Решение № 157 от 21.01.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Варна, 21.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Геновева Илиева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело № 20213110109686 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК **********, гр. София срещу А.З. обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.

422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК и по реда на чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК с правно осн. чл.

9, ал. 1 ЗПК за установяване съществуване на вземане за сумата от 699, 73 лв., претендирана като остатък от неизплатена главница по договор за потребителски кредит № 30035600068/12.03.2019г. и Анекс № 1/02.09.2019г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 215, 21 лв., претендирана като възнаградителна лихва за периода от 15.12.2019г. до 06.01.2021г., за които суми е издадена заповед № 261657/01.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 2960/2021г. на Районен съд – Варна и за заплащане на сумата от 787, 88 лв., претендирана като възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги от 12.03.2019г. към договор за потребителски кредит № 30035600068/12.03.2019г.

В исковата молба се излага, че на 12.03.2019г. е сключен договор за потребителски кредит № 30035600068/12.03.2019г. между А.З. и „П.К.Б.” ЕООД , по силата на който дружеството е поело задължение и предоставило на потребителя сумата от 900 лв. срещу връщане на заетата сума, включваща главница и възнаградителна лихва на равни месечни анюитетни вноски за срок от 24 месеца, всяка в размер на 54, 19 лв.

Въз основа на искане за допълнителни услуги към сключения договор, на същата дата между същите страни е сключено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата, по силата на който кредиторът е поел задължение да предостави пакет от допълнителни услуги, включващи: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна датата на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства е 1 срещу заплащане на възнаграждение от 1 113, 84 лв., разсрочена на 24 броя вноски с падеж 15 – то число на съответния месец в срок до 15.03.2021г.

Ищецът счита, че е изправна по договора страна, която е предала заетата сума в деня на сключване на договора.

На 28.08.2019г. по молба на потребителя е сключен анекс № 1/02.09.2019г., с който същият е отсрочил погасяването на една вноска, а остатъкът от дълга е разсрочен по нов начин, съобразно нов погасителен план.

Потребителят е погасил само седем погасителни вноски, след което е преустановил редовното обслужване на кредита, което е дало основание на кредитора да обяви вземанията за предсрочно изискуеми.

С настъпване окончателния падеж – 15.03.2021г. длъжникът е следвало да върне всички суми на кредитора, което свое задължение не е изпълнил и към настоящия момент, което е дало основание на кредитора да се снабди със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Правният интерес от предявяване на установителния иск по реда на чл. 422 ГПК се обосновава с постъпило в преклузивния срок възражение, на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът А.З., е депозирал писмен отговор, с който не оспорва нито сключването на договор за потребителски кредит, нито договора за допълнителни услуги.

Релевира възражение за нищожност на ГПР поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не е посочена методиката при формирането му и компонентите от които се състои.

Договорът за допълнителни услуги е нищожен поради накърняване на добрите нрави и поради заобикаляне на императивните изисквания на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК.

Поддържа се още, че потребителят е сключил с кредитора извънсъдебно споразумение за разсрочване на задължението на 01.03.2021г., което кредиторът е нарушил, пристъпвайки към принудително изпълнение.

Въз основа на изложеното се настоява за отхвърляне на предявените претенции.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално допустими, предявени в преклузивния срок след издаване на заповед № 261657/01.03.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 2960/2021г. на Районен съд – Варна в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Като основание, от което вземането произтича се сочи договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ /л. 6/, сключен между “П.К.Б.” ЕООД и А.З. на 12.03.2019г.

Неразделна част от договора са общи условия на “П.К.Б.” ЕООД, на всяка страните от които г-жа З. е положила подпис и декларирала, че е запозната с тяхното съдържание.

Със сключване на договора, кредиторът е поел задължение да предостави под формата на заем сумата от 900 лв., а потребителят да върне общо сумата от 1 300, 55 лв., включваща заетата сума и възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент от 38, 30 % на 24 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 54, 19 лв. в срок до 15.03.2021г. на конкретни дати, посочени в погасителния план.

Посоченият в договора годишен процент на разходите /ГПР/ е 45, 07 %. В приетите ОУ е посочено, че ГПР се прави, като се приеме, че лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер и ще се прилагат до изтичане на срока на договора 2

(5.2.2).

Сключване на договора за кредит е обстоятелство, което е безспорно между страните, както и факта, че г-жа З. е получила заетата сума от 900 лв., установяващ се от съставената разписка /л. 14/.

Редакцията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11 от Закона за потребителския кредит / ДВ, бр. 17 от 26.02.2019г., в сила от 1.07.2018 г. / към деня на сключване на правоотношението – 16.11.2018г. поставя следните изисквания към формата и съдържанието му, на които договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“, отговаря:

1./ договорът за потребителски кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи са представени с еднакъв по вид, форма и размер шрифт – не по-малък от 12 в екземпляр за всяка една от страните – чл. 10, ал. 1 ЗПК;

2./ договорът е изготвен на разбираем език по чл. 11, ал. 1 и съдържа: дата и място на сключване /гр. Варна, 12.03.2019г./; вида на предоставения кредит /под формата на заем/; идентификационни данни на потребителя и кредитора; срокът на договора /до 15.03.2021г./; общият размер на кредита и условията за усвояването му /1 300, 55 лв./; лихвеният процент от 38, 30 %; ГПР – 45, 07 %, и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, съобразно 5.2.2 от Общите условия,с което следва да се счита изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в посочената редакция; условията за издължаване на кредита, включително и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, който план в случая е инкорпориран в самия договор, както и останалите условия, предвидено в чл. 11, ал. 1, т. 12 до т. 27.

Една договорна клауза е неравноправна при наличието на следните предпоставки: 1/ клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност между страните относно правата и задълженията – съществено и необосновано несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във вреда на потребителя. Изключението по чл.

144, ал. 3, т. 1 ЗЗП намира приложение в случай, че изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/ или от държавния регулатор. Само тогава търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля.

Разпоредбата от договора, в която е уговорено заплащане на възнаградителна лихва, не е нищожна. С тази клауза е определен размерът на годишната лихва за усвоения кредит, като този размер е ясно посочен и се равнява на 38, 30 %. Следователно клаузата съдържа конкретизирано по размер задължение на длъжника и доколкото касае основния предмет на договора– възнаградителната лихва по договора за кредит, и е формулирана по ясен и разбираем начин съгласно изискването на чл.145, ал.2 ЗЗП, тя не следва да се преценява като неравноправна.

В деня на сключване на процесния договор, страните са постигнали съгласие, обективирано в документ, озаглавен „допълнителна преддоговорна информация, представляваща приложение към стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити“ /л. 17/.

С него „П.К.Б.“ ЕООД, е поел задължение да предостави на потребителя една или 3 всички от посочените услуги, изразяващи се в: 1./ приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2./ възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;

3./ възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4./ възможност за смяна дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства срещу поето от ответника задължение да заплати възнаграждение от 1 113, 84 лв., разсрочено на месечни вноски, всяка от 46, 41 лв. /л. 6 гръб/.

По молба на г-жа З. е подписан Анекс № 1 от 02.09.2019г., с който страните по двете правоотношения са се съгласили, потребителят да отложи вноските по погасителния си план без посочване на конкретна причина до 15.04.2021г.

Така сключеното допълнително споразумение от 12.03.2019г. е нищожно, поради накърняване на добрите нрави, тъй като кредиторът получава възнаграждение за т.нар.

„услуги“, които са гарантирани на потребителя в Закона за потребителския кредит и от които същият може да се възползва във всеки един момент от действието на договора за потребителски кредит, поради което осъдителната претенция за заплащане на възнаграждение, следва да бъде отхвърлена.

Съобразно изготвеното заключение на допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните, годишният процент на разходите по договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ от 12.03.2019г., възлиза на 216, 05 % с включване на разходите по допълнителното споразумение.

Така, по процесния договор размерът на ГПР е по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена с ПМС, което има за последица нищожност на клаузата, в която такъв е уговорен, на осн. чл. 19, ал. 5 вр. ал. 4 ЗПК.

Съдът не кредитира заключението на ССчЕ, в частта, в която се посочва, че ГПР включва всички допустими по чл. 19, ал. 1 ЗПК разходи, поради противоречие на уговорения размер с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Надвзетите средства над прага по чл. 4 следва да бъдат удържани при последващи плащания, на осн. чл. 19, ал. 6 ЗПК.

Съобразявайки посочената императивна разпоредба, експертът е изготвил нов погасителен план, в който е отразил всички плащания на потребителя, с които същият е погасил вноските, всяка включваща възнаградителна лихва и главница.

Така, към датата на настъпване на окончателния падеж по Анекс № 1 – 15.04.2021г., г-жа З. дължи на кредитора, съгласно обясненията на вещото лице в съдебно заседание, главница в размер на 328, 23 лв., а възнаградителната лихва за времето от 15.12.2019г. до 06.01.2021г., е 47, 30 лв.

След настъпване падежа на задължението и след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, г-жа З. и „П.К.Б.“ ЕООД, са сключили извънсъдебно споразумение за преструктуриране на дълга 100 % по ДК № 30035600068/01.03.2021г.