Решение № 4320 от 30.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4320 гр. София, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110209713 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2от ЗПК вр. глава III, раздел V от

ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 119 от 05.06.2024 г., издадено от А.Т.С. – за Председател на Комисията за противодействие на корупцията /КПК/, с което на основание основание чл.

53 от ЗАНН и чл. 1 15 от ЗКП, за нарушение на чл. 53, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП, на С. С. С., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.

Недоволен от НП е останал санкционираният субект, който го обжалва в срок. В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В подкрепа на това сочи, че нарушението е първо по ред, че все пак, макар и след изтичане на срока за подаване на декларацията, същият е изпълнил добросъвестно задължението си. От субективна страна твърди, че не е знаел за това му задължение и, че не е бил информиран за това от съответното длъжностно лице.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна се представлява в съдебното заседание от юрисконсулт Р., която моли в пледоарията си по същество съдът да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима.

На 23.02.2024 г. била направена проверка в дирекция „Публичен регистър“ на КПК относно получените и вписаните в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължение по ЗПК да подадат декларации за имущество и интереси. При проверката било установено, че С. С. С. не е подал в законоустановения срок декларация по образец на осн. чл. 52, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Било установено, че жалбоподателят е освободен като общински съветник в Общински съвет – Несебър, считано от 09.11.2023г., от когато е възникнало задължението му да декларира в три месечен срок имуществото и интересите си /от 09.11.2023г. – до 11.12.2023г. – първият 1 работен ден, следващ 09.12.2023г./. Процесното задължение било изпълнено със закъснение от три месеца и 18 дни, като декларацията е регистрирана в КПК с вх. № Ф2881/29.02.2024г.

При установяването на тези обстоятелства, М. Т. съставила АУАН на жалбоподателя С., който му бил връчен срещу подпис на 08.03.2024 г.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление (НП) № 119 от 05.06.2024 г., издадено от А.С – за Председател на Комисията за противодействие на /КПК/, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 173, ал. 1 и чл. 177, ал. 1 от ЗКП, за нарушение на чл. 53, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗКП, на С. С. С., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали: показанията на свидетеля М. Т. и на писмените доказателства по делото, приети и прочетени по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът кредитира в цялост цитираната доказателствена съвкупност, намирайки гласните и писмени доказателствени източници за безпротиворечиви и допринасящи за правилното изясняване на фактическата обстановка.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.

Съдът намира, че безспорно е доказано, че е налице извършено нарушение от жалбоподателя.

Това се доказва от всички доказателства по делото и не се оспорва от самия жалбоподател.

Относно възражението на жалбоподателя, че случаят е маловажен, съдът намира, че независимо, че в крайна сметка жалбоподателят, макар и извън срок е подал декларацията, с оглед естеството на допуснатото нарушение са застрашени обществените отношения, свързани с обезпечаване прозрачността в публичната сфера относно имуществото и интересите на лицата, заемащи висши публични длъжности.

Нарушението е формално и представлява типична проявна форма на нарушение по чл. 53, ал. 1, т. 3 вр. чл.

49, ал. 1, т. 2 от ЗКП. Поради това настоящият съдебен състав счита, че в случая нормата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.

Размерът на наложената имуществена санкция е определен в законовия минимум и не се явява несправедлив.

Съдът намира, че нарушението е извършено с пряк умисъл, като не може да бъде възприето виждането на жалбоподателя, че не е знаел за това си задължение и е следвало да бъде надлежно информиран за него от трето лице. Жалбоподателят като общински съветник не еднократно е подавал декларации за имущество и интереси. Задълженията за деклариране на имущество и интереси на лицата, заемащи висши публични длъжности, са ясно и изчерпателно дефинирани в ЗПК, като сроковете за това са императивни. Непознаването, незнанието и неполагането на необходимите грижи по реда на Закона не освобождава от отговорност нарушителя.

Водим от всичко, изложено по-горе, съдът прие, че обжалваното Наказателното постановление е правилно, законосъобразно и при справедлив размер на наложеното с него административно наказание, поради което НП следва да се потвърди изцяло.

Според чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното НП (т. е. КПК) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава Наказателното постановление и по време на съдебните прения пред СРС – 7 състав процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Когато страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на КПК следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на правната помощ . В чл. 27е от Наредбата за 2 заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН /каквото е настоящото/ може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело е имало едно открито съдебно заседание с участието на юрк. Р.. С депозирането на писмени бележки по делото са проявени процесуални усилия от юрк. Р. да защити тезата на административно – наказващия орган по конкретния правен спор.

Поради това, но и доколкото казусът не се отличават с фактическа и/или правна сложност, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на КПК юрисконсултско възнаграждение в размер около средния, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ , т. е. 1 00 (сто) лева. Така мотивиран, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № НП-119 от 05.06.2024 г., издадено от А нтон Томов Славчев – за Председател на Комисия за противодействие на корупцията, с което на основание чл.

24, ал. 1, чл. 53, вр. чл. 27 от ЗАНН и чл. 115 от ЗПК, на С. С. С., ЕГН ********** е наложена "глоба" в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК .

ОСЪЖДА С. С. С., ЕГН ********** да заплати на Комисията за противодействие на корупцията сумата от 100 (сто ) лева за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд София град с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3