Акт № 2471 от 09.11.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 2471

Сливен, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - Първи състав, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛЯ ИВАНОВА

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА канд № 20267220600596 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба срещу решение по АНД № 241 по описа на Районен съд – Нова Загора за 2026 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.

С Решение № 65/25.06.2026 г., постановено по АНД № 241/2026 г. на Районен съд – Нова Загора е потвърдено Наказателно постановление № 26-0306-000070/06.02.2026 г. на Началник група в РУ – Н. З. при ОД на МВР – Сливен, с което на Д. А. К., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]за нарушение по чл. 15 ал. 7 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 178Е от с.з. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51,13 евро (49,99 лева).

В касационната жалба, депозирана от пълномощник са изложени доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че съдът не е извършил дължимата проверка по законосъобразността на наказателното постановление, а е възпроизвел изцяло тезата на наказващия орган, както и не е извършил анализ на конкретно събраните по делото доказателства. Счита, че приложената материалноправна норма съдържа два кумулативни елемента, като единият е паркирането да е извън обозначените за това места. Съдът никъде не приел, че мястото представлява парк, градина или детска площадка, а осъдителният извод почивал на разширително тълкуване на нормата на чл. 15 ал. 7 от ЗДвП. Позовава се и на легалната дефиниция за „парк“ и „градина“, указана в ЗУТ, в който нормативен акт се правело разграничение между парковете, градините и уличното озеленяване като отделни самостоятелни категории озеленени площи. Уличната инфраструктура и предвиденото около нея озеленяване се определяли единствено с подробен устройствен план по чл. 108 от ЗУТ. Счита, че тревната ивица, разположена в обхвата на улицата, между платното за движение и тротоара представлява улично озеленяване, а не парк или градина. Прави извод, че не всяка зелена площ на територията на общината може да бъде обект на разглежданото административно нарушение. В случая липсвали доказателства за устройствения статут на мястото. Прави анализ на гласните доказателствени средства. Сочи като най-тежък порок на първоинстанционното решение недоказаност на авторството на деянието, както и наличие на вътрешно противоречие в АУАН и НП и алтернативно посочване на три различни изпълнителни деяния. Атакуваното решение не съдържало и анализ на приложения снимков материал, съдът не изложил и съображения защо не кредитира твърденията на защитата и не ги съпоставя с останалия доказателствен материал. Осъдителният извод на съда бил обоснован и върху доказателство, приобщено при неизяснени процесуални условия. Заявява още и малозначителност на деянието, която не била приложена от съда. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт, с претенция за разноски.

В съдебно заседание касационният жалбоподател Д. А. К., редовно призована, не се явява и не се представлява. В писмено становище, чрез пълномощник поддържа жалбата на посочените в същата отменителни основания, претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба Началник група в РУ – Н. З. при ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище моли съда да остави в сила обжалвания първоинстанционен акт.

Окръжна прокуратура – Сливен, редовно уведомена, не изпраща представител.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата се преценява от касационната инстанция като неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 27.11.2025 г. около 03:48 ч. при извършване на патрулно-постова дейност полицейски служители от състава на РУ – Н. З. установили лек автомобил Мерцедес МЛ 300 ЦДИ МАТИК с рег. № [рег. номер], паркиран в [населено място] по [улица]до дом **върху тревна площ. Върху предното стъкло на автомобила служителите на реда поставили Фиш за глоба сер. GT № 18525660, като същия собственикът на автомобила Д. А. К. депозирала възражение, в което заявила неправилност в посоченото правно основание чл. 186 от ЗДвП, с подробни съображения в тази насока. Заявила още, че живее на адреса [улица] пред входната врата на къщата има отворено пространство, което е бетонирано и процесното МПС е било паркирано именно там. Срещу собственика на автомобила Д. А. К. бил съставен АУАН сер. GA, № 5039163/14.01.2026 г., за това, че на посочената дата и място К. е паркирала личния си автомобил на тревна площ в населено място извън обозначените за това места, квалифицирано като нарушение на чл. 15 ал. 7 от ЗДвП, чийто текст бил възпроизведен в акта. При идентично описание въз основа на съставения акт било издадено процесното Наказателно постановление № 26-0306-000070/06.02.2026 г., с което за извършеното нарушение била ангажирана административнонаказателната отговорност на Д. А. К. с налагане на административно наказание по чл. 178Е от ЗДвП – глоба в размер на 51,13 евро.

За да потвърди наказателното постановление Районният съд е приел за доказано, че Д. К. е осъществила от обективна и от субективна страна нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП. Формирал е извод, според който деянието не може да бъде прието за маловажен случай на административно нарушение. Приел е, че не са налице основания за отмяна на наказателното постановление.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.

При постановяване на оспореното решение Районният съд е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, като с оглед изясняване на спора от фактическа страна допълнително е събрал такива от съответните компетентни органи. Районният съд е обсъдил доводите на страните, като е посочил установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящата инстанция, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. Поради това, настоящият касационен състав намира за необосновано твърдението за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – допуснати съществени процесуални нарушения.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства фактическата обстановка е била правилно установена. От същите се установява мястото на извършване на нарушението, изрично описано в първоначално издадения фиш, а в последствие в АУАН и в НП. С разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП е забранено преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. Въведена е обща забрана да се осъществява движение и паркиране на ППС в изброените видове площи в населените места - паркове, градини и детски площадки, общото между които е, че служат за игри, забавления, пешеходни разходки и отдих на възрастните и децата, както и за благоустрояване на населените места, в т.ч. на отделните имоти с площи заети от растителни и дървесни видове, каквито са парковете и градините. За осигуряване безопасност, възможност да осъществяват функциите си и да запазят вида и предназначението си, законодателят е разписал възможността в паркове, градини и детски площадки пътни превозни средства да преминават или да паркират само на обозначените за това места. Поради това в нарушение на забраната възведена с чл. 15, ал. 7 от ЗДвП е всяко МПС, което е паркирано в парк, градина или детска площадка в населено място, ако мястото не е изрично обозначено, че е място за паркиране на МПС.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове за нарушения по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая АУАН е редовно съставен и отразеното в него нарушение, изразяващо се в паркиране на МПС в тревна площ в населено място – [населено място] по [улица]до № 55, извън обозначените за това места, се подкрепя изцяло от показанията на разпитаните пред Районния съд свидетели – св. Н. – актосъставител и св. Д. – свидетел по АУАН и очевидец. И двамата са категорични, че автомобилът е бил паркиран на тревната площ, на тревата. Това се потвърждава и от представената по делото снимка направена при установяване на нарушението (л.56 от делото на РС – Нова Загора), на която се вижда, че автомобил с рег.№ [рег. номер] е паркиран върху площ покрита с трева. Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. До извод в противоположен смисъл не водят и представените към подаденото възражение срещу АУАН снимки (л.25-27 от делото на РС – Нова Загора), за които липсват данни кога са направени. Районният съд мотивирано е посочил кои доказателства кредитира, обсъждайки същите, поради което възраженията на касационния жалбоподател се преценяват като неоснователни.

Относно възражението за статута на мястото, където е бил паркиран автомобилът, следва да се посочи, че касационният жалбоподател е бил санкциониран не за паркиране в територия, която да е обособена като градски парк или градина, а за паркиране в градината – тревна площ на [улица]до **в [населено място]. Независимо от размера на тази градина, за която се установява, че е била покрита с трева, съгласно предвиденото с чл. 15, ал. 7 от ЗДвП, паркирането на МПС е забранено, след като не е била обозначена като място за паркиране на МПС. Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касационния жалбоподател, която е собственик на паркираното МПС и не е оспорила своевременно обстоятелството, че именно той е паркирал автомобила. Това се подкрепя и от данните, вписани в представените пред наказващия орган възражения. Тук следва да се отбележи, че в същите е заявено, че автомобилът е паркиран върху бетонирано пространство пред къщата, което твърдение се опровергава от представения пред районния съд снимков материал. Коментираният такъв е представен като фото изображение с придружително писмо рег. № 306000-14666/10.12.2025 г. и надлежно приобщен по доказателствата, противно на твърдяното в касационната жалба. Обстоятелството, че в откритото съдебно заседание, в което това доказателство е прието, жалбоподателят К. не е присъствала, нито е била представлявана, не може по никой начин да се квалифицира като съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е лишил страната от право на пълноценно участие в процеса, а твърдението в касационната жалба, че от мотивите на съда не ставало ясно дали това доказателство е било прочетено и приобщено по реда на чл. 284 от НПК не намира правна логика, доколкото писмените доказателства се приобщават в хода на съдебното дирене, както законосъобразно е сторено в случая – с протоколно определение в откритото съдебно заседание, проведено на 25.06.2026 г.

Първоинстанционният съд правилно и обосновано е приел, че случаят не следва да се квалифицира като маловажен. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, които да са накърнили правото на защита на санкционираното лице. АУАН е съставен, съответно НП е издадено от компетентно лице, съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР. Нарушението е описано по начин лицето да може да разбере за кое деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Описанието на нарушението е ясно, пълно и точно както словесно, така и при посочване на правната квалификация на нарушението. Правилно е приложена и санкционната разпоредба, като наложеното административно наказание съответства по вид и размер на предвиденото със същата.

Разпечатката съдържа 27 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a635544-e37e-4e52-b164-dc593ed9f29b