Решение № 98 от 08.06.2015, Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е

№ град Свиленград,

08.06.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ състав, в публичното си съдебно заседание на първи юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело №69 по описа на Съда за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.242, вр.чл.128, т.2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение, чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неползван платен годишен отпуск и чл.221, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ.

Производството е образувано по Искова молба на Ж.Я.Г. с

ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: град

Свиленград, бул.”България” №59, област Хасково, чрез адвокат В.Х., против „Пътно поддържане-Свиленград” ЕООД с ЕИК 126528422 със седалище и адрес на управление: град Свиленград, бул.”България” №193, област Хасково, представлявано от управителя Тенчо Пасков Пасков.

В Исковата молба ищецът Ж.Я.Г. твърди, че е работела в ответното дружество по Трудов договор от 11 година на длъжност „Счетоводител касиер, личен състав (ЛС) и ТРЗ”. Поради забавяне изплащането на трудовите й възнаграждения прекратила едностранно трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 24.09.2012 година като до датата на завеждане на настоящото дело ответникът не й бил изплатил част от дължимото трудово възнаграждение за процесния период, обезщетение за част от неползван платен годишен отпуск за процесния период и обезщетението за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ.

.

От Съда се иска да осъди ответното дружество да заплати на ищеца Ж.Г. 1/ неизплатената част от работните й заплати за 2012 година в общ размер на 1 800 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград (17.02.2015 година) до изплащане на сумата; 2/ обезщетение за част от неползвания платен отпуск за 13 дни за 2012 година в размер на 457 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград (17.02.2015 година) до изплащане на сумата и 3/ обезщетението при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ в размер на 773.64 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград (17.02.2015 година) до изплащане на сумата.

Претендират се и разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В едномесечния срок по чл.131 от ГПК не е постъпил

Отговор на исковата молба от ответното дружество.

В съдебно заседание, проведено на 27.04.2015 година е допуснато изменение на исковете като искът по чл.242, вр.чл.128, т.2 от КТ е намален от 1 800 лв. на 1 038.65 лв., искът по чл.224, ал.1 от КТ е увеличен от 457 лв. на 485.86 лв. и искът по чл.221, ал.1, вр.чл.327, ал.1, т.2 от КТ е увеличен от 773.64 на 859.60 лв.

В съдебно заседание ищецът Ж.Я.Г., редовно призована, респ.уведомена, не се явява. Чрез процесуалния си представител - адвокат В.Х. поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, респ.уведомено, не изпраща представител.

След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото и се установява от приложеното в кориците на делото заверено копие на Трудова книжка №62, че страните са били обвързани в безсрочно трудово правоотношение като ищецът Ж.Г. последно е била назначена в ответното дружество на длъжност „Счетоводител-касиер, ЛС и ТРЗ”. Ищецът Я. е работила в ответното дружество от 01.02.2001 година.

Трудовото й правоотношение е било прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 23.09.2012 година.

Видно от допуснатата и изслушаната в съдебно заседание Съдебносчетоводна експертиза, става ясно че вещото лице е посетило ответното дружество, от което е получило обобщена информация (рекапитулации) за неплатените суми. Фишове за работна заплата на ищеца Г. не са били представени на вещото лице поради преустановяване на работата на ответника-работодател. Вещото лице е установило, че ищецът Г. не ползвала 13 дни отпуск за 2012 година като обезщетението за това е начислено, но не е изплатено. Видно от представените му рекапитулации на Ведомостите за работна заплата вещото лице е установило, че неплатените трудови възнаграждения на ищеца Г. за месеците юли, август и септември 2012 година са в общ размер на 1 324.96 лв. брутно и 1 038.65 лв. чисто (нетно); неползван платен годишен отпуск - 485.86 лв. брутно и 437.27 лв. чисто и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ – 859.60 лв. брутно и 773.64 лв. чисто. В съдебно заседание вещото лице О.Н.Б. поддържа заключението си като допълва, че трудовото правоотношение на ищеца е безсрочно.

Приложена е

Справка от Търговския регистър относно актуалното състояние на ответното дружество.

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, Съдът достигна до следните правни изводи:

Между страните е съществувало валидно трудово правоотношение. Ищецът Ж.Я.Г. е работела в ответното дружество по безсрочен Трудов договор на длъжност „Счетоводител-касиер, ЛС и ТРЗ”, с което ответникът е придобил качеството на работодател – страна в индивидуалното трудово правоотношение.

Последното води до извод, че „Пътно поддържане-Свиленград” ЕООД е надлежна страна по делото.

В тежест на ищеца е да докаже прекратяването на трудовото правоотношение и основанието му; размера на полученото брутно трудово възнаграждение (БТВ) за последния календарен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, през който е работил през всички работни дни съгласно чл.228 от КТ; че е полагал труд през процесните месеци и левовата му равностойност; размера на неползвания платен годишен отпуск и левовата му равностойност; както и размера на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ. Като отрицателен факт не подлежат на доказване от работника обстоятелствата, че възнаграждението за положения труд и обезщетенията по чл.224 и по чл.221 от КТ не са му изплатени от работодателя. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване като опровергае твърденията на ищеца и докаже, че е платил дължимите суми, касаещи трудово възнаграждение, обезщетение за неползван платен годишен отпуск и обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. В този смисъл е и изнесения по делото Доклад.

Първият предявен иск с правно основание чл.242, вр.чл.128, т.2 от КТ за заплащане на трудови възнаграждения, Районен съд - Свиленград намира за основателен и доказан в пълния му предявен размер от 1 038.65 лв.

Както вече бе посочено между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, което от 23.09.2012 година е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Предвид на това, Съдът намира, че ответното дружество не е изпълнило едно от основните си задължения като работодател, предвидено в Глава шеста „Основни задължения на страните по трудовото правоотношение” от КТ, а именно да изплати на ищеца Г. полагащите й се трудови възнаграждения за положения от нея труд. Видно от заключението на вещото лице Б., което Съдът в настоящия си състав изцяло кредитира като добросъвестно и компетентно изготвено, прието без възражения от страните, настоящият съдебен състав счита че размерът на неизплатените на ищеца заплати за месец юли, август и септември 2012 година е в общ размер на 1 038.65 лв., която сума представлява нетната (чистата) такава за получаване.

Ответната страна не ангажира доказателства, установяващи заплащането в цялост на трудово възнаграждение, върху която пада и доказателствената тежест за установяване на тези факти съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, тъй като в тежест на всяка страна е да докаже изгодните за себе си факти и обстоятелства по делото. Предвид факта, че ответникът не доказа изпълнението на това свое задължение за заплащане на дължимите се трудови възнаграждения на ищеца в общ размер на 1 038.65 лв. (чисто) следва да бъде осъден да заплати дължимата сума, ведно със законната лихва, на която има право ищеца съгласно чл.86 от ЗЗД и предвид направеното искане в тази насока, считано от предявяване на иска на 17.02.2015 година до окончателното плащане на сумата.

Вторият предявен иск с правно основание чл.224, ал.1 от КТ за заплащане обезщетение за неползван платен годишен отпуск, Районен съд - Свиленград намира за основателен и доказан в предявения размер от 485.85 лв.

Видно от заключението на вещото лице Б., което както вече бе посочено Съдът кредитира, на ищеца е следвало да се изплати и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 от КТ за 13 дни за 2012 година.

Във всеки случай на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. По делото не се представиха доказателства ищеца да е използвал полагащия му се годишен отпуск или на същия да е изплатено дължимо обезщетение за 13 дни неползван платен годишен отпуск. Предвид изложеното Съдът намира, че искът следва да се уважи в пълния му предявен размер от 485.86 лв. (бруто).

Предвид факта, че ответникът не доказа изпълнението на това свое задължение за заплащане на дължимото обезщетение за неползван платен отпуск в размер на 485.86 лв. следва да бъде осъден да заплати дължимата сума, ведно със законната лихва, на която има право ищеца съгласно чл.86 от ЗЗД и предвид направеното искане в тази насока, считано от предявяване на иска на 17.02.2015 година до окончателното плащане на сумата.

Третият предявен иск с правно основание чл.221, ал.1 от КТ за заплащане обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, Районен съд - Свиленград намира за основателен и доказан в предявения размер от 859.60 лв.

Безспорно се установи по делото, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 23.09.2012 година поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение от страна на работодателя. Законодателят е предвидил право на всяка от страните да прекрати без предизвестие трудовото правоотношение при виновно поведение на другата страна. При това виновната страна дължи на другата парично обезщетение. Работникът или служителят има право на обезщетение в три случая на виновно спрямо него поведение на работодателя (при прекратяване на Трудовия договор на основание чл.327, ал.1, т.2, т.3 и т.3а от КТ). Обезщетението се определя на базата на БТВ за месеца, през който е работил през всички работни дни съгласно чл.228 от КТ.

Предназначението на това обезщетение е да компенсира претърпените от работника или служителя вреди. Съгласно чл.221, ал.1 от КТ на работника се дължи обезщетение в размер на БТВ за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение, каквото безспорно е настоящото. По делото не се представиха доказателства относно срока на предизвестието поради което Съдът приема че е 30 календарни дни съгласно чл.326, ал.2 от КТ. Вещото лице, чието заключение Съдът кредитира както вече бе посочено по-горе в настоящото изложение, установи, че конкретния размер на дължимото обезщетение е 859.60 лв. (бруто), за което ответникът не ангажира доказателства да е изплатил на ищеца, а само че е начислил.

Предвид факта, че ответникът не доказа изпълнението на това свое задължение за заплащане на дължимото обезщетение в размер на 859.60 лв. следва да бъде осъден да заплати дължимата сума, ведно със законната лихва, на която има право ищеца съгласно чл.86 от ЗЗД и предвид направеното искане в тази насока, считано от предявяване на иска на 17.02.2015 година до окончателното плащане на сумата.

По разноските и държавните такси: