Решение № 400 от 29.09.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 400 гр. гр.Несебър, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №

20222150101153 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, а в условията на евентуалност – иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

От ищеца „*********“ ЕАД срещу ответника собствениците от Етажната собственост на сграда с идентификатор **********, ********, е предявен иск главен иск с правно основание чл.

26, ал. 1 от ЗЗД – за прогласяване нищожността на решенията на общото събрание на етажната собственост, проведено на 04.10.2022г., поради това, че са взети извън компетентността на общото събрание – в отклонение от чл. 2 от ЗУЕС, а в условията на евентуалност - иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 04.10.2022г. Ищецът твърди, че жилищна сграда ******** с идентификатор **********, заедно с жилищни сгради с идентификатор 3, 4 и 5, представляват комплекс от „затворен тип“, който се управлява по реда на чл. 2 от ЗУЕС. Твърди, че е станал собственик на самостоятелни обекти в сграда (с идентификатори, завършващи на 1, 7, 9, 52, 53, 54, 55 и 51) по силата на приращение върху собствения на дружеството поземлен имот, придобит с нотариален акт от 2004г. Намира за доказано, че комплексът е от „затворен тип“, като счита, че след като са взети решения от ОС на ЕС от 14.10.2022г. може да се стигне до събиране на двойни такси от собствениците. Намира, че решенията се отклоняват от установения ред за управление в чл. 2 от ЗУЕС, поради което са нищожни, респ. подлежат на отмяна. Намира, че събранието е свикано нередовно, тъй като Наталия Морозова не е била собственик към момента на свикването. Развива съображения за нарушения на всички разпоредби на ЗУЕС при свикването, тъй като липсва свикване от легитимирано лице и покана в срока по чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Счита за неприложими разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и ал. 4 от ЗУЕС. Сочи, че времето и начинът на провеждане на събранието са подбрани в хипотеза на злоупотреба с право. Развива съображения в тази насока.

Излага, че при спиране изпълнението на предходни решения, управителят няма право да свиква ново събрание със сходен дневен ред, нито да дава отчет. Навежда, че са допуснати процесуални 1 нарушения при провеждане на събранието. Твърди се, че посочените като присъствали лица не са присъствали, а присъствалите са без представителна власт. Акцентира се върху неяснота при формиране на кворума. Сочи се, че събранието се е ръководело на руски език, а не на български език. Твърди се, че събранието се е ръководело от лице, което не го е свикало, няма качеството собственик и ползвател – В. Н., който правел проекти за решения и не позволил да се правят други предложения. Сочи се, че секретар-протоколчик на събранието не бил собственик, а адв. А..

Твърдят се нарушения на чл. 14 от ЗУЕС, като се оспорва представителната власт на участвалите в събранието лица. Излага се, че не е бил налице кворум за провеждане на събранието, както и мнозинства за вземане на решенията. Обръща се внимание, че сборът от идеалните части на собствениците във входа не е равен на 100, поради което събранието не би могло да бъде проведено без спазване на процедурата по чл. 17, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗУЕС. В тази връзка се сочи, че на събранието не е било прието площообразуване с необходимото мнозинство – 2/3 от самостоятелните обекти в сградата. Сочи се, че не са избрани мандатна комисия и комисия по гласуването. Оспорват се изчисленията на идеалните части при гласуването като грешни. Излага се, че решения по т. 4 и т. 9 от дневния ред не са взети. Оспорва се съдържанието на протокола по реда на чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС и достоверността на посочените в него решения. Оспорват се подписите на посочените като управител и секретар-протоколчик. Твърди се, че към датата на събранието не е имало пълномощни. Излага се, че Ю.Г., в нарушение на ЗУЕС, без пълномощно, или при нарушена форма на пълномощното, представлява освен себе си и още 5 лица, а К.Г. – още 4 лица. Оспорва се надлежната представителна власт на А.К. по отношение на 3 лица, на Е.К. – за две лица, на К.П. за 4 лица, на И.М. за 2 лица, на адв. Л.К. – за 4 лица, на А.Б. – за 5 лица, на А.С. за 1 лица, на Т.А. за 1 лица, на А.К. за 2 лица, на И.Н. за 2 лица, на адв. А. – за 2 лица, на Д.В. и М.М., за които се твърди, че не са собственици, а са представлявали по 1 лице. Развива подробни съображения за липса на представителна власт. Твърди се, че вписаният в протокол преводач – Н., не се легитимира като лицензиран такъв. Сочи се нарушение на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, като се твърди, че са налице изявления, които не са записани. Сочи се, че изборът на А.Б. за председател е бил опорочен, както и изборът на секретар-протоколист – адв. А.. По решението за приет отчет се сочи, че не е представен доклад, а управителят не е присъствал на събранието. Сочи се, че било отказано да се представят доказателства за определени разходи. Твърди за невярно отразено в протокола, че кандидатурите за управител и контролен съвет са предложени от ОС, като се сочи, че били изчетени от Н.. Акцентира се върху обстоятелството, че не се конкретизира какво решение е прието, като се обръща внимание на разминавания за решението по т. 4 от дневния ред – за откриване на банкова сметка. Като нищожни се оспорват решенията за бюджет за 2022/2023г., като се развиват подробни доводи за това и се твърдят нарушения на чл. 50 и чл. 51 от ЗУЕС. Обръща се внимание за разминаване между решението за бюджета, прието само за 2023г. и заложеното в поканата – да се обсъжда бюджет за 2022/2023г. Във връзка с оспорването на бюджета се оспорва и решението за приемане на разходите по т. 6. Изложените доводи се поддържат и във връзка с решенията за определяне на финансова година и срок за подаване на информация за недобросъвестните собственици. Решението по т. 9 се оспорва като взето без направено предложение, а се сочи още, че не може да бъде взето в период, в който изпълнението на бюджета и реда за управление, е спряно от съда. От съда се иска да прогласи всички решения от 04.10.2022г. за нищожни, в условията на евентуалност - да ги отмени. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците от Етажната собственост на сграда с идентификатор **********, ********, е депозиран отговор, с който предявеният иск се оспорва 2 като неоснователен. Твърди се, че не са представени доказателства за твърдяното от ищеца право на собственост върху самостоятелни обекти. Сочи се, че взетите решения не са нищожни.

Извършва се анализа на правната природа на решенията на ОС на ЕС. Сочи се, че не са налице предпоставките за наличие на особен режим за управление по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС. Излага се, че без договор по чл. 2 от ЗУЕС не възникват договорни задължения. Акцентира се, че при липсата на договори, или при неспазена форма, се прилагат общите правила на ЗУЕС. Обръща се внимание, че за приложимост на чл. 2 от ЗУЕС, следвало да се представят договори с 69 собственици на самостоятелни обекти, а към исковата молба са приложени два. Освен това се сочи, че имотът, в който се намира сградата, не притежава белезите на комплекс от „затворен тип“ по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на ЗУЕС. Излага се, че поземленият имот не е за „жилищно застрояване“, а застрояването не е и комплексно. Твърди се, че в имота е построена само една сграда със смесено, вкл. жилищно предназначение, като другите са с предназначение „Друг вид сграда за обитаване“. Развиват се съображения за неосигурен контролиран достъп до имота. Сочи се, че комплексът не е от „затворен тип“, тъй като ищецът осъществява дейност по отдаване на обектите си под наем, като стопанска такава. Твърди се, че събранието е свикано законосъобразно от управителя Н.М., като разпореждането със собствеността й не е прекратило функциите й като управител. Сочи се, че са спазени чл. 12 и чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС. Излагат се доводи, че събранието е проведено законосъобразно. Навежда се, че съобразно протокол за регистрация е имало нужния кворум по чл. 15, ал. 1 ЗУЕС за провеждане на общото събрание. Сочи се, че протоколът отговаря на изискванията и се развиват съображения за това. Представят се заверени пълномощни на участвалите в събранието лица, като се излага, че представителната власт е била учредена надлежно. Излага се, че протоколът от събранието е обявен по надлежния ред. Оспорват се, с излагане на конкретни доводи, възраженията за нарушения на чл. 12, чл. 13, чл. 14 и чл. 17 от ЗУЕС. Твърди се, че дори при наличие на обезпечителна заповед управителят е продължавал да изпълнява функциите си на основание чл. 21, ал. 2 от ЗУЕС. Сочи се, че в протокола е отразено достоверно съдържанието на изявлението и същият е подписан от посочените в него лица. Излага се, че не противоречи на чл. 24 от ЗУЕС преизбиране на контролен съвет. Сочи се, че не са налице нарушения при приемане на бюджета и определяне на вноските. От съда се иска да отхвърли претенциите. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД :

Предявен е иск за прогласяване нищожността на решенията на общото събрание на етажната собственост, проведено на 04.10.2022г., поради това, че са взети извън компетентността на общото събрание – в отклонение от чл. 2 от ЗУЕС. В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на самостоятелни обекти в сградата, че решенията са взети, както и, че комплексът е от затворен тип и се управлява по реда на чл. 2 от ЗУЕС.

По делото се установява (от 3 бр. нотариални актове на л. 124 – л. 131 и разрешение за строеж от 20.09.2006г. на л. 132), че ищецът придобил собствеността върху недвижими имоти в УПИ ******, *****, ****, кв. 6 по плана на гр. Обзор – „******“, община Несебър, като му било дадено разрешение да изгради при условията на чл. 148, ал. 2 и ал. 4 от ЗУТ „Жилищна група“. На 18.08.2008г. било разрешено ползването на строежите в „Жилищна група“, находящи се в цитираното УПИ (разрешение за ползване *******г. на л. 133 от делото). Съобразно технически 3 паспорт (на л. 137 – л. 146 от делото) „Жилищната група“ включвала сграда А, с града А1, сграда В, сграда В1, сграда С, сграда С1, сграда D, сграда D1, сграда D2, СПА, фитнес зала и салон за красота, ресторант на две нива, зали за тихи игри в сграда D, магазин за хранителни стоки в сграда D1, кафе бар и офис в сграда D2. По делото не се спори и от представените към исковата молба писмени доказателства, вкл. скици (на л. 164 – л. 169) се установява, че ищецът притежава право на собственост върху самостоятелни обекти в сграда с идентификатор **********, а именно: с идентификатор **********.1, **********.7 (прехвърлен в хода на процеса на друго лице), **********.9 (прехвърлен в хода на процеса на друго лице), **********.51, **********.52 (прехвърлен в хода на процеса на друго лице), **********.53, **********.54, **********.55 (посочените обекти са отразени като собственост на ищеца и в изготвената таблица на присъствалите собственици, инкорпорирана в протокола от 04.10.2022г. на л. 39 – л. 41 от делото).

Наред с това се установява, че на 04.10.2022г. е проведено общо събрание на етажната собственост на собствениците на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор ********** по кадастралните регистри на гр. Обзор, местност ******, ПИ № ********, бл. ******** (протокол на л. 39 – л. 93 от делото).

Видно е, че събранието се провело при определен дневен ред по точки от 1 до 9, включващ отчет на управителя на ЕС, избор на управител, контрольор, приемане на решение за откриване на разплащателна сметка, обсъждане и приемане на бюджет на ЕС за сезон 2022/2023г., определяне реда за разпределение на разходите, определяне на финансова година, подаване на информация и предприемане на мерки срещу длъжници за 2021-2022г. Т.е. взети са решения, които принципно са от компетентност на общо събрание на етажна собственост по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 2, т. 3, т.