Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7 от 06.01.2025, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 186/2023
Вид
Решение № 7
Подписан
06.01.2025
В сила
24.04.2025
Състав
Антонина Даниелова Якимова

Цитирани разпоредби

  • чл.39, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.40, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.110, ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.28, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.2 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.399 · Кодекс на труда
  • чл.402, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
  • чл.402, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.63, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Разлог, 06.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20231240200186 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод жалба от „В.Ф.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Б.“38, в.

„а“, е.4, а.16, представлявано от Л.Т., против НП №*/10.02.2023 г. на Директора на „ИТ“-Б.

В СЗ се явява лично новият законен представител на „В.Ф.“ООД - Д.К., която моли съда да бъде отменено обжалваното НП.

АНО, ч/з процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна, като моли за потвърждаване на НП, като правилно и законосъобразно.

РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.

Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът намира следното от фактическа страна:

На 14.09.2022 г. около 10:50 ч. свидетелите А.А.-Ч., Т.К., М.Ц. и Б.И. извършили проверка по раб. места, относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – „Шивашки цех“ в с.Б., о.Б., експлоатиран от „В.Ф."ООД-Б. По време на проверката било констатирано, че лицето Х.М.Ш., с ЕГН*, да работи без сключен трудов договор. След приключване на проверката по раб. места, дружеството е призовано по реда на чл.45 от АПК, за извършване на проверка по документи в Д"ИТ"-Б., с Призовка с Изх. №*/14.09.2022 г.

След извършване на проверката по документи, на 04.11.2022 г., е съставен Протокол за извършена проверка от страна служителите на Д„ИТ”-Б.

Въз основа на направените констатации, в хода на проверката и след приключването й, е съставен АУАН №* от 04.11.2022 г. Актът е съставен в присъствие на свидетелката М.Л.С. при отказ същият да бъде получен от жалбоподателя.

На основание така съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция" от 1`500.00 лева за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

По делото е приложена декларация от Х.М.Ш., лице работещо по трудово/гражданско правоотношение във вр. с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство на основание чл.399 от КТ, и във вр. с чл.402, ал.1, т.3, чл.402, ал.2 от КТ, и чл.39, ал.1 от АПК и чл.40, ал.1 от АПК, и чл.110, ал.4 от ДОПК, от 1

14.09.2022 г., в която същата е посочила че работи във „В.Ф.“, стопанисващ обект „Шивашки цех с.Б.“, като „шивачка“, с раб. време от 08:00 ч. до 17:00 ч. и с уговорено трудово възнаграждение от „40 лева на ден“. Отразено е също, че Х.М.Ш. няма сключен трудов договор, че не е получила копие от заверено уведомление и екземпляр от сключен писмен трудов договор.

По делото е представен трудов договор №015, сключен на 12.09.2022 г. м/у жалбоподателя и лицето Х.М.Ш..

От справката за приети и отхвърлени уведомления с вх. №*/14.09.2022 г., подадена от „В.Ф.“ООД, ЕИК*, се установява, че трудов договор с Х.М.Ш. е регистриран на 14.09.2022 г. в 13:57 часа.

Посочените в акта констатации се потвърждават от разпита на актосъставителя М.Ц., както и на свидетелките Б.И. и А.А.-Ч. – служители на Д„ИТ“-Б. Свидетелите сочат, че при направената проверка по раб. места установили лицето Х.Ш. да извършва трудова дейност, шиейки на шевна машина. Същата попълнила декларация, в която отразила условията, при които полага труд. Свидетелите сочат още, че по време на проверката не е имало обучител и не е бил представен документ за провеждано обучение на работещите в дружеството.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя М.Ц. и на свидетелите Б.И. и А.А.-Ч., които отразяват преките им впечатления. Свидетелите са установили нарушението и са очевидци на същото. Показанията им са източник на пряка доказателствена информация за установеното. Не са противоречиви. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил.

В корелация с изложеното от горепосочените свидетели са и показанията на св. Х.Ш., която твърди, че е полагала труд, работейки в шивашки цех, експлоатиран от „В.Ф."ООД-Б.

Потвърждава, че собственоръчно е попълнила декларацията, предоставена й от служителите на Д„ИТ“-Б., както и че е сключила трудов договор с дружеството едва след проверката.

Настоящият съд. състав цени като правдиви и искрени показанията на св. Х.Ш., доколкото същите са еднопосочни, последователни и намират подкрепа в останалия достоверен доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

От приложената Заповед №*/15.08.2022 г. се установява материалната компетентност на издателя на НП.

При разглеждане на дела по оспорени НП, РС е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие, съдът намира че в хода на адм. нак. процедура не са били нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК.

Давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, както относно съставянето на АУАН, така и издаването на НП, също са спазени. Актът е съставен в присъствие на свидетели при отказ същият да бъде получен от жалбоподателя, и е надлежно връчен на последния с/у подпис, а НП е издадено след изтичане на 7-дневния срок. При тази установена фактическа обстановка, при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, АНО е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

При издаването на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както АУАН, така и НП са съставени в съответствие с изискванията на чл.42, съотв. на чл. 57 от ЗАНН, и при спазване на правилата за УАН и налаган на наказанието, установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.

В този смисъл, възраженията изложени от жалбоподателя за незаконосъобразност на 2 обжалвания адм. акт на основание допуснати съществени процесуални нарушения, са неоснователни.

В конкретния случай адм. нак. отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това, че в качеството си на работодател, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 14.09.2022 г. в обект – „Шивашки цех, в с.Б., о.Б., експлоатиран от „В.Ф."ООД-Б., е заварено лицето Х.Ш. да полага работна сила, без да й е представен екземпляр от сключен в писмена форма трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

В тази вр. защитната теза на жалбоподателя се гради на обстоятелството, че на лицето Х.Ш. бил провеждан курс на обучение в дружеството „В.Ф."ООД. Съдът намира обаче, че доказателства в тази посока не се представиха в производството, жалбоподателят не успя да докаже, че е било провеждано обучение на лицето Ш..

Несъстоятелно е и възражението на жалбоподателя за това, че 2 дни преди проверката, а именно на 12.09.2022 г., м/у „В.Ф.“ООД и Х.Ш., е бил сключен трудов договор, за който на последната й е бил представен екземпляр. Това е така, тъй като видно от показанията на св.

Х.Ш., към момента на проверката все още същата не е била сключила трудов договор с процесното дружество, макар да е престирала труд в шивашкия цех. Противно също така на наведените от жалбоподателя оплаквания, св. Ш. не твърди да е била стресирана при попълването на предоставената й от служителите на „Д“ИТ-Б. декларация, като заявява, че изписаният ръкописен текст, включително на гърба й, изхожда именно от нея.

От съвкупния анализ на събраните в хода на производството писмени и гласни доказателствени средства, по безспорен и категоричен начин се установява, че лицето Ш. е осъществявала по своята същност трудова дейност. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на проверяващите служители на Д"ИТ"-Б., М.Ц., Б.И. и А.А.-Ч., както и от показанията на св. Х.Ш. и попълнената от нея собственоръчно декларация, които установяват, че последната е заварена да извършва работа, трудова дейност в експлоатирания от дружеството-жалбоподател обект.

Съгласно разпоредбата на 63, ал.2, във вр. ал.1 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави следните документите: екземпляр от сключения трудов договор, подписан от 2-те страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. Забраната по чл.63, ал.2 от КТ, е обезпечена с адм. санкция по чл.414, ал.3 от КТ. Отговорността по чл.63, ал.2 от КТ, е обективна и безвиновна, поради което, за да бъде санкциониран работодател за подобно нарушение, е необходимо на работника или служителя да не са представени екземпляр от трудов договор и копие на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ.

С оглед установеното по делото от фактическа страна, съдът намира за безспорно установено извършването от жалбоподателя на вмененото му нарушение по чл.63, ал.2 от КТ. Посочената трудовоправна разпоредба е императивна, като предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му бъде предоставен екземпляр от сключен трудов договор, подписан от 2-те страни и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Нормативно изискуемо е преди лицето да бъде допуснато до мястото си на работа и преди запознаване с трудовите си задължения на същото да бъдат предоставени и изискуемите се по смисъла на чл.63, ал.2 от КТ документи.

Адм. нак. отговорност на „В.Ф."ООД е законосъобразно ангажирана на основание чл.414, ал.3 от КТ.

Не са налице основания за прилагане на чл.28, ал.1 ЗАНН. Деянието не разкрива белезите на маловажен случай, с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Напротив, в случая са засегнати значими обществените отношения, свързани с материалното обезпечаване на работниците и служителите, които изключват маловажността и незначителността на нарушението.

Предвид гореизложеното, съдът намира жалбата за неоснователна, поради което същата 3 следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното НП – потвърдено, като законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че следва да определи възнаграждение от 100.00 лева за участието на юрк. като процесуален представител на АНО, предвид фактическата и правна сложност на делото и продължителността на съд. производство, като следва тези разноски с оглед изхода на делото, да бъдат възложени на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРДАВА НП №*/10.02.2023 г. на Директора на „ИТ“-Б., с което на „В.Ф.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Б.“38, в.„а“, е.4, а.16, представлявано от Д.К., е наложено адм. наказание:

„имуществена санкция" от 1`500.00 лева за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА „В.Ф.“ООД, ЕИК*, с адрес.: г.Б., у.„Б.“38, в.„а“, е.4, а.16, представлявано от Д.К., ДА ЗАПЛАТИ на Директора на Д„ИТ“-Б., сумата от 100,00 лева, за юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата му част, като неоснователно.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, ч/з Рг.РС.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4