Решение № 182 от 08.07.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Смолян, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20255400500199 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 98/25.03.2025 г. по гр. д. № 77/2025 г. Смолянски районен съд е осъдил ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - СМОЛЯН да заплати на Т. Л. К. сумата от 3 857, 75 лева, неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за периода 14.02.2022 г. – 14.01.2025 г., ведно със законната лихва от 15.01.2025 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 664, 76 лева – обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за периода от 01.04.2022 г. – 14.01.2025 г.; ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по водене на делото в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение, а в полза на РС – Смолян ДТ в размер на 204, 31 лева, както и разноски за вещо лице в размер на 150 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - СМОЛЯН, с оплаквания, че е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Във въззивната жалба се сочи, че уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР за разглеждания период се съдържа на две нива – първо на законово, в чл. 187 ал. 1 и ал. 3 и чл. 179 от ЗМВР, и второ, на подзаконово ниво в Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г. за организацията и 1 разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от ЗМВР , отменена с ДВ бр. 51/01.07.2022 г. и последвалата я наредба от 22.07.2022 г.

Във въззивната жалба се прави позоваване на разпоредбите на чл.

187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР, като се сочи, че нормираният коефициент е 1, а не приетия за приложим от съда 1, 143, като коефициент 1 е намирал отражение и в цитираните наредби – чл. 21 ал. 3.

Твърди се, че съобразно така действащата специална правна уредба, нормалната продължителност на работното време за служителите на МВР през нощта е 8 часа, която по-голяма продължителност в сравнение с установената в чл. 140 от КТ е обусловена от основните функции на МВР, установени в ЗМВР, което оправда и обосновава и прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време, трудово възнаграждение и на други подобни на работниците и служителите по трудови правоотношение в КТ и в ЗМВР.

Твърди се в жалбата, че именно поради спецификата на работа на държавните служители – полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон – ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 2 и ал. 3; за тях са неприложими нормите на общото законодателство като ЗДСл и КТ; не е налице нито закон, нито акт на МС, с който се допуска преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143. Сочи се, че в този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Според жалбоподателя, тълкувателният акт е отчел, че в ЗМВР има редица механизми, които компенсират нощния труд.

Твърди се, че това тълкувателно решение е съобразено и с решение по дело С262/20 на СЕС.

Твърди се във въззивната жалба, че това разбиране, свързано с компенсаторните механизми в полза на полицейските служители в МВР, се доразвива понастоящем, в частност с драстичното увеличение на основното възнаграждение на служителите в МВР по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, считано от 01.01.2025 г. Твърди се, че прилагането на ЗМВР в точния му смисъл не третира дискриминационно служители в публичния сектор, не е в противоречие с правото на ЕС и практиката по тълкуването на чл. 20 и чл. 30 от Харната на основните права; твърди се, че прилагането на ЗМВР съответства на приетото в решение от 24.02.2022 г. по дело С-262/2020 г. и решение от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21, С-536/21, С-732/21 и С738/21 на СЕС, както и Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/23 на 2

СИС.

Прави се позоваване и на Решение № 123/02.04.2024 г. по гр. д. № 2332/2023 г. на ІV г.о., Решение № 282/09.05.2024 г. по гр. д. № 866/2023 г. на ІІІ г.о. и Решение № 276/08.05.2024 г. по гр. д. № 2330/2023 г. на ІІІ г.о. на ВКС.

С въззивната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение и се постанови отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани; претендират се разноски.

В срок е депозиран писмен отговор от ищецът, чрез пълномощник адв. М.О., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна.

В отговора се сочи, че сравнителният анализ на нормативната уредба на нощния и извънреден труд сочи, че ако регламентацията в ЗМВР е сравнима с регламентация в ЗДСл, то във всички случаи нормите, регламентиращи нощния труд в КТ защитават в по-висока степен правата на работниците и служителите , чиито трудови правоотношения се подчиняват на този закон, в сравнение с правата на служителите, чиито трудови правоотношения се подчиняват на ЗМВР. Сочи се, че освен ограничението на нощния труд до 7 часа, заплащането на същия на служителите по трудови правоотношения на нощния труд е по-висока от това на служителите на МВР.

Сочи се, че с последното изменение на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР нощният труд е фиксиран на 8 часа, което надвишава с 1 час ограничението на нощния труд според КТ, поради което частен охранител, работещ по трудов договор и извършващ сходна дейност, е третиран по-благоприятно от служителя на МВР; същото се отнася и за горските инспектори; единствената компенсаторна мярка за заплащането на нощния труд на служителите на МВР, съществувала в чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., не е възпроизведената в следващите наредби.

По-нататък в отговора се възразява на тезата, че с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други компенсаторни механизми. Твърди се, че тези механизми са дължими на посочените в самия закон основания, предвидени за тази категория служители, и не могат изрично да бъдат квалифицирани като закрилни мерки за нощен труд, поради което, с оглед указанията в решението на СЕС, следва да се приеме, че по ЗМВР не са предвидени допълнителни закрилни мерки, компенсиращи удълженото време за нощен труд; анализът на законовите разпоредби за придобивките сочи, че те се ползват от всички държавни служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, а не само от тези от тях, които полагат нощен труд; описаните придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни механизми“ и като „други мерки за защита“ по смисъла, посочен в т. 51 от решението СЕС – те не са насочени специално към полагащите нощен труд на смени държавни служители, нито пък се предоставят и съобразно продължителността на труда им през нощта и „не са свързани пряко с естеството на нощния труд“.

3

Сочи се, че размерите на минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка от КТ и Наредбата от 22.0 7.2022 г- се еднакви; по този начин полицаите и пожарникарите по чл. 142 ал. 1 т. 2 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд, имат придобивки, ползвани и от неработещите на смени и неполагащи нощен труд служители по същата т. 1, и дадени им не заради нощния труд, а заради особените им задачи по чл. 2 от ЗМВР.

Сочи се, че нито в ЗМВР, нито в мотивите за изменението му са посочени причини, които да обосновават необходимостта от завишаване на продължителността на полагания нощен труд и премахването на коефициент 1, 143 при приравняването на нощния към дневен труд, като при това мотивите да не са икономически и да са свързани с допустима от закона цел; остава без отговор въпроса на базата на какъв разумен критерий трудовите правоотношения на служителите на МВР касателно нощния труд са уредени по-неблагоприятно в сравнение с трудовите правоотношения, свързани със същия вид труд, полаган от частния охранител.

По-нататък в отговора се прави позоваване на Определение от 29.07.2024 г. на СЕС, в което се приема, че ако не е основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която националното право въвежда по отношение на различни категории работници в областта на нощния труд, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува правото във възможно най-висока степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба от правото на Съюза, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, което отговаря на преследваната с нея цел /в този смисъл Решение от 24.02.2022 г. дело С-262/20/. Сочи се, че СЕС приема, че чл. 12 б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО и чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не се допуска правна уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или насочени към работниците от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързано с допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна с тази цел; СЕС приема, че не се допуска прилагане на задължителна национална съдебна практика, ако прилагането й води до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий, поради което въззивният съд не следва да съобразява тълкуването, дадено в ТР № 1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г.

По-нататък в отговора се твърди, че през исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време, поради което 4 следва да се приложи общото правило на чл. 140 ал. 1 от КТ, в която връзка се твърди, че на практика, в рамките на специалния закон категория служители, чието работно време се отчита подневно и категорията служители, чието работно време се отчита сумарно, биват третирани различно, като работещите на смени са по-неблагоприятно третирани в сравнение с работещите на нормално работно време.

Твърди се, че при това положение нормата на чл. 187 ал. 1 изр. 2 от ЗМВР не следва да се прилага като противоречаща на чл. 12 и чл. 20 от Директива 2003/88 и чл. 20 и чл. 31 от Хартата на основните права, а за двете категории служители следва да се прилага чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ.

По-нататък в отговора се прави съпоставка при подневно и сумарно изчисляване на работното време, прави се позоваване на разпоредбите на чл. 9 ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, чл. 18 ал. 3 от НСОРЗ, чл. 9б ал. 1 и ал. 4 /в сила от 01.01.2018 г./ от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и чл. 26 ал. 1 от Наредба № 8121з776/29.07.2016 г.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение, ведно със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща процесуален представител. От пълномощникът главен юрисконсулт К.В. е депозирано писмено становище, с което се поддържа въззивната жалба.

За въззивавемия пълномощникът му адв. О. оспорва въззивната жалба.

Смолянски окръжен съд, след като взе предвид изложеното във въззивната жалба и в отговора и прецени доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а по същество съобрази следното.