Определение № 2311 от 11.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2311 гр. Пловдив, 11.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иван Г. Йорданов като разгледа докладваното от Иван Г. Йорданов Въззивно частно гражданско дело № 20255300501911 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Oбразувано e по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК ***** срещу Разпореждане №12573 от 30.04.2025 г., постановено по ч.гр.д. №6232/2025 г. на РС – Пловдив, I I бр. с., с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя с вх. №38005 от 02.04.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника К. И.

М., с ЕГН ********** за следните суми: 542,58 лв., представляваща главница;

12,91 лв. – договорна лихва за периода 03.03.2023 г. – 03.09.2023 г. и 116,21 лв.

- обезщетение за забава за периода 04.03.2023 г. – 02.04.2025 г., както и законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, дължими по договор за потребителски паричен кредит № L305957 от 08.09.2022 г., сключен между „ЮтеКредит България“ ЕООД (кредитодател) и К. И. М. (кредитополучател), вземанията по който са прехвърлени на 23.08.2024 г. от страна на „ЮтеКредит България“ ЕООД по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 23.08.2024 г. в полза на „Агенция за събиране на вземания“

ЕАД. Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт по съществото на спора.

Съдът установи следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е 1 дължимата държавна такса, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *****, като кредитор, срещу длъжник К. И. М., с ЕГН **********, Заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за следните вземания: 542,58 лв., представляваща главница; 12,91 лв. – договорна лихва за периода 03.03.2023 г. – 03.09.2023 г. и 116,21 лв. - обезщетение за забава за периода 04.03.2023 г. – 02.04.2025 г., както и законна лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата. Последните, според кредитора се явяват дължими, вследствие на сключен между длъжника и „ЮтеКредит България“ ЕО О Д Договор за потребителски паричен кредит №L305957 от 08.09.2022 г., вземанията по който са прехвърлени на кредитора “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Приложение №1/23.08.2024 г. към Договор за покупко-продажба на вземания от 23.08.2023 г.

Заповедният съд, констатирайки нередовност, е оставил заявлението без движение, като с разпореждане от 06.04.2025 г. е указал на заявителя в тридневен срок от съобщението да посочи какви плащания са извършвани от длъжника и какви задължения са погасени с тях; да посочи приложимия лихвен процент по търсената възнаградителна лихва и как е изчислена за периода; да представи Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, по силата на което вземането на „ЮтеКредит България“ ЕООД, произтичащо от договор за потребителски паричен кредит от 08.09.2022 г., е прехвърлено в собственост на заявителя, както и Уведомителното писмо с изх. №УПЦП-ЮК/L305957 от 03.09.2024 г., с което длъжникът е обявен за прехвърляне на задължението му от страна на цедента, съгласно правилата на чл. 410, ал. 3 ГПК и засилената защита, давана от закона, когато длъжникът има качество потребител.

В указания му срок заявителят не е отстранил констатираните от заповедния съд нередовности, като в подадената на 22.04.2025 г. по делото молба е посочено, че тези факти и обстоятелства са извън рамките на праверката в заповедното производство.

С обжалваното разпореждане съдът е постановил отказ по заявлението, 2 тъй като не са изложени всички обстоятелства, на които се основава вземането, не е налице необходимата му индивидуализация, включително начина на формиране на размера му. Освен това съдът е посочил, че поради неизпълнение на указанията е налице невъзможност за преценка по приложението на чл. 23 от ЗПК и заявлението следва да се отхвърли. Изложил е и допълнителни аргументи за отхвърляне на заявлението – по делото не е представено Приложение 1 и Договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, поради което не може да се направи извод, че заявителят е носител на вземането.

Настоящият състав на съда, след като се запозна с материалите по приложеното заповедно производство, съобрази доводите на жалбоподателя и прецени правилността на обжалваното разпореждане, намира обжалваното разпореждане за валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, а частната жалба за неоснователна по следните съображения:

По делото не са представени доказателства, че заявителят има качеството кредитор – не са представени доказателства за извършената цесия, респективно – че длъжникът е уведомен за нея. Не е ясно и какво е цедирано на заявителя (явяващ се жалбоподател в настоящето производство). Сам по себе си този факт е самостоятелно основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение. Вярно е, че, за да е редовно заявлението, е достатъчно в същото да са посочени съществените юридически факти, от които произтича вземането и които позволяват индивидуализацията му. В конкретния случай обаче такава индивидуализация липсва. Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени всички изисквания относно съдържанието на договора. Нещо повече - чл.410, ал.3 от ГПК изисква да се приложат към заявлението всички приложения и изменения, касаещи договора, сключен с потребител, от който се претендира да е възникнало вземането. В разглеждания казус жалбоподателят не е установил, че има качеството кредитор, респективно – че има вземане спрямо длъжника, не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение.

Отделно от изложеното съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, в хипотезата на частно правоприемство на страната на кредитора /в случая цедиране на вземанието/, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като 3 в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 от ЗЗД/. А в хипотеза на настъпило частно правоприемство, преди надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран да подаде заявлението е цедентаправодател, който е носител на спорното право към този момент /в този см. определение № 492/30.07.2014г. на ВКС, II т. о., постановено по т. д. № 3933/2013г./

Предвид горното настоящият състав намира, че разпореждането, с което е отхвърлено заявлението, следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №12573/30.04.2025 г. по ч. гр. д.

№6232/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II бр. с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4