Решение № 20961 от 18.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20961 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110132437 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 ЗЗД от М. И. Д. срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит *********, № ********* от 13.11.2024. поради противоречието му със закона.

При условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД за признаването за нищожна на клаузата по чл. 1, ал.

3 от Договор за потребителски кредит *********, № ********* от 13.11.2024, уреждаща такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем като противоречаща на закона, респективно на добрите нрави.

При условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3за прогласяването на нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем *********, № ********* от 13.11.2024, уреждаща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по чл. 5, ал. 1 от Договора, като противоречаща на закона, респективно на добрите нрави.

При условията на евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 за прогласяването на нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 3, ал. 1, т. 5 от Договор за паричен заем ********* № ********* от 13.11.2024 г., като противоречаща на добрите нрави.

Ищецът твърди, че между него и ЮЛ е сключен Договор за кредит ********* № ********* от 13.11.2024 г. за сумата от 1000 лв., на 12 месечни вноски, ГЛП в размер на 40.32 %, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден – 0.11 %, с общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане в размер на 1869.96 лева, при ГПР в размер на 49.48 %. Посочва, че заемателят се задължил в 3 – дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на заемодателя поръчител 1 или банкова гаранция, като в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 425.52 лева, като страните се уговарят дължимата вноска да е в размер на 191.29 лева, а общото задължение по договора става в размер на 2295.48 лева.

Твърди, че договорът за кредит е придружен от застрахователен сертификат № ********* от 13.11.2024 г. за застраховка ******** към Групова застрахователна полица № ******, като застрахователната премия е в размер на 100 лева. Изтъква, че след сключване на договора на дата 14.11.2024 г. след удръжката от 546,46 лева за рефинансиране на задължението, описано в чл. 2, ал. 1 от Договора, след удръжка за еднократната застрахователна премия от 100 лева, ищцата е усвоила ефективно сума в размер на 352,13 лева, като в този смисъл главницата се явява в размер на 898.59 лева. Изтъква, че видимо от преводните нареждания заплатената от ищцата сума е в размер на 1000.16 лева. Твърди, че в договора не е посочено кои разходи се включват при формиране на ГПР. Счита, че не е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Заявява, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Изтъква, че кредиторът не е включил възнаграждението за експресно разглеждане на заявката за кредит, както и неустойката за непредоставяне на обезпечение при изчисление на ГПР, като по този начин посоченият в договора ГПР не съответства на действителния и води до заобикаляне на нормата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК. Заявява, че таксата за експресно разглеждане на документите и неустойката за непредоставяне на обезпечение се явяват скрито възнаграждение за кредитодателя, поради което е следвало да се включат в ГПР. Сочи, че уговорената неустойка в размер на 425.52 лева е нищожна поради противоречие с добрите нрави и представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока спрямо действителния размер на усвоената сума, а именно – 898.59 лева.

Счита, че с предвиждането на такива разходи за неустойка се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорката за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва. Счита, че застрахователната премия по настоящия договор следва да бъде включена в размера на ГПР по договора. Намира целия договор за кредит за нищожен на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, т. 10 от ЗПК, когато в договора са включени такси за експресно разглеждане и неустойка за непредоставяне на обезпечение. Поддържа, че законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Сочи, че клаузата за експресно разглеждане противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Счита, че на самостоятелно основание клаузата, уреждаща посочената такса е в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Поддържа, че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчител или банкова гаранция, е в пряко противоречие с целта на Директива 2008/48/ЕО. Счита, че размерът на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. Моли съда да уважи така предявените искове. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение за 2 всеки един от предявените искове. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЮЛ е подал отговор на исковата молба. Оспорва исковете като неоснователни. Счита, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на искове за нищожност на отделни клаузи от процесния договор, доколкото не са начислявани такса експресно разглеждане.

В условията на евентуалност оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че предвид доброволния характер на услугата по експресно разглеждане, ищцата не може да се позовава на неравноправност именно защото оспорваната клауза фигурира в Договора по изрична нейна заявка, а не е едностранно наложена от дружеството. Посочва, че стойността на услугата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Твърди, че неустойката за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение не следва да участва при формирането на ГПР. Заявява, че ГПР съгласно процесния Договор не надхвърля петкратния размер на законната лихва, като при изчисляването му е включен размерът на фиксирания ГЛП. Поддържа, че не е налице противоречие с добрите нрави, а договорната възнаградителна лихва не е прекомерна. Моли съда да върне исковата молба и да прекрати производството като недопустимо, а в условията на евентуалност да отхвърли предявените искове. Претендира и разноски. Пред съда страната не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото обявени обстоятелствата, че между М. И. Д. и ЮЛ е сключен договор за потребителски кредит № ********* от 13.11.2024 г., за сумата от 1000 лева. Посочените обстоятелства се установяват и от представения договор паричен заем Standart 30 № ********* от 13.11.2024 г., сключен между ЮЛ, като заемодател и М. И.

Д. като заемател, съгласно който на заемателя е предоставена сумата от 1000 лв., със срок на връщане от 12 месеца на 12 вноски, при фиксиран лихвен процент по заема 40.32 %, годишен процент на разходите на заема 49.48 %, като общият размер на задължението с включена такса експресно разглеждане н кредита възлизал на 1869.96 лв. В чл. 1, ал. 3 от договора е предвидено, че за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 638.40 лв. В чл. 5, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължавал в 3-дневен срок от подписването на договора да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по този договор, а именно: поръчител – физическо лице или банкова гаранция. Съгласно чл. 5, ал. 2 е предвидено в случай на неизпълнение на задължението по чл. 5, ал. 1 на заемателя се начислява неустойка за в размер на 425.52 лв., която се разсрочвала на равни части, като всяка част била платима на съответната падежна дата и в този случай дължимата вноска била 191.29 лв., а общото задължение ставало в размер на 3

2295.48 лв. В чл. 9, ал. 4 се предвижда, че при допусната първа забава от заемателя в заплащането на коя да е погасителна вноска с повече от 50 календарни дни, същият следва да предостави на заемодателя съгласие за директен дебит, както и в банковата сметка по дебитното съгласие да има разполагаеми парични средства, с които Заемодателят да може удовлетвори вземането си, като в случай че не бъде предоставено дебитно съгласие и/ или в банковата му сметка няма достатъчно парични средства, от които заемодателят да се удовлетвори, на 61-ия ден забава в заплащането на погасителна вноска заемателят дължи 30 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Съгласно чл. 9, ал. 5 при първа забава на заемателят в плащането на коя да е погасителна вноска с повече от 110 (сто и десет) календарни дни, същият се задължава в срок до изтичане на 120- дневния период на забавата да предостави на Заемодателя удостоверения за наличието или липсата на задължения но чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, издадени oт Национална агенция за приходите и от общината по постоянния адрес на Заемателя, като от посочените документи следва да е видно, че заемателят няма задължения към държавата. В случай, че заемателят не предостави изисканите съгласно тази алинея документи или ги предостави, но от тях е видно, че заемателят има задължения към държавата, то той дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 50 лв.

Представен е погасителен план по договор за потребителски кредит № ********* от 13.11.2024 г.

Представени са и Общи условия приложими към договори за предоставяне на финанси услуги от разстояние, както и шест броя платежни нареждания.

Настоящият съдебен състав приема, че кредитополучателят И.К.В. е физическо лице, на което с процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност. С оглед на това ищецът има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, което обстоятелство не се явява спорно по делото.

По делото е несъмнено установено, че на 13.11.2024 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.

Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 1000 лв. за срок от 12 месеца, годишен процент на разходите /ГПР/ 49.48 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 40.32 %. Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 4

ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.