Решение № 1252 от 20.10.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1198/2022
- Вид
- Решение № 1252
- Подписан
- 20.10.2022
- В сила
- 20.10.2022
- Състав
- Жана Иванова Маркова, Десислава Георгиева Жекова, Тони Кръстев
Други актове по делото
- Определение № 2249 от 15.06.2022 · Жана Иванова Маркова, Десислава Георгиева Жекова, Тони Кръстев
- Протокол № 1341 от 26.09.2022 · Жана Иванова Маркова, Десислава Георгиева Жекова, Тони Кръстев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.266, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1252 гр. Варна, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Жана Ив. Маркова
Членове:
Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20223100501198 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 19918/24.03.2022г., подадена от Р. Р. Р., ЕГН **********, чрез адв. П. Б., срещу Решение №563/05.03.2022г., постановено по гр.д. № 7035/2021г. на ВРС, 48 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните на основание чл.422 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), че Р. Р. Р., ЕГН ********** дължи на ЗАД “Армеец“ АД, ЕИК 121076907 вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 847/2021г. на ВРС сумата от 11500,00 лв.
(единадесет хиляди и петстотин лева), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на К.
Х. Х., пострадала при ПТП на 11.02.2015г. в гр.Варна по вина на водача Р. Р.
Р. на л.а. Ауди А-4 с ДК № ******, сумата от 3504,31 лв. (три хиляди петстотин и четири лева и тридесет и една стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата 11500 лв., дължима за периода от 22.01.2018 г. до 22.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2021 г., до окончателното погасяване на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 847/2021 г. по описа на Районен съд - Варна.
Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е неправилно, явно несправедливо, тъй като ищецът по никакъв начин не е доказал основателността на претенцията и нейния размер. Счита се, че решението е недопустимо поради изтичане на абсолютна давност. Настоява се, че искът е крайно завишен по размер и не отговаря на степента и характера 1 на получените увреждания. В евентуалност, предвид че пострадалата е била без колан, се претендира редуциране на иска с 90%. Сочи се, че от приложеното по делото платежно нареждане не става ясно дали сумата действително е постъпила в сметката на пострадалата. Моли се за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени от ответника задачи, която е била допусната от първоинстанционния съд, впоследствие определението отменено. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск, в евентуалност връщане на делото за ново разглеждане от ВРС. В открито съдебно заседание жалбата се поддържа.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Заявява се, че ответникът не е провел насрещно доказване в процеса. Обръща се внимание, че искът не би могъл да бъде недопустим, дори и давностен срок да е изтекъл. Счита се за неоснователно оплакването, че искът е „завишен“. Излага се, че обстоятелството за поставен, или не, колан се сочи изненадващо за първи път във въззивната жалба, както и че обезщетението е получено от адв. В.Н., като пълномощник на К. Х., поради което се моли доказателственото искане да бъде оставено без уважение. Моли се първоинстанционното решение да бъде оставено в сила, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа с писмена молба.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗАД “Армеец“ АД, ЕИК 121076907 срещу Р. Р. Р., ЕГН ********** обективно кумулативно съединение искове с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 11500,00лв, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на К. Х. Х., пострадала при ПТП на 11.02.2015г. в гр.Варна по вина на водача Р. Р. Р. на л.а. Ауди А-4 с ДК № ******, сумата от 3504,31 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата 11500,00 лв., дължима за периода от 22.01.2018 г. до 22.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.01.2021 г., до окончателното погасяване на 2 задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 847/2021 г. по описа на Районен съд Варна.
Ищецът е въвел твърдения, че на 11.02.2015г. в 07:39 часа по ул. „Цар Борис III", около 50 м. преди спирка „Захари Дончев" в гр. Варна е настъпило ПТП, документирано с Протокол за ПТП с пострадали лица № 425/11.02.2015г. Р. Р. Р. при управление на л.а. „Ауди" модел „А 4", с ДР № ******, в пияно състояние, с установена концентрация на алкохол в кръвта от 1,64 (съгласно влязла в сила на 18/01/2017г. присъда) е причинил ПТП, като навлиза в насрещното пътно платно и се удря в движещото в своето пътно платно участник 2, л.а. „Рено Клио" ДР № ****** в резултат на което става причина за ПТП с неимуществени вреди, а именно смърт на С.Д.К. и средна телесна повреда на К. Х. Х.. Посочено е,че Р. Р. Р. е нарушил правилата за движение по пътищата, като деянието му е престъпление, за което е осъден с влязла сила присъда на лишаване от свобода за 4 години и лишаване от право да управлява МПС за 5 години. Наказателният процес за посоченото престъпление от общ характер приключва на три инстанции, като последната от тях, Върховния касационен съд се произнася с решение на 18.01.2017.
Вследствие на престъплението, извършено от ответника, били причинени неимуществени вреди - телесни увреждания на К. Х. Х., изразяващи се в: контузия на главата (с вероятно мозъчно сътресение); три фрактури на горен ляв крайник; контузия на десен горен крайник. По време на произшествието К. Х. Х. е била пътник на предната дясна седалка на управлявания от ответника автомобил. Ищецът е посочил, че е осигурявал застрахователно покритие на господин Р. Р. Р., като водач на МПС, съгласно застрахователно правоотношение по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите относно л. а. „Ауди" модел „А4", с peг. № ******, застрахователна полица №****** с период на действие от 21.05.2014 г. до 20.05.2015 г. Към датата на ПТП-то застраховката била валидна. Твърдял е, че на 16.12.2015г. е предявена претенция пред ЗАД „Армеец" за изплащане на обезщетение за неимуществените вреди от пълномощник на К. Х. Х., която е имала качеството пострадало лице по смисъла на КЗ (отм). След предявяване на претенцията, ЗАД „Армеец" е образувало щета с № 1*******.
Застрахователят е намерил, че претенцията е основателна, вредите касаят покрит по застраховката риск по валидно застрахователно правоотношение, както и че претенцията е предявена от правоимащо увредено лице. Поради изложената причина, между ЗАД „Армеец" и К. Х. Х. било постигнато извънсъдебно споразумение, в изпълнение на което е платено обезщетение на 08.02.2016г. за неимуществени вреди в размер на 11500 лева, с платежно нареждане. Споразумението било подписано и обезщетението е платено на пълномощник на К. Х. Х.. Ищецът е изложил, че на 17.01.2017 и на 13.03.2017г. е поканил Р. Р. Р. с регресни покани изх. №100-185 и №100-1418 доброволно да плати регресното си задължение. Видно от обратната разписка, поканите били получени от адресата на 17.01.2017 и на 13.03.2017г.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна е депозирала отговор, в който е оспорила иска. Отправила е възражение за погасяване на вземането по давност. Възразила е сумата действително да е постъпила в сметката на лицето и поради това счита, че липсват доказателства, че тази сума е платена именно на тази дата. Оспорено е вземането по размер, с доводи, че не отговаря на характера, степента и обхвата на претърпените от К. Х. вреди вследствие на процесното ПТП. Оспорена е причинно-следствената връзка 3 между ПТП и настъпилите вреди за пострадалата. Оспорено е сумата действително да е постъпила по сметка на пострадалата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна по въведените с жалбата оплаквания:
Съгласно чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./, приложим към процесното правоотношение с оглед момента на настъпване на ПТП – 11.02.2015г., застрахователят има право да получи от застрахования платеното обезщетение, когато при настъпването на пътнотранспортното произшествие застрахованият е управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
По делото не е спорно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между въззивника и въззиваемото дружество към датата на ПТП, осъщественото и установено с влязла в сила присъда транспортно престъпление от ответника, в резултат на което са причинени телесни увреждания на К. Х. Х..
На първо място следва да се посочи, че е недопустимо с оглед правилата на чл.133 и чл.266, ал.1 ГПК разглеждането на направеното едва с въззивната жалба възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, което не е направено в рамките на срока за отговор на исковата молба в първоинстанционното производство.
Спорни и своевременно въведени във въззивното производство са следните въпроси: доказано ли е изплащането на застрахователното обезщетение; справедлив ли е размерът на определеното обезщетение; погасена ли е претенцията поради изтекла погасителна давност.
Съобразно приетото писмено извънсъдебно споразумение от 29.01.2016г., сключено между ЗАД „Армеец“ АД и К. Х., действала чрез адв.
В.Н., сумата от 11500лв. обезщетение е уговорено да бъде заплатена по банкова сметка на адв. В.Н.. От приобщеното в първоинстанционното производство заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно се установява, че от банкова сметка на ЗАД Армеец АД в ЦКБ АД е извършено плащане на сумата 11 500 лв. към банкова сметка на адв. В.Й.Н. в ПИБ АД. Сумата е получена по банкова сметка с титуляр В.Н. на 09.02.2016г. Стопанската операция, представляваща превод на сумата от 11 500 лв. е намерила надлежно счетоводно отражение в ЗАД Армеец АД на датата на плащане - 08.02.2016г.
Т.е., събраните по делото доказателства по категоричен начин установяват изплащане на сумата по споразумението от застрахователя на пострадалата, чрез упълномощения й представител, поради което оплакването в тази връзка във въззивната жалба се явява неоснователно.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им вреди, 4 така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките – по-ниско.
Разпечатката съдържа 34 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0a627763-b46c-4199-a30e-3fe0247205fd