ц ф – неин син, поддържа, че живее в процесния имот в с. ** , заедно със своята майка. Ответникът му е комшия. Тяхната ограда била с плътна каменна зидария и продължавала на височина с циментови тухли и керемидена шапка. През 2018 била редовирана, тъй като била строена преди много години. През лятото 3 на 2023 г. неговият комшия ответникът Г. Т. бутнал неговата си ограда и свидетелят не се противопоставил, тъй като той бутал оградата в неговия си двор. Същият ден обаче когато се прибрал вечерта , видял , че била бутната и старата част от ограда, но заедно с това била нарушена и фасадата на неговата ограда , защото двете огради до тогава били долепени.При реновацията двете огради били свързани , за да имат завършен вид. Имали и бетонна площадка пред тяхната врата, на която той бил направил замазка - заоблена за оттичане, да не задържа водата, защото ставало кал, но това нещо също било изкъртено. По- късно бил повикан геодезист и той установил, че бутнатото било изцяло в имота на неговата майка.

Свидетелят поддържа, че бил направен някакъв опит да бъде възстановена бутната част от оградата, но и до сега нямало нищо общо с това , което е било преди това бутане.

Свидетелите посочени от ответната страна са х с и т Т.. Свидетелят с , който поддържа, че е съсед от отсрещната страна на улицата, твърди, че не е видял ответникът Г.

Т. да бута оградата на съседния имот . Той бутнал само тяхната ограда. Доколкото си спомня циментовата площадка отпред имала наклон и той бил към новата врата, която ответникът искал да си направи. Площадката била пред двора на ищцата Л. , но имала наклон към двора на ответника и сега тази площадка била премахната. Също знае, че имотите са заснети от геодезист. В момента имало изградена колона от страна на ответника Г. Т.. Свидетелят Т. поддържа, че той е собственик на имота и целта да се бутне тяхната ограда била да се отвори вход за техния двор. Тъй като ищцата не била съгласна и по този повод отношенията им се влошили , те съответно се снабдили с всички видове строителни документи. Твърди , че той е собственикът на имота и не трябва да съдят баща му.Твърди , че след като бутнали оградата, дошъл геодезист и той действително установил, че имало някакви отклонения, но те тогава се извинили с намерението да поправят всичко. Твърди, че неговият баща е бутнал тяхната ограда, но тази ограда , която бутнали била изцяло в техния имот. Преди геодезиста да постави колчетата, те не знаели къде е точно.

По делото е изслушано заключение на съдебно- техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като компетентно изготвено, обосновано и неоспорено от страните.