Протокол № 948 от 22.06.2026, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 948 гр. Варна, 22.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседА.е на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Геновева Илиева при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Геновева Илиева Въззивно гражданско дело № 20263100500539 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:34 часа се явиха:

При спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:

Въззивникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Въззивникът „ДУДО СТРОЙ“ ЕООД е редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

С Ъ Д Ъ Т докладва постъпила молба вх. № 19839/17.06.2026г. от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, чрез процесуален представител адв. Х. И., с която моли да бъде даден ход на делото в негово отсъствие.

Заявява, че поддържа въззивната жалба, както и отговора на въззивната жалба.

Няма възражения по проекта за доклад. Няма да сочи доказателства и няма доказателствени искА.я.

Представя списък на извършените разноски по чл. 80 ГПК.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна.

По същество моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено като неправилно обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон.

В този момент в залата се явява адв. П. М. – процесуален представител на „Дудо Строй“ ЕООД.

1

СЪДЪТ предявява на процесуалния представител на „Дудо Стой“ ЕООД докладваната молба вх. № 19839/17.06.2026г.

АДВ. М.: Запознат съм с молбата. Няма пречки. Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на стрА.те, не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседА.е, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основА.е чл. 268, ал. 1 от ГПК ДОКЛАДВА постъпилите въззивни жалби, съобразно постановеното в разпоредително заседА.е Определение № 2958/10.06.2026 година.

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Образувано е по подадени въззивни жалби, както следва:

1./ въззивна жалба, депозирана от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД срещу решение № 4317/01.12.2025г., постановено по гр.д. № 6306/2024г. по описа на Районен съд Варна, в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на „ДУДО СТРОЙ“ ЕООД сумата от 23 870, 06 лв., представляваща разлика между заплатената от ищеца цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и дължима цена за услуга „пренос средно напрежение“ за периода от 01.12.2019г. до 29.02.2024г. за обект с абонатен № 22034002, находящ се в гр. Попово, поземлен имот с идентификатор № 57649.5033216, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 59 ЗЗД.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закона, съдопроизводствените правила и необоснованост.

Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на претенцията по чл. 59 ЗЗД, както и присъждане на разноски.

Твърди се, че изводът на съда относно обедняването на ищцовото дружество, е необоснован, тъй като „ДУДО СТРОЙ“ ЕООД, нито е изгубил имуществена облага, нито е пропуснал да увеличи патримониума си, предвид отсъствие на законова възможност да използва енергийния обект без издадена му лицензия за извършване на пренос, разпределение, преобразуване и доставка на електрическа енергия. Не се установява по делото ищецът да е извършвал разходи във връзка със запазването и поддържането на 2 енергийните обекти. Доколкото ищецът сам е декларирал, че обектът е присъединен към мрежата на ниво „ниско напрежение“, а СТИ измерва електроенергия, съобразно присъединяването на обекта на ниво „ниско напрежение“, то той дължи съответната цена за мрежови услуги на крайния снабдител, на осн. чл. 28, ал. 1 ПТЕЕ, а след 01.05.2023г. на съответния търговец или доставчик от последна инстанция, а съгласно ал. 2. Те от своя страна заплащат дължимите суми за мрежови услуги на мрежовия оператор.

Необоснован е и изводът на съда, че е неправилно определено мястото на присъединяване на клиента към електроразпределителната мрежа.

Насрещната по жалбата страна - „ДУДО СТРОЙ“ ЕООД, е депозирала писмен отговор, в който моли атакуваното решение да бъде потвърдено.

Твърди се, че трафопостът е собствен на ищцовото дружество, а не на енергийното предприятие, поради което не дължи такса пренос „ниско напрежение“, а платеното подлежи на връщане. Съгласно изслушаното заключение по неоспорената комплексна експертиза категорично се установява, че обектът е присъединен на ниво средно напрежение. Затова депозирането на декларация от законния представител на дружеството за присъединяване на ниво ниско напрежение е ирелевантно. Неправилното позициониране на измервателния уред не може да обоснове извод за заплащане на такса пренос „ниско напрежение“, защото решаващо е поведението на оператора на мрежата, а не на потребителя. Отделно от изложеното, цитираната от въззивника норма на чл. 39, ал. 2 ПИККЕ има отношение към мястото на измерване на електроенергията, а не към мястото на присъединяване.

Електроразпределителното дружество доставя електроенергия до ниво средно напрежение, а посредством трафопоста и съоръженията в него, „ДУДО СТРОЙ“ ЕООД преобразува доставената електроенергия на ниво „ниско напрежение.“

2./ въззивна жалба от „ДУДО СТРОЙ“ ЕООД срещу решението, в частта, с която са отхвърлени предявените, в условие на евентуалност, искове по чл.

55, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, с които претенциите на дружеството за връщане на сумата от 24 726, 86 лв., представляваща разлика между заплатената от ищеца цена за услуга „пренос ниско напрежение“ и дължима цена за услуга „пренос средно напрежение“ за периода от 01.12.2019г. до 29.02.2024г. за обект с абонатен № 22034002, находящ се в гр. Попово, поземлен имот с идентификатор № 57649.5033216, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.05.2024г. до окончателното изплащане на задължението при начална липса на основА.е и на неосъществено основА.е, са отхвърлени, както и в частта, с която претенцията по чл. 59 ЗЗД е отхвърлена за разликата над присъдената сума от 23 870, 06 лв. до претендираната от 24 726, 86 лв., ведно със законната лихва до окончателното й изплащане.

В жалбата се поддържа неправилност на решението, поради необоснованост на извода, че „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, не е 3 пасивно – материално легитимиран, тъй като недължимо платените суми са получени от „ЕНЕРГО – ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕАД.

Транспортирането на електроенергия е ангажимент единствено на ответника, който е овластен от закона да получи плащане, а извършването му изрично е изключено от обхвата на договора с доставчика на движимата вещ. С получената сума е увеличено имуществото на енергийното предприятие, макар и опосредено от ЕПЕУ, видно от разписаното в чл. 29 ПТЕЕ.

Евентуално, ищецът има право да търси сумата на неосъществено основА.е.

Решението, в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 59 ЗЗД, за разликата над присъдената сума до претендираната, е неправилно, тъй като съдът е взел предвид хипотетичната възможност от 5 % загуби при преобразуването, което е теоретично статистическо предположението и не почива на конкретно установени факти. Дори и такава загуба да е налице, то тя следва да бъде отнесена към технологични загуби, които подлежат на възстановяване като ценообразуващ елемент в решенията на КЕВР относно цените на електроенергията.

Насрещната по жалбата страна - „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, е депозирала писмен отговор, в който моли атакуваното решение да бъде потвърдено, считайки, че искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е недопустим, евентуално неоснователен, както и този по чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

Във въззивната жалба и отговора няма направени доказателствени искА.я.

АДВ. М.: Поддържам така депозираната въззивната жалба. Оспорвам съответно въззивната жалба на насрещната страна. Нямаме възражения по проектодоклада.

С оглед изразеното становище на стрА.те, СЪДЪТ намира, че следва да бъде обявен за окончателен проектодоклада по делото, така както е обективиран в Определение № 2958/10.06.2026 година, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА за окончателен проектодоклада по делото, обективиран в Определение № 2958/10.06.2026 година.

АДВ. М.: Нямаме други доказателствени искА.я. Представяме списък на разноски по чл. 80 ГПК, ведно с доказателства.

СЪДЪТ счете делото за изяснено, поради което

4

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗА.Я

АДВ. М.: Срещу всяко едно от възраженията, които са изложени в насрещната жалба на „ЕРП – Север“ съм изложил подробни насрещни аргументи, които моля да съобразите при постановяване на Вашия съдебен акт.

Собствеността върху процесния трафопост е безспорна, което дефинира и грА.цата на собственост и пределите на облигационните отношения между стрА.те. Съответно вещото лице по делото категорично потвърди, че присъединяването е на средно напрежение, както и че така описаната схема на свързване ЕРП не извършва и не предоставя услугата „пренос ниско напрежение“. Заплащането на всяка услуга се предпоставя от нейното извършване, независимо дали е договорена или не. В настоящия случай тя не се предоставя, поради което не се дължи възнаграждение за същата.

По отношение само на пасивната легитимация, която е основен спорен въпрос по делото освен аргументите, които съм изложил, моля да обърнете внимА.е, че следва да се прави разгрА.чение между адресат на плащането и способ на плащането. Адресат на плащането е титуляра на вземането.

Съответно способът е дали се извършва пряко на този титуляр или е опосреден. Затова в случая не става дума за плащане в полза на „Енерго-Про Енергийни услуги“, а чрез „Енерго-Про Енергийни услуги“. Съответно, когато престациите са се извършили на представител на титуляра, по силата на чл. 36, ал.2 ЗЗД правните последици настъпват директно за представляваното лице.

Самият израз употребен в правилата за търговия с електрическа енергия „събира и заплаща“, категорично сочи, че търговецът действа от името и за сметка на енергийното дружество и то е отговорното по чл.55 от ЗЗД лице.

И също така другата съществена разлика, когато трябва да се прави разглеждане и на иск за неоснователно обогатяване е тази, между плащането като фактическо действие и като такова с правно значение. Съответно от термина „получаване“ в редакцията на чл.55 ЗЗД се има предвид не чисто фактическото действие по предаване на сумите, а правната промяна, която настъпва в правната сфера на съответния субект. ЕРП не оспорват, че финално са получили въпросните плащА.я, че са постъпили в техния патримониум, поради което обстоятелството, дали е станало пряко или опосредено е ирелевантно и именно то отговаря по чл. 55 от ЗЗД за връщането.

Тъкмо това е възприето и в посоченото от нас произнасяне на ВКС по т.д. № 1658/25г., с което считаме, че въпросът за легитимацията е решен окончателно.

Но дори и да не се възприеме тезата за пряко представителство, налице 5 е най-малкото косвено такова, като по силата на 292, ал.2, изр. 2 се смята, че във вътрешните отношение между стрА.те, това е вземане конкретно на разпределителното дружество. В крайна сметка търговецът-координатор само администрира претенциите на оператора на мрежата и съответно няма как да бъде натоварван процесуално и финансово да отговаря за негови действия, върху които той не може да влияе и които защитават чужди финансови интереси.