Решение № 513 от 11.11.2022, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. Търговище, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христина Ив. Сярова при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело № 20223530100859 по описа за 2022 година

Производството е по предявени главни искове с пр. осн. чл. 26,ал.1, предл. първо от ЗЗД и в условията на евентуалност-искове с пр. осн. чл. 26,ал.1,предл. трето от ЗЗД.

Ищецът П. А. твърди в исковата с имолба, че е сключил с ответното дружеството договор за потребителски кредит №002000246 от 13.05.2020г. Съгласно чл.1 от Договор за потребителски кредит №002000246, ищецът получава под формата на кредит, сумата в размер на 5000 лева, при срок на кредита от 18 месеца.

Съгласно чл.4 от Договора, условията, както и сумата която следва да върне, по Договор за потребителски кредит №002000246, са подборно индивидуализирали в Погасителен план-Приложение №2 към Договора.

Съгласно Погасителен план-Приложение №2 към Договор за потребителски кредит №002000246, ищецът следва да върне- главница в размер на 5000 лева, договорена лихва в размер на 1716,34 лева и неустойка в размер на 8763.66 лева.

Наред с това, съгласно чл. 33 от Общите условия към Договор за потребителски кредит №002000246/13.05.2020г., ако ищецът забави плащането на дори една погасителна вноска с повече от 90 дни, на последния се начислява неустойка в размер на 25% от сумата на отпуснатата главница, или в настоятция случай, сумата в размер на 1250 лева.

Излага твърдения, че неустойката в размер на 8763.66 лева, дължима по Договор за потребителски кредит №002000246/13.05.2020г., сключен с „Лев Кредит“ ЕООД е недължима, поради нейната нищожност на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

1

Счита, че клаузата на чл. 33 от Общите условия към Договор за потребителски кредит №002000246/13.05.2020г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 25% от главницата е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.

146 от ЗЗП.

Неустойката в размер на 8763.66, претендирана по Договор за потребителски кредит №002000246/13.05.2020г., както и неустойката в размер на 25% от размера на главницата са нищожни като противоречащи на добрите нрави, тъй като сумата която се претендира чрез тях в размер на 8763.66 лева и 1250.00 лева, е в размер на 200% от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността е застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, с да сс предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата.

В настоящия случай, със заплащането на сумата предвидена за неустойки, изцяло се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост

Предвидените неустойка са неравноправни и по смисъла на чл. 143 ал.1 ЗЗП, тъй като същите предвиждат заплащането на неустойки, които са необосновано високи.

Наред с това, съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.На следващо място, ищецът счита че процесиите неустойки са нищожни и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Моли съда да постанови решение с което да приеме за установено, че неустойката в размер на 8763.66 лева, дължима по Договор за потребителски кредит №002000246/13.05.2020г., сключен с „Лев Кредит“ ЕООД е недължима, поради нейнага нищожност на основание чл. 26, ал. I пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, на основание чл.21 ал.1 вр.с чл.33 от ЗПК и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.

Моли съда да постанови решение с което да приеме за установено, че клаузата на чл.

33 от Общите условия към Договор за потребителски кредит №002000246/13.05.2020г., сключен с „Лев Кредит“ ЕООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 25% от главницата е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави, и на основание чл.21 ал.1 вр.с чл.33 от ЗПК и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който предявените искове се оспорват като неоснователни. Излагат се съображения, че в процесния индивидуално сключен договор, не е определян конкретен размер на тази неустойка, поради което исъкт е неоснователен. Към момента на депозиране на исковата молба договорът на ищеца е окончателно приключен, като ответното дружество в нарочно уведомление е посочило, че ищецът е погасил изцяло задълженията си. Нито по време на 2 действие на договора, нито след издаването на удостоверението на 03.12.2021г. са предприемани каквито и да е действия за плащане на други суми, включително и неустойки, посочени в исковата молба. Признава недължимост на сумите моли съда на осн. чл.78, ал.2 от ГПК да възложи разноските на ищеца.

След преценка на събраните по делото писмени доказателства и като взе предвид доводите и възраженията на страните, съдът прие за установено следното от фактическа страна: От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, наличие на сключен между страните договор за потребителски кредит №002000246 от 13.05.2020г., по силата на който, ищецът получава под формата на кредит, сумата в размер на 5000 лева, при срок на кредита от 18 месеца.

Съгласно чл.4 от Договора, условията, както и сумата която следва да върне, по Договор за потребителски кредит №002000246, са подборно индивидуализирали в Погасителен план-Приложение №2 към Договора.

Съгласно Погасителен план-Приложение №2 към Договор за потребителски кредит №002000246, ищецът следва да върне- главница в размер на 5000 лева, договорена лихва в размер на 1716,34 лева и неустойка в размер на 8763.66 лева.

Приложени са и Общите условия към Договора за потребителски кредит №002000246/13.05.2020г., като съгласно чл.33 от същите, ако ищецът забави плащането на дори една погасителна вноска с повече от 90 дни, на последния се начислява неустойка в размер на 25% от сумата на отпуснатата главница, или в настоятция случай, сумата в размер на 1250 лева.

Към настоящия момент срокът на договора е изтекъл.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Посоченият договор попада и под правната регламентация на Закона за потребителския кредит, в който е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия.

В случая ищецът излага твърдения за недействителност на уговорките за неустойка която му е начислена съгласно разпоредбата на чл.25, ал.5 от Общите условия, поради неизпълнение на условията за предоставяне на поръчителство по чл.21 от общите условия.

Дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност, се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между 3 размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция.

Неустойката в размер на 8763.66, претендирана по Договор за потребителски кредит №002000246/13.05.2020г., както и неустойката в размер на 25% от размера на главницата са нищожни като противоречащи на добрите нрави, тъй като сумата която се претендира чрез тях в размер на 8763.66 лева и 1250.00 лева, е в размер на 200% от сумата на отпуснатия кредит. По този начин безспорно се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

Претендираната неустойка за непредоставяне на обезпечение дублира самия основен дълг – ако длъжникът е неплатежоспособен, „загубата“ за кредитора е до размера на главницата и възнаградителната лихва, които веднъж вече са претендирани спрямо същия длъжник. Така с неустойката се стига до кумулиране на реално изпълнение и компенсаторно обезщетение (чл. 79, ал. 1, пр. 1 и 2 ЗЗД), което нарушава забраната за неоснователно обогатяване. Подобна клауза противоречи на горепосочените разпоредби на ЗПК. За пълнота следва да се отбележи, че вредите от забавата на изпълнение на парично задължение обикновено и преобладаващо се съизмеряват в стойността на осигуряването на алтернативен финансов ресурс, т.е. в лихвата и другите разходи по отпускане на кредит. Българското законодателство предвижда лихва за забава, която значително (в сравнителноправен план) надвишава ОЛП. На следващо място, уговарянето на неустойка във фиксиран размер, макар и дължима разсрочено, е от естество значително да надхвърли размера на вредите при едно краткотрайно забавяне в осигуряването на обезпечение. Т.е. по начина на уговарянето си тя надхвърля присъщите на неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното.

Описаните по-горе клаузи от Договора и Общите условия в частта з апретендираните неустойки изцяло противоречат на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, тъй като нарушават принципа на справедливост и излизат извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. В случая санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорените неустоични клаузи е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на подлежаща на връщане сума с повече от двоен размер.

Тъй като противоречието между клаузите за неустойка и добрите нрави е налице още 4 при сключването на договора, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно уговорени клаузи за неустойки и на основание чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тези клаузи е пречка за възникване на задължение по тях. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане на неустойки води до частична недействителност /нищожност/ на сключения договор в тази му част, поради което за кредитополучателя не е възникнало задължение за заплащане на неустойки по тези текстове на Договора.

Доколкото съдът достига до извод за основателност на главния иск, не дължи произнасяне по предявеният в условията на евентуалност такъв с нарочен диспозитив.

Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 50 лева – ДТ и оказана безплатна адвокатско защита по Договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл.

38, ал.1, т. 2 ЗАдв.

Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. На процесуалния представител на ищцата следва да се определи възнаграждение за защита по първия иск в размер на 768.18лв., и по втория обективно кумулативно съединен иск иск в размер на 317.50лв. с оглед уговорените в договора за правна защита такива, платими на пълномощника, на осн. чл. 38,ал.2 от ЗАдв. във вр. с чл. 7,ал.2,т.3 от НМРАВ .