Определение № 821 от 10.05.2017, Окръжен съд - Бургас

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е

№ 821

10.05.2017г. гр.Бургас

Бургаският окръжен съд гражданска колегия в закрито заседание на десети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател: Симеон Михов

Членове: като разгледа докладваното от съдия Михов гражданско дело № 380 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба с посочено правно основание чл.45 от ЗЗД от Т.П.Т., ЕГН **********,*** против Ж.М.В. с адрес: ***, П.М.В. с адрес: ***, Г.В.В. /бивша Коджагяурова/ с адрес: ***, Р.В.К., с адрес: ***, И.Ж.В., с адрес: ***, М.Ж.В., с адрес: *** и Ц.П.Т., с посочен адрес: ***, да бъдат осъдени да заплатят сумата от общо 42 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от физически и психически болки и страдания изразяващи се в психически дискомфорт и продължително нервно напрежение и стрес, вкл.като последица от претърпяно физическо насилие от действия на ответника Ж.В. вследствие на причинена лека телесна повреда – рана по страничната повърхност на лявото седалище с ход отгоре надолу и навътре с чуждо тяло в раната с метална плътност, довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота, изпълващо състава на чл.131 ал.1, т.12, предл.първо, вр.чл.130 ал.1 от НК и сумата от 870.11 лв. претърпени имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечение, вещи и такси, ведно със законната лихва от датата на деянието – 11.03.2011 г., до окончателното изплащане, както и да заплатят направените по делото разноски.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК, постъпи отговор на исковата молба от Ж.В., в който твърди, че иска е недопустим, тъй като исковата молба е неясна и неточна и не се разбира дали ищеца претендира вреди за себе си или и за Тоню Тонев и дали е завел искове с правно основание чл.124 ал.5 от ГПК. Направено е искане за изпращане делото по подсъдност на РС-Бургас поради неподсъдност на отделните искове на ОС-Бургас, като размерите им са по-малки от 25 000 лв. На основание чл.210 от ГПК се иска, съда да раздели производството по отношение на ответника Ж.В. с тези против останалите ответници поради значителното му затрудняване, като твърди, че ответниците му били и свидетели. По същество се твърди неоснователност на исковете. Изложеното в исковата молба с изключение на обстоятелствата предмет на НОХД № 136/2014г. по описа на РС-Бургас, не отговаря на истината. За причинената лека телесна повреда вина има и самия пострадал, т.е.налице е съпричиняване. Липсва причинно-следствена връзка между деянието и твърдените имуществени и неимуществени вреди. Ответникът не е имал физически контакт с ищеца, а само словесен конфликт, като Т. го е псувал и замервал с камъни. Ищецът с нищо не показал, че е бил уцелен с пушката от ответника, а си вървял нормално. Изобщо ищецът пускал жалби и сигнали не само срещу ответника, но и срещу свои роднини и други съседи. Претендира присъждане на разноски. Приложени са писмени доказателства, направени са доказателствени искания.

Според подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор от П.В., иска е недопустим спрямо него, тъй като правното му основание е чл.124 ал.5 от ГПК, но липсва мотивиран правен интерес от предявяването му. По същество счита, че иска е неоснователен.

Ищецът на датата псувал и замервал ответниците с камъни. Тръгнал си ходейки нормално, а че е бил прострелян, П.В. разбрал в полицията. Ответникът е помагал неведнъж на Т., но преди 3-4 години започнали проблемите между тях с ремонта на покрива на къщата на майката на ответника. Ищецът подавал жалби, завел дело за обида. П.В. не е причинявал никакви неимуществени вреди на ищеца. Направени са възражения по повод искания на ищеца за събиране на доказателства. Направени са доказателствени искания.

Подаденият в срока по чл.131 от ГПК отговор от Г.В. съдържа възражение, че иска е недопустим спрямо нея, тъй като правното му основание е чл.124 ал.5 от ГПК, но липсва мотивиран правен интерес от предявяването му. По същество счита, че иска е неоснователен. Ищецът на датата псувал и замервал ответниците с камъни. Тръгнал си ходейки нормално, че е бил прострелян, ответницата разбрала в полицията. Г.В. не е причинявала никакви вреди на ищеца. Направени са възражения по повод искания на ищеца за събиране на доказателства, както и доказателствени искания.

В постъпилия отговор от служебно назначения защитник на ответника Р.К. се твърди, че спрямо него иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен. От самата искова молба е ясно, че останалите присъствали на конфликта лица са се намесили и са предотвратили по-сериозни последствия за ищеца. Направени са възражения по повод искания на ищеца за събиране на доказателства. Направени са доказателствени искания.

Според подадения в срока по чл.131 от ГПК отговор от И.В., иска е недопустим спрямо него, тъй като правното основание на иска е чл.124 ал.5 от ГПК, но липсва мотивиран правен интерес от предявяването му. По същество счита, че иска е неоснователен. Ив.В. не е участвал в конфликта, а е бил на 30 м. и само чувал виковете на другите. Когато се приближил, Т. и тъста му Тонев си тръгвали. Ищецът ходел нормално, като затова, че е бил прострелян, Ив.В. разбрал по-късно. Ответникът не е причинявал никакви вреди на ищеца. Направени са възражения по повод искания на ищеца за събиране на доказателства. Направени са доказателствени искания.

Подаденият в срока по чл.131 от ГПК отговор от М.В. съдържа възражение, че иска е недопустим спрямо него, тъй като правното основание на иска е чл.124 ал.5 от ГПК, но липсва мотивиран правен интерес от предявяването му. По същество счита, че иска е неоснователен. Ответникът на датата – 11.03.2011г., не е присъствал на инцидента, а е бил на работа в Бургас. Видял Т. *** в болнични дрехи, но не е разговарял с него. М.В. не е причинявал никакви вреди на ищеца. Направени са възражения по повод искания на ищеца за събиране на доказателства, както и доказателствени искания.

Подаденият в срока по чл.131 от ГПК отговор от Ц.П. съдържа възражение, че иска е недопустим спрямо нея, тъй като правното основание на иска е чл.124 ал.5 от ГПК, но липсва мотивиран правен интерес от предявяването му. По същество счита, че иска е неоснователен. Ищецът на датата си тръгнал заедно със своя спътник ходейки нормално и продължавайки да псува, а че е бил прострелян, Цв.П. разбрала от полицията.

П. не е причинявала никакви вреди на ищеца. Направени са възражения по повод искания на ищеца за събиране на доказателства, както и доказателствени искания.

Предвид направените искания, извършените от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът намира следното:

Представени са по делото от ищеца приложения по опис: л.20-22, вкл. адвокатско пълномощно.

Към отговорите на исковата молба са приложени договори за правна помощ.

Приложенията са допустими и следва да бъдат приети като доказателства по делото. Допълнително по отношение относимостта и необходимостта от тях за изясняване на спора, съдът ще се произнесе отново с окончателния си акт.

При тези доказателства, съдът приема, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд, съобразно чл.104 т.4 и чл.105 от ГПК и от лице, което има правен интерес от водене на делото.

В тази връзка направените възражения от ответниците са неоснователни.

Претенцията спрямо Ж.В. е за обезщетение общо за 37 000 лв., като всеки от исковете от по 5000 лв. и един за 12 000лв. произтичат от един и същ правопораждащ факт, което прави приложима именно нормата на чл.104 т.4 от ГПК.

Исковата претенция е допустима и спрямо останалите ответници, отново поради твърденията, че произтича от един и същ правопораждащ факт – случилото се на 11.03.2011г.

Правният интерес е налице, след като според приложената по делото жалба с дата 26.06.2011г., същата е била насочена против шестимата ответници, освен Ж.В..

Предявените искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД, а спрямо последните шестима ответници и чл.124 ал.5 от ГПК.

На основание чл.140 ал.3 от ГПК, съдът представя проект за доклад по делото в следния смисъл. Постъпила е искова молба от Т.П.Т., ЕГН **********,*** против Ж.М.В. с адрес: ***, П.М.В. с адрес: ***, Г.В.В. /бивша Коджагяурова/ с адрес: ***, Р.В.К., с адрес: ***, И.Ж.В., с адрес: ***, М.Ж.В., с адрес: *** и Ц.П.Т., с посочен адрес: ***, да бъде осъден първия ответник да заплати обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. за падането си от мост на 11.03.2011г;

5000 лв. за счупения си ляв крак през 2014г., станало поради болките от 2011г.;

5000 лв. за претърсване и опит за отвличане на 11.03.2011г.; 5000 лв. за престоя си в болницата след прострелването; 5000 лв. за стрелба с пушка с оптически мерник; 5000 лв. за последиците от станалите обществено достояние факти от 11.03.2011г.; 2000 лв. за преместването му на по-нископлатена длъжност и пенсионирането; 2000 лв. за невъзможността да се грижи за дъщеря си; 1000 лв. за необаждане на бърза помощ на 11.03.2011г., всички като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от физически и психически болки и страдания изразяващи се в психически дискомфорт и продължително нервно напрежение и стрес, вкл.като последица от претърпяно физическо насилие от действия на ответника Ж.В. вследствие на причинена лека телесна повреда – рана по страничната повърхност на лявото седалище с ход отгоре надолу и навътре с чуждо тяло в раната с метална плътност, довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота, изпълващо състава на чл.131 ал.1, т.12, предл.първо, вр.чл.130 ал.1 от НК и сумата от 870.11 лв. претърпени имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечение, вещи и такси. Останалите ответници се иска да бъдат осъдени да заплатят сумата от по 1 000 лв. всеки, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от физически и психически болки и страдания изразяващи се в психически дискомфорт и продължително нервно напрежение и стрес и сумата от 870.11 лв. претърпени имуществени вреди, представляващи направени разходи за лечение, вещи и такси, ведно със законната лихва върху всички суми от датата на деянието – 11.03.2011 г., до окончателното изплащане, както и да заплатят направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила съдебно решение, ответникът Ж.М. е бил признат за виновен в това, че на 11.03.2011г. в близост до с.Черно море, област Бургас е причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в рана по страничната повърхност на лявото седалище с ход отгоре надолу и навътре с чуждо тяло с метална плътност, което е довело до временно разстройство на здравето неопасно за живота – престъпление по чл.131, ал.1 т.12, вр.чл.130 от НК, за което на му е било наложено наказание. Спрямо останалите ответници се твърди, че са присъствали на инцидента и прострелването на ищеца, но не само не са предотвратили станалото, но и са го нагрубявали и се смеели, не са се обадили и за медицинска помощ. Накарали ищеца и спътника му Тоню да минал през студената река, пълна с фекалии. В това време Т.Т. е бил прострелян с пушка от Ж.В.. За лечение, ищецът е постъпил в МБАЛ – Бургас АД и е бил изписан по негова молба по-рано от плануваното. Във връзка с лечението, ищецът е извършил разходи в твърдения в исковата молба размер. Ответникът не е заплащал никакви суми във връзка с обезщетяване на Т. за извършеното престъпление.

В отговора на исковата молба, Ж.В. твърди, че исковата молба е неясна и неточна и не се разбира дали ищеца претендира вреди за себе си или и за Тоню Тонев. На основание чл.210 от ГПК се иска, съда да раздели производството по отношение на ответника Ж.В. с тези против останалите ответници поради значителното му затрудняване, като твърди, че ответниците ще му бъдат свидетели. Изложеното в исковата молба с изключение на обстоятелствата предмет на НОХД № 136/2014г. по описа на РС-Бургас, не отговаря на истината. За причинената лека телесна повреда вина има и самия пострадал, т.е.налице е съпричиняване. Липсва причинно-следствена връзка между деянието и твърдените имуществени и неимуществени вреди. Ответникът не е имал физически контакт с ищеца, а само словесен конфликт, като Т. го е псувал и замервал с камъни.