Определение № 1699 от 07.05.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1699 гр. София, 07.05.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АтА.с Маджев при участието на секретаря Г. М. В. Боботилова като разгледа докладваното от АтА.с Маджев Търговско дело №

20231100901272 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.

Синдикът на „В.С.” ЕООД, с ЕИК **** е изготвила и заявила за обявяване по партидата на дружеството Списъци на приетите и неприетите вземания на кредиторите на дружеството предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Тези списъци са съставени на 06.12.2023 г. и обявени по партидата на „В.С.” ЕООД, с ЕИК **** на 13.12.2023 г. В съставения списък на приетите вземания са включени вземания предявени от двама кредитори, а именно : 1./ вземане на Н. Н. К. в размер на сумата от 231 000 лв. – съставляващо неизплатен остатък по договор за заем от 11.06.2014 г., за което е определен ред за удовлетворяване по чл. 722, ал.

1, т. 8 ТЗ; и 2./ вземания на ДЪРЖАВАТА, представлявА. от Национална агенция по приходите, съставляващи както следва : 3 428,89 лв. – главница за публични вземания за начислени местни данъци и такси възникнали преди РОПН, определени съгласно декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 1309/26.05.2023 г. за партида № ****0001 подадена пред Община Банско, с определен ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ; 844,09 лв.

– начислена лихва върху главно вземане /3 428,89 лв./ начислена преди постановяване на РОПН за период от възникването до 20.10.2023 г., с определен ред за удовлетворяване по чл.

722, ал. 1, т. 6 ТЗ; 452,84 лв. - главница за публични вземания за начислени местни данъци и такси възникнали след РОПН, с определен ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ;

6,27 лв. - начислена лихва върху главно вземане /452,84 лв./ начислена след постановяване на РОПН за период от 21.10.2023 г. до 25.10.2023 г., с определен ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ; 255,00 лв. – главница, представляващо публично вземане за държавни такси, съгласно издаден изпълнителен лист от 07.11.2023 г. по т.д. № 1272/2023 г., с определен ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ; и 88,97 лв. – публично вземане за имуществена санкция произтичаща от издадено наказателно постановление №

F273404/16.03.2017 г., с определен ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ; както и лихва върху четирите главници от датата на РОПН до датата на окончателното им 1 погасяване, с определен ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.

Срещу списъка на приетите вземания, предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ е подадено възражение по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ от ДЪРЖАВАТА, представлявА. от Национална агенция по приходите, с което е оспорен реда за удовлетворяване на вземането на кредитора - Н. Н. К., като е посочено, че същия следва да бъде по т. 12, а не по т. 8, както е прието от синдика. Оспорен е и реда за удовлетворяване на вземането на ДЪРЖАВАТА в размер на сумата от 88,97 лв. – публично вземане за имуществена санкция произтичаща от издадено наказателно постановление № F273404/16.03.2017 г., като се поддържа, че това вземане следва да се ползва с привилегия на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, защото за него е бил наложен запор върху имущество на длъжника, като същия е бил вписан в ЦРОЗ под номер № 2023020904372, а това му давало право на предпочитателно удовлетворяване в производството по несъстоятелност на длъжника от продажбата на запорираното имущество.

В срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ от синдик – М. е депозирано писмено становище по упражненото възражение от НАП, като с него са развити съображения за частична основателност на същото по отношение реда за удовлетворяване на приетите вземания с кредитор – Н. К., както и такива за неоснователност по отношение на реда за удовлетворяване на едно от вземанията на НАП, чрез предвиждане на привилегия по чл.

722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира следното:

Възражението на кредитора НАП срещу изготвения от синдика списък на приети вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който в случая тече от 13.12.2023 г. - дата на обявяване в търговския регистър на този списък, и изтича на 20.12.2023 г. Това възражение е изпратено до съда по пощата на 19.12.2023 г., което е видно от датата, посочена върху пощенския плик, която се счита за такава на неговото подаване. Ето защо и предвид факта, че то изхожда от лице, което има право и интерес да направи възражение срещу определената от синдика привилегия на предявено и прието в производството по несъстоятелност вземане /в това число на вземане на оспорващия кредитор, съответно на вземане на друг кредитор/, която има значение за реда на удовлетворяването му по чл. 722 ТЗ, следва да се заключи, че е допустимо и съдът трябва да се произнесе по неговата основателност.

Разгледано по същество подаденото възражение е частично основателно.

Оспорването на реда за удовлетворяване на вземането на кредитора - Н. Н. К., което е в размер на сумата от 231 000 лв. – съставляващо неизплатен остатък по договор за заем от 11.06.2014 г. се явява основателно. Касае се за вземане, чиито носител е лице, което има качеството на едноличен собственик на капитала на „В.С.” ЕООД, като това правно положение обхваща периодите от 11.06.2014 г. до 02.03.2016 г. и от 04.10.2022 г. до момента. Тоест както към момента на сключване на договора за заем от 11.06.2014 г. К. е 2 имал качеството на едноличен собственик на капитала на „В.С.” ЕООД. В чл. 616, ал. 2, т. 2 е предвидено, че се удовлетворява само след пълно удовлетворяване на остА.лите кредитори, вземане произтичащо от отпуснат на длъжника кредит от съдружник или акционер. В случая дадения от К. заем в полза на „В.С.” ЕООД с договора от 11.06.2014 г. покрива тези условия, защото е извършено финансиране чрез временно предоставяне на парични средства от едноличния собственик на капитала на дружеството в полза на дружеството. Това класира вземането за връщане на този заем при ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ – тъй като именно тук са предвидени за удовлетворяване вземанията по чл.616, ал. 2, т. 2 ТЗ. Така решението на синдика да определи по преден ред за удовлетворяване на вземането на кредитора – К. /този по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ/ се явява несъответно на правилата на ТЗ и доказателствата ангажирани по делото, поради което следва да се ревизира, чрез изменения на определения ред за удовлетворяване на това вземане от такъв по чл. 722, ал. 1, т. 8 в такъв по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ.

Относно остА.лата част от предметния обхват на упражненото от НАП възражение по чл. 690, ал. 1 ТЗ отнасящо се до реда за удовлетворяване на вземането на ДЪРЖАВАТА в размер на сумата от 88,97 лв. – публично вземане за имуществена санкция произтичаща от издадено наказателно постановление № F273404/16.03.2017 г., съдът по несъстоятелността намира следното :

Предявените вземания на кредитора НАП са за получаване от „В.С.” ЕООД на публични вземания за неплатени местни данъци и такси, имуществени санкции и държавни такси, както и за начислени лихви за забавено плащане на тези задължения. В подаденото възражение се прави оспорване единствено на определения от синдика ред на удовлетворяване на едно от тези вземания, а именно това за сумата в размер от 88,97 лв. – публично вземане за имуществена санкция произтичаща от издадено наказателно постановление № F273404/16.03.2017 г. Твърди се, че така предявеното публично вземане в посочения размер трябва да бъдат удовлетворено с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. С оглед на това съдът ще се произнесе само по въпросите дали така описаното вземане има характер на обезпечено такова и в кой ред следва да бъдат удовлетворено, но не и за това дали от представените от кредитора доказателства се установява, че то е възникнало, по който въпрос се е произнесъл синдикът като го е включил в списъка на приети вземания в пълния му предявен размер, срещу което му произнасяне не е подадено възражение от което и да е от лицата, които имат право и интерес да направят това.

Възразилият кредитор НАП твърди, че предявеното публично държавно вземане в размер от 88,97 лв. е такова, което е обезпечено по реда на ДОПК с наложен запор върху имуществото на несъстоятелния длъжник „В.С.” ЕООД, като същия е вписан по реда на Закона за особените залози /ЗОЗ/.

В чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е предвидено, че вземанията, възникнали до откриването на производството по несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрА., вписани по реда на ЗОЗ, се ползват с право на предпочитателно удовлетворение от получената сума при реализацията на обезпечението. В теорията и съдебната практика обаче 3 се възприема становище за необхоД.стта от корективно тълкуване de lege lata на чл. 722, ал.

1, т. 1 ТЗ в частта, предвиждаща привилегия при удовлетворяване на вземанията, обезпечени със запор или възбрА., вписани по реда на ЗОЗ. В тази насока се е произнесъл и ВКС с Определение № 155 от 28.03.2022 г., постановено по т.д. № 979/2021 г. по описа на ВКС, І т.о. и Определение № 295 от 21.05.2021 г., постановено по т.д. № 1585/2020 г. по описа на ВКС, ІI т.о.

НеобхоД.стта от корективно тълкуване на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ произтича на първо място при съобразяване на въведената със ЗОЗ регламентация относно това какви обстоятелства, различни от учредения особен залог и фактите, свързани с него, подлежат на вписване в ЦРОЗ. В чл. 26, ал. 3, т. 1 ЗОЗ, в редакцията на разпоредбата, която е в сила към момента на извършване на вписването в ЦРОЗ на наложения от публичен изпълнител запор по ДОПК върху имущество на длъжника „В.С.” ЕООД, е предвидено, че на вписване в ЦРОЗ подлежи единствено запор върху имущество по чл. 4 ЗОЗ. В действащите към този момент разпоредби от ЗОЗ обаче липсва такава, която да допуска вписването на наложена като обезпечение възбрА. върху имущество на длъжника така, както е посочено, че е възможно в чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ при описване на една от хипотезите, при които едно вземане подлежи на удовлетворяване с уредената в тази норма специална привилегия.

Вписването на възбрА. в ЦРОЗ съгласно действащите норми от ЗОЗ е недопустимо не само защото това не е предвидено изрично в закона, но и доколкото възбрА.та представлява обезпечителна мярка, която се налага само върху определен вид имущество, каквото са недвижимите имоти и кораби, а недвижим имот не представлява имущество, което може да бъде предмет на обезпечение по ЗОЗ съгласно чл. 4 ЗОЗ и следователно никакви обстоятелства, касаещи този вид имущество, не се вписват в ЦРОЗ. Вписването в ЦРОЗ на възбрА., наложена върху определено имущество, е било допустимо само в един кратък период от време от 19.12.2007 г. до 24.11.2008 г., когато е действала нормата на чл. 26, ал. 3, т. 11 ЗОЗ, която е предвиждала, че запорът и възбрА.та, наложени по реда на Данъчноосигурителния процесуален кодекс, подлежат на вписване в ЦРОЗ. От 25.11.2008 г. посочената разпоредба е отменена и от този момент вписване на наложена върху имущество на длъжника възбрА. по реда на ЗОЗ в ЦРОЗ е недопустимо. Разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ обаче не е изменена с оглед на така променената уредба, поради което трябва да се приеме, че тя не съответства на остА.лите правила, регламентиращи вписванията в ЦРОЗ, което е основание за съда да я тълкува корективно в частта, касаеща правото на предпочитателно удовлетворяване на кредитори, ползващи се от вписани в ЦРОЗ обезпечения.

Друго основание за извършване на корективно тълкуване на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ се извежда при съобразяване на действието на наложения запор върху имущество и целта, която законодателят преследва с уреждането на възможността запорът върху имущество по чл. 4 ЗОЗ да бъде вписан в ЦРОЗ.

Съгласно чл. 451- чл. 453 ГПК, които норми са приложими и в производството по публично изпълнение съгласно чл. 206, ал. 1 ДОПК, действието на запора, който е наложен върху имущество на длъжника за обезпечаване на вземания на кредитори, включително 4 публични такива, се изразява в това, че от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с притежаваното от него имущество, като в случай че такова разпореждане е осъществено, в закона е изрично предвидено, че то не може да бъде противопоставено на взискателя и на присъединените кредитори, тъй като е недействително спрямо тези лица. На кредитора, в полза на който е наложен запор, освен сделки на разпореждане със запорираното имущество, не може да се противопостави и учредяването на особен залог върху това имущество, но само тогава, когато запорът е вписан в ЦРОЗ и това е стА.ло преди вписването на особения залог. Този извод следва при тълкуване на нормата на чл. 12, ал. 2 ЗОЗ, с която е регламентирано действието на вписването в ЦРОЗ на наложен запор върху имущество по чл. 4 ЗОЗ, което е такова по създаване на противопоставимост на правата на обезпечения кредитор по отношение на кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното имущество. Това означава, че при принудително изпълнение се приема, че вписаният след запора особен залог не може да се противопостави на кредитора, в полза на който е наложен запорът, защото спрямо него учредяването на запора е относително недействително действие и следователно спрямо това лице при удовлетворяването заложният кредитор ще има качеството на хирографарен такъв, а не на обезпечен, ползващ специалната привилегия за удовлетворяване, която залогът му дава по ЗЗД и ТЗ. Съгласно описаните правила учредяването на запор върху имущество на длъжника, включително по ДОПК, обаче не дава право на обезпечения кредитор да се удовлетвори с привилегия от стойността на запорираното имущество, като такова право не дава и вписването на запора в ЦРОЗ, което действие, също както и налагането на запора, има отношение само към противопоставимостта спрямо кредитора, ползващ се от запора, на определени действия и сделки, извършени след налагането на запора съответно след неговото вписване в ЦРОЗ. От така изложеното следва, че правилото на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в частта, с която е регламентирА. привилегия за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на вземане, върху което е наложен запор, вписан в ЦРОЗ, не съответства на всички остА.ли съществуващи в действащото право норми, уреждащи действието на наложения запор върху имуществото на длъжника, както и последиците от вписването на този запор в ЦРОЗ по реда на ЗОЗ. Това налага нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ да бъде тълкувА. корективно в съответствие с разпоредбите на чл. 451- чл. 453 ГПК и чл. 12, ал. 2 ЗОЗ.