Акт № 2665 от 09.11.2026, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- 691/2026
- Подписан
- 09.11.2026
- В сила
- 09.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 4 и т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 150 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 151 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 145, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, т. 1, б. "з" · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5, изр. второ · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 8, ал. 3 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
РЕШЕНИЕ
№ 2665
Перник, 09.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - V състав, в съдебно заседание на пети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия КИРИЛ ЧАКЪРОВ административно дело № 20267160700691 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на И. С. И., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. *, ап. ***, съдебен адрес: [населено място], [улица], офис ***срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM**** от 12.08.2026г., издадена от командир отделение към СДВР – ***, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, подбуква „гг“ от ЗДвП, на настоящия жалбоподател е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на заповедта. Твърди, че не е собственик на управлявания автомобил, не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията и не е знаел за него. Поддържа, че органът е възпроизвел констатациите в АУАН, без да изясни обстоятелствата, при които автомобилът му е предоставен и без да извърши индивидуална преценка относно предпоставките за прилагане на мярката. Сочи несъответствие с целта на закона и нарушение на принципа на съразмерност, тъй като след изземването на табелите управлението на конкретното МПС е преустановено, а отнемането на СУМПС засяга възможността му да управлява всяко МПС. Иска отмяна на заповедта и присъждане на разноските.
В проведеното на 05.11.2026 г. открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К. С.. С молба вх. рег. № 3537 от 21.10.2026 г. жалбоподателят заявява, че е оттеглил пълномощното на адв. Н. Н.. Адв. С. поддържа жалбата и сочи, че жалбоподателят работи в дружеството, придобило прицесното МПС и го управлява като служебен автомобил, без да знае, дали собственикът е изпълнил задължението си да го регистрира. Заявява, че в кратък срок след установяване на нарушението МПС е регистрирано по надлежния ред. По изложените съображения иска отмяна на заповедта и разноски по представен списък.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмени бележки вх. рег. № 3722 от 02.11.2026 г., представени от гл. юрисконсулт Б. С., оспорва жалбата и моли тя да бъде отхвърлена. Поддържа, че органът е действал при обвързана компетентност, мярката има превантивна цел и е съразмерна на извършеното. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност относно претенцията за адвокатски хонорар на насрещната страна.
Административен съд – П****, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, съставляващи административната преписка по издаване на оспорения административен акт, както и приобщените в хода и до приключване на съдебното дирене писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С АУАН серия GA №****от 12.08.2026 г., съставен от С. Г. К., командир на отделение в **** при СДВР, в присъствието на двама свидетели, е прието за установено, че на 12.08.2026 г. около 08:19 ч. в [населено място], [жк], по б***. „** П*** Д**“, в посока от [улица]към [улица], И. С. И. управлява лек автомобил „О** ****“, рег. № [рег. номер], собственост на С. Ц. Д.. При проверката пред № ** на булеварда е установено, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на 28.07.2026 г., на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. С АУАН са иззети двата броя табели с рег. № [рег. номер], СУМПС [номер] и СРМПС № *****. АУАН е подписан от И. на 12.08.2026 г., без възражения и на същата дата е получил препис от акта.
Въз основа на цитирания АУАН, със ЗППАМ № GPAM-**** от 12.08.2026 г., предмет на настоящия съдебен контрол, С. Г. К., командир на отделение в**** при СДВР, прилага спрямо И. С. И. ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. Като правно основание в оспорената заповед е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП, а като фактическо основание и нарушена разпоредба е описано, изложеното в АУАН. Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на дата 12.08.2026 г. Жалбата срещу оспорения акт е изпратена чрез лицензиран пощенски оператор до съда на дата 26.08.2026 г.
По делото са представени още: Заповед №*** от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на службите за контрол по ЗДвП и длъжностните лица от МВР, осъществяващи дейности по закона; Заповед № **** от 14.10.2025 г. на директора на СДВР за оправомощаване на полицейски органи от районните управления да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП; Удостоверение № **** от 26.10.2026 г. на отдел „Човешки ресурси“ при СДВР, съгласно което С. Г. К. е назначен на длъжност командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 0***при СДВР и продължава да изпълнява длъжността; Справка за собствеността и регистрационна история на лек автомобил „О**** рег. № [рег. номер], рама *****, от които се установява, че като собственик е вписан С. Ц. Д., а към дата 26.05.2026 г. същият е продал автомобила на „А******“ Е*****съгласно договор за покупко-продажба регистриран служебно в системата на КАТ. Установява се още, че след придобиването на МПС, дружеството не е извършило пререгистрацията на автомобила на свое име и на дата 28.07.2026 г. в 18:31 ч., в справката е отбелязано служебно прекратяване на регистрацията на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, поради неизпълнение на това задължение.
По делото е приложено също писмено сведение от 12.08.2026 г., на жалбоподателя, в което същият сочи, че автомобилът „О*****“, рег. № [рег. номер], му е предоставен за ползване от колега и, не е знаел, че регистрацията му е прекратена, както и Свидетелство за регистрация на МПС, част I, № ****издадено на 14.10.2026 г. за лек автомобил „О*****, рег. № [рег. номер], с рама ***** в което като собственик вече е вписано „А****“ Е****. Съвпадението на номера на рамата с посочения в регистрационната справка установява, че свидетелството се отнася за същия автомобил, който към датата на проверката е бил с рег. № [рег. номер]. Документът удостоверява последваща регистрация на името на дружеството към 14.10.2026 г., след издаването на оспорената заповед на дата 12.08.2026 г.
С оглед така установеното от фактическа страна Административен съд – П****, при преценка допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт по наведените с жалбата основания и в рамките на правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, което се установява от датата на връчване на оспорения акт – 12.08.2026 г., съответно датата на изпращане на жалбата, чрез лицензиран пощенски оператор, до съда - 26.08.2026 г. Същата изхожда от страна с правен интерес, насочена е срещу подлежащ на съдебно оспорване акт и отговаря на изискванията по чл. 150 и чл. 151 от АПК. Жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:
Оспореният акт е издаден от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП мерките по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол или от оправомощени от тях длъжностни лица. Представените заповеди № *****02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и № ****/14.10.2025 г. на директора на СДВР установяват оправомощаването на жалбоподателя съобразено със заеманата от него длъжност - удостоверение № ****от 26.10.2026 г. на отдел „Човешки ресурси“ при СДВР. Не е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 1 АПК.
Спазена е установената писмена форма. Заповедта съдържа посочване адресат, издател, АУАН, възприетите факти за управлението и регистрацията на МПС, правната норма и разпоредената мярка. Следователно същата не е лишена от мотиви. Дали тези факти са достатъчни да обосноват правния извод за наличие на предпоставките спрямо конкретния водач, е предмет на преценка относно приложението на материалния закон. Не се установява самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 2 АПК.
При провеждане на административното производство органът е събрал данните за регистрационния статус на автомобила и е съставил АУАН, но не е изяснил обстоятелствата, при които автомобилът е предоставен на жалбоподателя, нито дали той е бил информиран за служебното прекратяване на регистрацията преди проверката. Тези въпроси са останали неизследвани, въпреки даденото от водача на 12.08.2026 г. сведение, че не е знаел за прекратяването. По този начин не са изяснени всички относими към случая факти съобразно разпоредбата на чл. 35 АПК. В конкретния случай това нарушение на административнопроизводствените правила не обуславя самостоятелно отмяна на заповедта, то обаче рефлектира върху извода на органа за наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на мярката спрямо този водач, а оттам и върху съответствието на заповедта с целта на закона.
По отношение на съответствието на акта с материалноправните разпоредби и целта на закона съдът съобрази следното:
Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“, подб. „гг“ ЗДвП допуска временно отнемане на СУМПС на водач, който при управление на МПС е извършил нарушение по закона, за което е предвидено лишаване от право да управлява – до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца за нарушенията по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Мярката има превантивна и преустановителна функция. Производството по нейното прилагане не решава окончателно въпроса за административнонаказателната отговорност и не замества производството по ЗАНН. Съдът обаче проверява, дали посочените в заповедта факти обосновават предвидената в закона предпоставка спрямо адресата на мярката.
Приложената по делото справка за процесния автомобил и АУАН установяват, че жалбоподателят е управлявал същият на 12.08.2026 г., към който момент регистрацията на МПС е била служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Прекратяването е последица от това, че приобретателят „А****“ Е*** не е регистрирало придобития автомобил в КАТ. Това задължение е на дружеството, а не на И., който е управлявал предоставен му чужд автомобил. Посоченото прекратяване не се установява чрез външен белег, тъй като автомобилът е бил с поставени регистрационни табели, иззети едва при проверката. Нито АУАН, нито заповедта, нито справката за МПС, сочат обстоятелство, от което може да се заключи, че водачът е знаел за дерегистрацията преди управлението. Напротив, в сведението си от същия ден жалбоподателят ясно заявява, че не е знаел.
За да се приеме, че именно водачът е извършил посоченото нарушение, не е достатъчно да се приравни неговото положение с това на собственика, чието бездействие е обусловило прекратяването. Не се презумира, че всяко лице, на което е предоставено чуждо МПС с табели и документи, знае за невидимо отбелязване в регистъра. По делото липсват данни за съобщаване, признание, предходна проверка или друго конкретно обстоятелство, което да свързва жалбоподателят с информацията за прекратяването. Изразът „нямам възражения“ при подписване на АУАН, отразява процесуалното му изявление след проверката и не доказва знание преди управлението. При тази доказателствена основа, съдът счита, че органът не е установил достатъчно индивидуалната предпоставка за прилагане на ПАМ спрямо И..
Съдът съобразява, че в практиката се застъпва и разбиране, според което за ПАМ е достатъчно обективно установяване на управлението и прекратената регистрация, а въпросът за знанието се отнася единствено до административнонаказателното производство. Настоящият състав обаче не възприема този подход в конкретната хипотеза на чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Текстът на чл. 171, т. 1, б. „з“ свързва мярката с водач, „който ……. е извършил нарушение“, а не само с установеното регистрационно състояние на управляваното МПС. В този смисъл данните за узнаването на факта на прекратяването имат значение за материалноправната преценка.
Разпечатката съдържа 29 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a62edf9-845f-47a5-b6b0-efd3e66f6223